Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишнината на проф. д. ф. н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български университет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

Сборникът „Езикът – наука и практика“ продължава традицията на департамент „Романистика и германистика“ на НБУ за съставяне и издаване на юбилейни сборници, посветени на колеги от департамента.

Връзката на проф. д. ф. н. Мария Грозева с теорията и практиката на обучението по немски език започва от Гимназията с преподаване на немски език в Бургас, преминава през специалността „Немска филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, продължава с работата й в ИЧС, а от 1999 г. досега като доцент и професор на НБУ. През 1981 г. тя придобива научната и образователна степен „доктор“, през 1987 г. се хабилитира, от 2001 г. е доцент по съвременен немски език в департамент „Чужди езици и литератури“ на НБУ. След успешна защита на докторска дисертация за придобиване на научната степен „доктор на филологическите науки“ от 2012 г. тя вече е редовен професор по съвременен немски език в департамент „Романистика и германистика“ на Нов български университет. Проф. Мария Грозева е автор на над 100 статии и студии в областта на съпоставителното езикознание, психолингвистиката, граматиката на текста, теорията на превода, усвояването на чужд език и чуждоезиковото обучение. Автор е на учебници и учебни помагала по немски език за обучението на възрастни. Участва с доклади на авторитетни научни и научно-приложни форуми.

В Нов български университет проф. Мария Грозева води основни курсове в бакалавърските, магистърските и докторските програми на департамента, свързани с теорията и практиката на езика.

В юбилейния сборник по повод на 65-годишния юбилей на професор д. ф. н. Мария Грозева-Минкова със свои изследвания участват 20 колеги от Нов български университет, 7 преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, по 3 преподаватели от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и ЮЗУ „Паисий Хилендарски“ и по 1 от ПУ, ТУ – София, ИБЕ към БАН, УНСС – София. В сборника участват 12 автори от чуждестранни университети: от Университета в Марибор (Словения) – 2, по 1 от университетите в Сибиу (Румъния), Нитра (Словакия), Риека (Хърватска), като най-многобройно е участието на автори от Германия – 6, съответно от университети и научни институти в Берлин, Лайпциг, Фехта, Тюбинген.

Юбилейният сборник започва с Предговор, който разглежда творческия и професионален път на проф. д. ф. н. Мария Грозева-Минкова. След Предговора е представена научната продукция на проф. Грозева, която запознава читателя със заглавията на монографиите, студиите и статиите й, публикувани в България и в чужбина, на изнесените от нея доклади пред авторитетни наши и чуждестранни форуми, на учебниците и учебните помагала, на които тя е автор или съавтор.

В сборника са включени общо 48 статии от 51 автори, които съдържателно са в областта на езикознанието (23 статии), теорията и практиката на превода (8 статии), литературата (4 статии) и обучението по съвременни езици (13 статии). Присъствието на разработки от тези различни области на науката и практиката за езика обогатяват съдържанието на юбилейното издание. Основната част от техните автори са известни, отдавна утвърдили се учени и преподаватели като проф. д. ф. н. Мария Китова-Василева – НБУ, проф. д. ф. н. Емилия Денчева – СУ, проф. д. ф. н. Юлияна Стоянова – СУ, проф. д. ф. н. Мони Ешуа Алмалех – НБУ, проф. д. п. н. Павлина Стефанова – НБУ, проф. д. ф. н. д-р х. к. Хилмар Валтер – Лайпциг, проф. д-р Хайнрих Вебер – Тюбинген, проф. д. ф. н. Вилфрид Кюршнер, проф. д-р Руска Симеонова – СУ, проф. д-р Максим Стаменов – Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН, проф. д-р Марийка Димитрова – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, доц. д. ф. н. Майа РазбойниковаФратева – СУ, доц. д-р Нели Раданова – НБУ, доц. д-р Светлана ДимитроваГюзелева – НБУ, доц. д-р Антоанета Михайлова – ЮЗУ, доц. д-р Власта Кучиш – Марибор, Словения, доц. д-р Емилия Башева – СУ, доц. д-р Йоана-Нарциса Крецу – Университет „Лусиан Блага“ в Сибиу, Румъния и т. н.

В сборника са включени статии и на автори, които правят първите си стъпки в изследователската практика и в професионалния си път.

Част от статиите в дял първи – „Езикознание“, представят резултати от проведени съпоставителни изследвания на различни явления в българския и други езици, например статията на проф. д. ф. н. Китова – Средства за изразяване на темпорална следходност в съвременния български, испански и португалски книжовен език, на доц. д-р Нели Раданова – Форми за несвидетелска информация в съвременния български и италиански език, на д-р Рада Василева – Distributionelle Eigenschaften der Funktionsverbgefüge im Deutschen und Bulgarischen (am Beispiel der Funktionsverbgefüge mit den Funktionsverben nehmen/вземам) , на д-р Милка Енчева – Semantische Motivationsbeziehungen zwischen den unmittelbaren Konstituenten deutscher Substantivkomposita und ihre formale Wiedergabe im Deutschen und Bulgarischen, на Цветилена Кръстева – Комбинаторика на лексемата ‘време’ във френския и в българския език, на проф. д-р Руска Симеонова – Homographe als Lexikoneinheiten: Ausspracheund Bedeutungsbesonderheiten in kontrastiver Sicht deutsch/bulgarisch, на Силвия Василева – Текстолингвистични особености на публицистичнитекстове с икономическа тематика на български и на немски език.

Друга група статии представят изследвания на различни явления в немския език: проф. д. ф. н. Емилия Денчева – Verbpaare homonymer starker und schwacher Verben des Gegenwartsdeutschen und ihre Entstehung, проф. д-р Марийка Димитрова – Das Bewerten als sprachliches Handeln und wie wird es in Texten realisiert, Павлина Златева – Die Präposition ‘an’ im adnominalen Bereich, Корина Лешбер – Deutsch ‘mure’ im paläolinguistischen Zusammenhang, доц. др Емилия Башева – Korrelate Kontrastiv.

Присъстват и изследвания на езикови явления в испански, английски, български и други езици, например: д-р Магдалена Караджункова – Sobre las preposiciones por y para en español, Рая Райчева – Las construcciones con verbo soporte hacer (-se), доц. д-р Гергана Пенчева-Апостолова – A Rhetoric of Meanings Hiding Behind the Speaker’s Masque, Десислава Зарева – Framework for Critical Discourse Analysis of Horoscopes from British and Bulgarian Women’s Magazines, проф. д. ф. н. Юлияна Стоянова – Деминутиви в общуването между възрастни и деца: стимулиране на ранното фонологично развитие, проф. дфн Мони Ешуа Алмалех – Червените структури в Библията, проф. др Максим Стаменов – Съдбата като късмет и като гайле.

Интерес представляват и изследванията на доц. д-р Йоана-Нарциса Крецу – Sprachenvielfalt in Siebenbürgen, проф. д. ф. н. Вилфрид Кюршнер – Eurolinguistik durch €-Linguistik, проф. д-р Хайнрих Вебер – Das “Tübinger Mohrenköpfe”, oder: gibt es sprachliche Weltbilder, und wenn ja, was folgt daraus?, проф. д. ф. н. Манфред Юселер – Warum Diskursanalyse und was können wir erreichen, wenn wir uns für die Verwendung entscheiden?.

В дял втори са включени статиите на проф. д. ф. н. д-р х. к. д-р х. к. Хилмар Валтер, на д-р Венета Сиракова, на Анелия Ламбова и Станимир Мичев, др Янко Димитров, Десислава Давидова, д-р ОлгаВреде, доц. д-р Власта Кучиш, д-р Христо Станчев, които изследват и дискутират различни проблеми на теорията и практиката на превода.

Статиите на д. ф. н. Петра Жагар-Шоштарич и Мануела Свобода, доц. д. ф. н. Майя Разбойникова-Фратева, доц. д-р Антоанета Михайлова и Петя ПетковаСталева в трети дял на сборника са посветени на проучвания на конкретни автори и произведения като: „Der gelbe Bleistift“ на Кристиян Крахт, романите на Теодор Фонтане Ефи Брист, Стине, Шах фон Вутено, Безвъзвратно, Блудницата и др., историческите романи на швейцарската авторка Евелине Хаслер, на „Новелино“ на Мазучо Салернитано.

В дял четвърти са публикувани статии, разглеждащи теоретични проблеми на училищното и университетското образование по съвременни езици (Роземари Булман, доц. д-р Елисавета Бояджиева, проф. д. п. н. Павлина Стефанова, доц. д-р Светлана Димитрова-Гюзелева), разгледаните са методи, похвати и форми на работа и резултатите от тяхното приложение (д-р Елена Савова, др Янка Коева, д-р Милка Хаджикотева, д-р Мария Нейкова, д-р Радка Иванова), предлагат се примерни разработки за работа (Станислава Илиева, Нора Кръстева и Росица Василева-Сърчелиева, Велка Харизанова).

Статиите в сборника са ценен източник на информация и идеи за изследователска и творческа работа и за насърчаване на задълбочени бъдещи научни занимания от страна на преподаватели и студенти.