Резюме. Монографията представя резултати от изследване на професионалното прегаряне и факторите, които провокират появата на хроничен стрес при педагогическите специалисти в България. Основната цел е да се запълни сериозният дефицит във връзка с диагностиката и редуцирането на риска от бърнаут синдром. Разработката отива отвъд амбициите на каноничното академично развитие на темата, което включва обзор, диагностика, анализ, дискусия и заключение. Текстът предлага и алгоритъм за справяне с хроничния стрес в работата със серия от препоръки за избягване на рисковото поведение.

Ключови думи: бърнаут синдром; стрес; педагогически специалисти; копинг стратегии

Янакиев, Ю. (2019). Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти. Стратегии за справяне с хроничния стрес на работното място. Университетско , Пловдив: издателство „Паисий Хилендарски“.

ISBN 978-619-202-529-8.

Автор на монографията е доц. д-р Юрий Янакиев – преподавател в катедра „Психология“ към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той предлага един изключително навременен и полезен труд – монографията „Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти. Стратегии за справяне с хроничния стрес на работното място“. Обсъжданите в този текст проблеми много сполучливо и професионално са интерпретирани в два аспекта: диагностичен и терапевтичен.

Налице е едно национално представително изследване, посветено на диагностиката на бърнаут синдромa, сред 1000 педагогически специалисти и проучване на влиянието на демографските фактори, факторите на професионалната, семейната и социалната среда за извеждане на алгоритми за справяне с хроничния стрес. За целите на изследването са използвани надеждни и сертифицирани инструменти, които позволяват да се постигнат резултати с висока степен на надеждност и валидност. Данните от проучването са анализирани и интерпретирани задълбочено от автора, който е имал академичния рефлекс да ги верифицира с други референтни източници от националните и световните бази данни.

Приложените фигури и таблици адекватно представят данните от изследването. Предимство са издържаната структура и ерудицията на използвания академичен език. Заслужено внимание е отделено на конкретни препоръки за справяне с хроничния стрес в работата на педагогическите специалисти, които превръщат настоящата разработка в практическо ръководство с насоки за справяне със стреса.

Първите две глави на книгата представят задълбочен теоретичен обзор на по-нятията „дистрес“ и „бърнаут синдром“, който ясно разкрива тяхната същност, типология, факторите за тяхната поява в работната среда и личния живот. Обърнато е специално внимание както на динамиката на развитие на тези две състояния, така и на пораженията, които те нанасят на педагогическите специалисти.

Следващата, трета глава, е посветена на емпиричното изследване на бърнаут синдром сред педагогическите специалисти и проучване влиянието на демографските фактори, факторите на професионалната, семейната и социалната среда за извеждане на алгоритми за справяне с хроничния стрес. Проучването обхваща 1000 изследвани лица от цялата страна с професионален стаж над 3 години. Разпределението на квотите сред участниците е в зависимост от демографската и социалната статистика на населението в България по райони. Включени са педагогически специалисти от всички възрастови групи, които практикуват в малките и големите градове и селата. Изследванията се провеждат в пълно съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. Спазени са критериите за научност и етичност, утвърдени от Комисията по научна етика към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (P-865/02.08.2019 г.). Изследването е съобразено с изискванията на Декларацията от Хелзинки за етичност в науката, принципите на добрата клинична практика, българските закони и наредби за извършване на клинични и научни изследвания с участието на хора.

Всички данни са анонимизирани. Подробната информация, която би позволила да се идентифицират участниците, е внимателно разгледана и отстранена или променена. Поверителността на електронните данни се осигурява чрез защитата им с парола. Получените резултати се използват единствено с научна цел, като всеки един от участниците получава индивидуална обратна връзка с резултатите от диагностиката на бърнаут синдром.

За целите на изследването се използват два метода: сертифициран метод за оценка на стреса в работата (Burnout-Q) и авторски въпросник за влиянието на факторите на професионалната, семейната и социалната среда върху появата на бърнаут синдром при педагогическите специалисти.

Анализът на резултатите от изследването за влиянието на стресогенните фактори в работната среда показва, че лошото поведение и липсата на мотивация за учене, липсата на разбиране от страна на родителите, липсата на умения за справяне с хроничния стрес в работата и промените на учебната програма в последния момент се възприемат като основни стресори от педагогическите специалисти. Проучването на стресогенните фактори в личния живот и семейната среда разкрива сериозни дефицити по отношение на редовната физическа активност, хроничното недоспиване и липсата на време и енергия за развитие на хоби и активен семеен, културен и социален живот.

Анализът на резултатите от теста за оценка на синдрома на професионалното прегаряне (Burnout-Q) показват, че почти 40% от педагогическите специалисти докладват за леки симптоми на емоционално изчерпване, а около 22% – за умерени тежки симптоми. Делът на педагогическите специалисти, които с голяма вероятност покриват медицинските критерии на синдрома на професионално прегаряне, е чувствително по-висок от очаквания (8 спрямо 6,2 процента). По този начин рискът от развитие на бърнаут сред педагогическия персонал се изравнява с този сред медицинския персонал в страната. Данните показват, че няма статистически значими различия между двата пола нито по общия фактор „Професионално прегаряне“, нито по неговите компоненти. Най-високи нива на професионално прегаряне се наблюдават при лицата във възрастовите групи 41 – 55 години, както и в групата на 31 – 35-годишните, докато най-ниски нива на бърнаут се откриват във възрастовите групи до 30 години. Статистически значими различия между групите се наблюдават както по отношение на общия резултат „Професионално прегаряне“, така и по всеки един от неговите компоненти. След натрупване на 20 години трудов стаж професионалният стрес обуславя повишен риск от емоционално изчерпване, деперсонализация, загуба на мотивация за постижения и бърнаут.

Стандартизираните бета-коефициенти на източниците на стрес в системата на образованието показват, че двата най-значими източника на стрес са промените в учебните програми и липсата на подкрепа от страна на колегите. Това не са двата най-често докладвани стресора от педагогическите специалисти, но са стресорите с най-голяма тежест за развитието на синдрома на бърнаут. Особено липсата на социална подкрепа от колегите и липсата на подкрепа от страна на ръководството, които са сред стресорите с най-голяма тежест в регресионното уравнение, на практика са посочени като източници на стрес от много малко респонденти (под 20%). Когато обаче те са налице, последиците от тях са много по-тежки в сравнение с някои общо споделяни източници на стрес, като например многото административни формалности или ниските възнаграждения.

Последната глава на монографичния текст е ориентирана към създаването на подходящи нагласи и действия за промяна на стресогенния начин на живот при педагогическите специалисти. Конкретните препоръки са ориентирани към извеждане на алгоритми за превенция и управление на дистреса в професионален и личен план.

Развитието на устойчивост за преодоляване на професионалната ерозия е залог за запазване на работоспособността и качеството на живота на педагогическите специалисти. Особено когато се касае за разгръщането на потенциала на нашите деца за по-добро бъдеще.

В заключение, монографията „Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти. Стратегии за справяне с хроничния стрес на работното място“ с автор доц. д-р Юрий Янакиев е оригинален труд с комплексно теоретико-емпирично изследване, което има за свой резултативен продукт добре обмислен модел за стреса, професионалното изгаряне и стратегии за справяне с хроничния стрес при педагогическите специалисти.