Резюме. Оперативният контрол на тренировъчното натоварване сеосъществява чрез използване на метода на пулсометрията за регистриране на пулсовата честота по време на тренировъчно занимание.
Целта на изследването е да проследим динамиката на пулсовата честота по време на учебно-тренировъчно занимание по спортна гимнастика при момчета на 9–10-годишна възраст, възрастова състезателна група – момчета старша възраст, при работа с различно тренировъчно натоварване на отделните уреди – земна гимнастика, кон с гривни, халки, успоредка и висилка.

Ключови думи: sports gymnastics, work-out, exercise

В последните години се наблюдава значително повишаване на техническата трудност на упражненията в съчетанията в спортната гимнастика. Това изисква значително увеличаване обемa и интензивността на тренировъчното и състезателното натоварване. Тренировъчното натоварване за отделните възрастови категории и възрастови групи е различно в зависимост от възрастта, възможностите на занимаващите се и броя на тренировките в седмичния цикъл. В детско-юношеската гимнастика в началната подготовка седмичното натоварване варира от 3 до 5 тренировки. Голяма част от процеса на функционалното натоварване протича в аеробно-анаеробен режим. При изпълнението на сложни, трудни гимнастически упражнения преобладава анаеробен режим на работа, като честотата на сърдечните съкращения може да достигне до 200 уд./мин. В основата на повишаването на спортните резултати и тренираност лежат адаптационните процеси в организма.

Оперативният контрол на тренировъчното натоварване се осъществява чрез използване на метода на пулсометрията за регистриране на пулсовата честота по време на тренировъчно занимание. В учебно-тренировъчната работа пулсометрията се използва като метод за регулиране на пулсовата честота (ПЧ) по време на тренировка, преди и след изпълненията на съчетанията на отделните уреди (Добрева, 2006).

Отпроведенитепредварителнипроучванияне срещнахме съвременни изследвания свързани с проучване на функционалното натоварване чрез проследяване на пулсовата честота при подрастващи гимнастици (9–10-годишна възраст).

Целта на изследването е да проследим динамиката на пулсовата честота по време на учебно-тренировъчно занимание по спортна гимнастика, при момчета на 9–10-годишна възраст, възрастова състезателна група – момчета старша възраст, при работа с различно тренировъчно натоварване на отделните уреди – земна гимнастика, кон с гривни, халки, успоредка и висилка.

Задачи:

1. Проследяване динамиката на пулсовата честота в тренировката на гимнастици при изпълнението на съчетание на земна гимнастика.

2. Проследяване динамиката на пулсовата честота в тренировката на гимнастици при изпълнението на съчетание на кон с гривни.

3. Проследяване динамиката на пулсовата честота в тренировката на гимнастици при изпълнението на съчетание на халки.

4. Проследяване динамиката на пулсовата честота в тренировката на гимнастици при изпълнението на съчетание на успоредка.

5. Проследяване динамиката на пулсовата честота в тренировката на гимнастици при изпълнението на съчетание на висилка.

Предмет на изследването са количествените стойности на пулсовата честота на специфичното функционално натоварване в спортната гимнастика.

Обект на изследването са 5 гимнастици от спортен клуб „Етър-Стил“, Велико Търново, на 9–10-годишна възраст, възрастова състезателна група – момчета старша възраст.

Методика

Изследването се проведе в състезателния период на обучение през състезателната 2012/2013г., в организирани учебно-тренировъчни занимания със спортна гимнастика. Чрез автоматично, пулсоотчитащо устройство Sporttester – PE (пулсометър) регистрирахме, запаметихме и възпроизведохме стойностите на пулсовата честота (ПЧ) в продължение на 3 тренировъчни занимания на 5 деца (отбор – момчета старша възраст) на всеки 5 секундина отделните гимнастически уреди от мъжкия многобой – земна гимнастика, кон с гривни, халки, успоредка и висилка.

Използвани са математико-статистически методи за установяване на средните стойности и вариативност на изследваните показатели. За определяне на пулсовата честота в тренировката по гимнастика отделихме средните стойности на следните пулсови характеристики:

– начален пулс преди тренировка в покой;

– пулсова честота (ПЧ) в началото на всяко съчетание на отделните уреди;

– пулсова честота (ПЧ) по време на изпълнение на съчетанията (работен пулс);

– продължителност на съчетанията на отделните уреди.

Анализ на резултатите:

На Таблица 1. са представени средните стойности на пулсовата честота (ПЧ) при изпълнение на съчетанията на отделните уреди.

Х – средноаритметична величина; S – стандартно отклонение; Хmin – минимални стойности;

Хmax – максимални стойности; V – коефициент на вариация

Натоварването при изпълнението на изследваните съчетания на земна гимнастика е предимно в смесен режим на енергийно обезпечаване, аеробно-анаеробно (165–195 уд./мин.) (Фиг.1). Формата на пулсовата крива показва, че по време на изпълнение на акробатични упражнения има редуване на непрекъснати пикове и падове на пулсовите стойности. Сложните акробатични упражнения и динамични серии водят до психологична нестабилност при подрастващите гимнастици. Средните стойности на пулсовата честота са Хср. = 167 уд./мин. Данните на минималните (Хmin = 77 уд./мин.) и максималните (Хmаx = 192 уд./мин., отчетени при едно изследвано дете) стойности на изследваните съчетания потвърждават горното ни заключение. R = 115 – покрива и трите основни пулсови зони (аеробен, смесен и анаеробен режим на работа). Широкият диапазон на отчетени стойности при изпълнението на съчетания на земна гимнастика показва и различното ниво на функционална подготовка на изследваните деца S = 22,55. Коефициентът на вариация също варира в широк диапазон, V% = 13,5, което потвърждава разнородната физическа и функционална подготовка на гимнастичките при изпълнението им на съчетанията на земна гимнастика.

Динамиката и формата на пулсовата крива при изпълненията на съчетанията на кон с гривни показва сравнително стабилна пулсова крива. Кон с гривни е предимно силов уред. Средните пулсови стойности при изпълнението на съчетанията на кон с гривни са сравнително ниски 135,21 уд./мин., като най-малките отчетени стойности са Хmin = 118 уд./мин., а най-големите Хmax = 145 уд./мин. (Фиг.2)

Специфичната адаптация на състезателите към интензивния характер на играта на висилка и халки е със задържане на дишането (особено при играта на халки) в по-голямата част на съчетанията, при което пулсовата честота е сравнително постоянна (Фиг. 3 и 4). Усилията на състезателите по величина и характер при изпълненията си на двата висови уреда се реализират предимно в по-голямата част на съчетанията в зоната на смесен анаеробно-аеробен режим 72% при играта на висилка и 74,3% при играта на халки. (Табл.2). Отчетените средни стойности при играта на висилка са Хср. = 148,19 уд./мин., а при играта на халки Х ср. = 143,33. Сигмалното отклонение и при двете отчетени съчетания е в нормалните граници S = 9,93, (успоредка) S = 16,03 (халки) и съобразно продължителността при изпълненията на съчетанията. Коефициентът на вариация на халки е V = 11,19, по-голям отколкото при играта на висилка V = 6,7 и разкрива затруднения на гимнастиците при играта на халки. Сложните махообразни движения са трудноусвоими за някои гимнастици, особено при играта на халки. Това се потвърждава и от направеното изследване на пулсовата крива (Фиг. 4).

Динамиката и формата на пулсовата крива при изпълненията на съчетанията на успоредка показва, че по време на изследването получените пулсови стойности са в диапазона 138–180 уд./мин. Сложността на гимнастическото съчетание и различното ниво на подготовка на изследваните деца показват променливата пулсова крива (Фиг. 5). Получените средни пулсови стойности при изследваните съчетания са Хср. = 159,47 уд./мин., като най-малките отчетени стойности са Хmin = 128 уд./мин., а най-големите Хmax = 180 уд./мин. Получените резултати показват различното ниво на физическо и психологическо натоварване при изследваните деца. Това се потвърждава от данните на сигмалното отклонение S = 19,37, което е в сравнително широк диапазон. Наблюдава се увеличаване на стойностите на коефициента на вариация V% = 12,15.

Изводи и препоръки

1. Натоварването при учебно-тренировъчния процес по спортна гимнастика протича предимно в пулсовата зона, характеризираща смесен режим на работа и енергоосигуряване.

2. Спецификата на спортната дисциплина изгражда общата и специалната издръжливост на занимаващите се, като допринася за разгръщане на максималния капацитет на кардио-респираторната система.

ЛИТЕРАТУРА

Добрева, Ц. (2006). Функционално натоварване в тренировките по спортна гимнастика. СН, 1.

Крумова-Цончева, К. (2011). Подготовката в спортната гимнастика. Велико Търново: изд.„Ай анд Би“. ООД.