Стани учител!
ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ)
Резюме. Чрез анализ на анкета с начални учители се открояват дефицити в речевото поведение на децата от начална училищна възраст и се извеждат методически изводи.
Ключови думи: questionnaire, survey, teachers, speech culture, primary school age, educational priorities
1. Увод в изследването
През март – април 2016 г. е проведено предварително емпирично педагогическо изследване.
Обект на изследване е речевата култура на детето от начална училищна възраст. Предмет на изследване са образователните приоритети при формиране на речева култура в начална училищна възраст.
Целта е: на основата на анкета с начални учители да се установят дефицити в речевото поведение на малкия ученик и да се изведат методически изводи.
Хипотезата е: ако се направи количествен и качествен анализ на данни от анкета с начални учители, ще се откроят дефицити в речевото поведение на малкия ученик и ще се изведат приоритети на обучение. Допуска се също: данните и изводите от предварителното изследване ще помогнат да се изгради основа за конструиране и реализиране на експериментална работа по проблематиката, протичаща на етапите: констатиращ, формиращ и контролен етап.
Основен метод на изследване е анкета.
2. Теоретична рамка
Според лингвистичните изследвания речевата култура изисква: (1) правилност на изразяване, (2) комуникативна уместност. „За висока речева култура говорим тогава, когато езиковите средства се употребяват по подходящ начин… с оглед на комуникативната ситуация“ (Videnov, 2015: 85).
Речевата култура се свързва с нещо повече от владеене на език. Тя е ярък израз на личността на общуващия – на неговите културни ценности, духовни хоризонти, умения за изява на Аза и взаимодействие със системата Азове. „Преведено“ на езика на педагогическата наука, това означава: целенасочената, системна грижа над речевата култура от първите дни на ученика в училище е инструмент за многомерно изграждане на детската личност – в комуникативен, когнитивен, социален, емоционален и пр. план. Проблемът добива изключителна актуалност на фона на проявяващата се агресия (в това число и езикова) в социума, заобикалящ съвременния български ученик (Dimchev, 2010: 172).
Лингвометодически изследвания доказват, че „перспективите за бързо и плътно приближаване до етикетната норма са много големи в начална училищна възраст, когато е налице относителна комуникативна зрялост, но езиковата система все още е недостатъчно укрепнала и лесно се поддава на развитие и корекция“ (Маndeva, 2012: 59). Като се възползва от този факт, училището трябва да създаде оптимални условия за речево етикетно образование на малкия ученик. Не може обаче единствено образователната институция да носи отговорност за поведението и речта на детето от начална училищна възраст. Наред с училището фактори за градежа на речева култура на ученика са семейството, медиите, приятелското обкръжение и др. Но отговорност на учителя е добре да познава дефицитите в речевото поведение на детето, за да осигури условия за удовлетворителното им и устойчиво преодоляване.
3. Анализ на резултатите от анкета с начални учители
През януари – април 2016 г. са анкетирани сто начални учители от училища в област Велико Търново.
Анкетата е анонимна, писмена. Съдържа четири анкетни въпроса, които са закрити и изискват скалирани отговори. Ползват се от четири- до седемстепенни скали на отговорите на анкетните въпроси.
Първо е направена логическа проверка на попълнените анкетни карти. Следват обобщаване на сведенията, количествен и качествен (съдържателен) анализ и графично представяне на резултатите.
Първият анкетен въпрос е: „Според наблюденията Ви нарушават ли Вашите ученици нормите на учтивостта при речево общуване със съученици, учители и др. – както в условията на училищни, така и по време на извънучилищни форми на обучението „лице в лице“?“. 78% от анкетираните отговарят „да“, а 22% – „понякога“.
Фигура 1
Вторият анкетен въпрос е: „Как оценявате значението на целенасочената методическа грижа над речевата култура в I – IV клас?“. 80% от анкетираните отговарят „от значение, но не водещо“, а 20% отговарят „с водещи функции“.
Фигура 2
Третият анкетен въпрос е: „Кои според Вас са основните фактори, формиращи речевото поведение и вежливата реч на малкия ученик?“. 60% от анкетираните отговарят „семейството“, 22% – „училището и семейството“, 16% – „приятелското обкръжение“, 2% – „училището“.
Фигура 3
Четвъртият анкетен въпрос е: „Успявате ли да мотивирате семействата на своите ученици за взаимодействие с образователната институция с цел коригиране на дефицити в детското речево поведение?“. 68% от анкетираните отговарят „отчасти“, а 32% дават отговор „да“.
Фигура 4
Може да се обобщи:
1. Отговорите на първия и на четвъртия въпрос от анкетата показват, че според наблюденията на началните учители, участващи в проучването, учениците от начална училищна възраст често нарушават нормите на „добрия тон“ – както в училищни, така и в извънучилищни условия, а повечето родители се дистанцират от образователната грижа над поведението и речта на децата си.
2. Отговорите на втория и на третия въпрос от анкетата позволяват да се обобщи, че част от анкетираните учители недооценяват стратегическата роля на речевото етикетно обучение, провеждано в І – ІV клас, както и че подценяват отговорността на учителя и на училището в тази посока.
Изводите са:
1. Езиковата агресия, заобикаляща малкия ученик, оказва негативно влияние върху поведението и речта на детето. Не може и не бива единствено училището да носи отговорност за това. Но негов ангажимент е да погледне по нов начин на образователните си приоритети и целенасочено, ежедневно да оказва деликатно въздействие върху детето с цел градеж на речева култура, ценности и духовност.
2. Необходимо е постоянство в усилията на учителя да мотивира родителите на своите ученици за съвместна работа при формирането на детската личност, вкл. чрез българския език и култура.
REFERENCES / ЛИТЕРАТУР А
Dimchev, K. (2010). Metodika na obuchenieto po balgarski ezik. V. Tarnovo:
Znak 94. [Димчев, К. (2010). Методика на обучението по български език.
В.Търново: Знак 94].
Mandeva, M. (2012). Obuchenie na balgarski rechev etiket (nachalna uchilishtna vazrast). V. Tarnovo: UI „Sv. sv. Kiril i Metodii” [Мандева, М. (2012). Обучение на български речев етикет (начална училищна възраст). В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“].
Videnov, M. (2015). Balgarskata ezikova politika. Sofia: Zahari Stoyanov [Виденов, М. (2015). Българската езикова политика. София: Захари Стоянов].