Резюме. Основен елемент на обучението за придобиване на педагогическа правоспособност е педагогическата практика, която се документира с педагогическото портфолио. Настоящата статия предлага възможни решения за създаването на електронна версия на портфолиото за бинарната специалност „Биология и английски език“ на Софийския университет. Целта е да се оптимизира извънаудиторната работа на бъдещите учители в съответствие с изискванията на Националната и Европейската квалификационна рамка, като се отразява спецификата на обучението на учители по чужд език според утвърдени международни изисквания в областта. В допълнение се осигуряват своевременна и ефективна подкрепа и обратна връзка от страна на университетските преподаватели и наставниците чрез използването на Системата за електронно обучение на Софийския университет. Фокусът е върху педагогическата практика по английски език, като предложените технически решения надграждат елементите на портфолиото от такива на твърд носител в мултимедийни мултимодални и достъпни отвсякъде и по всяко време.

Ключови думи: teacher portfolio, dual teacher training, teaching Biology and English

Въведение – контекст и необходимост от портфолио

Средното образование в България изпитва остър недостиг на педагогически кадри поради отлив от учителската професия на млади хора и застаряване на учителския състав. Статистическите данни сочат, че до 10 години над 60% от настоящите учители ще бъдат в пенсионна възраст1) . Остротата на проблема налага търсенето на спешни и ефективни мерки за привличане на младите към благородната професия на учителя. От страна на управлението на страната такива мерки намират отражение в осъвременяването на стандартите за професионално развитие (предстои обнародване на приетата Наредба за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти2) ) и наличието на воля за предприемането им личи от приоритетизирането на педагогическите специалности3) . В същото време, едно от решенията, които предлагат университетите като възможност за привличането на повече бъдещи учители, е създаването на бинарни бакалавърски и магистърски програми, при които се придобива учителска правоспособност в две предметни направления.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ има сериозен опит в това отношение, като само в Биологическия факултет се предлагат бакалавърските програми „География и биология“, „Биология и химия“, „Биология и английски език“, чрез които в рамките на 4 години завършилите придобиват учителска правоспособност в съответните две предметни области4) . Интересът към тези програми нараства с всеки следващ випуск. Налице са обаче и редица предизвикателства пред създателите на съдържанието за изучаваните дисциплини. От една страна, това е значителният хорариум, който отговаря на изискванията на нормативните документи за получаване на квалификация в две научни полета. От друга страна, дисциплините са от съвсем различни области на науката, като биологията и обучението по чужд език.

В допълнение към теоретичните дисциплини по специалността съществен елемент на въвеждащото обучение за придобиване на педагогическа правоспособност е педагогическата практика. Тя осигурява на бъдещите учители практически знания, умения и компетентности за преподаване в реални условия. Тъй като професията „учител“ е регулирана, педагогическата практика се осъществява на базата на нормативни документи, напр. действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование с професионална квалификация „учител“ 5) и Наредба за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (предстоящо обнародване) 2) . Тези документи се осъвременяват постоянно, но в основата им неизменно стои разбирането, че практическата педагогическа подготовка се състои от три взаимосвързани и допълващи се дисциплини – хоспетиране, текуща и преддипломна практика, които отразяват качествено различна форма на подготовка на бъдещите учители (чл. 36, ал. 2 и 3 от Наредба за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти) 2) . Хоспетирането представлява наблюдение на уроци или други форми на процеса на обучение и възпитание в системата на народната просвета. Текущата учебна практика е участието в организирането на учебно-възпитателния процес под непосредственото ръководство на преподавател от висшето училище. Стажантската практика (преддипломна педагогическа практика) е самостоятелно участие на студентите в учебно-възпитателния процес под ръководството на учител (базов учител, учител наставник) и преподавател от висшето училище (наблюдаващ преподавател). Тези дисциплини представляват единно цяло и отразяват етапите на натрупване на опит за пълноценно участие в преподавателска дейност в средното училище, като представляват и подготовка за задължителния държавен практически изпит. Чрез тях се осигурява постепенно и все по-автономно развитие на студентите под ръководството на университетски преподаватели и наставници – базови учители на място. Целите на педагогическата практика са развитие на компетентностите за рефлексия над практиката с цел усъвършенстване на педагогическите решения и за професионално-педагогическа комуникация, както и на умения за: конструиране и анализ (от гледна точка на релацията цел – средство – резултат) на модели на процес на обучение в ситуация на предварително зададени тема и форма на организация; реализиране и аргументиране на решения в контекста на реална педагогическа дейност (Raycheva & Tzanova, 2012).

С оглед повишаване на ефективността на подготовката в такива специалности настоящата статия разглежда възможностите за оптимизация в две по-соки: надграждане на методическите дисциплини и въвеждане на технологии. Надграждането се реализира по отношение на изучаването на две групи методически дисциплини, в случая на програмата „Биология и английски език“ например, като методиката по английски език надгражда методиката по биология25) , с което се постига редуциране на учебен материал. В допълнение, чрез адекватно използване на съвременните информационни и комуникационни технологии се осигурява мултимодалност, колаборативна извънаудиторна работа и достъпност на материала и дейностите, като в същото време се дава възможност за проследяване на напредъка и предоставяне на своевременна обратна връзка от базов учител и наблюдаващ университетски преподавател.

За документиране на напредъка и доказване на придобитите знания, умения и компетентности се използва педагогическо портфолио – набор от документи, създадени от стажантите. Видът и броят на документите варират според придобиваната учителска правоспособност, като препоръчителните за придобиване на специалност „учител по английски език“ са описани в редица документи – Европейското портфолио за студенти учители по език6),26) (Dimitrova & Tashevska, 2007). Според тълкуването на EPOSTIL професионалната подготовка и развитие на преподавателите по чужд език може да се оцени на три нива – начална подготовка (initial training), специализация и експертност. EPOSTIL до голяма степен заимства идеята на Европейскате езикова рамка7) – за всяко от нивата се дават дескриптори на всяко от уменията, знанията и компетентностите в портфолиото за самооценка. Разликата е, че и самите нива, и дескрипторите нямат количествено измерение в случай на портфолиото за учители по чужд език, което се мотивира с обективната невъзможност дидактическите знания и умения да се мерят извън конкретния контекст, за който се прилагат26) . С помощта на тези дескриптори се осъществява самооценката на обучаващите се бъдещи учители, т.е. те дават рамката за саморефлексия и съпоставяне на усещането за собствения напредък спрямо стандартите за качествено преподаване на чужд език22),24) .

Същност, функции и елементи на педагогическото портфолио

Терминът „портфолио“ произхожда от италианската дума portafogli (XVIII в.) 8) – portare – нося, и foglio – лист (от латинската дума folium). Днес този термин се използва все по-широко в разнообразен контекст, което води и до различни функции – оттам и дефиниции – за портфолио (Georgieva, 2010). В контекста на обучението на ученици портфолиото представлява набор от продукти, създадени от обучаемия в процеса на обучението. Ученическото портфолио се дефинира като: „…компилация от академични работи и други форми на свидетелства, събрани за целите на: 1) оценяване на качеството на обучението, обучителния процес и академичните постижения; 2) установяване дали учениците са постигнали обучителните стандарти и други изисквания, поставени от курсовете за получаване на образователна степен и дипломиране; 3) подпомагане на учениците да рефлектират върху академичните си цели и прогрес като обучаеми; и 4) създаване на дълготраен архив на продукти на академична работа, постижения и друга документация“9) . Установява се, че чрез събиране, анализиране и оценяване на ученически работи в продължение на целия процес на обучение се получава по-пълна и точна картина на усвоените знания, умения и компетентности, отколкото при традиционните начини за оценяване, тъй като последните отразяват постижението в конкретен момент. Портфолиото може да е в основата на формиращо оценяване и е предпоставка за индивидуализиран подход, своевременна обратна връзка, а оттам – по-висока мотивация за учене. Нещо повече, портфолиото осигурява възможност за проследяване на обучението както от преподавателя, така и от самия обучаем на базата на рефлексията (рефлексия над познавателната дейност и качествата на личността) 23) .

При обучениена бъдещи учители педагогическото портфолио изпълнява и допълнителна функция, свързана със спецификата на обучението на педагогически кадри24),26) (Dimitrova & Tashevska, 2007). Целта му е да документирадоказателствазаразвитиетоипостигането наключовитекомпетентности за професионална квалификация „учител по чужд език“ 10);11);12) и е „…средство за рефлексия и самооценка на дидактическото знание и уменията за преподаване на чужд език“ (Newby et al., 2007). То служи и за основа на професионалното портфолио на стажант-учителите в контекста на предстоящото обнародване на Наредбата за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти“, в приложение 2 на която са представени компетентностите, необходими за заемането на длъжност „учител“. Фигура 1 представя категориите компетентности на учителя по чужд език според EPOSTIL. В таблица 1 са представени всяка група компетентности и съответни примерни кратки описания от вида „Мога да…“ за всяка от тях. Пълният текст на дескрипторите е достъпен в английската версия на портфолиото (пак там), която е използвана и за самооценяване на студентите (чек-лист). Така всеки стажант-учител може да проследи собственото си развитие с помощта на тези дескриптори за самооценка и да използва натрупаните артефакти при кандидатстване за работа. От друга страна, портфолиото е в основата на формалната оценка за придобиването на професионална квалификация „учител“. Нещо повече, портфолиото е елемент от атестационната карта на действащите учители 2),13) , т.е. създаването на модел и оценени от наставник и университетски преподавател продукти за портфолио биха подпомогнали значително професионалното развитие на учителите.

Съдържанието на педагогическото портфолио представя цялостна картина на обучението и напредъка на студентите стажант-учители по чужд език в усвояването на необходимите компетентности, т.е. целта е да се представят доказателства за наличието и напредъка в развиването на тези компетентности. Таблица 2 показва групирането на документите в три варианта на педагогическо портфолио: EPOSTIL, Портфолиото на НБУ и препоръчаното от Института по качество на образованието13) , като групите са представени в реда, в който са дадени в оригиналния документ. Тъй като последното портфолио е предвидено за действащи учители (т.е. представлява професионално портфолио по смисъла на Наредба за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти2) ), в него има групи елементи, които все още не са необходими при въвеждащото обучение на студенти стажант-учители – напр. тази за награди и грамоти и тази за атестация, като в същото време не са предвидени такива за обратна връзка и коментар от наставник или университетски преподавател (комуникативна компетентност2) ). Това портфолио също така е и предвидено за учители от всички области и не отразява спецификата на обучението на учители по и на чужд език.

Вижда се, че и трите документа имат групи елементи на портфолиото, които могат да се обобщят като персонална и институционална информация (контекст); методически разработки (академична компетентност – т. 12) ), реализация и оценяване (педагогическа компетентност2) ); самооценяване и рефлексия (академична компетентност – т. 22) ); административна документация (административна компетентност2) ). За целите на педагогическите практики по английски език в специалност „Биология и английски език“ беше възприета адаптирана версия на EPOSTIL поради конкретната му ориентация към обучението на учители по чужд език. Портфолиото е базирано на използване на подходящо адаптирани шаблони (бланки) и списъци за отчитане (check-lists), предложени в EPOSTIL, портфолиото на НБУ и Дж. Скривенър (Scrivener, 2011), като са взети предвид препоръчителните елементи и описанията им в портфолиото на ИКО.

Електронно портфолио – използване на възможностите на Системата за електронно обучение на СУ (описание)

Съвременните електронни средства предоставят разнообразни възможности за допълнително оптимизиране на обучението в педагогическата практика. Редица университети въвеждат електронното педагогическо портфолио поради неговата приложимост както в процеса на обучение на педагогически кадри, така и при следваща професионална реализация (Teaching Portfolio14) , Organizing a Professional Portfolio15) ). В допълнение се отбелязва, че преподаването в XXI век естествено интегрира съвременните технологии, с помощта на които се създават материали и дейности, неподлежащи на представяне в традиционен вид (на хартия) поради мултимодалната си същност6); 15); 16); 17) . Например много материали са представени във видеоклипове или уебсайтове (напр. BBC18) ), дейностите са интерактивни (напр. онлайн тестове, уeбкуестове и др.) и предполагат използване на електронни устройства.

Нещо повече, в контекста на бинарните специалности технологиите дават възможност за значително намаляване на времето за работа чрез така нареченото „изнесено обучение“ (flipped classroom19) ). Например работата с материали и по самото портфолио би могла да се извършва самостоятелно с помощта на уеббазираните ресурси, шаблони и задачи, свързани с тях. По този начин присъственото време на студентите в учебни занятия в сградите на университета се използва ефективно – например за обсъждане на продуктите от изпълнението на задачите, решаване на казуси и дискусии по проведени наблюдения. Такава оптимизация е изключително важна в конкретния контекст на бинарните специалности, при които седмичната ангажираност на студентите е сериозна както заради големия брой практически занятия извън сградата на висшето училище, така и поради значителния брой занятия в нея. „Изнесеното обучение“ осигурява, от една страна, възможност за гъвкаво и индивидуализирано обучение по време и място, удобни за всеки студент; а от друга – пълноценно оползотворяване на присъственото време в занятията за дейности, за които непосредственото общуване и взаимодействие са по-подходящи.

Възможностите на Системата за електронно обучение (СЕО) на Софийския университет, базирана на „Мудъл“, за подпомагане на педагогическата практика са приложени за създаване на електронно педагогическо портфолио за филологическите специалности20) . В резултат на този проект са изследвани и описани някои от функциите на СЕО, които биха могли да се използват за нуждите на електронното педагогическо портфолио21) . Основната идея е да се използват възможностите на СЕО за представяне на задачите и продуктите от педагогическата практика на студенти от филологическите специалности. На базата на тази практика, както и на световни добри практики, е разработено и настоящото електронно портфолио за педагогическа практика по английски език за биолози. То се основава на ефективно и адекватно използване на достъпните технологии чрез СЕО на основата на съпоставяне на възможностите им (affordances) с функциите, които изпълнява всеки елемент от портфолиото. По този начин се гарантира оптимално прилагане на технологии там, където е подходящо.

Тук е важно да се отбележи, че прилагането на електронни средства е съобразено с очакваната компютърна грамотност на обучаваните студенти – бъдещи учители. Те изучават възможностите на технологиите за обучение в редица задължителни и избираеми дисциплини, специално посветени на дигиталната грамотност на стажантите, напр. „Аудиовизуални технологии в обучението (АВИТО) по биология“, „АВИТО по английски език“, „ИКТ в чуждоезиковото обучение“, „Оценяване и тестове в обучението по английски език“, „Методика на електронното обучение по английски език“. В допълнение, значителна част от методическите дисциплини и по биология, и по английски език са в електронен (смесен) формат и използват СЕО на СУ. В резултат може обосновано да се твърди, че студентите са теоретически и практически подготвени за използването на електронни средства както в собственото си обучение, така и в преподаването.

В таблица 3 е представена адаптация на предложения в EPOSTIL набор от продукти и документи според препоръчителните по секции, така че да дават доказателства за всички идентифицирани по-горе компетентности на стажант-учителя по чужд език за конкретна бинарна специалност „Биология и английски език“, като отразяват спецификата на чуждоезиковото обучение. Третата колона дава идеи за представянето на продуктите и документите в подходящи медии и модалности с помощта на Системата за електронно обучение на Софийския университет (СЕО) или външни средства (напр. публикации) – отбелязани са със звезда в таблицата. Предложенията се базират на анализирани примери и добри световни и български практики (препоръчителни елементи12);22);26) (Dimitrova & Tashevska, 2007; Scrivener, 2011).

За всяко от наличните в СЕО електронни средства може да се направи оценка доколко е подходящо според описанието на педагогическите му функции20) (Kremenska, 2015) в съпоставка с функциите на всеки елемент на портфолиото и съответните компетентности, които отразява. По този начин се подпомага и дизайнът на подходящи задачи и дейности за стажант-учителите, така че да се улесни самостоятелната им работа по време на педагогическите практики, с което обучението им да се оптимизира максимално. Важно е да се отбележи, че изброените средства за електронно представяне съответстват на средствата, достъпни в СЕО, базирана на „Мудъл“ (версия 3.0.4+ към юли, 2016 г.), т.е. имат същите наименования и възможности.

Задачите за всеки от елементите на портфолиото се разработват поетапно в процеса на обучение в трите дисциплини, свързани с педагогическата практика. Те дават насоки, примери и срокове за изпълнение. Въз основа на тези задачи и на критериите, които се дават за всяка от тях, се осъществява и оценяването на практиката на бъдещите учители и доколко те са постигнали необходимите знания, умения и компетентности за успешно практикуване на учителската професия, както бяха идентифицирани и описани по-горе (EPOSTIL).

*Под „сценарий“ се разбира „композиция от задачи в контекста на активното учене, който води учениците до постигането на основната цел (произвеждането на определен продукт“ по ‘път’ (процес на учене/работа), очертан с жалони (междинни цели/етапи в разработването на крайния продукт)“ (Sendova et al., 2007).

Пример за възможно планиране на дейностите в педагогическата практика дават редица автори16);22);26);28) (Dimitrova & Tashevska, 2007). Създаването на изпълнима във времето последователност на задачите, срокове за изпълнението им и критерии и скала за оценяване за постигането на съответните компетентности на учител по чужд език са от съществено значение за ефективността на електронното портфолио. За тази цел е необходимо да се направи съпоставка на целите на всяка от дисциплините, отговарящи за педагогическата практика по английски език на студентите от специалност „Биология и английски език“ и съответните им елементи на портфолиото.

Примерно разпределение на задачите и дейностите за конкретните три дисциплини в съответствие с учебния план на специалността е представено в таблица 4. Важно е да се отбележи, че за целите на настоящото планиране хоспетирането от двусеместриалната дисциплина „Методика на обучението по английски език с хоспетиране“ се реализира през втория семестър (VI сем.) поради необходимостта от запознаване на студентите с теоретичните основи на дисциплината. Предложеното разпределение представлява рамка на педагогическата практика с основна цел надграждане на уменията и компетентностите на студентите стажант-учители с постепенно повишаване на автономията им и сложността на задачите. В този смисъл, то е условно и гъвкаво, тъй като зависи от конкретните условия на практическо обучение. Така например, ако хоспетирането се провежда в същия педагогически контекст като текущата практика, отпада необходимостта от повторно описание на контекста и т.н.

Последната колона на таблицата предлага възможност за оценяване на постигнатото от стажант-учителите чрез система от точки, които сумарно правят 100 за всяка от дисциплините. Привеждането на резултатите към шестобалната система става по следната скала:

81 – 100 – Отличен

71 – 80 – Мн. добър

61 – 70 – Добър

51 – 60 – Среден

45 – 50 – Допълнителна задача

Тази система на оценяване е използвана успешно за дисциплините „Методика на обучението по английски език с хоспетиране“, „Текуща педагогическа практика“ (по англ. ез.) и „Преддипломна педагогическа практика“ (по англ. ез.) за академичната 2015/2016. Тъй като написването на статия от стажант-учителите е бонус задача, точките за нея са извън максималните 100 за дисциплината „Преддипломна педагогическа практика“ (по англ. ез.). Таблица 4 позволява студентите да проследяват напредъка си във времето и спрямо получените точки за крайната си оценка. По този начин се гарантира автономия на стажант-учителите, както и измеримост на постиженията им по време на самото обучение (формативно оценяване). В същото време, поради гъвкавостта на така предложеното разпределение е възможно своевременно адаптиране в случай на нужда, което е изключително полезно в контекста на бинарните специалности с оглед на оптимизиране и равномерно разпределяне на натоварването на студентите в рамките на семестъра и седмиците в него до нормативно определеното.

На фиг. 2 – 4 са дадени примерни представяния на задачи, свързани с електронното педагогическо портфолио в СЕО на СУ за практиката по английски език в бинарната специалност „Биология и английски език“ през академичните 2015/2016 и 2016/2017 г. Илюстрирани са конкретни технически решения за представяне на задача и продукта от нея.

За реализиране на задачите и постигане на целите на педагогическата практика могат да се използват и шаблони, разработени за нуждите на конкретните обучаеми, така че да съответстват на елементите на портфолиото. Най-често такива шаблони се предоставят на студентите учители по чужд език за разработването на урочен план, за наблюдение и за рефлексия 22) (Dimitrova & Tashevska, 2007). По този начин се осигуряват стандартизация и качество на обучението в педагогическата практика, тъй като шаблоните съдържат всички необходими компоненти според изискванията на нормативните документи на ЕС и Р България. Съдържанието на шаблоните е препоръчително, т.е. не е задължително попълването на всички графи, и е възможно адаптирането им за конкретен педагогически контекст. За нуждите на практиките за обучение по английски език в специалността „Биология и английски език“ на БФ, СУ, са предложени шаблони за: наблюдение, авторска задача, урочен план, сценарий на урок, списък за отчитане (чек-лист) (саморефлексия), списък за отчитане (чек-лист) (наблюдение от наставник/наблюдаващ преподавател), списък за отчитане (чек-лист) (умения и компетентности – EPOSTIL Self Assessment).

Изборът на електронно представяне на шаблоните зависи от целите на обучението и съответствието им с възможностите на СЕО, т.е. от задачата, поставена пред стажант-учителите за постигане на целите на практическото им обучение.

Предимства и предизвикателства (Защо електронно портфолио?)

Очевидното предимство на представено в електронна форма портфолио е достъпността отвсякъде и по всяко време, което позволява изключително висока степен на индивидуализация на обучението и автономност на стажантучителите.

По същество, портфолиото е комплект документи, така че е изключително подходящо за представяне в електронна форма – за прегледност в електронна папка, на специално изработен уебсайт или в отговор на електронно представени задачи20) . Това, от една страна, позволява лесно проследяване на напредъка в практическото обучение на студентите учители, от друга – им дава възможност да обменят идеи и коментари по задачите и дейностите.

Съществена позитивна страна на електронния формат на представяне на портфолиото е, че позволява даването и получаването на обратна връзка от колеги – стажант-учители, от наставник и наблюдаващ университетски преподавател по време на самата стажантска практика. Тази интерактивност гарантира подпомагане и високо качество на обучението, своевременно коригиране и информиране, в случай на нужда.

В допълнение, електронният формат позволява изключително лесно представяне на продукти в различни медии и модалности, тяхното организиране, осъвременяване и многократно използване, публикуването и обсъждането им от други студенти учители, експерти, наставници, бъдещи работодатели и др.

В същото време, става възможно и използването на така създадените продукти като примери за обучение на следващи випуски студенти, което е от изключителна полза предвид спецификата на бинарните педагогически специалности и относително малкия брой налични ресурси за обучение в тях.

Не на последно място е и екологичният аспект на електронната форма на портфолиото: спестява се значително количество хартия за попълване на разнообразната документация, оптимизира се физическото съхранение на продуктите създадени от студентите учители.

Основно предизвикателство е електронното представяне в максимално лесен за ползване формат, така че да не затруднява студентите с изпълнението на задачите и да е възможно най-подходящо за самите задачи. Тук стои и въпросът за това задачите да са достъпни за мобилно (само)обучение, ресурсите да са с адаптирано за електронно представяне съдържание и да позволяват гъвкаво ползване от различни устройства по всяко време. Също така създаването и актуализирането на онлайн версия на портфолиото може да изисква време и умения за ползване на определени технологии, което би могло да се компенсира с някои много достъпни и лесни за работа съвременни решения (напр. E-portfolio Tools & Resources, University of Lethrbridge17) ).

За нуждите на обучението по „Методика на обучението по английски език“ (за биолози) е избрано представянето да стане в СЕО на СУ. Този избор се мотивира с това, че значителна част от курсовете на специалност „Биология и английски език“ са представени в електронна форма именно в тази система, т.е. студентите са запознати с работата с нея, както беше споменато по-горе.

Бъдеща работа

Бъдещата работа включва детайлно описание на задачите, свързани с работата с портфолиото за педагогическата практика по английски език на стажантите – студентите учители, в бинарната специалност „Биология и английски език“. В допълнение, необходимо е и апробиране на разпределението на задачите по създаването му във времето, така че да е оптимално ефективно по отношение на натоварването на студентите в бинарната специалност.

Разработването на изцяло електронни шаблони за тези елементи на портфолиото, за които е уместно, и съобразяването им с нормативните изисквания и добрите практики също предстои. Важно е да се отбележи, че се търси и връзка с обучението в другата предметна област на бинарната специалност – биологията, т.е. работи се и по съгласуване на формата на изискваните продукти за елементите на портфолиото за практиката по английски език с тези за практиката по биология.

Практиката през летния семестър на академичната 2015/2016 показва, че значителна част от стажантите – студенти учители, получават достъп до материалите и задачите в СЕМ от мобилни устройства, включително от физическо място извън сградите на Университета – напр. съответното училище, в което се провежда педагогическата практика. Това налага адаптиране на материалите и задачите за ползване в условията на мобилно обучение, каквото е напълно съвместимо с технологичните възможности на СЕО на СУ. Бъдещата работа в тази посока ще включва използването на съвременните достижения и добри практики в областта на мобилното обучение (Pachler, 2015) и адекватното им адаптиране за нуждите педагогическата практика по английски език на бинарната специалност „Биология и английски език“.

Прилагането на елементи от портфолиото в реално обучение на студенти от специалността започна през академичната 2015/2016 г. Такива са например някои шаблони (за урочен план, саморефлексия, наблюдение), задачи за анализ и дискусия по време на часовете (видеоматериали с проведени уроци) и др. Планирано е апробиране на всички елементи и изследване доколко обучението е ефективно през академичната 2016/2017.

Обобщение

Настоящата разработка аргументира използването на електронни средства за оптимизиране на педагогическите практики на стажант-учители в контекста на бинарни специалности, едната от които е английски език. Идентифицирани са елементите на педагогическото портфолио за учители по чужд език според съвременните изисквания към професионалната подготовка на базата на наличната документация, добри практики и изисквания към регулираната професия „учител по английски език“. За всеки от елементите е предложено представяне в Система за електронно обучение, базирана на „Мудъл“, с помощта на което да се осигури оптимизиране и достъпност на обучението чрез създаването на електронно портфолио. Като пример е предложено разпределение на елементите на портфолиото по дисциплини и във времето, така че да се оптимизира педагогическата практика по английски език за бинарна специалност „Биология и английски език“.

Предстои изследване на ефективността на електронното портфолио в контекста на обучението в електронна среда, както и на потенциала му за подпомагане на практическата подготовка на стажанти – студенти учители, по различни дисциплини от бинарни специалности. Очакваният ефект от прилагането на портфолиото е осъвременяване на педагогическата практика и гарантиране на съответствието ѝ както с нормативните изисквания към професията „учител“, така и с най-добрите съвременни практики за ефективно обучение на учители по и на чужд език.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. OECD. (2013). TALIS: Country Profile - Bulgaria. Изтеглено на 15.5.2016 г. от https://www.oecd.org/edu/school/TALIS-Country-profile-Bulgaria.pdf http:// www.ckoko.bg/page.php?c=7&d=144

2. МОН, Наредба за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, достъпно на http://www.mon. bg/?go=page&pageId=7&subpageId=59, последно посетена на 14.09.2016 г.

3. МОН. (2014). Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри. София: МОН. Извлечено от http://mon.bg/?h=downloadFile&fileId=6460

4. Софийски университет, Биологически факултет: https://www.uni-sofia.bg/ index.php/bul/universitet_t/fakulteti/biologicheski_fakultet2/ specialnosti/ bakalav_rski_programi

5. МОН. (2013). НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование с професионална квалификация „учител“. Извлечено от www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=7572

6. The Education & Training Foundation. (2014). Initial Guide for Users of the Professional Standards for Teachers and Trainers in Education and Training – England

http://www.et-foundation.co.uk/wp-content/uploads/2014/05/ETF-ProfStandards-Guidance-v2-2.pdf

7. ЕЕР, достъпна на http://www.coe.int/t/dg4/linguistic/cadre1_en.asp (40 езика), на български език: https://europass.cedefop.europa.eu/sites/default/files/cefbg.pdf, последно посетена 29.07.2016.

8. Oxford Dictionary, извлечено от https://en.oxforddictionaries.com/definition/ portfolio

9. Достъпно на: http://edglossary.org/portfolio/

10. Cambridge English Teaching Framework – Competency Statements. (2014). CUP: Cambridge. Available at: http://www.cambridgeenglish.org/ teaching-english/cambridge-english-teaching-framework/, http://www. cambridgeenglish.org/images/172992-full-level-descriptors-cambridgeenglish-teaching-framework.pdf Last access: 7.06.2016.

11. National College for Teaching and Leadership. (Sept. 2016). Assessment only route to qualified teacher status (QTS) UK Government. Available at: https://www.gov.uk/government/collections/initial-teacher-training#teacherstandards-and-statutory-guidance Last access: 14.09.2016.

12. Teacher Education MinisterialAdvisory Group. (2014). Action Now: Classroom Ready Teachers, pp 126. ISBN 978-1-74361-873-8. Available at: http://www. studentsfirst.gov.au/teacher-education-ministerial-advisory-group Last access: 13.07.2016.

13. Христова, К. (2016). Портфолио на учител. Институт по качество в образованието. Достъпно на: http://setmodels.net/polezno/portfolio-nauchitel-2016?utm_campaign=shareaholic&utm_medium=facebook&utm_ source=socialnetwork Последно посетено на: 14.09.2016.

14. Teaching Portfolio. The Teaching Center, Washington University in St. Louis. Достъпен на https://teachingcenter.wustl.edu/programs/graduate-studentspostdocs/applying-for-academic-positions/creating-a-teaching-portfolio/ по-следно посетен на 30 юли, 2016 г.

15. Kolk, M. Building Digital Portfolios. Creative Educator. Available at: http:// www.thecreativeeducator.com/v05/articles/Digital_Portfolios последно посетен на 30 юли, 2016 г.

16. Simon, E. (2014). Do I Need a Digital Teaching Portfolio? Edutopia. Available at: http://www.edutopia.org/blog/digital-teaching-portfolio-edwige-simon Last access: 13.07.2016.

17. University of Lethbridge. Professional Portfolios. Available at: http://www. uleth.ca/education/resources/professional-portfolios Last access: 13.07.2016

18. BBC Достъпен на http://www.bbc.co.uk/learningenglish, последно посетен на 13 юли, 2016 г.

19. Flipped classroom. Достъпно на: https://en.wikipedia.org/wiki/Flipped_ classroom, последно посетен на 13 юли, 2016 г. https://cft.vanderbilt.edu/ guides-sub-pages/flipping-the-classroom/

20. „Създаване на електронно портфолио на филологическите специалности от педагогическия профил“, ръководител проф. Даниела Стойчева. Достъпно на: http://su-portfolio.webnode.com/ Последно посетен на 5.07.2016.

21. Кременска, А. (2013). Електронно портфолио за студенти от педагогически специалности. (п. Д. Стойчева, Ред.) София. Изтеглено на 7 юли 2016 г. от http://elearn.uni-sofia.bg/course/view.php?id=1805

22. EQUALS. (2013). The EQUALS freamwork for language teaching training and development. London: EQUALS. Available at: http://clients.squareeye.net/ uploads/eaquals/EAQUALS_TD_FRAM_-_November_2013.pdf Last access: 30.07.2016

23. Хаджиали, И., Коларова, Т. (2007). Учебното портфолио като средство за развитие и диагностика на рефлексия в гимназиалния етап на обучението по биология и здравно образование, Сборник доклади – Трета научнопрактическа конференция по биологично образование, стр. 19 – 200.

24. Kelli, M., Grenfel, M. (2005). European Profile for Language Teacher Education - A Framework of Reference. University of Southampton. Available at: http://www.lang.soton.ac.uk/profile/report/MainReport.pdf Last access: 29.07.2016.

25. Kremenska, A. (2016). Blended Learning Curricula in Methodology for Biology and English Students. International Conference The Future of Education, 30 June – 1 July, 2016, Florence. Refereed. ISBN 978-88-6292-743-7 (PRINT). LibreriaUniversitaria, Padova, Italy. pg 53 – 58.

26. Newby, D., Allan, R., Fenner, A., Jones, B., Komorowska, H., Soghikyan, K. (2007). European Portfolio for Student Teachers of Languages. European Centre for Modern Languages. ISBN 978-92-871-6207-6, Извлечено от http://archive. ecml.at/mtp2/fte/pdf/C3_Epostl_E.pdf на 29.07.2016 г.

27. Newby, D., Allan, R., Fenner, A., Jones, B., Komorowska, H., Soghikyan, K. (2010). European Portfolio for Student Teachers of Languages - Information Guide. European Centre for Modern Languages, Council of Europe.

28. Rodriguez-Farrar, H. (2006). The Teaching Portfolio. A Handbook for Faculty, Teaching Assistants and Teaching Fellows. The Harriet W. Sheridan Center for Teaching and Learning, Brown University. Извлечено от https:// www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja &uact=8&ved=0ahUKEwjAt6zgtZvOAhUBzxQKHWoHDI0QFggcMAA &url=https%3A%2F%2Fwww.brown.edu%2Fabout%2Fadministration% 2Fsheridan-center%2Fsites%2Fbrown.edu.about.administration.sheridancenter.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Dimitrova, S. & Tashevska, S. (2007). Pedagogichesko portfolio. Sofia: Nov balgarski universitet [Димитрова, С. & Ташевска, С. (2007). Педагогическо портфолио. София: Нов български университет].

Georgieva, G. (2010). Obrazovatelen potentsial na elektronnoto portfolio na uchashtiya. Spisanie na Sofiyskiya universitet za elektronno obuchenie, 4 [Георгиева, Г. (2010). Образователен потенциал на електронното портфолио на учащия. Списание на Софийския университет за електронно обучение, 4].

Kremenska, A. (2015). Izsledvane v deystvie varhu obuchenieto na spetsializanti, postdoktoranti i mladi ucheni za prepodavane na akademichni kursove po i na chuzhd ezik sas savremenni metodi i informatsionni i kompyutarni tehnologii. Sofia: Poligrafyug AD [Кременска, А. (2015). Изследване в действие върху обучението на специализанти, постдокторанти и млади учени за преподаване на академични курсове по и на чужд език със съвременни методи и информационни и компютърни технологии. София: Полиграфюг АД].

Raycheva, N. & Tzanova, N. (2012). Metodika na obuchenieto po biologiya (zadachi za formirane na profesionalni kompetentnosti na uchitelya). Sofia: PENSOFT. [Райчева, Н. & Цанова, Н. (2012). Методика на обучението по биология (задачи за формиране на професионални компетентности на учителя). София: PENSOFT].

Scrivener, J. (2011). Learning Teaching. Third edition. London: Macmillan.

Sendova, E., Stefanova, E. & Van Diepen, N. (2007). Metodichesko rakovodstvo za nadgrazhdane na umeniya s IKT. Sofia: Faleza [Сендова, Е. Стефанова, Е. & Ван Дийпен, Н. (2007) Методическо ръководство за надграждане на умения с ИКТ. София: Фалеза].