Резюме. Атрактивността, многообразието и интерактивността се превръщат във все по-желани характеристики на иновациите, предлагани в образователни проекти, системи, модели и отделни методи, които се описват в теоретичните постановки на множество научни разработки, предложени в педагогическата литература. Статията анализира практическото значение, възможностите и предизвикателствата на прилагането на нови, неконвенционални идеи, базирани на анимационни практики в образованието. Поставя се въпросът за действеността на анимационните проекти, основани на модела по образователна драма в началното училище и неговите практически измерения, значими за неформалното образование.

Ключови думи: еducational animation; non-formal education; educational drama; educational theater

Въведение

Преподаването на сложните понятия, които са в основата на научни феномени, включва изясняването на абстрактни явления, процеси и термини, които много често не могат да се видят, чуят или докоснат. Приложението на анимационни подходи в процесите на преподаване и учене създава алтернативни предпоставки за разбиране, овладяване, интерпретиране и емоционално преживяване на научните понятия от страна на обучаемите. Анимационните проекти, основани на модел по образователна драма в началното училище, действено илюстрират научните явления. Включени в обучение, основаващо се на анимационните подходи в образованието, обучаемите се въвличат в своеобразно приключение, преживявайки „интегративни понятия, които имат нужда от цялостна интерпретация, чрез съчетание на различни предметни области“; „сложни понятия, отразяващи дълбинни процеси и явления в науката“; „понятия, които предполагат различна интерпретация“ (Nikolova, 2017: 30).

Образователната анимация се приема като новаторски формат за постигане на качествени образователни резултати, тъй като използва образи, представени чрез кукли, рисунки, макети, изображения, илюстрации, комикси и графики в процеса на обучение и/или създадени и проектирани от обучаемите образи персонажи, герои в ролеви игри и драматургични сценарии за образователна драма (Vasileva, 2014).

Анимационните проекти в образованието са част от практическите полета на неформалното учене и образование и в този смисъл се разглеждат като подходи на неформалното образование, които „могат да бъдат използвани с възрастни, младежи или деца, в класната стая или извън нея“ (Nikolaeva, 2015: 43).

Изхождайки от горепосоченото позоваване, изследователският фокус е насочен към проучване на практическите полета на неформално образование, установяващи значимостта на анимационните проекти, основани на модел по образователна драма в училище, интегрирани във формалното, традиционно образование.

Анимацията – възгледи, убеждения, концепции

Същността на анимацията е „да създава фантастична, зашеметяваща, несъществуваща в ежедневието ни „реалност“. „Природата на анимацията е двойствена. Тя отприщва стихията на необузданото въображение и същевременно моделира и създава образите си с прецизността на часовникар“ (Marinchevska, 2005: 9).

Първоначално понятието „анимация“ се използва за дефиниране на процеса по създаване на илюзия за движение. Терминът animātiō произлиза от латински. Значението му се определя като „оживявам“, като animō е разбирането за „давам живот“, а ātiō – „действие“. В началото „анимация“ се разбира като оптична илюзия, създадена чрез бързо и последователно показване на образи на неподвижни обекти. „Да анимираш, означава да придадеш феномена на движението на статичните, неподвижните обекти и субекти, които искаш да представиш на зрителите“ (Vasileva, 2016: 249). Анимирам, означава „оживявам, вдъхвам живот и енергия, възбуждам, одобрявам, както и подтиквам, стимулирам, движа. В този смисъл и аниматорът е човек, който е призован да доведе отделния човек, група от хора или огромно множество до състояние на одухотворение, оживление и възбуда, които да се удоволствени за всички и всеки поотделно, като оживи един до този момент неодушевен материален свят чрез участие в различни обикновено развлекателни или игрови дейности“ (Vasileva, 2006: 9).

Феноменът на анимирането обаче „все по-често се използва и в областта на образованието и свободното време, като в случая се разбира като начин за активиране на публиката или групата за съучастие в значими за дадена общност или група образователно-развлекателни дейности“. „А това вече я доближава до същността на образователното неформално действие“ (Nikolaeva, 2015: 48).

M. Barak и Y. J. Dori провеждат изследване в областта на анимационните проекти в образованието. Авторите установяват, че включването на учениците в анимационни образователни проекти води до „повишаване на научното любопитство, придобиване на научен език и насърчаването на научното мислене“ (Barak, & Dori, 2011), което потвърждава значимостта на анимационните проекти за образователното неформално взаимодействие във и извън класната стая, в свободното време на учениците и пр.

Образователна анимация – проект основан на модел по образователна драма в училище

„Образователната анимация изучава проектирането и осъществяването на обучение, ориентирано към ефективно постигане на образователни цели посредством забавлението на обучаемите“ (Vasileva, 2016). В този смисъл, динамичният образователен контекст изисква създаването на специфично изградени образи и тяхното включване в процеса, където обучаемите са активни участници в трансформиращото се визуално образователно пространство.

В процес на обучение, фокусиран върху основните правила, които конструират концепцията за образователна анимация, се включват образи, чието трансформиране в роли предизвиква драма взаимодействия в контекста на образованието във и извън класната стая. Обучаемите, включени в този специфичен образователен процес, зареден с творчество, креативност и разнообразно моделирани педагогически взаимодействия, демонстрират ентусиазъм и силно желание за участие, а това е сериозна предпоставка за повишаване на интереса към научното познание, вследствие на което гарантира високите им академични постижения и вълнуващото лично и споделено преживяване.

Следвайки основните правила за дизайн на образователната анимация (Vasileva, 2016: 249 – 253), ще бъде представен анимационен проект, който очертава част от практическите полета на анимационните образователни формати. Той се основава на сценичния пърформанс (импресия) като анимационен феномен, използван в образованието. Проведен е в период от три месеца (март – май 2017 г.) в няколко столични училища. Участват 76 ученици от начална училищна възраст, които чрез техниката Stage Body Action („Сценична история в движения“) разказват вълнуваща драматична история за явления, създадени от хората или природата. Нарича се „Човекът и природните феномени“. В сценичния пърформанс (импресия) „Човекът и природните феномени“, който е изследователски фокус в настоящата разработка, вземат участие още професионални актьори, учители (класни ръководители), студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Неформално образование“, наричани накратко експерти.

Целите са:

1. Да се представи пред публика новаторски формат на образователната анимация в образованието.

2. Да се проследи действеността на анимационните проекти, основани на модел по образователна драма в училище.

3. Да се очертаят практическите измерения на конкретна анимационна практика значими за неформалното образование.

Дизайнът на сценичния пърформанс обхваща няколко значими дейности:

– създаване на образователни драматургични текстове, очертаващи събитийната рамка, значима за драматичното взаимодействие (фабула);

– презентация на текстовете пред обучаемите посредством драма техники за формиране на интерес към темата на пиесата (Vasileva, 2014: 85 – 88);

– провеждане на специфични дейности за избор и подбор на роли чрез драма техники за „ролева идентификация“ (Vasileva, 2014: 47 – 50);

– създаване на идейни дизайнерски проекти – сценография, костюми, сцена, по утвърдена методика за образователна драма (Vasileva, 2014: 50 – 55).

Реализацията включва следните дейности:

1. Репетиции:

– продуциране на уникален оригинален сюжет, който следва събитийната рамка, заложена в началото на анимационния проект;

– изграждане на персонажи – конкретните образи (индивидуални и групови) за развитие на драматичното действие в пиесата чрез инструменти за ролеви анализ и ролеви взаимодействия (Vasileva, 2014: 101 – 103).

2. Сценично представяне/изпълнение пред публика

Създаването на конкретния сценичен пърформанс – „Човекът и природните феномени“, основан на модел по образователна драма в училище, е специфичен процес, конструиран от няколко етапа на развитие.

Първи етап: определяне образователните и драматургичните цели на проекта.

За „Човекът и природните феномени“ екипът от експерти определя конкретни и специфични образователните цели, а именно:

– обучаемите да могат да изброят три конкретни дейности на човека, които замърсяват околната среда;

– учениците да могат да дефинират парниковия ефект и последствията за човечеството;

– обучаемите да могат да изброяват три конкретни природни бедствия, които влияят на живота на човека;

– учениците да могат да изброяват минимум пет конкретни дейности на човека, чрез които се опазва природата.

И драматургични цели:

– обучаемите да се запознаят със събитийната рамка, значима за драматичното взаимодействие;

– учениците да сътворят оригинален сюжет – сценарий и персонажи;

– обучаемите да участват активно в драматичното действие на сцена.

Втори етап: дизайнери на контекста – създаване на сценарий.

„Сценарият е всъщност онази карта, която така успешно релаксира и направлява, но и която подбужда духа на учащия. Образователният сценарий обединява предсказуемостта чрез логиката на съдържанието на науката и риска от емоцията при презентирането във и чрез формата на обучение“ (Vasileva, 2005: 26).

Фабулата се разглежда като събитийната схема, като основа на сюжета. Сюжетът освен събитийността обхваща и характерите в тяхното развитие. Фабулата само съобщава обективното действие, нейната градивна единица е събитието, тя е само материал за оформянето на сюжета. Затова основната единица на всяка фабула си остава събитието, а на сюжета – отделното „движение и жест на човека и вещта“ (Popova, 2016: 32).

На този етап обучаемите, запознати със събитийната схема от обучителите (експерти), са включени в процес по сътворяване на конкретния контекст, в който ще се развие драматургичното действие. Този етап е тясно свързан със следващия – създаване на характерите, персонажите, образите и техните движения.

Трети етап: сътворяване на образи (роли) чрез оживяване на образователни обекти.

„Персонажът в анимацията „е драматичен..., защото се разкрива действено, в рамките на ограничено анимационно време“ (Popova, 2016: 33). Разглеждан е чрез колизията и конфликта.

На този етап обучителите експерти предлагат на обучаемите многообразие от образователни ресурси, разглеждани като различни сегменти на образователното съдържание, кодирано в събитийната рамка. Тези ресурси се превръщат в обекти на образователния феномен, които подлежат на анимиране. Задачата на обучаемите е да оживят, да вдъхновят, да раздвижат тези елементи; да им придадат характер, визия, особености, поведение.

Според Н. Попова „...всичко подлежи на одушевяване, всичко може да се анимира, приемайки най-невероятни форми. Анимационният свят е течащ и подвижен, свят на постоянни преходи и метаморфози, свят, който дава на съвременния човек уникалното, освобождаващото чувство за преодоляване на ограниченията на материята и на собственото му тяло (Popova, 2016: 39).

В този смисъл, обучаемите могат да се забавляват, да използват своето въображение и фантастични представи; да одушевяват както човешки образи, така и обекти от света на науката – природни явления и феномени, животни, процеси и пр.

Изграждането на персонажа в образователната анимация е двупосочно и включва както външните характеристики (жест, мимика, походка, външност, реч), така и вътрешните характеристики на героя. Syd Field – американски сценарист, определя изграждането на персонажа в киното като процес, в който трябва да се създаде (Popova, 2016: 35):

– контекстът на съществуването на героя;

– реалното съдържание, т.е. характеристиките на самия герой. На този етап се използва инструмент за ролеви анализ „Карта на роля“ (Vasileva, 2014: 101).

Syd Field разглежда биографията, социума, професионалната и семейната среда като част от контекста, а самия характер определя чрез: потребностите му; личностното му поведение, изразено в реални действия (или бездействия); отношението му към света; гледната му точка; идентификацията на публиката с героя.

На този етап обучаемите, включени в анимационния проект, основан на модел по образователна драма в училище, експериментират, дават предложения, правят опити и се забавляват с научните понятия, които оживяват в истински герои пред и заедно с тях. Те танцуват, смеят се, понякога тъжат. Обучаемите изследват всички характеристики на научните явления чрез движение и съпреживяване, тъй като образователният феномен вече е одухотворен.

Четвърти етап: създаване на поредица от етюди с обучителна цел.

Конструирането на специфични взаимодействия между персонажите, сътворени от обучаемите, е задължително условие за изграждането на цялостен драма процес, основан на анимационния принцип. Логиката на представяне на образите, техните взаимодействия във въображаемия контекст, приключенията и трудностите им трябва да притежава последователност от интригуващо начало, вълнуващи предизвикателства, напрегната кулминация, оживена развръзка и важен край, значим за образователните цели, поставени в началото на анимационния проект.

Пети етап: сътворяване на сценично пространство.

Движението на създадените анимирани обекти трябва да е видимо за всички. Визуализирането на случващото се е важно условие за постигане на пълно разбиране от страна на обучаемите, на одушевените явления. Обучаващите имат задачата да осигурят подходящо пространство, на което всички участващи в анимационния проект да могат да експериментират чрез игра и превъплъщаване, да обогатяват движението на персонажите в контекста на анимирания образователен феномен.

Шести етап: репетиции – движение и взаимодействие.

Това е етапът на „задвижването“ на одухотворените анимирани обекти. Обучаемите трансформират образите, които са създали, чрез взаимодействието с другите, участващи в анимационния проект. В случая става дума за движение в контекст, или с други думи – у обучаемите се създава „усещане за движение, т.е. наблюдаващият обучаем ще вижда или самият той ще участва в движението и взаимодействието (анимацията на статичните обекти)“ (Vasileva, 2016: 250 – 251).

Много важно на този етап е познаването на т.нар. принцип timing („времево движение“). Чрез него обучаемите придобиват смисъл за това как протичат процесите във времето. „Всеки обект в образователната анимация има собствен timing. Той се състои от компоненти, като например скоростта на движение на героите, скоростта във взаимодействията им и заплитанията на детайлите и контекста, както и от паузите между отделни компоненти в цялостната дейност“ (Vasileva, 2016: 252).

Седми етап: сценично представяне, комуникативност и привлекателност на анимационния проект, основан на модел по образователна драма в училище.

Сценичното представяне пред публика е важен етап за обучаемите в процеса на анимационните проекти, основани на модел по образователна драма в училище – едновременно напрегнат и разтоварващ момент за обучаеми и експерти, които съвместно постигат ефект на оживяване на научни проблеми, обекти и явления пред своята общност.

Представяйки образите на образователния феномен в драматични действия и взаимодействия, обучаемите провокират интереса на публиката, наблюдаваща случващото се. Образователната анимация, позиционирана на театрална и училищна сцена, се превръща в привлекателна, от една страна, поради изключителната си оригиналност; а от друга – поради атрактивността на проявлението на различни сегменти на образователното съдържание.

Заключение

Образите, драматичната динамика между тях и образователният контекст гарантират изключителната атрактивност на анимационните проекти. Очакването е, че на следващите етапи в обучението си обучаемите постепенно ще започнат да търсят анимираната образователна съдържателност. А преживяването, усещането и потапянето в имагинерния свят на образите ще провокират у всеки обучаем увереност. Ще допринесат за по-дълбокото осъзнаване на процеса на обучение и ще вдъхновят съзнателни търсения, научно любопитство и формиране на експертно мнение.

Практическите измерения на анимационните проекти, основани на модел по образователна драма, са значими за неформалното образование, тъй като по своята оригинална и креативна същност представляват алтернативен и нетрадиционен начин за директно включване на обучаемите в процес на обучение, който според тях е интересен, важен и значим. Анимационните проекти в образованието създават усещане за нещо приятно, забавно и развлекателно и вследствие на това обучаемите все по-често се ангажират със собственото си учене и развитие.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. „Сценичен пърформанс“ – действено изпълнение от обучаемите на специфично сценично пространство, конструирано въз основа на субективни впечатления и наблюдения на определени явления, феномени и процеси.

2. Повече информация за проект „Забавна наука“ – Василева, Р. (2016). Основни правила за дизайн на образователна анимация, с.253 – 256.

3. Василева, Р. (2016). Основни правила за дизайн на образователна анимация. Проект „Забавна наука”, В: Сборник на Бургаски свободен университет от Юбилейна научна конференция с международно участие „Новата идея в образованието“, Том II, 249 – 256, Бургас, 2016.

4. Николова. М. (2017). Образователен театър, творческа сцена в училище. Как се ражда приятелство в обучението? София.

5. Islam, M. B., Ahmed, A., Islam, M. K. & Shamsuddin, A. K. (2014). Child education through animation: an experimental study.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Barak, M. & Dori, Y. J. (2011). Science education in primary schools: Is an animation worth a thousand pictures? Journal of Science Education and Technology, 20(5), 608.

Dyakova, L. (2013). Misleshti, artistichni – abe animatori. Kino, 1 [Дякова, Л. (2013). Мислещи, артистични – абе аниматори. Кино, 1].

Marinchevska, N. (2005). Kvadrati na vaobrazhenieto. Estetika na animatsionnite tehniki. Sofia: Titra [Маринчевска, Н. (2005). Квадрати на въображението. Естетика на анимационните техники. София: Титра].

Nikolaeva, S. (2015). Neformalno obrazovanie. Filosofii. Teorii. Praktiki. Sofia: Sv. Kliment Ohridski [Николаева, С. (2015). Неформално образование. Философии. Теории. Практики. София: Св. Климент Охридски].

Popova, N. (2016). Dramaturgichnoto prostranstvo na animatsiyata. Sofia: NBU [Попова, Н. (2016). Драматургичното пространство на анимацията. София: НБУ].

Vasileva, R. (2006). Animatsiya i vazpitanie. Sofia: Faber [Василева, Р. (2006). Анимация и възпитание. София: Фабер].

Vasileva, R. (2005). Obuchenieto kato drama interpretatsiya. Sofia: Faber [Василева, Р. (2005). Обучението като драма интерпретация. София: Фабер].

Vasileva, R. (2014). Model na obrazovatelna drama v uchilishte. Sofia: Sv. Kliment Ohridski [Василева, Р. (2014) . Модел на образователна драма в училище. София: Св. Климент Охридски].