В дните от 25 – 30 август 2025 г. в Париж се проведе ХVІІ международен (извънреден) конгрес на славистите. Тук представяме докладите на участниците от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В броя са включени и докладите от специалната секция, организирана по предложение на Маргарет Димитрова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и Аделина Ангушева (Манчестърски университет), посветена на рецепцията на знания за природата в средновековни славянски преводни текстове (Еxégèse et transfert culturel chez les Slaves: connaissance de la nature dans les textes médiévaoux traduits). Секцията съдържа четири доклада: на Аделина Ангушева-Тиханов (Университет в Манчестър, Великобритания), Susana Torres Prieto (School of Humanities, IE University, Segovia/Madrid, Spain), Маргарет Димитрова, Анета Димитрова (СУ „Св. Климент Охридски“) , Andrea Radošević (Old Church Slavonic Insitute, Zagreb, Croatia).

Общият брой на поместените докади – на български и английски език – е 11. Тематиката им е разнообразна. По-голямата част от текстовете разглеждат проблеми на българския език в диахронен и синхронен план (вкл. в съпоставка с други славянски езици) : Искра Христова-Шомова – „Втората южнославянска редакция на Нестишния пролог“; Аделина Ангушева-Тиханов – „Тълкуване на живия свят в късносредновековни апологетични текстове: Природа и тяло в славянския превод на Словата на Йоан VI Кантакузин срещу Исляма“; Susana Torres Prieto – „Alexander and the Fantastic Creatures of the East“; Маргарет Димитрова, Анета Димитрова – „Plants in Exegesis: Difficulties in Medieval Slavonic Translations of John Chrysostom and Theodoret of Cyrrhus“ („Растения в тълкуванията: трудности в средновековни славянски преводи на Йоан Златоуст и Теодорит Кирски“); Andrea Radošević – „Book of nature in Croatian Glagolitic sermones de sanctis“; Мая Радичева – „Дателен падеж за направление в среднобългарски и старочешки – безпредложна спрямо предложна употреба“; Маргарита Младенова – „Структура на семантичното поле на съществуването в българския, руския и чешкия език“, Цветанка Аврамова – „За границите на словообразуването“.

В книжката са поместени и три литературоведски доклада: на Елена Дараданова – „Женското писане в съвременната южнославянска поезия“, Ина Христова – „Семейният роман в постюгославските литератури“; Славея Димитрова – „Интелектуалецът във властта – взаимни прочити на събитията след 1989 г. “