Резюме. В основата на мениджмънта на класа стоят добрите взаимоотношения между учители и ученици, добрият климат в класа, предварителното планиране и организацията на учебните часове. Статията представя един пример за това какво да разбираме под предварително планиране и организация на учебните часове.

Ключови думи: classroom-management, rituals, discipline in classroom, good relationships “teacher – students”, parents, scale for observation

Каква е ползата от мениджмънта на класа?

Значението на мениджмънта на класа е представено изчерпателно в множество статии по темата. Мениджмънтът на класа е и интуиция. Липсата на организация в един клас е причина учениците нищо да не научават, да не се чувстват добре и да липсват добри взаимоотношения с учителя поради това, че той непрекъснато трябва да им напомня нещо или да прави забележки.

Най-важните предимства на мениджмънта на класа са следните:

– на първо място, подредената класна стая дава възможност за добри взаимоотношения между учител и ученици;

– спомага най-добре за въздействие върху проблемните ученици;

– особено е полезен за ученици със „синдром на дефицит на вниманието“ или „хиперактивност“;

– улеснява интегрирането на изоставащите и социално изолирани ученици.

Допълнително трябва да подчертаем, че липсата на дисциплина е:

– главният фактор, който натоварва учителя;

– предпоставка за прояви на насилие в училище;

– обстоятелство, което води до влошаване имиджа на личността на учителя и на училището като цяло.

Мениджмънтът на класа е и една от основните характеристики за качество на добрия учебен процес:

1. Учениците придобиват положително отношение към училището, учителя и ученето.

2. Занимават се по-продължително и интензивно с учебния материал.

3. Работят с повишен интерес, ангажираност и проявяват самоинициатива.

4. Доволни са от себе си и от своите постижения.

Философия на мениджмънта на класа

Йоханес Дьоринг се подготвя за часа си по спорт. Влизайки във физкултурния салон след учениците си, вижда един от тях да седи гневен на пода. Опитва се да разбере какво се е случило и налага наказание на Фабио – предполагаемия виновник. Няколко седмици по-късно в началото на часа по спорт се повтаря подобен случай. Извършителят отново е Фабио. Господин Дьоринг информира училищното ръководство и се обажда по телефона на родителите на Фабио. Но какво става, когато Фабио вече трета поредна седмица се държи недисциплинирано? Какви възможности остават на разположение на учителя?

Би ли могъл господин Дьоринг чрез средствата на мениджмънта на класа да организира началото на часа по спорт така, че да не се стига до подобни ситуации?

От гледна точка на мениджмънта на класа правилата са ясни. За описания случай най-важното е часът по спорт да започне организирано. Не е толкова важно, ако учителят не е подготвен и преоблечен, по-важното е да се погрижи за организираното начало на учебния час, за което трябва:

– да бъде във физкултурния салон преди началото на часа;

– да структурира часа си по физкултура така, че да настъпват възможно най-малко смущаващи ситуации.

Ето как подхожда Фриц Фишер. Още в класната стая, преди часа по спорт, той обяснява на учениците си: „Във физкултурния салон на пода са поставени постелки (показва една от тях). За всеки от вас в салона има по една такава постелка. Когато влезете, моля всеки да отиде директно при своята постелка и да седне на нея. Те ще бъдат надписани с имената ви“. Разбира се, учениците могат да надпишат постелките и сами.

Но да приемем, че класът на господин Фишер има 25 ученици, тогава в салона може да настъпи безредие, понеже учениците няма да могат да намерят постелките си. Как би могъл господин Фишер предварително да организира тази ситуация?

Ето няколко възможности:

Да раздели класа на пет подгрупи. Всяка от тях избира цвят, например червен, зелен, син и т. н., и учениците от съответната група вземат постелките в избрания от тях цвят. Да застане в началото на часа на входа на салона и да насочва всеки ученик към неговата постелка.

Мениджмънтът на класната стая означава предприемане на действия преди настъпване на негативна ситуация.

Следователно във фокуса на мениджмънта на класа попадат превантивните действия по примера на господин Фишер. Не бива да чакаме смущаващата ситуация да се случи и тогава да реагираме чрез санкции като господин Дьоринг.

Добрата превантивна работа значително влияе върху положителните отношения между учителя и учениците. Обратно, колкото повече един учител напомня и упреква своите ученици в липса на дисциплина, толкова повече е застрашено общуването му с тях.

Различните подходи на нашите герои учители влияят по различен начин върху провеждането на учебния час, както показват проучванията на Бенет и Смиланич (1995): в класовете, където учителите прилагат превантивни мерки за предотвратяване на смущаващите ситуации в час, те използват едва между 1% и 3,5 % от времето за дисциплиниране.

Докато там, където учителят реагира на вече настъпили ситуации, използваното време за въвеждане на ред е между 7% и 18,5 %.

Предизвикателствата на учителската професия

Във всеки случай, ние, като учители, постоянно трябва да преодоляваме сериозни препятствия, за да накараме учениците да правят онова, което изискваме от тях:

– техните интереси са винаги различни от онова, което ученето смята за актуално;

– те влагат съвсем малко търпение, проявяват ограничена толерантност към затрудненията и минимална готовност за самодисциплина, което бързо предизвиква смущение и върху тях се стоварват несдържани и неконтролирани емоции;

– много от тях не са научени да спазват правила;

– учениците имат напълно различни предпоставки за учене;

– динамиката на всеки клас е уникална. Там, където в едно помещение има между 20 и 30 души, тя вече е твърде специфична. Съвсем различно е положението, когато работим с един ученик.

Затова задължително се нуждаем от надеждни инструменти, за да можем да овладеем и ограничим тази динамика, при това най-вече превантивно. За тази цел мениджмънтът на класа дава убедителни отговори.

Мениджмънтът на класа като фактор за развитие на училището

Мениджмънтът на класа се провежда реално в класната стая от съответния учител, но далеч надхвърля тези рамки. Защото положителното му въздействие нараства, ако възможно повече учители в едно училище положат усилия:

– техният учебен час да протича организирано;

– да имат добри взаимоотношения с учениците си;

– учениците да спазват утвърдените правила в училището и класа;

– да използват ритуали като превантивна мярка срещу възможни негативни ситуации и възникване на напрежение в класа;

– да направят така, че учениците им да се чувстват добре в своите класове и т. н.

Ако едно училище иска да въведе ред, именно това са начините, по които може да го постигне.

Добре е например всички учители, които преподават на едни и същи класове, включително и учителите по спорт, религия, домашен бит и техника и др., да въведат еднакви ритуали, като например:

– Учениците спокойно да влизат в класната стая.

– Преместванията в класната стая да стават организирано.

– Всички ученици да слушат внимателно, когато учителят разказва нещо важно.

Тогава учебните часове ще бъдат значително по-леки за всички. Учениците много точно усещат дали техните учители са настроени на една и съща вълна или дали при възникващи ситуации в класната стая някои от тях гледат през прозореца, за да избегнат неприятностите, които биха си докарали, ако се намесят.

В заключение – ако цялото училище придаде по-голяма тежест и значение на мениджмънта на класа, ще спечелят всички – учениците, учителите и училището, и всички ще се справят по-добре помежду си.

Капани за учители с по-тежки и проблемни класове

Когато трудностите в един клас се засилват, мнозина учители реагират по някой от следните начини:

1. Повече строгост и наказания: „Сега са нужни истински наказания“ или „Сега веднъж завинаги ще изясним за какво става въпрос!“.

2. С организиране на обучение за социалните взаимоотношения, уважението и т. н. Учителят се надява, че едно такова обучение ще реши проблемите. Често за целта се канят външни специалисти – като училищни психолози или социални работници.

Замисълът е добър, но почти винаги води до повърхностно и временно подобряване на ситуацията. Защо?

Причините за безпорядъка в клас почти винаги са предизвикани от недостатъчните ритуали и рутинни действия, които въвежда учителят. Казано по друг начин, на класа липсва структура. Това означава, че:

– съществуват твърде малко ритуали, които да се правят с превантивна цел;

– учителят е използвал съществуващите ритуали твърде непоследователно.

Може още да се каже, че учителите не са ясно позиционирани. Казано по друг начин, не е ясно кой последен има думата в класа. Преди време един учител изрази това недвусмислено по следния начин: „Учениците искат да бъдат шефовете“. Този проблем не може да бъде решен чрез външна намеса, а единствено от самите учители. Мениджмънтът на класната стая предлага безкрайно много възможности, с които ще се запознаем в следващите статии по тази тема.

Мениджмънт на класа – най-важните инструменти

Едно от трите основни измерения на добрия учебен час е добре структурираното, ясното и предварително подготвеното му провеждане. Тази статия описва най-важните елементи за постигане на един ефективен учебен час.

Подготовка

Според Wong and Wong добрият учебен час включва три неща: подготовка, подготовка и подготовка. Ето най-важните аспекти.

1. Добра подготовка на часовете от първия учебен час на новата учебна година

Това включва събиране на предварителна информация за поетия нов клас, например за:

– силните страни на учениците, техните интереси и хобита, какво обичат да правят, какво ги въодушевява, а при по-големите ученици – какви са плановете им за бъдещето;

– динамиката на класа (например има ли враждуващи групи, мнението на кои ученици има особена тежест в класа);

– нивото на компетентност на учениците, но също така и информация за учебното и работното им поведение, познанията им за учебните стратегии;

– социалната компетентност на учениците;

– родителите на учениците (например кои родители са особено критично настроени към училището, дали могат или не могат да подкрепят детето си по училищните въпроси и др.).

Нима учителят няма да се съобрази с обстоятелството, че учениците мигранти имат слаби познания по немски език? Тогава той още от първия урок целенасочено ще ги подкрепя и ще им спести поредица ненужни неуспехи.

2. Изясняване на собствените очаквания

Например:

– Могат ли моите ученици по време на часовете да ходят до тоалетна?

– Какво е необходимо да направят, ако не са си написали домашното?

– Могат ли по време на часа да отиват за вода, ако са жадни?

– Какво означава да говорят тихо помежду си?

– Как трябва да се събират тетрадките?

– Как трябва да влизат в клас?

– Как след общо занимание в кръг да отиват по местата си?

За да разберем същинското значение и важността на тези аспекти, е добре да си зададем и следните въпроси:

– Защо е разумно да очаквам това от моите ученици?

– Какво би станало, ако самият аз нямам яснота по конкретен въпрос?

– Как да споделя своите очаквания с учениците си?

– Как да ги убедя, че очакванията ми са разумни и справедливи?

– Какво да направя, за да могат те да оправдаят моите очаквания?

Не можем да очакваме учениците да четат мислите ни и да знаят какво очакваме от тях, ако действително не го споделим предварително. Или под „да си шепнат помежду си“ да разбират същото, което и ние.

3. Създаване на спокойна атмосфера в класната стая

Това включва например:

– Учителят лесно да достига всяко място в класната стая, за да може при настъпило вълнение незабелязано и бързо да се намеси и да възстанови реда.

– Учителят трябва да прецени как да разположи чиновете и своето бюро, защото при един неспокоен клас подреждането под формата на буквата „П“ не е много разумно, а е по-подходящо класическото: ученик – ученичка, ученик – ученичка. Бюрото на учителя трябва да е разположено така, че да не затруднява приближаването му до учениците.

– Учебният материал трябва да е организиран така, че учениците да го възприемат визуално и да не си пречат, когато го усвояват.

– Зоните за работа (например маси за компютри, кът за четене и др.) е необходимо да са ясно обособени.

Добри отношения

1. Признание и оценка

Седмокласникът Карло отдавна е в полезрението на учителя си. Той непрекъснато пречи в часовете, често възразява и неговата агресивност непрекъснато предизвиква напрежение и конфликти в класната стая. Налага се на съвещание учителите да обсъждат мерките, които да предприемат спрямо неговото поведение. Всички са на мнение, че той има нужда от ясни и конкретни санкции. И така, те минават през предупреждение, лишаване от привилегии като ползване на интернет, индивидуален разговор, наказания, устно и писмено уведомяване на родителите, разговори с него в тяхно присъствие и т. н.

Естествено, има нужда от санкции. Но учителите на Карло се ограничават само с тях и изобщо не мислят за положително въздействие. Мениджмънтът на класа изисква подчертаване на положителното поведение спрямо отрицателното и поощрява похвалата и признанието, а не слага ударение върху санкционирането на „лошото“ поведение.

Мъмрене и критика

За всички учители оценката и признанието са основни елементи на обучението – разбира се, ако всичко върви гладко. По друг начин изглеждат нещата, когато един или повече ученици постоянно смущават останалите или демонстрират определено поведение. Тогава бързо се поражда кръговрат от неподходящи критики и санкции от страна на учителя. Това много често има неблагоприятни и непродуктивни последици. Какви могат да са те?

От една страна, се влошават току-що създадените взаимоотношения между учителя и учениците и учениците спират да сътрудничат, а учителят, от своя страна, е длъжен да напомня и да се държи назидателно.

От друга страна, критиките и санкциите пораждат у учениците негативни емоции – обида, гняв или ярост. Те се опитват да ги потискат, което им струва много „психическа“ енергия. Това отново намалява възможностите за самоконтрол, или казано по друг начин – възможностите за демонстриране на приемливо поведение. Постоянното напомняне повишава риска ученикът да продължи да се държи неподходящо.

За признанието, похвалата и уважението: Дарио има подобни проблеми като Карло. Но неговите учители решават да се съсредоточат предимно върху неговото положително поведение. И така, една сутрин учителката му чува как Мурат казва: „Дарио, с новата си прическа изглеждаш като извънземен мегаидиот!“. Дарио изобщо не реагира и остава невъзмутим, което всъщност не е типично за него. Учителката веднага разбира какви възможности є предлага тази постъпка. Тя казва на Дарио: „Поздравявам те, че успя да запазиш спокойствие въпреки забележката на Мурат. Това показва превъзходство. Гордея се с теб!“.

След това го пита:

– „Как успя да се овладееш така добре?“, или

– „Това показва, че можеш да останеш хладнокръвен и тогава, когато наистина си провокиран!“, или

– „Този случай показва голяма сила от твоя страна – да успееш да останеш хладнокръвен дори в трудна ситуация.“

Накрая тя казва на Дарио: „С удоволствие ще се обадя на твоите родители и ще ги уведомя как успешно се справи с провокацията на Мурат, съгласен ли си?“. Естествено, Дарио не възразява.

Нека си представим за кратко, че учителката намери и други форми на положително поведение, за които да го насърчи. Нима не би имала съвсем различни шансове да повлияе благоприятно върху развитието на Дарио, за разлика от учителя на Карло?

Адаптиране на обучението към потребностите на учениците

Колкото повече вникваме в основните потребности на учениците, толкова по-успешно ще съобразим обучението с тях. Така ще повишим шансовете им да идват на училище с желание, да се чувстват удобно, да ни сътрудничат и да се учат по-добре.

Ако се вгледаме внимателно, ще открием редица потребности, които всички ученици, повече или по-малко, пренасят със себе си в училище. Ето и най-важните от тях:

– да са активни и да правят нещо, вместо да седят пасивно на чиновете;

– да създават социални контакти и приятелства и да се чувстват част от класа;

– да получат признание и добра оценка от своите учители;

– да придобият компетентност и да я осъзнаят (заедно с г-н Крамер постоянно задават и обмислят въпроси като: „Какво успях успешно да направя днес?“, „Намери три примера за наученото днес!“);

– да могат да вземат решение заедно с учителя – например сами да осъзнаят нивото си и да си поставят индивидуални учебни цели. Изследванията показват, че активността на ученика се повишава дори само ако при изпълнението на поставената задача може да избира между различни методи на обучение – например самостоятелна работа или партньорство, образователни лекции или компютърни курсове и др.;

– да намират смисъл и значение. Можем ли да очакваме от 15-годишен младеж със затруднения в обучението да се напряга в училище или у дома, когато не му е ясно какво би му донесло това лично? Затова г-жа Хубер обсъжда със своите деветокласници темата „Какво печеля, ако уча и се напрягам в училище?“;

– да се чувстват комфортно;

– да имат интересни занимания. Учениците искат увлекателен и разнообразен материал.

Родители

Родителите са най-важните извънучилищни сътрудници на учителя. При изграждането на контакти инициативата трябва да бъде на учителя. В противен случай няма да достигнем до много родители.

Занимания

1. Активно присъствие

Ето какво мисли по въпроса Якоб Кунин (1976): „Дори когато учителят пише на дъската, учениците трябва да остават с впечатлението, че „той има очи и на гърба си“. Те трябва да усещат, че поведението им не е безразлично на преподаващия и че той бързо ще го разпознае и припише на истинския виновник. Освен това трябва да знаят, че той разполага с необходимите инструменти за справяне с подобно поведение и че ще ги приложи решително и невъзмутимо.

2. Яснота на заниманията, добра структура и разнообразие

Например:

– прегледно и разбираемо структуриране на целия учебен процес;

– динамични, привлекателни и интересни занимания без празни ходове;

– кратки и по възможност визуално подкрепени обяснения и напътствия, които поддържат вниманието на учениците;

– разнообразно моделиране на различните фази в обучението – например кръжок, групова работа, самостоятелна работа, тихи занимания;

– методи на кооперативно учене.

Контролна скала за мениджмънт на класа

Междувременно вече са създадени първите контролни скали, целта на които е да предоставят подходящ изследователски инструмент за изследване на мениджмънта на класната стая. Най-известна е разработената в САЩ система CLASS Pianta et.al. 2011. Тя се фокусира върху аспектите „Емоционална подкрепа“, „Организация на класната стая“ и „Инструкции“. Под „Емоционална подкрепа“ се имат предвид добрите взаимоотношения между учители и ученици, както и приятният учебен климат. „Организация на класната стая“ предвижда предварително организиране на часовете. „Инструкциите“ са нещо като познавателно активиране, както го описва например Джон Хати.

В германското езиково пространство доскоро не съществуваше инструмент за сравнително наблюдение. Именно тази празнина запълва сега Контролната скала на мениджмънт на класната стая (Eichhorn, v. Suchodoletz, 2013), фокусирана върху „емоционалната подкрепа“ и „организацията на класната стая“.

ЛИТЕРАТУРА

Eichhorn, C. (2013a). Classroom-Management – Beziehungen aufbauen. In: Appstore Apple und Google Playstore.

Eichhorn, C. (2012). Classroom-Management: Wie Lehrer, Eltern und Schüler guten Unterricht gestalten. Klett-Cotta. 6. Aufl.

Eichhorn, C. (2013b). Chaos im Klassenzimmer: Classroom-Management: Damit guter Unterricht noch besser wird. Klett-Cotta. 2013. 2. Aufl.

Eichhorn, C.: Klassenregeln. Klett-Cotta. Geplant für 2014

Pianta, R., La Paro, K., Hamre, B. (2011). CLASS. Dimensions Guide

www.classroom-management.ch

REFERENCES

Eichhorn, C. (2013a). Classroom-Management – Beziehungen aufbauen. In: Appstore Apple und Google Playstore.

Eichhorn, C. (2012). Classroom-Management: Wie Lehrer, Eltern und Schüler guten Unterricht gestalten. Klett-Cotta. 6. Aufl.

Eichhorn, C. (2013b). Chaos im Klassenzimmer: Classroom-Management: Damit guter Unterricht noch besser wird. Klett-Cotta. 2013. 2. Aufl.

Eichhorn, C.: Klassenregeln. Klett-Cotta. Geplant für 2014

Pianta, R., La Paro, K., Hamre, B. (2011). CLASS. Dimensions Guide

www.classroom-management.ch