Резюме. Статията представя добри практики в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – с. Абланица, относно партньорствата родители – училище: родители доброволци, участие на родителите в училищни инициативи и дейности, родители „колеги“ и родители учители, които са постоянна величина в живота на училищната общност.

Ключови думи: partnership; parents-school

Изграждането на партньорство с родителите надхвърля рамките на междуличностните взаимоотношения и става проявление на културата на общуване в училищната общност. В комуникацията с родителите се проектират ценностите и нормите, определящи организационната култура на училището, като институция. Затова отговорност на директора и на всички останали членове на учителския екип е да утвърждават високи стандарти за общуване, които да водят до високо качество на обучението, независимо колко усилия изисква тяхното отстояване.

И въпреки това по-голямата част от обществото днес размишлява в тази посока: проблемите на съвременното семейство през XXI век са с различна насоченост. Като цяло обаче, то търпи цялостна трансформация, като: непълно семейство, приемни семейства, парародителска грижа в случаите, когато родителите са в чужбина и за децата се грижат роднини и др. Този социален момент и катаклизъм в човешките взаимоотношения диктува и новите правила на взаимоотношения с училището, като институция…

От своя страна, самото училище трудно удържа агресията, набезите на медиите и новите социални мрежи, променящи поведението на учениците. В този смисъл, вече е трудно да говорим за партньорство между семейство и училище. Новият образователен закон от 2016 г. поставя недвусмислено въпроса за реално навлизане на родители в управлението на училището и по-дялба на отговорности. Трудно е да се предположи каква ще бъде насоката на такъв тип взаимодействие, където хора, които не са професионалисти, ще определят образователната стратегия на училището. Очакванията са по-скоро към повишаване изискванията спрямо педагогическите специалисти, които ще трябва да дадат най-доброто от себе си и в контекста на непрекъснато усъвършенстване, за да реализират педагогическа кауза, която служи единствено и само на Детето в реално и добронамерено сътрудничество със семейството.

По отношение на училището и сътрудничеството принципно могат да се срещат три типа родителски позиции:

– приемане на училището и готовност за сътрудничеството, подкрепа и участие в него;

– неутралност, пасивност и равнодушие;

– поставяне под съмнение на правилността на дейността на училището.

Форми на сътрудничество

Тяхната педагогическа същност е в това, че представят външната страна на организацията на сътрудничеството на училището и семейството. Те имат значение, защото представят организационна завършеност и разпознаваемост на дейностите по това сътрудничество, типизират ги и спомагат за тяхното управление. Въпреки че много от тях са издържали значителна проверка на времето и са устойчиви, съдържанието им се променя. Разбираемо е също така, че формите на сътрудничество се променят и обогатяват, отразявайки променените условия и цели, които преследва взаимодействието между двете институции. Формите на сътрудничество между семейството и училището, с известна класификационна условност и опростяване, могат да се представят според решаваните основни цели и съдържанието им. Те могат да бъдат разглеждани от позицията на родителите, но и от позицията на учителите.

Добрите практики в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – с. Абланица, се свеждат до следните партньорства: родители доброволци, участие на родителите в училищни инициативи и дейности, родители „вестители“, които са постоянна величина в живота на училищната общност.

Pодителитe са отворени към всички инициативи и дейности на училището и няма мероприятие, празник или открит урок, на който да не присъстват родители.

1. Родители доброволци – те се включват в осъвременяването на МТБ, доставянето на дърва за огрев, подпомагат класните ръководители при освежаването на класните стаи, наричаме ги „родители за всичко“.

2. Участието на родителите в инициативите на училищната общност се изразява най-вече в тяхната ангажираност в организацията на провеждането на дейностите по Годишния план, по проектни дейности и пр. Те се чувстват горди, когато ги ангажираме при посрещане на гости от страната и чужбина, да станат приемни семейства на деца и възрастни, когато им даваме възможност да покажат своите кулинарни умения и добро гостоприемство, да покажат своя дом, да завържат приятелства с хора от различни места от страната и света. Те са уникални партньори при изготвянето на програмите за визитите на групите по „Еразъм“ и „Коменски“, в сътрудничеството с Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ – София, със социалните партньори от Института за космически изследвания към БАН, Общинския съвет по наркотични вещества – Благоевград, фондация „Българска памет“, Районния съд – гр. Гоце Делчев, катедра „Педагогика“ към ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, Езиковата гимназия – Благоевград.

3. В училището съществуват 3 постоянни училищни изложби – етнографска изложба, разказваща за бита на населението от Абланица, фотоизложба за живота на училищната общност и изложба от стари учебно-технически средства от миналото. И трите изложби се обновяват и поддържат от комисия от учители и родители, които постоянно носят предмети, вещи и други интересни неща от бита на населението, за да обновяват изложбите. Това са т.нар. родители „колеги“ – от всяка паралелка по четирима-петима такива родители.

4. Родители вестители. Те информират останалите родители за всичко, което се е случило, случва се или пък ще се случи в училище. Те работят в най-големите цехове и фирми в селото – около 6 – 7 човека, на които може да се разчита по всяко време.

През 2016 година в училището е учреден Обществен съвет, в който са включени млади, амбициозни и заинтересовани родители. Първите стъпки са успешни – присъстват на ПС, участват в разработването на училищните документи, дават становища, те са част от колектива и ежедневно са ангажирани в организирането и планирането на дейностите в училището – учебно-възпитателни, извънкласни и извънучилищни.

В заключение, партньорствата на едно училище в малкото населено място се превръщат в приятелства, чрез които се раждат добри неща в името на доброто за децата.