Образование за устойчиво развитие
ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО В СПОРТА – МОЩЕН ФАКТОР ЗА ИНТЕГРАЦИЯ, ПОДОБРЯВАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ
Резюме. Статията е посветена на положителните тенденции и проблеми на доброволческите инициативи в спорта сред учащите. Въз основа на задълбочен анализ на системата на доброволчеството към настоящия момент са изведени основни изисквания за постигане на качествено нов подход, основан на следните цели: формиране на целенасочена политика в областта на доброволчеството, като цяло, и в частност в спорта, която да допринесе за постигането на качествени резултати съобразно Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012 – 2022 г. и европейските рамкови програми; социално-икономическо въздействие от включването на учащите в спортни мероприятия като доброволци, на резултатите и ползите от тях; развитие на спортните организации и институции като равностойни партньори. Статията се базира на официални документи, както и включено наблюдение на спортни мероприятия с участието на доброволци. Направено е конкретно предложение за подобряване на системата.
Ключови думи: sport; integration; educational policies; sociology; volunteering; employment
ЕС подкрепя сътрудничеството между политиците и диалога със спортните организации с цел насърчаване на положителните ценности, свързани със спорта, и справяне с предизвикателствата. Екипната работа ще спомогне за развитие на европейското измерение на спорта и за засилване на сътрудничеството между спортните организации, публичните органи и други организации1) .
„Спортът е сред най-силните и успешни методи за интеграция, за утвърждаване на ценности като равноправие и толерантност. /…/ всеки трябва да има шанс за достоен и пълноценен живот“2).
„От името на българската олимпийска общност /…/ изказваме съпричастност и ангажираност към социалната интеграция на хората с интелектуални затруднения, а спортът е прекрасна възможност за това.
Приветствам и инициативата за връчване на годишните награди за доброволчество в подкрепа на спорта на хората с увреждания. Един от приоритетите на БОК е да работи активно за позитивни обществени нагласи и пълноценна реализация на тези наши сънародници. /…/ Впечатлени сме от спортните постижения, но и от всеотдайността на хилядите наши доброволци, треньори и инструктори и родители, съдействали за тяхната реализация“3).
Включването на доброволци в организационните екипи дава възможност за активното им участие в цялостния процес, обвързан с реализацията на спортните събития: „придружаване и превод на участници, настаняване на гости и официални лица, пропускателен режим, подготовка на основна и тренировъчна зала, помощ в организационния процес – протокол, информационни точки, логистика, транспорт, церемонии, фото заснемане и други“ (Dimitrov, Cvetkov & Kostova, 2018: 255).
Социализация им чрез спорта се оценява като най-ефективен социален инструмент за усвояване правилата на живота в обществото. Това е първият основен елемент от резултатната структура на спорта – културната норма Fair play, на основата на която се изгражда социалният капитал на човека, изградени на основата на взаимно доверие (Nedelchev, 2004).
Доброволчеството в спорта допринася за подготовката на специалисти в Европа в знания, умения и компетенции (общи и специфични характерни за професията). „Обучението има конкретни цели за подобряване на възможностите, капацитета, производителността и ефективността на обучаващите се“ (Valev, 2014: 6). Представлява мощен ресурс за реализация на пазара на труда за подобряване качеството на живот на европейските граждани. Спортът e израз на състоянието на обществото, проява на неговата социална, политическа и морална структура (Kuchevskii, 1972).
Интеграцията е процес, който има съвсем конкретни очертания. Той предполага развиване на съвместни дейности и инициативи между различни страни, организиране на мултинационални проекти по пътя на сътрудничеството и взаимодействието, обмен на опит, информация, открояване на положителните примери и практики в различните социални сфери и други съвместни дейности (Ekholm, 2006)4).
Програмата „Еразъм+“ е една от програмите на ЕС за финансиране, подкрепяща доброволческите дейности в рамките на Европейския корпус за солидарност.
Процесът на европейска интеграция се реализира и чрез програми, насочени към категорията хора с увреждания. Например „програмата на Спешъл олимпикс България се превърна в катализатор за социална промяна – допринасяйки за превръщането на света в по-добро място, едно по-дружелюбно място – един атлет, един доброволец във всеки момент“5).
В доброволческата дейност в спорта активно участват български експерти, които разглеждат проблематиката от теоретична и практическа гледна точка (Sandanski, 2009: 11; Argirov & Draganov, 2011; Atanasova, 2012: 29; Ilieva, 2015). Най-ценното на тези изследвания в областта на спорта е, че те служат за оптимизиране на социалните процеси в конкретната сфера, като част от процесите, извършващи се в нашето общество.
Хипотези:
– предполагам, че в процеса на изследването ще бъдат разкрити различни проблеми и вариации, свързани с доброволчеството в спорта и особеностите му на проява в национален и световен мащаб;
– допускам, че научната разработка ще допринесе за обогатяване на теоретичните и практическите знания, правната информираност на гражданите и длъжностните лица, формиране на умения, работа в екип и за запознаването със законовите рамки в областта.
Цел на научното изследване е разкриване на някои юридически, социологически и практически аспекти на доброволчеството в спорта, особености на проява в национален и световен мащаб. Възможностите, които то предлага за интеграция и трудова заетост впоследствие.
От така поставената цел произтичат следните основни задачи:
– да се разкрият и анализират интерпретации и вариации, свързани с доб роволчеството в спорта, с акцент върху младежкото включване в доброволчески инициативи, както и текущи трудности, съпътстващи проявите от юридическа и социологическа гледна точка;
– да се изведат изводи и препоръки за теорията и практиката на спортната дейност с оглед повишаване на масовостта в доброволчески инициативи и подобряване на спортната дейност, като цяло.
Предмет на изследването са проблеми, свързани с доброволчеството в спорта и влиянието му върху образованието и устойчивото развитие на учащите.
Обект на проведеното изследване са 375 доброволци от НСА „Васил Левски“ – София.
За решаването на основните задачи, постигането на целта и доказване на хипотезите е приложена комплексна методика от проучване на нормативни и литературни източници, контент анализ и включено наблюдение.
Научното изследване е проведено в периода от февруари 2017 г. до март 2019 г.
Анализ и интерпретация на резултатите
В съвременните демокрации държавата и гражданското общество функционират в съответствие с принципа на допълнителността, т.е. в отношение на взаимно допълващо се конструктивно сътрудничество. Доброволните самоорганизиращи се структури осъществяват връзката между отделния човек и държавата.
Социалната интеграция, от социологическа гледна точка, се „интерпретира като процес на формиране на социални системи от по-висш качествен порядък, който се извършва посредством органичното обединяване (сближаване, взаимно проникване и взаимно обогатяване) на съставящите ги подсистеми и елементи от друг качествен порядък и намира израз в засилването на взаимната зависимост помежду им, както и в намаляването на самостоятелността и независимостта им“ (Koleva & Dimitrov, 1997).
Спортът е признат като най-значим социален феномен в Европа, представен с най-добре изградена организационна структура и в частност доброволчеството в спорта.
Фигура 1. Примерна схема на състезание, в което участват доброволци
„Повишените изисквания към съвременната организация на труда са обвързани с промените в образователно-квалификационното равнище на участниците в групите и необходимостта от прилагането на по-гъвкави форми на организация на трудовата дейност. Адекватната форма на организация на труда е групата. Тя обхваща различен брой индивиди с разнообразни умения, опит, пригодност за извършване на работа“ (Harizanova, Boiadjiev & Mironova, 2006: 177). Промените в спортната дейност водят до закономерно естествено продължение и отражение в управлението и на екипите.
Предизвикателството е да се интегрират доброволците, които да внесат нов ентусиазъм и идеи в работния екип. Между тях протича двустранен процес на социално взаимодействие в конкретната социална структура. Необходимо е да извоюват авторитета си и в зависимост от представянето си вече сформираният екип ги приема или отхвърля.
Това налага при избора си квалифицираните специалисти, работещи в института спорт, да подберат доброволци, които да отговарят на три критични условия:
– да притежават базови умения в трите категории, особено технически и функционални;
– способност да се адаптират в кратки срокове;
– компетентност в конкретната предметна област.
Когато са налице по-горе изброените условия, при новия доброволец ще протече адекватна спортна социализация. Това е „процес, чрез който участието на индивида в областта на спорта учи и затвърждава знания, ценности и норми, които са от съществено значение, за да участва в социалния живот“
Дилемата засяга всички заинтересовани страни за разрешаване на възникналия казус в конкретната социална ситуация. От една страна, това крие известни рискове за новопостъпилия, свързани с въвличане в конфликти, изграждане на доверие и съвместна работа, необходими за формиране на обща мисия, цели и подход, за които всички участници са взаимно отговорни. От друга страна, останалите членове на екипа не са склонни да предефинират своите нагласи. Ролята на ръководителя е да поддържа необходимия баланс между нуждите на екипа, новите доброволци, изискванията за ефективност на работния процес и дългосрочната визия на институцията, която представляват в публичното пространство.
Идентифицирането на тоталните ползи и специфични спорни въпроси за различните екипи, участващи в доброволчески инициативи в спорта, налага разграничаването им на три групи в зависимост от организационните нива, на които те функционират – управленски, тактически с конкретно предназначение и изпълнителски екипи.
Управленските екипи включват ръководния състав на организацията до ниво функционални или дивизионни мениджъри на отдели. Характерните особености на този вид екипи, приложени и като част от доброволчеството, са свързани с идентичната цел на екипа и на организацията, което се реализира в продължителен период от време.
Тактически екипи се формират от висшия мениджмънт с цел преодоляването на сложни нестандартни проблеми, с висока степен на риск и комплексен характер. Съществена особеност е, че те имат предварително дефинирани крайни срокове при реализация на доброволческите инициативи в спорта. На практика при тях факторът време е твърдо ограничение. Качеството на изработеното решение е от изключителна важност за цялата организация на спортното събитие. Двата критични въпроса, свързани с екипите с конкретно предназначение, са постигането на непосредствени уникални резултати (методики, технологии, управленски процеси) и адекватното им приложение в организационната практика (желана промяна).
Изпълнителските екипи се състоят от специалисти, които отговарят за извършването на фундаментални изследвания, развитие, операции, маркетинг, продажби, услуги и други. С малки изключения, като разработването на нови продукти, такива екипи нямат фиксирани крайни срокове. Факторът време при тях е не е решаващ за крайния резултат.
Основни предизвикателства на доброволчеството в спорта, засягащи работата на изпълнителските екипи, са специфичните цели, непрекъснатите подоб рения и иновации, включително и критични точки на доставки на продукти и услуги и други (Dimitrov, Cvetkov & Kostova, 2018).
Доброволците са основна движеща сила на редица големи спортни форуми, като Световното първенство по фигурно пързаляне за юноши и девойки в София 2014 година. Бяха предварително разпределени и инструктирани за своите длъжности въз основа на техните възможности и желания. Те активно участваха и съдействаха в организацията на всяко едно от звената по провеждане на състезанието: допинг контрол, говорители, информиране за изминало и оставащо време за тренировка, информация, акредитация, пропускателен режим на пързалките, проверка на трениращите лица, стриктно следене за спазването на предварително изготвените тренировъчни и състезателни графици, транспорт (Karagenova, Dimitrov, Slavova & Pantaleev, 2014).
Примерен SWOT анализ за доброволци в спорта включва силните и слабите страни, възможности и заплахи.
Силните страни са: маркетинговата дейност и пиар звената; ясно изградената структура, поставените цели и обособени дейности; специалното внимание върху функциите и ангажиментите на всеки член на екипа доброволци; длъжностните лица; отличната координация с участниците; социалната дейност; увеличаването на феновете, като цяло, на спорта (основно сред подрастващи); възможността всеки желаещ да се включи и да проследи случващото се в интернет пространството; издигането на авторитета в България на спорта, като цяло; неотлъчното следване на утвърдените принципи и поставените цели.
Слабите страни могат да бъдат сведени до недостатъчно човешки ресурс в отделни звена, затруднения при разширение на дейността в цялата страна и липса на външно финансиране.
Възможностите за доброволчество в спорта са привличане на инвеститори; по-активно провеждащи се стажантски програми от страна на екипа с цел обучение на нови кадри; увеличен брой и честота на спортни мероприятия за подрастващи с цел популяризиране на спорта; организиране на прояви и в по-малки населени места в страната.
Заплахите могат да бъдат липса на: спонсор, мотивация от страна на екипите и единни стандарти в цялата страна.
Познанието на същността и причините на социокултурната трансформация на съвременния спорт, изучаването на нормите и ценностите, които го регулират, дейността на доброволците и всички включващи се и имащи отношение към социалния институт спорт се явява една от приоритетните задачи и направления на социологическите изследвания в сферата на спорта.
Според проучване на „Евробарометър“, проведено в края на 2009 година посредством интервюта с почти 27 000 граждани от 27-те държави членки, е установено, че ангажирането с доброволна работа в подкрепа на спорта е най-високо в Швеция и Финландия (18%), докато в Полша, Гърция и Португалия само 2 % от хората предлагат услугите си като доброволци в тази област.
През 2017 г. общо 6% от европейските граждани са били ангажирани в доброволчески инициативи, подкрепящи спортните дейности. Като членове на Европейската общност, с най-висок процент на доброволци в спорта са Финландия и Швеция (19%), а на второ място е Германия (18%). Следват Люксембург (12%), Финландия (11%), Ирландия и Словения (10%), Литва, Словакия, Гърция, Полша, България и Хърватия (3%). С най-ниско процентно изражение са Португалия и Румъния (2%).
Увеличава се и процентно времето, отделяно за доброволчество, спрямо предходни години и изследвания.
„Фактът, че много европейци имат сериозно отношение към спорта и физическата активност, е успокоителен, но ние също така трябва да правим по-вече за насърчаване на гражданите, които не се занимават с физическа активност“ (комисар Василиу).
В изследването се прави връзка между социално-икономическия статус и физическата активност. Докато 64% от хората, които са напуснали училище до 15-годишна възраст, заявяват, че никога не спортуват, при тези, които са напуснали образователната система след 20-годишна възраст, процентът спада до 24%. Мъжете в ЕС се занимават повече със спорт и упражнения от жените. Тази разлика е особено отчетлива във възрастовата група 15 – 24 години.
В рамките на ЕС много повече хора упражняват някаква форма на физическа активност, като ходене, танцуване и градинарство, в сравнение с тези, които се занимават с организиран спорт. Тревожното, от гледна точка на общественото здраве, е, че 14% от гражданите на ЕС заявяват, че „никога“ не се отдават на някаква физическа активност, докато други 20% са активни „само в редки случаи“6).
Резултатите от последните проучвания на „Евробарометър“ по разглежданата проблематика ще бъдат представени по време на Европейския спортен форум (на 19 април) и на неофициалната среща на министрите на спорта от ЕС (20 – 21 април) в Мадрид.
Предложена е инициатива, която цели да насърчи повече европейски граждани да направят спорта и физическата активност част от своето ежедневие, ще бъде представена под формата на съобщение до Европейския парламент и до Съвета. Инициативата ще бъде придружена от предложение за изготвяне на нова програма относно спорта, с която ще се оказва подкрепа на проекти и ще се допълват политиките, провеждани от държавите членки.
В България са изготвени нов проект за закон за доброволчеството и мотиви към проекта7).
Доброволчеството в спорта не е ясно нормативно уредено и към днешна дата има много недоразумения и въпроси, свързани със статута на участващите: отговорността, която носят организаторите (злополуки, застраховки), компенсаторните механизми, свързани с доброволците (договори, осигуровки, заплащане за извършената дейност и др.), мотивация на фирмите да участват в спортни събития, и др.
Договорът за функционирането на Европейския съюз предоставя на ЕС ограничени правомощия по отношение на подкрепата и насърчаването на развитието на спорта в държавите от ЕС, но няма за цел хармонизиране на националните политики (Dimitrov, 2016).
Контролът при разпределението на ресурси и решенията на управляващите определят достъпа до добро образование, спорт, работа, здравеопазване и др. Това се наблюдава и в различните структури и нива на управление на доброволчеството в спорта, включващо мрежа от организации и разнообразни социални отношения и взаимодействия.
При разглеждане на това как много организации могат да участват в пълно обслужване на спортните системи, може да се визуализира чрез основните нива на разпространение и залегналите в съответните държавни нива на управление на спорта, включително и частни организации, работещи в тази насока. Това е свързано със социологическата диагностика и профилактика на разглежданите феномени.
Стандартите трябва да включват правителствена политика, правила и устави, образователни и практически изисквания за опит на целия персонал, включване на доброволци и политика, която да отразява свързаните с развитието аспекти на участие и целесъобразност на програмните нива, стандартите и процедурите за конкуренцията, привеждането в съответствие с държавните органи за конкретното спортно участие, надзор и контрол на практиките и учебното съдържание.
На макрониво е препоръчително всички програми да имат рамка, която да предлага целесъобразността на развитието, подкрепено от регулаторните спортни организации по отношение на правилата и поведението на всички правни субекти.
Доброволчеството в спорта, като мощен фактор за интеграция, подобряване на образованието и устойчивото развитие, е осъществимо при взаимен контрол от държавите членки на ЕС и гражданското общество на основата на публичност и прозрачност.
NOTES/БЕЛЕЖКИ
1. https://europa.eu/european-union/topics/sport_bg
2. Плевнелиев, Р. (2014). Официално приветствие от Президента на Република България до г-н Христо Христозов – национален директор на „Спешъл Олимпикс България“ и състезателите и треньорите от отборите на „Спешъл Олимпикс България“, 1 октомври 2014 година.
3. Костадинова, С. (2014). Официално приветствие от Председателя на БОК до участници, гости и организатори, 3 декември 2014.
4. Еkholm, L. The Bologna Process 1999 – 2006, and beyond, ERASMUS – contact seminar, March 8, 2006, Stockholm.
5. Шрайвър, Т. Президент на „Спешъл Олимпикс Интернешанъл“ (2014). Международна конференция достъп до спорт – спортът инструмент за социално включване на 3 декември 2014 г. в Музей на спорта, Национален стадион „Васил Левски“ – www.sobg.prosport-bg.net.
6. Проучвания на „Евробарометър“: http://ec.europa.eu/sport/news/news910_ en.htm http://ec.europa.eu/sport/index_en.htm.
7. Проект на закон за доброволчеството и мотиви към проекта – https://www. google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=14&ved=2ahUKE wj5m7Wrrb3gAhUS3RoKHWAlBqcQFjANegQIChAC&url=http%3A%2F%2 Fmc.government.bg%2Ffiles%2F1174_Dobrovolchestvo.doc&usg=AOvVaw3 IK5uCCiF100h3DPC5sNxz
REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА
Argirov, K. & Draganov, G. (2011). Aktualni problemi pri upravlenieto na Spa i Uelnes uslugite v Repulika Balgaria v usloviata na ikonomicheska kriza. Sport & nauka, 4, 110 – 120 [Аргиров, К. & Драганов, Г. (2011). Актуални проблеми при управлението на спа и уелнес услугите в
Република България в условията на икономическа криза. Спорт и наука, 4, 110 – 120].
Atanasova, N. (2012). Marketingovi izsledvania v sporta. Sofia: NSA PRESS [Атанасова, Н. (2012). Маркетингови изследвания в спорта. София: НСА ПРЕС.
Craig, P. & Beedie, P. (eds) (2008). Sport Sociology, Learning Matters. Exeter (pp. 81 – 83).
Dimitrov, V. (2016). Sportno pravo. Sofia: NSA PRESS [Димитров, В. (2016). Спортно право. София: НСА ПРЕС].
Dimitrov, V., Cvetkov, C. & Kostova, S. (2018). Menidzhmant na choveshkite resursi v sporta. Universitetski uchebnik. Sofia: NSA PRESS [Димитров, В., Цветков, Ц. и Костова, С. (2018). Мениджмънт на човешките ресурси в спорта. Университетски учебник. София: НСА ПРЕС].
Harizanova, M., Boyadzhiev, D. & Mironova, N. (2006). Upravlenie na choveshkite resursi. Investitsia v badeshteto. Sofia: Avangard Prima [Харизанова, М., Бояджиев, Д. & Миронова, Н. (2006). Управление на човешките ресурси. Инвестиция в бъдещето. София: Авангард Прима].
Ilieva, D. (2015). Politiki, strategii i programi za razvitie na sporta za vsichki v ES (pp. 79-87). In: Nauchno-prilozhni izsledvania vav fizicheskoto vaspitanie i sporta. Sofia: NSA PRESS, IDK pri NSA [Илиева, Д. (2015). Политики, стратегии и програми за развитие на спорта за всички в ЕС (с. 79 – 87). В: Научно-приложни изследвания във физическото възпитание и спорта. София: НСА ПРЕС, ИДК при НСА].
Karagenova, S., Dimitrov, V., Slavova, T. & Pantaleev, M. (2014). Polozhitelni i otritsatelni strani v oganizaciata na svetovnoto parvenstvo po figurno parzaliane za yunoshi i devoiki v Sofia 2014 godina ot glednata tochka na dobrovoletsa. Sport & nauka, izvanreden broi [Карагенова, С., Димитров, В., Славова, Т. & Панталеев, М. (2014). Положителни и отрицателни страни в организацията на световно първенство по фигурно пързаляне за юноши и девойки в София 2014 г. от гледната точка на доброволеца. Спорт и наука, извънреден брой].
Koleva, S. & Dimitrov, K. (1997). Integracia, socialna. In: Enciklopedichen rechnik po sociologia, vtoro izdanie, balgarska akademia na naukite, institut po sociologia, 177 – 178. Sofia: „M-8-M“ [Колева, С. и Димитров, К. (1997). Интеграция, социална. В: Енциклопедичен речник по социология, второ издание, Българска академия на науките, Институт по социология. 177 – 178. София: „M-8-M“].
Kuchevskii, V. B. (1972). Sport kak sovkupnost obshtestveni otnoshenia. TIPFK, № 9, 6 – 7 [Кучевский, В. Б. (1972). Спорт как совкупность общественных отношений. ТИПФК, № 9, 6 – 7].
Nedelchev, D. (2004). Socialen kapital i ikonomichesko razvitie. Sofia: M. Drinov [Неделчев, Д. (2004). Социален капитал и икономическо развитие. София: М. Дринов].
Sandanski, I. (2009). Efektiven marketing i sponsorstvo na uchilishten sporten klub. Sofia: NSA PRESS [Сандански, И. (2009). Ефективен маркетинг и спонсорство на училищен спортен клуб. София: НСА ПРЕС].
Valev, Yu. (2014). Vizualizirana metodika za nachalno obuchenie po konen sport. Disertacia. Sofia [Вълев, Ю. (2014). Визуализирана методика за начално обучение по конен спорт. Дисертация. София].