Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Въпросът дали да учат чужди езици отдавна не стои пред днешните обучаеми, тъй като чуждите езици са се превърнали във важна и необходима част от образованието на съвременната личност, която живее, учи и работи в общество, белязано от редица образователно-политически промени, социокултурни и интеркултурни взаимодействия. За да успеее успешно да се интегрира в глобализиращия се свят, съвременната личност се нуждае от редица компетентности, които да ù позволят ефективен и пълноценен контакт с представители на различни култури. Владеенето на един и повече чужди езици се е превърнало във важна предпоставка за осъществяването на интеркултурен диалог, за преодоляването на границите между народите (разбирано както в пряк, така и в преносен смисъл), за приемането на другостта и за разширяването на собствения светоглед. Глобализацията направи хората изключително мобилни и наложи многоезичието като условие за трансгранична комуникация. Едновременно с това обаче тя постави чуждоезиковото обучение на кръстопът между традиции и иновации, между хетерогенизация и хомогенизация на учебното съдържание, между изискванията на различни национални и международни образователни структури и институции. Отдавна вече не е достатъчно да владееш и ползваш даден чужд език, а е необходимо да си отворен към културното многообразие, добре да познаваш културните феномени, да умееш да преодоляваш културните граници и да можеш успешно да участваш в интеркултурния диалог, като оценяваш както регионалното, така и глобалното, както собствената идентичност, така и идентичността на другите.

Тематичният сборник, публикуван от великотърновското издателство „Ивис“, събира в едно научни разработки с теоретико-приложен характер на български и чужди университетски преподаватели, посветени именно на проблемите и перспективите пред чуждоезиковото обучение в съвременния образователен дискурс.

Първият раздел на сборника – Лингвистични и лингводидактични аспекти – включва общотеоретични и езиковедски разработки върху проблеми в областта на медийните текстове и преподаването на граматика в обучението по чужди езици, както и анализ на актуалното състояние на чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма. Д. Йосифова и Е. Пенчева метафорично определят обучението по чужд език като „слуга на много господари“, като подчертават необходимостта от неговото преосмисляне и от въвежданетона по-тенциални мерки за неговата оптимизация в контекста на българското образование. Авторките изтъкват нуждата от алтернативи на традиционните учебници по чужди езици, които съвременните обучаеми, растящи сред разнообразни електронни медии, намират за „скучни, безинтересни и нереалистични“. Ролята на медийния текст в чуждоезиковото обучение е обект на изследване в разработката на М. Димитрова, която разглежда мястото на медиите и медийните продукти в чуждоезиковото обучение и условията за успешното изграждане на медийна компетентност у учещите чужд език. В статиите на Св. Станчев, И. Иванова и В. Кирилова акцентът е поставен върху преподаването на граматика в чуждоезиковото обучение. Преглед на основните виждания и теории относно мястото на граматиката при усвояването на чужди езици е направен в статията на И. Иванова. Понятията „подлог“ и „допълнение“ са предмет на изследване в разработката на Св. Станчев, който не ги разглежда в рамките на традиционните граматически категории, а като две основни отправни перспективи в езиковия изказ – първична и вторична. Спецификата на някои фонетични промени, свързани с елизията на съгласните във френския език, е представена в статията на В. Кирилова. М. Христова представя в своята разработка някои проблеми и трудности при преподаването на чужди езици в сферата на висшето образование, а В. Белчева аргументира предимствата на изучаването на немски като чужд език, като едновременно с това очертава някои от водещите проблеми в подготовката на бъдещите учители по немски език на деца.

Вторият раздел – Специализирано чуждоезиково обучение − е посветен на преподаването и ученето на чужд език за специални цели, свързани с усвояването на понятия от сферата на бизнеса и икономиката, с изграждането на умения за успешна бизнес комуникация, както и с развитието на езикови умения за общуване в реална бизнес среда. В. Диков и В. Монев разглеждат методите за прилагане на дейностноориентирания подход в обучението по чужд език на студентите по икономика, а Р. Василева дава конкретни методически идеи за оптимизиране на обучението по английски език на студентите в икономическите вузове чрез прилагане на подхода Blended Learning. Д. Стефанова и Цв. Шенкова обобщено представят резултатите от изследване на нагласите за изучаване на чужд език на група студенти, участвали в програма „Еразъм“. Статията на Пл. Вълчева разглежда „моделите на английския език“ (monolithic models of English, pluralistic models of English, English as a lingua franca, business English as a lingua franca), които го описват или в контекста на неговите лингвокултурни корени, или в контекста на различни комуникативни ситуации. Спецификата на подбора на дидактични материали за целите на обучението по бизнес английски е акцент в разработката на Г. Деведжиева.

Третият раздел на сборника – Интеркултурно обучение – представя вижданията на авторите за развитието на интеркултурната компетентност като една от водещите цели на съвременното чуждоезиково обучение. В статията на В. Стоянова и С. Грудкова е отделено специално внимание на рефлексията като вид интелектуална дейност, допринасяща за развитието на интеркултурната компетентност у учещите. В. Банчиу, Й. Анжела и Р. Бирис анализират трансформацията, през която минава индивидът, когато се изправи пред интеркултурните предизвикателства на глобализиращия се свят. Трудностите, които срещат обучаемите при контакта си с чуждия език, и възможностите за тяхното преодоляване са анализирани от Г. Върлинкова. Статията на Л. Кампос фокусира вниманието върху образованието като носител на познание, на социални и културни ценности в глобализиращиясе свят.

Четвъртият раздел – Нови медии и платформи − съдържа изследвания върху прилагането на нови медии и платформи за целите на съвременното чуждоезиково обучение. М. Валентин, К. Леа и Й. Ердели отделят особено внимание на използването на информационните технологии в учебния процес по чужд език с оглед на адаптирането му към нуждите, предпочитанията и очакванията на новото поколение, което притежава солидни медийни и технологични познания. А. Иванова, М. Аврамова и В. Монев изтъкват безспорните предимства на новите медийни ресурси при изучаването на чужди езици, като извеждат на преден план необходимостта от изграждането на дигитална грамотност у учещите, която да им позволи свободно да боравят със съвременните технологични продукти в интерактивното чуждоезиково обучение.

Петият раздел на сборника – Преводът и литературата в чуждоезиковото обучение – представя интересни анализи на преводи и литературни текстове с фокус към преподаването на чужди езици и култури. Д. Хамзе подробно анализира заблудите в преводознаниетои най-популярните митове за възможностите на превода (мита за абсолютната непреводимост, мита за буквалния превод, мита за функционалния превод, мита за авторовата интенция, мита за културната непреводимост и др.). Семантичен анализ на умалителността в разкази на Фр. Кафка и превода им на български език прави Б. Велева. М. Манева разглежда проблемите, свързани с преподаването и използването на пословици в обучението по чужд език. Разработките на Л. Митева и А. Коева са посветени на ролята на художествения текст като „мост“ между език, литература и култура в чуждоезиковото обучение.

Един по-различен философски ракурс внася пленарният доклад на В. Бузов, който разглежда многообразните допирни точки и форми на взаимодействие между философията и науките за езика.

Публикуваните в тематичния сборник научни разработки открояват различни проблеми и перспективи в теорията и практиката на съвременното чуждоезиково обучение, преосмислят традиционните и предлагат нови методи и форми на работа в процеса на това обучение. Авторите представят становища, набелязват проблеми, дават методически идеи и разкриват личните си впечатления от практиката на преподаване на чужди езици, литератури и култури. С разнообразието си от изследователски теми и споделен опит от практиката настоящият сборник би бил интересен и полезен не само за специалистите в областта на езикознанието, литературознанието и преподаването на чужди езици, но и за по-широк кръг от читатели.