От 3 до 6 октомври 2012 г. в Истанбул се проведе поредният XXIX конгрес на Международното Хегелово общество. Темата на конгреса бе: „Хегел против Хегел“. Целта бе да се рефлектира върху вътрешната динамика на Хегеловото философстване и неговото консервативно и неконсервативно диалектическо развитие, което надхвърля смисъла и параметрите на изходните принципи, но също така води до продължения и интерпретации, някои от които са по-скоро странни, малко очаквани и донякъде нежелани. Разбира се, на обсъждане бяха поставени и редица по-близки и по-далечни спрямо класическия немски идеализъм рецепции на Хегеловото философстване в неговите основополагащи концептуализации и систематични проекции. Хегел и историкофилософското наследство бе, подобно на всички Хегелови конгреси, една от преднамерено търсените доминанти.

Конгресът бе организиран както обикновено в пленарни заседания (13 пленарни доклада) и секционни заседания (103 доклада). Секциите бяха посветени на следните теми: Понятието дух и абсолютното; Спекулативна философия; Хегел и съвременната френска философия; Хегел, Маркс и марксизмът; Философия и религия; Действителност и истина; Хегел и философията на езика; Хегеловата философия на правото; Хегеловата „Наука логика“; Понятие и живот; Свободата; Гражданското общество; Основи на природните науки и науките за културата; Ранен Хегел – късен Хегел; Хегел, хегелианците и неохегелианците; Хегел и Хайдегер; Метафизика/онтология; Хегел и прагматизмът; Философия на духа; Философия и изкуство; Антична философия; Индивидът; Философия на правото; Феноменология; Хегел и Кант; Хегел между Запада и Изтока; Световни напрежения и световен мир; Нищото и отрицанието; Идентичност и разлика; Хегел и Франкфуртската школа; Знание и епистемология; Етика. Общото число на участниците, вкл. регистрираните слушатели бе повече от 140 души от Европа, Америка, Азия и Африка. Домакините бяха много активни както в научно отношение, така и в организацията. Впечатление направи участието, вкл. с доклад на голямо число млади изследователи, докторанти и студенти.

Конгресът бе открит в Boğaziçi Üniversitesi (бившия Робърт Колеж, в който са учили и множество знаменити българи), а заседанията се провеждаха в новооткрития Културен център – Akatlar в истанбулския район Beşiktaş.

Откроиха се пленарните доклади на Birgit Sandkaulen (Образованието – отчуждение или помирение), Claudia Bickmann (Логическо vs. екзистенциално-онтологично приближаване към отношението между Битие и Нищо), Walter Jaeschke (Най-висшето право на субекта и неговото висше неправо), Violetta Waibel (Хегеловите понятия субстанция и субект в промяна) и др.

Сред огромното число секционни доклади могат да се посочат тези на Paul Cruysbergs (Хегел против Хегел: дух със или без чувство), Hans-Georg Bensch (Бележки към понятието истина при Кант, Хегел и Аристотел), Marc Peeters (Лайбниц, Хегел и Гьодел за доказателствата за съществуване на Бога), Elena Ficara (Какъв вид логика е логиката на Хегел? ), Lu de Vos (Свободната любов на понятието. Една тема на младия или зрелия Хегел? ), Graham Wetherall (Хегел, Хайдегер и Финк: концептът за онтологичен опит), Andrzej Przylebski (Хегел като културен критик) и мн. др. Интерес предизвикаха докладите на някои колеги от Азия: корееца Shin-Hann Choi (Хегел и Шлайермахер за дискусията за метафизиката), иранците Ali Asghar Mosleh (Въпросът за отношението между разум и история при Хегел и Руми), Farsin Banki и Ahmad Ali Heydari (Хегел и Али Шариати: философско-исторически размишления в духа на ислямската революция на Иран).

Българското участие на конгреса бе: Вяра Николова (Индетерминизъм versus детерминизъм), Георги Донев (Структура на спекулативното мислене) и Валентин Канавров (Хегел против Хегел. Метафизика без трансценденция? ). Докладите на българските участници бяха посрещнати с интерес и породиха множество въпроси, коментари и кулоарни дискусии. В. Канавров запази участието си в Управителния съвет на Международното Хегелово общество.