Десета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от Факултета по класически и нови филологии.

Състав. Д. Веселинов. София, Университетско издателство

„Св. Климент Охридски“, 2013, 518 с. ISBN 978-954-07-36-33-4

През май, на юбилейната 125-а годишнина от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултетът по класически и нови филологии проведе своята Десета юбилейна конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти.

Станалата вече традиция научна конференция дава възможност за изява и споделяне на новаторските идеи и научноизследователските успехи на нехабилитираните преподаватели и докторанти и привлича вниманието и интереса на много млади колеги, специалисти и хабилитирани преподаватели от факултета.

Заслужава внимание фактът, че след първата научна конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти, инициирана и проведена от деканското ръководство на Факултета по класически и нови филологии през 2003 година, всяка следваща привлича по-голям брой участници, разширява обхвата на тематичните и изследователски области, отбелязва значително повишаване на качеството на научните разработки и постигнатите резултати, което доказва необходимостта от съществуването и утвърждаването на този научен форум, превърнат в традиция.

Проведената през май 2013 година Десета научна конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти и големият брой участници в нея предложиха богата и разнообразна програма от научни доклади по актуални проблеми, представени на заседанията по секции. Безспорен принос на конференцията е специално отделеното внимание на научноизследователската дейност на студентите от факултета и обособяването на самостоятелна секция „Студентски изследвания“, наред с традиционните „Лингвистика“, „Литература“, „Методика“, „Език и култура“.

Налице е вече и значимият и непреходен резултат от Десетата юбилейна конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от май 2013 година под формата на издаден от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ сборник с публикуваните доклади на всички участници в този забележителен и много успешен научен форум.

В рубриката „Лингвистика“ авторите са 17, а тематичната палитра на проучванията и научните разработки провокира заслужен интерес. Вниманието на специалистите е привлечено от заглавията на всяка от статиите, затова ще си позволя да цитирам някои от тях. Мария Коларова например търси отговор на въпроса „Кои са сложните вербоцентрични съществителни имена в българския език“, докато Мануела Даскалова изследва, брои и описва „Италиански, испански и немски думи в съвременния турски език“. Аксиния Обрешкова прави проучване на „Основни лексикални полета във фразеологичните единици на базата на българския и испанския език“, а Милена Йорданова фокусира своето внимание върху наличието и методическата интерпретация на инструменталния падеж в съвременния турски език. За Мартина Нинова обект на научен анализ са „Семантични и прагматични характеристики на подчинените изречения за цел в испанския език“. Не остават незабелязани и публикациите на всички останали автори и богатото разнообразие от теми, лингвистични проблеми и изследователски подходи, вложени в разработките на всеки от тях.

Раздел „Литературознание“ обединява научноизследователските анализи на 12 специалисти в областта на литературата. Забележително е тематичното и езиковото многообразие на представените научни статии. Впечатлява направеният преход през различните епохи и литературни течения. Провокативно и интригуващо звучат заглавия като „Елинското“ и „назарянското“ начало у Хайнрих Хайне и Фридрих Ницше. Алтернативни конструкции на индивидуална и културна идентичност в Германия през XIX век“ с автор Иван Попов; „Възход от дебрите на маргиналността – предпоставки за възникването на финландско-шведския модернизъм“ с автор Росица Цветанова; „Габриел Суареш де Соуза и представата за бразилския туземец от последните десетилетия на XVI век“ с автор Вера Киркова. Убедена съм, че и всички останали публикации, включени в този раздел, имат научна стойност и принос в сферата на литературоведските изследвания.

Най-сериозен дял в сборника заема рубриката „Език и култура“, в която са представени научноизследователските доклади на 25 участници в конференцията и техните многостранни интереси. Всъщност това многообразие от тематични, жанрови, специализирани и функционално ориентирани изследвания и разработки в сферата на езика и културата има своето логично обяснение в условията на чуждоезиково обучение, възприело новаторските идеи за многоезичие и мултикултурна среда на общуване. В опит да илюстрирам богатия спектър от изследователски и творчески търсения на младите и многообещаващи специалисти ще цитирам отново някои автори и заглавия. Тамара Петринска ни изненадва с проучване, анализ и описание на „Женски заболявания в Хипократовия корпус“. Следват докладите на Алексей Стамболов – „Непубликуван образец на гръцкия език от XVII век“, и на Цветан Василев – „Гръцките надписи от XVII век в църквата „Пророк Илия“, Бобошево – нови наблюдения и четения“. Не могат да бъдат подминати и оставени без внимание всички останали научни изследвания, включени в следващите 150 страници на раздел „Език и култура“. Надявам се да се съгласите с това, след като спомена само още няколко заглавия и автори, които анализират актуални проблеми. Например „Конструиране на родова идентичност чрез комуникативни практики в социалната мрежа Фейсбук“ с автор Ирена Димова; „Актуални аспекти на политическото говорене на партийните лидери на основните политически партии по време на предизборната кампания (2013 г.)“ с автор Вера Гикова; „Диамантената кралица в таблоидните карикатури“ с автор Ивелина Казакова; „Журналистика в социалните медии. Комуникационни и езикови роли“ с автор Ивайло Йошков.

За специалистите в областта на методиката на чуждоезиковото обучение ще си позволя да препоръчам няколко особено значими и полезни публикации, намерили място в рубриката „Език и култура“, тъй като във формата на Десетата конференция по технически причини не е обособена секция „Методика“.

Глория Бакърджиева ни представя задълбочен научен анализ на тема „Образованието в Древна Гърция – езиковото обучение като основа за изграждането на личността“. В статията са описани етапите, през които преминава образованието в Древна Гърция, проследени са ролята и мястото на обучението по чужд език, изложени са много интересни факти с образователна стойност. В разработка, озаглавена „Акултурацията в лингводидактичен контекст“, Рая Живкова-Крупева изследва феномена „акултурация“ в психологичен план като индивидуални личностни изменения, повлияни от чуждоезиковата култура. В заключение авторката дефинира акултурацията като „динамичен процес, при който учещият при общуването си с представители на друга култура непрекъснато надгражда своите знания и умения и придобива нова интеркултурна идентичност“. Много актуално звучи и безспорно привлича вниманието на читателя формулираната от Николина Искърова тема: „Приложение на облачните изчисления в обучението по чужд език в процеса на работа по проект в екип“. Представените приоритети на „работа по проекти в екип в облачна среда“ и направените изводи в края на статията ни убеждават в целесъобразността на предоставената възможност за активно участие на обучаваните в „конструирането и реконструирането на знания чрез самостоятелни и колективни форми на работа“.

Вниманието на специалистите в областта на чуждоезиковото обучение привличат още две заглавия. Снежина Антонова-Цвяткова фокусира своя интерес върху „Специфика на учебното съдържание в обучението по латински език и принципи за неговия подбор и структуриране“. Изследването е направено с идеята да се откроят ролята, мястото и значението на латинския език за повишаване на ефективността и качеството на чуждоезиковото обучение в контекста на образователната система в България. В резултат на направения анализ авторката излага достатъчно аргументи, за да има основанието да заяви в края на разработката, че „въвеждането на латинския език като втори или трети чужд език в прогимназиалните класове на основната степен не е нито авантюристично, нито неосъществимо намерение“. В статия, озаглавена „Усвояване на писмения специализиран дискурс в професионалния испански език“, Даниела Витанова си поставя задачата да изследва и представи „най-релевантните подходи при анализа на дискурсите, които се генерират в сфери със специфична дейност“. Направеното проучване, от позицията на преподавател на студенти, които „изучават специализиран испански език (т. е. езика на тяхната професионална област)“, аргументира извода на специалиста, че „ролята на преподавателите по специализиран чужд език е да подпомагат, стимулират и насърчават студентите да се справят с различните видове писмени задачи, които им се възлагат“.

В края на сборника, в рубриката „Студентски изследвания“, са публикувани четири разработки с провокативни заглавия, които дават представа за успешната научноизследователска дейност на студенти от факултета и заслужават внимание.

В сборника намира място и представянето на две дейности, реализирани с подкрепата на деканското ръководство на факултета. „Студентските куизове във Факултета по класически и нови филологии“, описани от Владислав Виденовски, и „Библиография на статиите, публикувани в сборника „Конференция на млади учени във Факултета по класически и нови филологии“ (2003 – 2013), систематизирана от Полина Костова.

В заключение, след направения анализ на научноизследователските интереси на участниците в Десетата конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от Факултета по класически и нови филологии и след представянето на научните области, темите и докладите, включени в сборника на конференцията, които илюстрират безспорните резултати и успешно реализираната поредна инициатива, част от традицията на факултета, искрено се надявам да съм събудила интереса и да съм провокирала желанието на читателите на списание „Чуждоезиково обучение“ да се запознаят с публикуваните материали.