Философия на изкуството
В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ
Резюме. На какво се дължи силата на детето, струяща от сребърния екран, и какво могат да научат възрастните зрители от нея? Или казано по друг начин, откъде идва магнетичната сила, споделяна от децата и киното? Всъщност не всяко е дете е родено актьор. Процесът на търсене на точното дете за дадена роля често е по-труден от търсенето на професионален актьор.
След като сценарият е пред нас на масата и в него има написан персонаж на дете или няколко персонажа на деца, разсъждавайки над текста, може да си зададем няколко важни въпроса. Колко добре е замислен и написан персонажът? Адекватни ли са поведението, отношението и чувствителността на героя дете спрямо това, което му се случва в хода историята? И може би найважното – имаме ли достатъчно информация и опит с деца на тази възраст? От гледна точка на режисурата и на избора на актьори от изключително значение е задълбоченото изследване на връзката между възрастта и самопознанието в контекста на характеристиките на героя и на личностните особености на конкретния актьор, особено когато става въпрос за деца.
Ключови думи: directing children; casting; movies; audience
На какво се дължи силата на детето, струяща от сребърния екран, и какво могат да научат възрастните зрители от нея? Или казано по друг начин, откъде идва магнетичната сила, споделяна от децата и киното? В известната си сцена с кукления театър във филма „400-те удара“ Франсоа Трюфо показва множество детски лица в близък план, които изглеждат като омагьосани, докато пълнокръвно съпреживяват с куклите на сцената. Трюфо умело загатва способността на децата да приемат смесването на реалното и въображаемото, докато гледат модерна версия на „Червената шапчица“. За тази щастливо крещяща аудитория ловецът, получаващ за награда Червената шапчица, е толкова вълнуващ, колкото и вълкът. Не познавайки социалните конвенции, които определят доброто и злото, тази публика е истински отворена и невинна. Децата обичат приказките с екстремни върхове и спадове между страха и спасението. Това наивно и примитивно вярване, че нещо може бързо да се превърне в противоположност, тази възприемаща позиция на немислимото обръщане, е като самото киноизкуство – радикално, наивно и ново. Андре Базен и Франсоа Трюфо теоретизират връзката на детството по отношение на екрана и обявяват децата за най-естествените непрофесионални актьори. С други думи, благодарение на липсата на самосъмнение пред камерата децата може да се възприемат като родени актьори.
В същото време, има едно неписано правило в киното, ширещо се из университетите по кинообразование: „Избягвайте работа с деца и животни“. Практичен съвет, насочен най-вече към млади и неопитни режисьори. Въпреки това всички знаем, че децата могат да дадат някои от най-ярките изпълнения, които да направят от един филм запомнящо се кино. Филми като „Хлапето“, „400-те удара“, „Кес“, „Рицар без броня“ и много други до голяма степен дължат успеха си на правилния кастинг на децата, които участват в тях. Процесът на търсене на точното дете за дадена роля може да се окаже по-труден от търсенето на професионален актьор. В крайна сметка, не всяко е дете е родено актьор. За филма „Дървото на живота“ Терънс Малик изпробва 10 000 момчета за трите главни роли. Избирането на актьори, които са подходящи за личността на персонажите, е отправната точка по отношение на режисьорската работа с актьора. Работата с деца актьори е особено сложно предизвикателство за режисьора от гледна точка на: изучаване на персонажа дете, подготовка за кастинг и кастинг.
След като сценарият е пред нас на масата и в него има написан персонаж на дете или няколко персонажа на деца, разсъждавайки над текста, може да си зададем няколко важни въпроса. Колко добре е замислен и написан персонажът? Адекватни ли са поведението, отношението и чувствителността на героя дете спрямо това, което му се случва в хода историята? И може би най-важното – имаме ли достатъчно информация и опит с деца на тази възраст? Да приемем, че един от героите във филма е доста необичайно десетгодишно момче. От позицията си на възрастен, можем ли да кажем, че разбираме какво е да си момче на десет години днес? Защото поколенията се променят, децата, израснали през 90-те, имат различни интереси от тези, израснали през второто десетилетие на XXI? Също така десетгодишните, които са израснали в голям град, не са същите като тези, израснали в провинцията или пък на село. След това идва ред на етническата и културната среда, която може да ни изправи пред редица нови въпроси. Не трябва да забравяме да помислим и за семейната среда, независимо дали тя е подкрепяща и стабилна, или угнетяваща за героя дете. Отговорите на всички тези въпроси ще ни помогнат да оформим по-добре образа на детето, и могат да ни спестят много трудности и грешки по време на реализацията на филма. Нека си дадем сметка за връзката между възрастта и самопознанието.
Преди да пристъпим към процеса на търсене на подходящо дете за ролята във филма, е необходимо едно предварително проучване – потапяне в света на децата, деца, близки до тези в сценария. Наблюдавайте ги и прекарайте с тях колкото е възможно повече време. В семейството, в класната стая и в игрите им навън. В процеса е доста вероятно да откриете съществени разлики в интересите и поведението на децата, които не отговарят изцяло на тези, заложени в сценария. В интервю пред Берт Кардило Трюфо споделя:
„Когато завърших „Les Mistons“, не бях напълно удовлетворен, защото филмът изглеждаше литературно. „Les Mistons“ е история за пет момчета, които шпионират двойка млади любовници. Докато режисирах тези деца, забелязах, че те нямат никакъв интерес към момичето, което се играе от съпругата на Жерар Блен – Бернадет Лафонт. Момчетата не ревнуваха и от самия Блен. Така че аз трябваше да измислям начини, за да ги накарам да изглеждат ревниви, но по-късно този прийом ме дразнеше. Казах си, че ако отново снимам деца, те ще са по-достоверни на реалността и ще използвам колкото се може по-малко измислица“ (Cardullo, 2011).
От гледна точка на опита е почти невъзможно да се допусне, че знаем всичко, което ни е необходимо от заложеното в сценария, независимо колко добре написан ни се струва той, сякаш дава цялата информация, от която се нуждаем. Особено в случай че не сме автори на оригиналния текст. Сценарият е просто „резултатът“, отразява само това, което детският персонаж казва и прави в определено място на действието. Той няма да разкрие вътрешните процеси, протичащи в съзнанието на персонажа, и това е, което трябва да знаем и да разбираме повече от всичко друго. Това е моментът, в който трябва да отворим сетивата си и подобно на деца, да бъдем наивни, непредубедени и отворени. Да се оставим на рядката и прекрасна възможност да открием сами какво може да се случи и какво не в техния свят. Когато открием или създадем максималнен брой възможности, за да сме около деца в същата възраст, социална среда и етническа принадлежност, подобна на тази на персонажа в сценария, трябва да си припомним, че все още не търсим детето за нашия филм. Процесът на проучване не е същинският кастинг.
След като се потопим в света на децата за достатъчно време, следва да пристъпим към търсенето на дете или деца за бъдещия филм. В правилния кастинг на актьори – били те професионални или не, се крие голяма част от работата на режисьора. Когато започнем търсенето, вероятно ще си зададем следния въпрос: търсим дете, което може да изиграе ролята, или търсим дете, което отговаря на персонажа с подобна биография и социална среда.
Детето, което може да изиграе ролята като актьор, приема чужда идентичност. И тъй като често децата нямат опита на професионалист, съществува риск от разминаване между детето и героя. От друга страна, избирайки дете, което може да изиграе ролята, можем да отделим детския актьор от героя, за да имаме по-голям контрол над изпълнението. И обратното – спирайки се на дете, което олицетворява героя в действителност, то винаги ще бъде в роля, защото то е персонажът, ще има по-малко разминаване между актьора и героя. Това може да се приеме както за плюс, така и за минус в зависимост от жанра на филма и стила на работа на режисьора. Плюс – защото детето винаги е в роля, и минус – защото най-вероятно не може ясно да разграничи себе си от персонажа, и тази липса на граница може да причини проблеми по много неочаквани начини, в случай че решим да променяме и обогатяваме персонажа в процеса на снимките.
Колкото по-прост е диалогът ви с децата по време на кастинга, толкова по-добре. Дълги и сложни разговори, разкриващи същността на персонажите и идеите, заложени в текста, биха объркали повечето деца и биха ги лишили от искреното им присъствие пред камерата. Разчитайте на това, с което киното си служи най-добре – действието. Дори малко, но важно действие от сценария, илюстриращо характера на персонажа, ще ви помогне по време на първите проби с децата. В интервю Жан-Пиер Дарден споделя как е протекло прослушването за ролята на Сирил в „Момчето с колелото“:
Това, което искахме от всички момчета, беше да импровизират по първата сцена от филма, и просто им казвахме: „ОК, обаждаш се и искаш баща ти да отговори на обаждането, но той няма да вдигне. Телефонът му е изключен“. Това беше насоката, която им давахме. И когато дойде ред на Томас Дорет, ние наистина имахме чувството, че някой от другата страна ще отговори. Не помня дали аз, или Люк играеше ролята на учителя, но когато казахме: „Добре, сега затвори“, и опитахме да вземем слушалката, Томас наистина се бореше, да я задържи. Но не го направи с физическа агресия. Силата му по-скоро беше в начина, по който ни погледна. Помислихме, че има много наситеност у това момче, и решихме, че ще можем да работим с него (Mosley, 2013).
За да се осъществи активно взаимодействие режисьор – актьор – персонаж, много по-добри резултати се постигат, когато режисьорът се стреми да осигури повече свобода за интерпретация на децата. Ако режисьорът се стреми към черти на характера и качества, които счита за особено ценни за ролята, ако иска да напътства всички деца по един образец, да ги поведе в една посока, то е много вероятно да подведе и себе си, и тях. Някои деца ще се нагодят към неговите изисквания, други искрено ще се поддадат на внушенията, но до един момент. Когато се разкрие истинският облик на детето, не само режисьорът, но и самото дете ще преживее разочарование. Това може да се случи по време на последващ репетиционен процес и да открием, че избраното дете губи първоначалния си интерес към сюжета и участието си в него. Съвсем естествена за децата е бързата загуба на интерес след преминаване на първоначалната еуфория от идеята, че ще се снимат във филм. Те нямат представа за сложния и дълъг процес, съпътстващ осъществяването на един филм.
Чрез внимателно изследване на това как всяко дете реагира на методите ни на работа, ще можем да направим правилния избор, и тъкмо тук започва връзката с детето актьор. Винаги е важно да имаме доверие на актьорите си, но е още по-важно да спечелим доверието на децата, и това би трябвало да започне преди снимачния процес. Отделете време, за да опознаете характера и темперамента му, разберете какво го мотивира, дали това отговаря на изградените ви методи за работа, или ще трябва да изградите нови, приложими към избраното дете.
Актьорът е истинският създател на човешкия облик на персонажа, който стои в центъра на киноразказа. Той е основният мост между филма и публиката. Режисьорът може да разкрие емоционалния свят на героя основно чрез актьора. Ефективното очертаване на емоционалното съдържание в изкуството е основна задача за възпроизвеждане, произтичаща от присъщата човешка природа и нуждата ѝ от емпатия. Когато емоциите на героите са добре изградени, всеки актьор, който се появява на екрана, оживява и създава впечатлението, че е истински човек. Когато види образ, който е верен на живота, публиката забравя, че гледа филм, и заживява с историята, тя приема същите идеи и емоции като героите и възприема идеите, заложени във филма, като свои собствени, но основният посредник за тази връзка е актьорът.
REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА
Cardullo, B. (2011) World directors in dialogue. US: Scarecrow Press.
Mosley, Ph. (2013). The cinema of Dardenne brothers – Responsible realism. New York: Columbia University Press.