Педагогика

Споделен опит

ИГРАТА И ИГРОВО-ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ПРОСТРАНСТВО КАТО ПРОЦЕС С ПОЗИТИВНОЕМОЦИОНАЛЕН И ТВОРЧЕСКИ КОЕФИЦИЕНТ

Резюме. С представените педагогически практики настоящата статия подкрепя съдържателните измерения на игрово-образователното пространство, от което зависи ефективността на образователно-възпитателния процес с децата.
Учителите са тези, които променят игровата среда, а ежедневието на децата става по-интересно, мисленето – по-продуктивно, игрите и обучението – по-вълнуващи.

Ключови думи: very function play area, positivity-emotional and action importance, interactivity, reflex development

Организацията и качеството на педагогическия процес с децата от предучилищна възраст се определят от съвременното разбиране за играта като основна дейност и предметно-пространствената осигуреност на средата, с която децата си взаимодействат.

Същественото значение на игровата среда е не само заради психологическия комфорт, който създава у децата, а преди всичко в отстояване на тезата, че играта и образователно-предметната є осигуреност гарантират условията на интерактивност и удовлетворяване на потребностите и интересите на децата с позитивно емоционална и творческа значимост.

Специалното разглеждане на идеята за предметно-материалната среда в игрите на децата и моделиране на пространството в теоретичните постановки на С. Френе (Гюров, Динчийска) ориентира нашия проектно-творчески аспект в търсене на сполучливи и нестандартни пространствени решения за организиране и реализиране на игровите дейности с децата.

Като цяло, педагогическата ни концепция за изграждане на многофункционална игрова среда е базирана на изключително важните си функции да стимулира за позитивна, емоционалнодействена активност на децата в процеса на познавателно, възпитателно, социално, комуникативно, психологическо и творческо развитие.

В този контекст игровата среда осигурява условия с разнообразни функционални дейности и допринася за реализиране на конкретно образователно съдържание и обогатяване на детския опит, което създава благоприятна предпоставка в стратегията ни да направим ежедневието на децата по-интересно, мисленето – по-продуктивно, игрите – по-вълнуващи, което конкретизира ясно формулиране на следната основна цел и задачи:

Основна цел:

Образователни и възпитателни взаимодействия на децата с игровата среда в условия на интерактивност.

Основни задачи:

1. Педагогизиране на организацията на средата в центровете по интереси за позитивно-емоционална и действена активност на децата.

2. Реализиране на стратегията за рефлексивно развитие на децата в процеса на самостоятелнотворческа и съвместна игрова дейност.

Потребността от разнообразна, динамична и познавателна среда, при която да се създава чувство за емоционален и духовен комфорт на децата, фокусира вниманието ни към изграждане на пространствени решения, чиито възможности да стимулират емоционалнодействената активност на децата в самостоятелна творческа и съвместна дейност.

Педагогическите съображения за мултифункционалност и преобразуване ориентират към обособяване на такива центрове по интереси, чиито аспекти да очертават поетапната организация в изграждането на концептуалния модел чрез:

– проучване на родителски мнения в подкрепа на идеята игровата среда да има ясно адресирани към децата послания;

– провокиране на детския интерес за самостоятелна и обща проектна дейност и реализиране в обособените центрове по интереси;

– организация на вътрешноквалификационен обмен с анонсиране на различни гледни точки за оформяне на игрово-пространствената среда в детската група.

Обединени от направените предложения, цялостната концепция ориентира към архитектурното и дизайнерско решение, към изграждане и организиране на микро- и макросредата, съобразена с детските потребности и интереси и нейното педагогизиране от посланията към децата:

– „Тук са моите приятели“;

– „Моята пътечка към ученето“;

– „Любопитно ми е да съм тук“;

– „Приятно ми е да се забавлявам“;

– „Мога да направя сам“;

– „Моята лаборатория“;

– „Актьорско майсторство“;

– „Тихи игри“;

– „Да играя и да уча с електронни игри“;

– „Да направим заедно“.

Смисълът на всеки център по интереси трябва да провокира различни чувства и усещания у децата за адекватни към техните възрастови и индивидуални особености, което в организационен аспект осигурява условия за:

– позитивноемоционално действена активност;

– самостоятелни занимания;

– интегративност;

– общуване и сътрудничество;

– изборност;

– експериментални изследвания и откривателство;

– гъвкавост и мобилност;

– стимулиране на общуването;

– жизнерадост и чувство на удовлетвореност.

Обособяването на центровете по интереси включва материалнопредметните и информационните характеристики на средата, осмислени от ключовата категория на термини и взаимодействия.

Основната идея в център „Моята пътечка към ученето“ е обучението с игра да се превърне в неразделна част от живота на децата още в предучилищна възраст.

Разнообразието от игрови дейности: „Веселите букви и цифри“, „Вече знам“, „Най-интересното за мен“, „Вежливи думи“, не само провокират, а преди всичко стимулират мотивацията за учебен труд и мотивационна готовност на децата за училище.

Своеобразието на център „Любопитно ми е тук“ се базира на разбирането за мястото и ролята на откривателството като интерактивен подход за откриване на нови неща. Характерните за детската възраст любознателност и познавателен интерес са провокирани от желанието на децата да сглобяват пъзели, да подлепват страниците на детските книжки в библиотеката, да обогатяват с илюстрации познати приказки, да се грижат за опазване на библиотечния кът.

Убеждението, че интересът към изкуството минава през когнитивното и емоционално отношение на децата, разширява аспектите на допълнителните форми на обучение в център „Приятно ми е да се забавлявам“, където децата се запознават с интересни художествени творби, срещат се с хора на изкуството. Тук те имат възможност да претворяват впечатленията си и да придобият опит в собствена дейност, да използват различни техники, да развиват художествено-естетически талант.

Всичко това стимулира и развива доверие в собствените сили на децата.

Център „Мога да направя сам“ докосва децата до техниката, дава отговор на многобройните детски въпроси. Разнообразието от нагледноинформационни материали и илюстровани книжки с архитектурни обекти, роботи, космически летящи обекти стимулира конструктивно-техническата дейност (участници в която по-често са момчетата) на базата на експерименталното моделиране.

В център „Моята лаборатория“ децата разкриват тайните на природата по различен начин.

Големият познавателен интерес е стимулиран от визуализиране на различни процеси и явления, свързани с чудесата на земята, водата и въздуха, динозаврите.

Идеята за превръщане на центъра в творческа лаборатория чрез експериментиране и опити дава не само отговор на многобройните детски въпроси – „Как пият растенията“, „Растат ли цветята, когато е тъмно“, „Къде живеят динозаврите“, а преди всичко го превръща в подходящо място за споделяне с приятел и съвместно съпреживяване.

С така наречените „магически колби“ създаваме интерактивна среда, в която децата сами да изследват и да изпробват, да засилват желанието от изучаване на нови явления.

Изследването на динамичното развитие, през което преминават засятото семе и клонка от растение, преминаването на пашкула в пеперуда, формира нов поглед към заобикалящото децата пространство, създава емоционални преживявания и разбиране за причинно-следствените връзки за презентирането на различни химико-физични явления.

Реализирането на целите в център „Актьорско майсторство“ не само въвежда децата в света на театралното изкуство чрез ефективни за възрастта им форми и методи, а преди всичко превръща театъра в неразделна част от живота на децата.

За това спомагат вълнуващите дейности с изработване на аксесоари към костюми и маски, изработване на кукли за настолен и куклен театър.

Запознаването с основните елементи на театъра в условията на игровите дейности открива и развива таланта на децата, стимулирайки фантазното мислене и усещането за ориентиране във времето и пространството, чийто кулминационен момент е ежемесечният поздрав към децата рожденици с режисираните от децата театрални постановки.

Създаването на център „Тихи игри“ е среда за релакс, чиито условия се отразяват положително върху физическото и психическото развитие на децата. Тук усещането за сигурност е в самата игра и средата, чийто смисъл е посланието за доверителност.

Стимулирани от интереса и желанието да избират своя любим предмет и да извършват различни по характер дейности, децата бързо се ориентират в аранжираната среда, където предназначението на разнообразните предмети – чанта, несесер, папка, кутия, картичка, инициали, емблема, спомага за осмисляне на личната идентификация за собствена изява и социален статус.

Целите на център „Да играя и да уча с електронни игри“ са не само да се представят игрите като форма за целенасочено отношение към информационно-комуникативните технологии, а преди всичко да се гарантират условията на средата за развитие на сензорната култура на децата, да стимулиране на мотивация към учене. В присъствието на игри с диагностични задачи и познавателни цели разгръщаме пълното използване на сетивата чрез многократни действия и взаимодействия на децата.

Присъствието на „Добрия стол“, на който може да седне поне веднъж в седмицата всяко дете, е почетно място за постижения. Равнището на постиженията се определя в предварително съставен с децата каталог с правила, свързани с поведението и отношението им един към друг.

В този смисъл, отчитайки образователните и възпитателните взаимодействия на децата с игровата среда в центровете по интереси, открояваме условията на интерактивност за познавателна, социална и поведенческа активност на децата. Стимулирани от процесите за осмисляне на знания, умения за оценка и самооценка, за самоконтрол и саморегулация, децата се утвърждават като личностноориентирани, развиват своите потребности, мотиви и способности.

Педагогически организирани, центровете по интереси, със своето лично пространство за самостоятелни или групови игрови дейности, с вземане и прилагане на разнообразни решения в процеса на общуване и взаимодействие с предметноматериалната среда, „превръщат“ живота на децата в игра, а играта в живот на децата, защото играта на децата е самият живот.

ЛИТЕРАТУРА

Галчева, К. и екип (1995). Идеи за всеки ден в детската градина. Пазарджик.

Гюров, Д. (1999). Педагогика на взаимодействието – дете – среда. София.

Динчийска, Ст. Идеи за педагогизиране на интериора в занималните на детската градиа. Дом – дете – детска градина.

Плекроуз, Х. (1995). Училището – място за децата.

Френе, С. (1993). Педагогически варианти. Космос, 1-2.

REFERENCES

Galcheva, K. i ekip (1995). Idei za vseki den v detskata gradina. Pazardzhik.

Gyurov, D. (1999). Pedagogika na vzaimodeystvieto – dete-sreda. Sofiya.

Dinchiyska, St. Idei za pedagogizirane na interiora v zanimalnite na detskata gradia. Dom-dete-detska gradina.

Plekrouz H. (1995). Uchilishteto – myasto za detsata.

Frene, S. (1993). Pedagogicheski varianti. Kosmos, 1-2.

Година LXXXVII, 2015/6 Архив

стр. 867 - 872 Изтегли PDF