Чуждоезиковото обучение днес. Юбилеен сборник на департамент „Романистика и германистика“ в НБУ по повод 65-годишнината на проф.

Павлина Стефанова, д. н., София, изд. на НБУ, 2013 г., с. 344, ISBN: 978-954-535-748

Многобройни учители, автори на учебници, докторанти и преподаватели познават името на проф. д. п. н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебници. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуждоезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език за българското училище. В сборника, посветен на професор Павлина Стефанова, участват колеги от Нов български университет, СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Еп. Константин Преславски“, Университета в Марибор, Словения. Статиите са подредени в два раздела: „Методика на чуждоезиковото обучение“ и „Езикознание – литература – теория на превода“. Включената в първия раздел статия на Елена Савова (НБУ) представя обстойно двете монографии на проф. Стефанова за учебния комплекс по чужд език и за книгата за учителя към него, като посочва основните приносни моменти в тях и подчертава добрата основа, която те представляват за съставители на учебници и учебни материали по чужд език. Светлана Гюзелева-Димитрова (НБУ) съсредоточава вниманието си върху многоезичието като добра възможност за повишаване на резултатността от чуждоезиковото обучение. Изследванията в рамките на Европейския образователен проект MULTEMO, представен в статията, показват, как чрез интерактивни многоезични дейности може да бъде изградена обща езикова компетентност и да бъдат развити генеративни умения за учене на чужд език.

В рамките на Националната стратегия за учене през целия живот Нели Митева (ШУ) разисква въпроса за ключовите компетентности в академичната работа, като ги разграничава от общите компетентности и предлага подходи за тяхното постигане. Марийка Димитрова (ВТУ) се е концентрирала върху възможностите за развиването на умението говорене вчуждоезиковото обучение, разгледано на базата на основните принципи в Общата европейска езикова рамка и учебните програми за изучаване на немски език в българското училище и илюстрирани чрез учебника по немски език Ziel. Дафина Костадинова (ЮЗУ) разглежда типичните грешки в английската вербална група, допускани от български обучаеми, и търси причините за тях. Наблюденията и изводите са важни за разработването на учебни материали.

Завръщането на литературата в чуждоезиковото обучение е разгледано в няколко статии. Докато Петя Петкова-Сталева (НБУ) изследва и обосновава причините за това завръщане с примери за подбора и използването на литературни произведения в обучението, то Анелия Ламбова (НБУ) се обръща към популярните сред младите хора аудиокниги, които освен обогатяването на знанията за историята и културата на страната на езика цел, допринасят за развиване на умението слушане, усъвършенстват произношението и разширяват познанията по лексика. Антоанета Михайлова и Калина Минкова (ЮЗУ) поставят в центъра на вниманието филмираните детско-юношески романи и възможностите, които те предлагат на преподавателя за разнообразяване на обучението и за мотивиране към четене. Към филмираните литературни произведения и въобще към художествения филм се обръща и Милен Шипчанов (НБУ), който ги разглежда като автентични документи, наситени със социокултурни, исторически и политически аспекти. Тяхното използване допринася за повишаването на мотивацията и популяризирането на литературата на езика цел.

Навлизането на новите медии и възможностите на електронното обучение са обект на няколко статии. Нора Кръстева и Росица Василева-Сърчелиева (НБУ) предлагат конкретни материали за виртуалната класна стая, създавана с помощта на новите медии и учебни платформи в чуждоезиковото обучение. Натрупания в НБУ опит в използването на електронната платформа Moodle споделят в своите материали Мария Нейкова, Десислава Зарева и Станислав Богданов. Мария Нейкова (НБУ) показва как чрез електронната платформа обучението може да се индивидуализира и да стимулира автономността на учещите. Десислава Зарева (НБУ) представя четири предлагани в уеб пространството приложения Web 2.0, които помагат на преподавателя да доближи обучението до младежката аудитория, като го направи атрактивно. Станислав Богданов (НБУ) представя резултатите от проучване върху усвояването на информационните технологии от преподавателите по английски език в НБУ с цел подобряване на качеството на електронното обучение.

От включените във втория раздел статии особено информативно е изследването на Мария Китова (НБУ) върху филологическите постижения на германоезичните народи през епохата на Ренесанса. За изкушените от историята на развитието на науката за езика ще бъде интересно да прочетат за приноса на английските, уелските, нидерландските, немските и северноевропейските книжовници. Другите езиковедски статии разглеждат конкретни проблеми в различни езици или в съпоставителен план с български. Обект на изследването на Мария Грозева (НБУ) са синтактичните особености на немския и българския език в интернет, а Милка Енчева (Мариборски университет) проследява процесите на композиция и декомпозиция при немските сложни съществителни имена в специализирани текстове. Нели Раданова (НБУ) е посветила изследването си на слабо описаните структури от десемантизиран глагол и именна форма в италианския език, които намират все по-голямо разпространение в съвременния разговорен език. От своя страна, Ирина Георгиева (НБУ) се занимава с темпоралните фразеологизми в руския език в триадата вчера – сегодня – завтра и разкрива обхвата на значенията им и символиката, влагана в тях. Диана Янкова (НБУ) се спира на обучението по американско странознание в университетското образование, като дава кратък исторически преглед на културните връзки между Европа и САЩ.

За специалистите в областта на немскоезичната литература интерес ще представляват статиите на М. Разбойникова-Фратева и Св. Арнаудова, посветени на двама съвременни автори. Майя Разбойникова-Фратева (СУ) изследва въпроса за противоречивостта в рецепцията на австрийския писател Роберт Шнайдер и предлага своето виждане за крайните оценки на неговото творчество. Светлана Арнаудова (СУ) се занимава с ранните текстове на носителката на Нобелова награда за литература (2009) Херта Мюлер, като изследва въпроса за личността и ролята на автора в постмодерното общество. Статията на Ана Димова (ШУ) е своеобразен преход между литературната тематика и теорита на превода. Тя разглежда проявитена чуждост в текста на оригинала и възможностите за запазването й при превода на художествен текст. Темата за превода продължава Станимир Мичев (НБУ) , който се спира на основните характеристики на аудиовизуалния филмов текст и особено на неговата „вторична устност“, наложена от методите на написване на филмовия скрипт. Темата за превода завършва статията на Венета Сиракова (НБУ) , която предлага на интересуващия се от тази проблематика читател обширен преглед на приносите на испаноезичното преводознание при описанието на методите, стратегиите и техниките в превода.

Сборникът в чест на юбилея на проф. д. п. н. Павлина Стефанова е интересен за преподавателите по чужд език, както и за работещите в областта на теорията на превода, лингвистиката и литературата.