Резюме. Европейското кариерно образование е една от най-авангардните траектории на международното образователно сътрудничество и е следствие от процесите му на универсализация. В статията е приложен еволюционният подход за разбиране и обособяване на съдържанието, основните компоненти и съвременни визии за мисията и целите на кариерното образование. В генеалогичен модел са представени типовете механизми за регулация на професии и специалисти, довели до неговото обособяване.

Ключови думи: career education, regulation mechanisms, career management skills, career information, career consultation, career education

Първа част

Механизми на регулиране на професии и специалисти – историческа еволюция

А. Социално-икономически пазарни механизми

Тук се включват естественото разделение на труда; професиограмите; международните и националните класификатори на професии, подбор на персонал.

Естественото разделение на труда – първото и второто голямо разделение на труда (на земеделие/скотовъдство и на умствен/физически труд) имат не само своята историческа роля за социално-икономическото и цивилизационното развитие на човешкия род. Тези параметри са в основата на почти всички класификации на професии и са закодирани в съвременните междуналродни и национални класификатори, които регулират пазарите.

Професиограми – най-оперативната част от професиологията (науката за изследване на еволюцията и бъдещето на професиите) е професиографията. Тя се разглежда обикновено в два основни аспекта: а) като описание на професиите, на техните характеристики; б) като описание на изискванията, предявявани от професията към човека, който ще я упражнява. Основен продукт на професиографската дейност е професиограмата или характеристиката на професията – систематизирано, структурирано, йерархизирано описание на основните изисквания и противопоказания за упражняване на дадена професия в обща част и три основни дяла – медико-физиологически; психологически; социо-икономически.

Съвременните характеристики на професии имат особености, които отразяват тяхното развитие и динамика:

- физическите, интелектуалните и творческите компоненти на трудовата дейност да се изследват и оценяват като баланс, тъй като са ядро на всяка трудова дейност;

- от съществено значение е да се характеризират и представят не само актуалното състояние, но и тенденците във всяко направление;

- да се включват моментите на характеризиране на професионалната среда като колегиална, а не само като веществена;

- да се отразяват тенденциите към мултистепенната, мултивремевата работна заетост на съвременния специалист – на няколко работни места;

- като специален компонент се обособяват професионалните деформации и изискванията за организиране на трудовата рехабилитация;

- да се включва моментът на конвертируемост на професията и на професионалиста на националния и на международния пазар на труда – позиция в класификаторите, легитимност на пътищата за професионална подготовка, механизми за акредитиране и атестиране.

Национален и международен класификатор на професии

В историко-теоретически план (Василев&Мерджанова, 2003) съществуват множество опити за класификация на професиите. Първи Платон групира гражданите на своята държава по професионално-кастов признак на „златни”, „сребърни” и „медни”. Класификацията се базира на предопределеността на професионалната дейност на човека от неговото социално положение и този принцип управлява дълго време движението на хората в човешките общества. Съвременните класификации на професиите се опитват да отразяват сложността и разнообразието на света на професиите, като ги групира по един или по повече признаци – по предмет на труда, по степен на сложност на труда, по степен на квалификация, по групи необходими умения. Класификацията на Джон Холанд се базира на взаимодействието на личността с неговата среда, Робърт Рийч използва за разграничителен признак относителния дял на символния труд в професионалната дейност. Теоретичните опити за класификации на професиите са (или би трябвало да са) в основата на Международната (ISCO 1988) и съответно на националните класификации на професиите, които функционират като официални и нормативни регламентиращи документи движението на специалистите на международния и на националните пазари на труда. Последната и в момента действаща българска национална класификация на професиите е от 1996 г. и е актуализирана неколкократно.

Очертават се два кръга перманентни проблеми, поради динамиката и непрекъснатите промени на общите пазари на труда и в национален, и в международен план - външен кръг: съответствието на класификацията на действителното развитие и съвремения спектър и характер на професионалните дейности, и вътрешен кръг: регулирането на професиите и на професионалната подготовка въз основа на списъци на учебните професии. Т. нар. регулирани професии са професии, чиято подготовка се планира и организира на държавно (или национално) равнище в системата на професионално образование и обучение, квалификация, преквалификация и повишаване на квалификацията. Основен документ за тази регулация е Списъкът на учебните професии, изработван от няколко министерства и висши държавни ведомства. Той е основен документ и при предлагането и наемането на работна сила. Актуализацията в списъка на учебните професии очевидно следва да върви в две посоки: включване не само на нови професии в списъка на професиите; но преструктуриране на модулен принцип на професионалните компетентности в професиите, което да се отрази в модулността на учебното съдържание.

Кариерното образование би следвало да подготвя личността самостоятелно и ефективно през целия живот да попълва и да „трупа“ модули в подготовката си – пресичащи се, но не дублиращи се. С тези модули тя се заявява вече като свой пълноправен самодържец на пазара на специалисти и сама определя вече цената на своята работна сила. Става дума за едно професионално самосъзнание – самоосъзнаване на личната стойност и ценност като специалист. Така последните две десетилетия обособиха и сферата на подбор на персонал не само като избор от страна на работодателя, но и като избор от страна на специалиста – на работно място, на условия на труд, на колегиална среда. Развиха се мрежите за консултиране за търсене и успешно кандидатстване за работа.

Б. Образователни механизми

Тук се включват професионална подготовка и обучение; професионално образование; продължаващо професионалнообучение; учене през целия живот (квалификации и преквалификации); валидиране на дипломи и опит.

Професионална подготовка и обучение

Напълно естествено, изворите (началата) на професионалната подготовка са свързани с предпоставките и факторите за възникване и развитие на човешкия труд. В племенния строй професионалната подготовка е стихийна и спонтанна. Извършва се при необходимост, а не целенасочено, и не е обособена като самостоятелна дейност, а е естествена (спонтанна) част от трудовия живот на племето. Нито дейността, нито субектите, които я извършват, са обособени, още по-малко – институционализирани.

Можем да обособим три пределно общи етапа в еволюцията на професионалната подготовка: период на стихийна и спонтанна подготовка, органична част от естествения трудов живот на племето (до началото на робовладелския строй); период на обособяване на специална дейност по професионална подготовка и на субектите в нея (професионално обучение), вън от другите обществени и трудови дейности (до късното средновековие); период на постепенна професионализация на професионалната подготовка – институционализация, специална подготовка и на обучаващите, заплащане и сертификати, теоретично и научно осигуряване на дейността.

Професионално образование

Можем да откроим следните етапи в еволюцията на професионалното образование в международен план:

- Поява на първите професионални училища (начало на институционализация).

- Развитие на национални и международна мрежи от училищни институции (обогатяване по направления и по степен на образование).

- Утвърждаване на системи за професионално образование в различните страни (институционализация и законова уредба) на мрежите.

- Период на универсализация и централизация в развитието на системите.

- Период на демократизация и плурализация на системите.

- Период на паралелно утвърждаване на алтернативни системи за професионална подготовка и обучение (деинституционализация).

- Период на „учене през целия живот” и „непрекъснато образование”, т. е. надинституционализация (терминът мой - Я. Р.-М.) на професионалното образование, когато много институции се ангажират с услугата професионално образование, квалификация, преквалификация, ориентиране и консултиране.

Продължаващо професионално обучение

Оказва се, че понякога формалното професионално образование е непосилно, а и неадаптивно към личните жизнени проекти. Продължаващата алтернатива се появява, за да отговори на необходимостта от гъвкави обучителни структури, осигуряващи професионална подготовка и квалификация на индивиди със специфични (по-ниски, по-високи) професионални потребности при динамичните и променящи се непрекъснато обществени и лични жизнени обстоятелства. Съвременният начин на живот не съответства на схемата „израстване, десетина години подготовка, до края на живота консумиране и упражняване на тази компетентност”.

В български условия ППО се идентифицира и реализира в три основни типа обучителни среди:

- Обучение в системата на професионално образование като вечерни и задочни форми на начално (елементарно) професионално обучение и подготовка за лица над 16 години за придобиване на първоначална професионална квалификация по професия или по част от професия.

- Обучение в центрове по професионално обучение като начално професионално обучение за квалификация по професия (част от професия) или като непрекъснато професионално обучение за усъвършенстване (повишаване или допълнителна) на квалификацията или преквалификацията.

- Фирмено обучение, инициирано от работодателите и осъществявано от лицензирани обучаващи институции като начално или като непрекъснато професионално обучение.

Професионалното образование и продължаващото обучение се съчетават в „учене през целия живот“ чрез „валидиране на дипломи и опит“. В контекста на първото се разбира най-добре същността на продължаващото обучение. То е част от непрекъснатото образование – тази част, която осигурява професионална подготовка и квалификация по професия или по част от професия на лица, прекъснали (или отпаднали) по една или друга причина престоя си в училище преди завършване на задължително образование, както и на лица, желаещи да повишат или да сменят професионалната си квалификация. На второ място, този „прекъснат-непрекъснат“ режим на повишаване и/или придобиване на квалификации и опит поражда необходимостта от механизми на признаване, сертифициране на новите за личността компетенции и опит и валидирането на дипломите и сертификатите на пазара на труда. Така през последните 10-15 години възниква системата за валидиране на дипломи и опит, съответстваща на контекста на учене през целия живот чрез механизмите на продължаващо професионално обучение и на неформално образование.

В. Консултантски механизми

Тук се включват възникването и поетапното развитие на професионалното ориентиране и неговите трансформации, съпътстващи социално-икономическата еволюция на обществата.

От племенния строй до към края на феодалния строй в Западна Европа господстват възгледите за предопределеност на професоналното занятие по пол, възраст и социална принадлежност. Тези параметри са изработеани като естествени механизми на трудова регулация за милиони години родова еволюция. Собствено професионален избор няма – ти се раждаш, така да се каже, „вече избрал“ – избрали са вместо теб предците ти, фамилията, социалната ти категория. Всяко отклонение, не само професионално, но социално, културно, личностно, религиозно, е заклеймявано, преследвано и наказвано безмилостно.

Но през епохата на Ренесанса – ХV-ХVІ век, се появяват идеите за някаква връзка между заниманията с определени дейности и интересите на човек (склонностите) към тях. В Испания започва да се говори за научаване на определено занятие (да се занимаваш с наука, с медицина). Постепенно през следващите два-три века се оформя почвата и накрая възниква специалната услуга за насочване и избор на професия от човек. Най-напред е изборът на човек за професията, а след това и на професията – от човека. В началото на ХХ век в модерните общества се появява терминът „професионално ориентиране“ от Фр. Парсънс (Василев & Мерджанова, 2003). Почти веднага, паралелно с частните услуги и мрежи, започва и утвърждаване на държавни системи за професионално ориентиране: 1911 г. – Англия; 30-те години – Германия; 20-те години – Франция; 1937 г. – САЩ.

Как се обогатява и трансформира професионалното ориентиране само за няколко десетилетия – от втората половина на ХХ век до наши дни? Това разширяване е несравнимо като интензивност и съдържание, като усложняване на проблематиката и като съвършено ново позициониране на ролите и приоритетите на участниците в услугата – в сравнение с хилядолетното статукво от зората на човешкото развитие до ХХ век на новата ера. Трансформациите са наистина впечатляващи и много малко цивилизационни явления могат да се представят в еволюцията си с такъв колорит. Развитието на консултантските механизми (защото те вече не са само един) следва (понякога изреварва) теориите и прогнозите за социално-икономическото развитие, теорията и практиката на социалното управление, теориите и практиките за управление на човешки ресурси, развитието на образованието. Последователно професионалното ориентиране се обогатява със:

Образователно ориентиране – появява се с изтегляне на професионалния избор в по-ранна възраст и с поява на „училищен избор“ заради профилиране на образователните институции – това налага консултиране на родители и деца за избор на училище заедно (преди и паралелно) с избор на бъдеща професия.

Професионално консултиране – появява се с възникване и налагане на личностно-ориентирания подход от К. Роджърс -1962 г., (тъй като човек става активен и отговорен за своя избор) и с парадигмата за „професионално развитие“ на работното място – т. е. и след първоначалния избор на професия.

Кариерно консултиране – на личността в професията по време на нейния трудов път като израстване, движение в професията, смяна на професии и работни места, обогатяване на професионалните роли.

Консултиране при търсене и кандидатстване за работа – появява се при социално-икономическите процеси на динамика на пазара на труда; на предлагане на различни типове работни места за една и съща професия; с промяната в социалните парадигми на функциониране на пазарите – човешките ресурси не се разпределят, а човек участва активно в тези процеси, като предлага себе си на пазара на труда – той си е стопанин и господар.

Кариерно ориентиране и консултиране през целия живот – паралелно с налагане на визията за учене и за развитие на личността през целия живот.

Кариерно образование – появява се през 70-80-те г. на миналия век в САЩ (Искрев, 2002), но бързо се разпространява и се налага като термин, а през последните години - като европейска образователна парадигма с осмислянето и обобщаването на сложния комплекс от възгледи за автономния съвременен гражданин:

- отговорен и информиран (личностно центриран подход) за своите перманентни избори през различни фази от живота си – автономен;

- мигриращ и мобилен непрекъснато (глобализация и отваряне на граници) – гъвкави преходи;

- функциониращ в различни мултикултурни среди (социални и граждански компетентности) – етичен и сътрудничещ.

Най-важното, което трябва да подчертаем, е, че кариерният типаж –професионалист, разбиран по този начин, се превръща в част от механизмите на регулация на професии и на специалисти, защото сам регулира себе си и своята среда и се превръща в най-активния фактор на съвременните пазари на труда. Това е най-значимото обстоятелство и предпоставка с личностен характер за това кариерното образование да е вече парадигма и водещ приоритет на европейските общества и образователни системи.

Втора част

Възникване и утвърждаване на европейско кариерно образование общ генеалогичен модел и съдържание

Кариерното образование представлява сложен резултат, включващ чрез трансфорамция в себе си исторически утвърдили се услуги, практики несамо на консултантските механизми, но и на образователните, и на информационните механизми и регулатори в едно общество, и на социално-икономическите пазарни регулатори. Генеалогичният модел, представен на фигура 1, може да представи тези макровръзки, видими само чрез мащаба, обхващащ големите еволюционни преходи и трансформации в едно явление.

В генеалогичния модел водещ е принципът на съответствие „тип национално стопанство – тип система на общо образование – тип система на професионално образование – тип система на професионално ориентиране – тип мрежа на кариерно образование“: Кариерното образование е продължение, развитие, следващ етап на професионалното и кариерното консултиране. То съответства на парадигмата за учене и развитие през целия живот.

Терминът „кариерно образование“ се налага не като абсолютно нова историческа реалност, а като трансформация и акумулиране на съществуващия исторически опит. Кариерното образование „асимилира“ и превръща в нещо ново всички постижения (виж отново Генеалогичния модел).

Така кариерното образование се структурира съдържателно като съвкупност от организирани на регионално, национално и на международно равнище дейности със:

- информационен

- консултантски

- и/или обучаващ характер

Те са предназначени за формиране на умения за управление на кариерата на две равнища – себепознание и себереализация, в три аспекта – спрямо личността, спрямо пазара на труда и спрямо професионалната организация.

Още през 2008 г. Съветът на Европейския съюз призовава държавите членки да насърчават придобиването и формирането на умения за управление на кариерата през целия живот; да се улеснява достъпът на всички граждани до услуги по ориентиране, като непрекъснато се повишава тяхното качество; да се насърчават координацията и сътрудничеството между различните регионални, национални и локални лица и институции; да се насърчава участието в международните мрежи по кариерно ориентиране и образование през целия живот. Установява се Европейска мрежа за политика за ориентиране през целия живот – European Lifelong Guidance Policy Network (ELGPN). Създадена е през 2007 г. и в нея членуват вече 29 държави, от които 2 са наблюдаващи. Мрежата представлява структурирано средство за европейско сътрудничество в областта чрез тематични пакетни дейности; тематични срещи, двегодишни конференции, пленарни срещи и заседания.

Съчетаванетомежду кариерно информиране, кариерно ориентиране и кариерно обучение се заключава в концепцията, че:

- първо, човек се движи в професията и работата си през целия живот и няма „твърда“ професионална йерархия, която личността да не може да преструктурира според личния си капацитет;

- второ, няма вече еднократен начален изборна професия и на кариера, а има изграждане на кариера чрез перманентни пререшавания в личния жизнен път;

- затова трето, основно съдържание на кариерното образование стават кариерните умения на личността;

- четвърто, развивани чрез информиране, консултиране, обучение;

- и пето, чрез които тя да управлява своята кариера (основен резултат на кариерното образование).

Говорим вече за кариерни умения като девета ключова компетентност. Европейската референтна рамка на 8 такива ключови компетентности задава нормата за съвременния мобилен трансферен специалист в която и да е професионална област (www.tera.bg/files/Key-Competencies.pdf): общуване на роден език: презентационни умения; водене на преговори; разговори с клиент; водене на делова кореспонденция; общуване на чужди езици; математическа компетентност и основни знания в областта на природните науки и технологиите: работа със специализирана аналитична апаратура или софтуер; дигитална компетентност: работа с основни текстообработващи програми; създаване на таблици; бази данни; съхраняване и управление на информация и общуване с електронни средства; умение за учене: умения за работа в екип; управление на стреса и времето; мотивация, свързана с естеството на работа и надграждане на знанията на служителите самостоятелно или в екип; обществена и гражданска компетентност: управление на промяната; управление на конфликти; участие в процеса на европейска интеграция; инициативност и предприемачество: умения за поемане и оценка на риска; подобряване на уменията за планиране, анализиране, контролиране, ръководство на проекти; лидерски умения; културна осъзнатост и творчески изяви: неформална комуникация; познания и опит в областта на изкуството.

Как се вписват тук „уменията за управление на кариерата“ като девета ключова компетентност? Тя има и синтезен „крос“-компонентен характер, и самобитно конкретно съдържание. Общо понятие за умения за управление на кариерата – структурирани начини да се събира, анализира, синтезира, обработва и организира информация за самообразование и професионална инфорамция, както и умения да се вземат решения и да се извършват преходи.

Основното им съдържание: отзивчивост към себе си, отзивчивост към възможностите, учене на решения, учене на преходи, личен мениджмънт, изследване на ученето и на работата, изграждане на живот/работа (Тони Уотс, www. elgpn.eu). Димитър Искрев ги групира в 4 основни ядра, които се превръщат и в ядра на учебното съдържание по кариерно образование: „осъзнаване на възможностите“ чрез опознаване на света на пазара на труда и на професиите; „самоосъзнаване“ чрез опознаване на собствените интереси и способности; „учене за вземане на решение“ и „учене на осъществяване на преходи“ в ситуации на издбор и противоречия (Искрев, 2002). Структурирани, уменията обхващат три релационни модуса (спрямо себе си, спрямо пазара на труда и спрямо професионалната среда) и две равнища на осъществяване – като себепознание и като активност-себереализация.

Кариерното образование е постмодерно по своя характер и като понятие, и като концепция, и като практика, и е може би първото по рода си, което не предвижда в строгия смисъл на думата „даване на знания“ – тук те действително са просто „течаща река“. Защото знанието е променящо се и непрекъснато ново като информация, се появява кариерното образование – неговото основно информационно съдържание са знанията за уменията, за начините на дейност на пазара на труда.

Основни дейности: информиране, диагностика и консултиране, обучение. Съпътстващи пофесионални дейности: съветване, организиране, посредничество и работа със значимите фактори.

Основни субекти: от една страна – личността, а от друга – държавни институции; училища – учители, класни ръководители, училищни ръководства, специалисти по кариерно консултиране; кариерни центрове – кариерни консултанти; предприятие, пазара, родители, социални партньори. Навсякъде става дума за разпределяне и споделяне на отговорности, дейности, функции – няма международен „стандарт“ или формула за това. Специфичното институционално устройство е въпрос на регионално договаряне между всички участници за улесняване на достъпа и на кариерния път на отделната личност.

От тази общосподелена на европейско равнище парадигма за кариерното образование националните и регионалните системи развиват и структурират своите мрежи за кариерно образование.

БЕЛЕЖКИ

www.tera.bg/files/Key-Competencies.pdf

www.ltf.europa.eu

www.elgpn.eu

www.mlsp.government.bg/closs/store/metodology.asp

ЛИТЕРАТУРА

Василев, Д., Я. Мерджанова. (2003). Теория и методика на професионалното ориентиране. С.

Искрев, Д. (2002). Кариерно образование. С.

Рашева-Мерджанова, Я. (2004). Професионална педагогика в традиция и в перспектива. С.

Трифонов, Тр. (1996). Трудова, икономическа и бизнеспсихология. С.