Catherine II et les langues. SHESL, Paris, 2010 и Un comparatiste avant la lettre: Ivan Pereverzev et se ‘Préceptes de la rectitude grammaticale russe ... à l’usage des Ukrainiens’ (1782). Collection “Bibliothèque russe”. Paris 2011.

Повод за размисли върху руското езикознание от ХVІІІ в. са две публикации, осъществени с дейното участие на Силви Аршембо от Университета „Париж VІІ – Дени Дидро“, в които се разглежда епохата на Екатерина Велика през призмата на тогавашната граматико-лексикографска дейност. Всъщност целта на обзора ми е да представя един френски поглед към руската лингвистична традиция от ХVІІІ в. – поглед, който де факто е съвременен франкофонски прочит на езиковедските търсения, осъществен в диалог с русисти от изтока и запада на Европейското изследователско пространство. Инициаторът на този подход е Лабораторията за история на лингвистичните теории към Университета „Париж VІІ“ и „Екол нормал сюпериор“, създадена през 1984 г. Нейни ръководители са били Жан-Клод Шевалие – автор на известната граматика на френския език на издателство „Ларус“, и Силвен Ору – автор на тритомната френска история на лингвистичните теории. Сегашният ръководител е русистката проф. Силви Аршембо, която е начело налабораторията от 2002 г. Именно по нейна инициатива през 2010 г. излизат две публикации, на които тя е съставител, редактор и автор, свързани със съдбовния за Русия ХVІІІ в.: Catherine II et les langues (том ХХХІІ, кн. 1 на поредицата H.E.L. “Histoire-Epistémologie-Langage”, издавана от Дружеството за история и епистемология на науките за езика – SHESL, Paris, 2010) и Un comparatiste avant la lettre: Ivan Pereverzev et se ‘Préceptes de la rectitude grammaticale russe ... à l’usage des Ukrainiens’ (1782) (том CXXI от поредицата “Bibliothèque russe” на Парижкия институт за славянски изследвания). Сборникът „Екатерина Велика и езиците“ включва увод и пет студии: Ad Urbanitaten informare: la langue et l’éducation dans les comédies de Catherine II (А. Евстратов); Catherine II: de la langue aux langues (С. Виелар); L’ordre des mots dans la pensée grammaticale russe du XVIII siècle (Ж. Брьойар); Peter Simon Pallas, un naturaliste parmi les mots (С. Аршембо) и Le russe comme métalangage: transcription et translittération en alphabet cyrilique dans le linguarum totius orbis vocabularia comparativa (Р. Комте). С тези публикации авторският колектив измества акцента от литературното и преводаческото наследство на Екатерина ІІ (1729 – 1796) към нейната активна дейност за стимулиране на езиковедските дирения. Самата личност на руската императрица, родена като София Огюста Фредерика Анхалт-Цербстска, хронотоп на три велики култури – немска, френска и руска, е свързана априорно с езиковото многообразие: освен роднияси немски и задължителния аристократичен френски тя изучава по силата на обстоятелствата активно руски език – дейност, която се вписва в екатерининския летопис като една от нейните първи победи. Впоследствие Екатерина Велика не престава да обръща специално внимание именно на многоезичието в своята империя и да стимулира изследователското дирене. Авторският колектив се е опитал да представи именно тази целенасоченост на руската Жана д‘Арк като единен процес, резултат от мотивирана през годините рефлексия. В нейните първи пиеси, изследвани от Алексей Евстратов (13 – 30), се усеща полъхът на езиковия модернизъм и мисията за издигане на образоваността в култ. Стефан Виелар разглежда учебния „Четириезичен речник“, съдържащ паралелни статии на руски, немски, френски и английски и появил се в годината на смъртта є, като лексикографско-педагогическа реплика на „Избраните руски поговорки“ на Екатерина ІІ, събрани и издадени анонимно от нея тринадесет години по-рано – през 1783 г. Естествено, цялата дейност на Екатерина Велика като руска императрица е свързана с усилията є да премести центъра на европейската духовност на изток към Русия, като за целта є е необходимо създаването на всепризнат научноизследователски център със седалище в Санкт Петербург. Именно на този аспект е посветено изследването на Жан Брьойар, който анализира дейността на един от моторите на промените – граматика Антон Барсов, главен секретар на Свободното руско събрание (Вольное российское собрание), влязъл в историята на руската лингвистика с изследванията си за словореда като специфичен езиковедски въпрос. В контекста на лингвокултурната политика на Екатерина ІІ Силви Аршембо разглежда изключителното лексикографско по-стижение на славянската наука от ХVІІІ в., което представя всички познати езици от онова време, систематизирани и надлежно описани под ръководството на Петер Симон Палас, със съответния модерен изследователски апарат – „Linguarum totius orbis vocabularia comparativa / Сравнительные словари всех языков и наречий“ (1786 – 1787) 1) . За да представи силата и модерността на този знаменателен енциклопедичен труд, включващ 220 езика и наречия, предадени чрез кирилски букви, авторката извежда на преден план две негови характеристики: теоретични принципи и модерни изследователски методи. Принципите за подбор на материала и принципите за лексикографското му структуриране са разгледани в контрастивен план с теоретичната рамка на Речника на Руската академия, а изследователската методика е анализирана от гледна точна на реализираните новаторски постижения. Последната студия с автор Роже Комте проучва детайлно въвеждането на руския език в енциклопедичния труд на Петер Палас в качеството му на изследователски метаезик за транскрибиране и/или транслитериране на лексеми оттози 220-езиков корпус. Изводът е, че с този изключителен за времето си труд Екатерина Велика е искала да покаже на света универсалността именно на руския език, притежаващ потенциал да предаде фонемите на всички познати езици. Всичките пет студии са богато илюстрирани и снабдени с необходимия информационен справочен апарат.

Второто изследване на Силви Аршембо Un comparatiste avant la lettre: Ivan Pereverzev et se ‘Préceptes de la rectitude grammaticale russe ... à l’usage des Ukrainiens’ (1782) (Institut d’études slaves, Paris, 2010) е в съавторство със Серхий Вакуленко от Харковския университет и представлява аналитично издание с теоретичен увод и коментари на „Краткiя правила россiйского правописанiя, изъ разныхъ грамматикъ выбранныя, и по свойству украинскаго дiалекта для употребленiя малороссiянамъ дополненныя въ Харькове“ на Иван Переверзев (1782). Публикацията съдържа теоретична студия върху Иван Переверзев и неговата граматика, озаглавена “Ivan Pereverzev et sa grammaire, leur temos et leur espace” (13 – 44), анотирано издание на „Краткiя правила россiйского правописанiя” (45 – 99), индекс на руските термини (101 – 103), индекс на френските термини (105 – 108) и библиография (109 – 114). Това академично издание притежава няколко качества: освен че точно възпроизвежда оригиналния текст и го допълва с множество коментари и справочни данни, то е ценен източник не само за изследване на руската правописна норма от края на ХVІІІ в., но и изследователски корпус, съдържащ важни сведения за допълване на историята на украинския език от това време и може да се използва като материал за провеждане на университетски семинари върху руско-украинската контактологична проблематика, а така също и за проследяване развитието на славянското съпоставително езикознание.

БЕЛЕЖКИ

1. Този труд открива на науката българския език. Вук Караджич (1787 – 1864) пише Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рjечницима свиjу jезика и нарjечиjа с особитим огледима Бугарског jезика. „Додатъкът“ е сред първите компаративистични изследвания, който засяга освен родния език на автора и един все още непознат славянски език, какъвто е българският.