Резюме. В статията се разглежда личната библиотека на известния български преводач и поет Мара Белчева. Има редица ценни и уникални издания с автографи и посвещения в колекцията, както и редица произведения на класически и съвременни европейски автори и редки издания, посветени на България, и преводи на известни български писатели. Книги, които са част от библиотеката на М. Белчева, са библиофилски издания, включително известното луксозен издание на Фридрих Ницше – Also sprach Zarathustra (1908).

Ключови думи: personal library, culture, cultural dialogue, unique editions, bibliophile editions, autographed books

Изучаването на личните библиотеки е обект на вниманието на изследователи от различни области. Всяка лична библиотека, принадлежала на известен учен или творец, се разглежда в качеството си на „книжовен паметник“, като значимостта ѝ нараства в зависимост от личността на нейния притежател и контактите, които той поддържа с интелектуалния елит на своето време. Мара Белчева е една от най-интересните фигури в българския културен и обществен живот в първите три десетилетия на миналия век – време в което си дават среща големи поети и титани на словото. Свързала живота и творчеството си с Пенчо Славейков, след 1903 г. известната поетеса и даровита преводачка сякаш потъва в могъщата му сянка. Книгите заемат важно място в живота на Мара Белчева. След първоначалното си образование в родното Севлиево и гимназиалното във Велико Търново следващата спирка на Мара Белчева е Виена, където завършва Висш девически институт. Работи като учителка в Русе и София, а след убийството на съпруга си Христо Белчев – финансов министър в кабинета на Стамболов, отново се връща във Виена, за да следва филология. Тя говори свободно няколко езика, интересува се от поезия и изкуство, работи активно като преводачка.

Личната сбирка на Мара Белчева е отражение на изтънчен културен вкус. Сравнително малка, но изключително стойностна по съдържание, тя обхваща общо 120 заглавия в 183 тома и вероятно е само част от личната библиотека на поетесата. Книгите са издания на класически и съвременни европейски автори – литературни произведения, исторически и философски съчинения, предимно на немски, френски, италиански и английски език, които илюстрират широките културни интереси на поетесата. Основната част от книгите са на немски език – общо 50 заглавия. Следват 22 заглавия на френски език, 17 на италиански език, 7 на английски език. В сбирката присъстват и отделни заглавия на шведски, сръбски и полски език, както и единственото заглавие на български език – поемата „Кървава песен“.

Най-широко представените в сбирката издания на немски език включват съчиненията на Фридрих Ницше, издание от 1900 г. в седем тома; изследването на H. Grimm върху творчеството на Омир; “Gedichte” от белгийският драматург и Нобелов лауреат Морис Метерлинк; “Rembrandt” от Емил Верхарн, издание от 1912 г. осъществено в сътрудничество със Стефан Цвайг; изследването на Алфред Биес “Deutsche Literaturgeschichte”; десеттомно издание от 1906 г. на съчиненията на най-видния представител на немския символизъм Рихард Демел “Gesammelte Werke in zehn Bӓnden” с автограф и посвещение от автора; десеттомно издание на съчиненията на Платон от 1909 г.; деветтомно издание на Хайнрих Хайне – “Heinrich Heine s Gesammelte Werke” от 1893 г.; няколко обобщаващи изследвания върху немската литература и др.

Френските издания в сбирката са представителни и сред тях могат да се отбележат – “Les Pensées” от Блез Паскал, преработено издание по ръкописите на автора в два тома от 1879 г.; шесттомно издание на съчиненията на Молиер “Les oeuvres” от 1877 г.; “La Jeune Parque” от емблематичния представител на френския символизъм Пол Валери; “Le grand secret” от Метерлинк; изданието на съчиненията на Алфред дьо Мюсе “Oeuvres” в девет тома от 1876 г.; луксозно номерирано издание на “Les Essais” (№ 34) от Мишел дьо Монтен от 1872 г. и др.

Сред италианските заглавия правят впечатление съчиненията на Данте Алигиери – “La divina comedia” и “La vita nuova”; “Poesie 1885 – 1888” от Габриеле Д’Анунцио, прочутият роман на Алесандро Манцони “I promessi sposi”; “Myricae” от Джовани Пасколи; “Poesie” от Габриеле Кардучи; философското изследване на “L’Estetica di A. Schopenhauer” от Калво Гуидо и др.

В колекцията се откроява присъствието на редица луксозни библиофилски издания, както и на уникални екземпляри с автографи и посвещения. Специално внимание сред тях заслужава изданието на едно от най-известните и дискутирани съчинения на Фридрих Ницше „Also sprach Zarathustra“, предизвикало немалко философски дискусии и довело до оспорвано съперничество между четирите български превода, дело на Димитър Дечев (1905), Мара Белчева (1915), Николай Райнов (1919) и Жана Гълъбова (1991). Екземплярът на лайпцигското библиофилско издание е изключително ценен за българската културна история и поради факта, че е лично притежание на Мара Белчева, която в периода 1904 – 1906 г. превежда произведението на Фридрих Ницше на български.

Библиофилското издание на “Also sprach Zarathustra” е едно изключително издание, за чието създаване е ангажиран цял екип от различни специалисти. Отпечатано е върху ръчно изработена хартия с водни знаци от холандеца Van Gelder Zo, а предният и задният форзац са изпълнени на специална виненочервена кадифена хартия. През 1900 г. за изданието е създаден специален шрифт от G. Lemmen, а буквите са изрязани от немския гравьор Harry Graf Kessler (1868 – 1937). Художникът Hemy Van de Velde (1863 – 1957) създава макета на заглавията, подзаглавията, орнаментите и проекта за подвързия. Изданието е отпечатано под негово ръководство в Лайпциг в 530 номерирани екземпляра, от които първите 100 са подвързани с кожа, украсена със златни орнаменти, а останалите 430 са подвързани в пергамент. Това е една от любимите книги на Мара Белчева. Тя високо цени ювелирното издание (№ 99 от тиража) и не се разделя с него до смъртта си.

Другото заслужаващо безспорно специално внимание библиофилско издание в сбирката е изданието на стиховете на Пенчо Славейков, осъществено през 1916 г. в Гьотеборг, в превод на Alfred Jensen – “Hymner vid övermӓnniskans död Översӓttning fran bulgariskan”. Украсено със злато, изданието е отпечатано в лимитиран тираж от 99 екземпляра върху ръчно изработена хартия, в печатницата на W. Zachrisson. Екземплярът, притежаван от Мара Белчева, е № 73.

Сред книгите на Мара Белчева са и редките преводни издания на произведенията на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров – “Baj Ganju”; “Koledari” и “La nozze del sole”, както и няколко издания, посветени на България.

Личната библиотека на Мара Белчева досега не е била обект на специално проучване. Независимо от факта, че присъства във фонда на Университетската библиотека почти осемдесет години, сбирката, на практика, не бе достъпна поради факта, че се намираше в едно от допълнителните хранилища на библиотеката, не се съхраняваше компактно и беше представена частично в библиотечните каталози. Преместени в централното книгохранилище и поставени до библиотеката на проф. Боян Пенев, книгите, принадлежали на Мара Белчева, вече са на разположение на изследователите. Безспорно към тях ще проявят интерес както литературните историци, така и и изследователите на книгата.