Резюме. Често срещан проблем, стоящ пред учителя при ограмотяването на ученици роми, е неустойчивото и незадоволително развитие на уменията за устно общуване на официалния български език като втори език. Сериозна бариера е явлението „езикова интерференция“, което, на свой ред, препятства формирането на фонологичната и фонемната компетентност, които гарантират успешно „влизане“ в българската писменост. Като се има предвид това, в настоящата статия се обосновава теоретично разглежданата проблематика. На този фон се представя апробиран диагностичен инструментариум за измерване формираността на фонологичната и фонемната компетентност като „ключ“ за „влизане“ в четенето на официалния български език като втори език – вход в първи клас, ученици роми.

Ключови думи: диагностичен инструментариум; фонологични и фонематични компетенции; българска писменост; ромски първокласници

Езиковата грамотност, свързана с четене и писане на родния език или на езика, официален за дадена страна, е първа и най-важна грамотност. Тя създава основа за „влизане“ във всяка друга грамотност – математическа, дигитална и т.н. Приема се като „ключ“ за многостранно изграждане на личността на малкия ученик, за неговия личен и социален просперитет.

Езиковата грамотност се развива през целия живот. Системното ѝ и целенасочено формиране започва в началното училище, от първи клас. Овладяването на четенето и писането е труден и нелек процес за всички деца, като още по-големи са затрудненията, срещани от първокласниците, за които официалният български език е втори език, в частност учениците роми. Сериозна бариера на входа в училище, въпреки задължителния характер на предучилищната подготовка, са неудовлетворително развитите умения за устно общуване на български език, които са необходима основа за „влизане“ в писмеността. Особени затруднения създава явлението „езикова интерференция“ – системата на първия (ромски) език оказва влияние върху системата на втория (български) език, в резултат на което се създават ненормативни форми и фрази на втория (български) език, повлияни от системата на първия (ромски) език.

М. Георгиева разглежда интерференцията на три нива – фонетично, морфологично и синтактично (Georgieva, 2004: 17 – 23). Особено препятствие по пътя на езиковата грамотност са фонетичните интерферентни грешки (Mandeva, 2018: 117). А именно: широко артикулиране на тесния български вокал [ъ], неправилно омекотяване на звуковете [к], [л], [н] в краесловие, елизия или замяна на звук [х] с друг съгласен звук, метатеза на звук [ц] със звук [с] и др.

Посочените грешки създават затруднения при формирането на фонологичната и фонемната компетентност, без които е невъзможно овладяването на четенето и писането. „Термините „фонология“ и „фонологичен“ се отнасят до звуковата структура на думата – касаят перцепцията, репрезентацията и продукцията на говорните звукове. Фонологичните аспекти на езика включват както негови прозодични характеристики – темп, ударение, интонация, така и лингвистичните му единици – думи, срички и фонеми. Фонемната компетентност се свързва със съзнанието, че всяка произнесена дума може да бъде представена като последователност от фонеми. Тъй като фонемите се представят графично чрез буквите, фонемната компетентност е ключ към разбирането на алфабетичния принцип в съответната система от писмени знаци. Фонологичната компетентност е свързана със структурата на езика – думи, състоящи се от срички, чиито съставни единици са фонемите. Фонемната компетентност се развива на базата на фонологичната компетентност“ (Mandeva, 2018: 132).

Синтезирано изложените постановки градят теоретичната аргументация на представения по-долу диагностичен инструментариум.

Образователен минимум: формираност на фонологична и фонемна компетентност като основа за успешно „влизане“ в четенето на български език като втори език.

Диагностичният инструментариум включва:

– критерии, показатели и индикатори;

– дидактически тест.

Критери, показатели и индикатори

Критериите съответстват на образователния минимум. Към всеки от тях има показатели и индикатори, които заедно носят смисъл.

Критерий 1: формираност на фонологична компетентност.

Показател 1: формираност на фонологична компетентност във връзка с артикулирането на гласни звукове.

Индикатор 1: правилно артикулиране на тесния български вокал [ъ].

Показател 2: формираност на фонологична компетентност във връзка с артикулирането на съгласни звукове.

Индикатор 1: правилно артикулиране на звуковете [к], [л], [н] в краесловие.

Индикатор 2: правилно артикулиране на звук [х].

Индикатор 3: правилно артикулиране на звук [ц].

Критерий 2: формираност на фонемна компетентност.

Показател 1: формираност на фонемна компетентност във връзка с гласни звукове и техните букви.

Индикатор 1: правилно артикулиране на тесния български вокал [ъ] и свързване със съответната печатна буква (главна и малка).

Показател 2: формираност на фонемна компетентност във връзка със съгласни звукове и техните букви.

Индикатор 1: правилно артикулиране на звуковете [к], [л], [н] в краесловие и свързване със съответните печатни букви (главна и малка).

Индикатор 2: правилно артикулиране на звук [х] и свързване със съответната печатна буква (главна и малка).

Индикатор 3: правилно артикулиране на звук [ц] и свързване със съответната печатна буква (главна и малка).

Дидактическият тест е диагностичен, за постижения, критериален. Изграден е от два субтеста. Тестовите задачи са осемнадесет. Те са открити, със свободен разширен отговор.

Субтест І

Предназначен е да измерва формираност на фонологична компетентност – критерий 1: формираност на фонологична компетентност.

Съдържа единадесет тестови задачи. Чрез тях се измерват постиженията на децата по показатели 1 и 2 (критерий 1).

Задачи 1и 2

Съответстват на показател 1 (критерий 1): формираност на фонологична компетентност във връзка с артикулирането на гласните звукове.

Инструкция

Какво е изобразено на картините? Изговори думите. На кое място чуваш звук [ъ]: в началото, по средата или в края на думата? Изговори звук: [ъ].

Описание на стимула

Тестовите задачи са с разширен свободен отговор, с посочената по-горе инструкция.

Описание на отговора

Изговор на думи, съдържащи [ъ] и на звук [ъ].

Оценка на отговора

Отговорът се оценява чрез биполярна числова скала – 1/0. Отбелязва се 1, ако няма дистрактор или има един дистрактор. В останалите случаи се записва 0.

Задачи 2, 3, 4, 5

Съответстват на показател 2 (критерий 2): формираност на фонологична компетентност във връзка с артикулирането на съгласни звукове.

Инструкция

Какво е изобразено на картините? Изговори думите. На кое място чуваш звук [к], [л], [н], [х], [ц] – в началото, по средата или в края на думата? Изговори: [к], [л], [н], [х], [ц].

Описание на стимула

Тестовите задачи са с разширен свободен отговор, с посочената по-горе инструкция.

Описание на отговорите

Изговор на думи, съдържащи звуковете [к], [л], [н] в краесловие, звук [х], звук [ц], и на звуковете [к], [л], [н], [х], [ц].

Оценка на отговорите

Отговорите се оценяват чрез биполярна числова скала – 1/0. Отбелязва се 1, ако няма дистрактори или има до три дистрактора. В останалите случаи се записва 0.

Субтест ІІ

Предназначен е да измерва формираност на фонемна компетентност – критерий 2: формираност на фонемна компетентност.

Съдържа пет тестови задачи. Чрез тях се измерват постиженията на децата по показатели 1 и 2 (критерий 2), а именно: 1. формираност на фонемна компетентност във връзка с гласни звукове и техните букви; 2. формираност на фонемна компетентност във връзка със съгласни звукове и техните букви.

Задача 1

Съответства на показател 1 (критерий 2): формираност на фонемна компетентност във връзка с гласни звукове и техните букви.

Инструкция

Дума по картина назови. Изговори звук: [ъ]. Печатната му буква – главна и малка, намери.

Описание на стимула

Тестовата задача е с разширен свободен отговор, с посочената по-горе инструкция.

Описание на отговора

Изговор на дума, съдържаща [ъ], на звук [ъ] и съотнасяне на печатни букви.

Оценка на отговора

Оценява се чрез биполярна числова скала – 1/0. Отбелязва се 1, ако няма дистрактори. В останалите случаи се записва 0.

Задачи 2, 3, 4, 5

Съответстват на показател 2 (критерий 2): формираност на фонемна компетентност във връзка със съгласни звукове и техните букви.

Инструкция

Дума по картина назови. Изговори звук: [к], [л], [н], [х], [ц]. Печатната му буква – главна и малка, намери.

Описание на стимула

Тестовата задача е с разширен свободен отговор, с посочената по-горе инструкция.

Описание на отговора

Изговор на думи, съдържащи [к], [л], [н] в краесловие, [х], [ц], на звук [к], [л], [н], [х], [ц] и съотнасяне на печатни букви – главни и малки.

Оценка на отговора

Оценява се чрез биполярна числова скала – 1/0. Отбелязва се 1, ако няма дистрактори. В останалите случаи се записва 0.

Провеждане на диагностичното изследване

Върху субтестовете се работи обособено, в два поредни дни.

Провежда се индивидуално с всеки ученик.

Определеното време за решаване на субтест І е 20 минути, на субтест ІІ – 15 минути.

Прилага се методът на експертните оценки. Ползва се група експерти – начални учители, предварително запознати с методиката на диагностичното изследване. Резултатите от съгласуваните мнения на двама проверяващи се записват в индивидуална карта на всеки ученик. При разлика в оценките (1/0) по определена тестова задача се ползва становището на трети експерт (арбитър).

Следва систематизиране на данните в общ протокол, количествена и качествена обработка. Резултатите се представят чрез таблици и графики. Достига се до обосновани изводи.

ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, М. (2004). Обучението по български език в условия на билингвизъм. Шумен: Епископ Константин Преславски.

Мандева, М. (2018). Съвременни проблеми на обучението по български език и литература – I – IV клас. Пловдив: Астарта.

REFERENCES

Georgieva, M. (2004). Obuchenieto po balgarski ezik v usloviya na bilingvizam. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski.

Mandeva, M. (2018). Savremenni problemi na obuchenieto po balgarski ezik i literatura – I – IV klas. Plovdiv: Astarta.