Силвия Кръстева

South-West University “Neofit Rilski”
66 Ivan Michailov St.
2700 Blagoevgrad Bulgaria
E-mail: silvia_kristeva@mail.orbitel.bg

Резюме. Сборник Философски опити е академично издание на специалност „Философия“ в Югозападния университет, което вече петнадесет години от 2002 – 2017 г. представя върховите постижения на студентите по философия и техните преподаватели в Югозападния университет. Сборникът се е превърнал в научен форум за свободно и творческо поставяне на проблемите на теоретичното философстване, за търсене и демонстриране на иновативни резултати в процеса на обучението по философия и на изследователското откриване на актуалното и новото в хоризонта на съвременното философстване. Дванадесетте тома на сборника Философски опити представят тези резултати в тематичните раздели: онтология, гносеология, философия на историята, логика, психоанализа, немска класическа философия, философия на XIX век, постмодерна философия.

Ключови думи: the collection Philosophical attempts, ontology, epistemology, philosophy of history, logic, psychoanalysis, classical German philosophy, philosophy of 19-th century, postmodern philosophy.

Когато ги погледнеш на полицата – томчета с разноцветни корици, подредени един до друг, осъзнаваш, че наистина издаването на сборника Философски опити е вече наложила се академична традиция, успешна и впечатляваща с продължителността си във времето и със съхранения творчески дух на випуските студенти, преминали през специалност „Философия“ на Югозападния университет. Всеки том има своя история, в него се е отляла „звездната констелация“ от студенти и техните идеи за годината, в която е издаден. Вътре са миналите семестри, прослушаните лекции, направените курсови работи, родилите се идеи, трудно, но упорито усвоените философски системи, породили въпроси и нови проблеми, а така и довели до създаденото ново философско познание.

Първият том на сборника Философски опити на специалност „Философия“ в Югозападния университет излиза през 2002 г. Както декларират неговите създатели и първи съставители – доц. д-р Георги Донев и доц. дн Вяра Николова, името на сборника посочва и неговата цел: да даде възможност на студентите по философия да публикуват своите първи опити самостоятелно да философстват, да подхванат значими теми от изучаваната наука и сами да разсъждават и да придвижват проблемите в изследователското поле на философията. На тази цел сборникът не изменя вече цели 15 години след своето създаване, даже напротив, затвърди името и статута си на академично университетско издание, привличайки интересни тематични статии и на преподавателите, и на специалисти в един по-широк изследователски кръг. Реализирани са 12 тома в периода от 2002 – 2017 година. А дори сега – в началото на 2017 г., съставителите вече са започнали работа по комплектуването на 13 том на сборника Философски опити.

Точно това е истински уникалната характеристика на сборника – този свободен, чисто творчески контекст за генериране и споделяне на нови идеи. Статиите носят уникалния характер на първа среща с вълнуващи философски теми, но винаги от свеж, оригинален ъгъл, често заредени с искреност и емоционалност. Сборникът предлага възможност за истинско експериментиране, за поставяне на провокативни, нестандартни решения и така се е утвърдил като изследователски и творчески форум. В неговите томове влизат най-добрите студентски разработки и така, от една страна, те се запазват за академичната история на Университета, а от друга страна, студентите получават възможност да публикуват своите изследвания, веднага да видят резултата от своята работа и да установят, че самите те, със своите усилия и творчество могат да участват в академичния живот на специалността.

Една от най-новите тенденции при съставянето на сборника Философски опити е да се включват и ученически разработки. И така да се осигури мост на взаимодействие и обмен между средното и висшето образование и преподаване по философия. С любезното съдействие на г-жа Валентина Симеонова, дългогодишен заслужил учител по философия в ПГ „Найден Геров“ – Лом, и истински будител с организираните ежегодни четения по философия, които се превръщат в празник за цялата общественост на града, в том 11 на сборник Философски опити бяха публикувани двадесет великолепни есета на ученици от гимназията. Есетата бяха посветени на Кантовата статия „Отговор на въпроса: Що е просвещение? “ и представени на ежегодното философско четене, свързано с честването на Кантовата философия. Катедра „Философия“ на Югозападния университет също се включи в честването на 250-годишнината от рождението на Кант в гр. Лом, проведено през 2014 година.

За да се обхване цялото тематично богатство на сборника, ще представя основните му тематични раздели и области, създадени и разработвани през всичките тези години. Някои от тези раздели датират още от първите томове, други се създадоха впоследствие, винаги в резултат от изследователските интереси на студентите и преподавателите по философия в Югозападния университет.

Един от най-дълголетните раздели, с най-голям тематичен обхват и интензивност на статиите е „Философия на историята“. По същество, ако се обгледа направеното във всички дванадесет тома дотук, е обхванат и уплътнен невероятно широк спектър от проблеми, покриващ цялата тематична област. Може би централната линия е все пак изграждането на рефлексия и познание върху генезиса на цивилизационните епохи в историята на човечеството. Те следват пътя на древните и екзотични цивилизации, на Античността, християнската цивилизация, на историята на модерния свят, на фокус са постиженията и идейните търсения и ключови цивилизационни събития, преломни моменти в развоя и в невинаги постъпателния културен и цивилизационен исторически процес. Изключително интересни са статиите, посветени на исторически и културно значими личности, оформена е специална тематична посока с представянето на жените в историята. Отделено е специално внимание на модерните философско-исторически проблеми, с директен поглед и коментар към актуални теми и явления от модерната цивилизация. Присъства анализът на тероризма като световно явление, и то преди неговото толкова актуално и драматично присъствие в живота на съвременния човек, анализи, изследващи процесите на краха на комунизма и кризата на идеологиите, набелязани са контурите на една философия на войната и глобалното ѝ място в историята на ХХ век. Анализиран е и историческият феномен „Обединена Европа“ и неговото неотменимо, но и противоречиво място в глобализиращото се човечество. С размаха и наситеността на проблематиката и тематичните анализи разделът „Философия на историята“ се утвърди като една от най-силните тематични области на сборника Философски опити. Ще представя някои статии: З. Кирилова – „Екзотични цивилизации – ацтеки, маи, инки“; Д. Тупарова – „Античните цивилизации – Атина и Спарта“; К. Шиникова – „Жените в историята – Клеопатра и Мария Антоанета“; М. Атанасчикова – „Средновековното рицарство“; Т. Лазаров – „Тероризмът – идейни основания“; Т. Кирилова – „Същност и история на тероризма“; Хр. Христов – „Философско-исторически анализ на войната“.

Следващият по дълготрайност тематичен раздел е посветен на теоретичните проблеми на философското познание. Тук са разработени проблемите на метафизиката и на общотеоретичното извеждане на първопринципите на философията, представени са интригуващи онтологически и гносеологически казуси. Начална отправна точка са възгледите на античните философи, с тяхната прослава на философията и на вечния стремеж на човешкия разум към философията, към универсалните проблеми на познанието, към чистото Платоново съзерцание на идеите. Присъстват и детайлно разглеждане и анализ на всички стъпки и инстанции от сетивността до самата Идея на идеите във вечния Платонов Мит за пещерата. Философът от Новото време, който буди най-вече любопитството и вдъхновението на студентите, е рационалистът Рене Декарт. Тук анализите следват стъпките и прозренията на неговото методическо съмнение, но съмнение, което трябва да обнови първата философия и да достигне да очевидната ѝ основа. Изследват се от различни аспекти новаторството и потенциалът на първия принцип на философията, формулиран от Декарт, и характеристиките на неговата основност: самоочевидното.

От модерните онтологически проблеми внимание заслужава интересното реконструиране на новото виждане на каузалността на Иля Пригожин и неговият „ефект на пеперудата“, конструиращ причинността в поредица от незначителни по обхват явления – от махването с крила на пеперудата до огромния размах на развихрилия се ураган. Любопитно е разглеждането на случайността като част от каузалността, дали я мислим като „случайна“, или откриваме винаги зад нея някаква, макар и първоначално скрита закономерност. От модерните гносеологически проблеми интересен е задълбоченият анализ на кореспонденцията като най-старата теория за истината, разгледана с вариациите на този принцип и през новото ѝ възраждане в емпирически ориентираните философски концепции от новите времена – в емпиризма на Лок и в аналитичната философия. Любопитен гносеологически казус е предложен с опита да се изведат принципите и пътят на една будистка гносеология, с интересните концепции за пустотата и надхвърлянето на субект-обектното отношение като недостатъчно познание. Констелацията в тази тематична област през годините е много динамична, но и очертаваща в основните си контури систематичен интерес, обогатен с интересни анализи и оригинални решения на фундаментални философски теоретически проблеми. Тук интересни текстове са: Е. Любомирова – „Самоочевидното като първи принцип на философията“; Е. Ловджиев – „Мисленето на Декарт като мислене на самия мен“; Т. Венедикова – „Мисли в думите и думи в мислите“; Н. Крумова – „Източната философия в детската литература“, С. Драгова – „Ефектът на пеперудата и причинно-следствената връзка“; М. Евгениева – „Платоновият мит за пещерата в матрицата на съвремието“; С. Одаджиев – „Будистка гносеология“.

Един от по-старите раздели, с несъмнено традиционен характер, е „Философия на религията и библеистика“. Много интересен аспект тук са статиите, свързани с теми и личности от Стария и Новия завет. Проблемите са поставени в богат тематичен спектър, поставен е общотематичният аспект за самата идея за Бога, за философските проблеми на вярата. Представен е и общотеоретичният хоризонт на философията на религията с изследвания върху световните религиозни водачи, с представяне и на някои по-древни религиозни възгледи, като зороастризма. Предмет на постоянен интерес са тълкуванията на старозаветните пророчества и свидетелства. Присъстват конкретни анализи на ранната християнска история с гоненията на християните в Римската империя. Разгледана е и философската и етическата основа на древноизточното религиозно-философско учение – философията на даоизма. Виждат се богатството и свободата за анализи и тълкуване на изконни философско-религиозни теми, като се оформят разнообразието и високите стремления към абсолюта на човешката духовност. Тук ще представя: Г. Величков – „Гонения срещу християните в Римската империя“; А. Ангелова – „Идеите за бога“; Е. Ловджиев – „Зороастризмът: мит, религия и актуалност“; С. Одаджиев – „Философията на даоизма“.

Може би най-иновативното поле, разработено в цялото протежение на дванадесетте тома на сборника „Философски опити“, е психоанализата. Това е традиционно силна и много разнообразна тематика, в която са представени богатство от изследвания и нови аспекти на разработения от З. Фройд психоаналитичен метод и неговото тълкуване и разбиране на човешкия психически живот. Несъмнено резултатите от тези изследвания през годините очертават актуална и цялостна програма за теоретичното разработване на проблемите на психоанализата. Като централна тематика са развити фундаментални постановки на психоаналитичната теория, но винаги от иновативна гледна точка – спрямо действителното приложение и тълкуване на психоанализата. Интересно разгледани са проблемите на сублимацията, на регистрирането и анализирането на неравновесните и патологични състояния на човешката психика: осмисляне и описание на нарцисизма, на депресивността и меланхолията, на раздвоението на личността, агресивността. Присъстват изключително актуални анализи на наболели проблеми пред съвременното човечество, което се опитва да ги разреши със средствата на съвременната наука: за връзката между генетика и психологическите предразположения на човека, за отношението на морала и биотехнологиите, за съвременния интерес към психологията на престъпното деяние, с проблемите за евтаназията и нейните мотиви и правомерност. В обхвата на тази тематична област влизат и изследванията на общочовешките ценности и преживявания, трасиращи житейския път на човека. Присъстват такива интересни теми като любовта, разгледана от психоаналитична гледна точка, страданието, страхът, борбата между доброто и злото у човека. В том 11 са включени великолепните резултати от майските четения по психоанализа, проведени под мотото „Ние сваляме маските“, в научното събитие участваха предимно студенти от Югозападния университет, които се включиха активно със своите тематични изследвания и в организацията на събитието. Намерената оригинална теза – да се свалят маските и да се изследва многообразието на човешките характери и постъпки, предразположи студентите и изследователите свободно да обсъждат проблемите на съвремието и да ги анализират със средствата на психоанализата. В том 12 са включени и резултатите от националната конференция на тема „Изборът“, в своя текст доц. дн Вяра Николова обсъжда огромното значение на избора във всички аспекти на съвременния живот, на съвременното общество и по отношение на щастието като „психологически глад“, на удоволствието, свободата и вината. Тематиката се разгръща и с великолепното изследване на доц. д-р Е. Маджаров върху криминалното поведение, с драматичния избор между греха и изкуплението на д-р Г. Величков. Разделът за психоанализа включва и интерес към психоаналитичната концепция на ученика на З. Фройд – К. Г. Юнг. Обсъжда се неговата идея за архетиповете с интерес към конкретния архетип на „анимата“, разгледана е и иновативната за българските изследвания по психоанализа тематика за каузалността и синхронността, като синхрон на психическите и физическите феномени.

Като интересен и иновативен метод на една модерна практика на психоанализата е предложено разработването на приказки: студентите разказват наново и творчески традиционни детски приказки, но като изострят психоаналитичната тема, засегната в тях, и сами създават казус с неговото остроумно и неочаквано разрешаване. Не е отминат и съвременният интерес към магичното, към фантастичните персонажи на вампиризма, към сюрреалистичния „човек в чекмедже“. Като цяло се очертава разнообразието на изследователските търсения с безспорната им актуалност и приложна методология, което ми позволява да обобщя профила на една систематична програма на психоаналитическите изследвания в Югозападния университет. Ще посоча и някои от значимите статии в раздела: В. Николова – „Човекът – маскирано същество“; Л. Митева – „Механизми на плацебо и ноцебо ефект“; С. Кръстева – „Мотивация за злото като екзистенциален избор“; Л. Богоев – „Изкуствено – Природното изкуство“; В. Николова – „Изборът като философски и психоаналитичен проблем“; Е. Маджаров – „Психоанализата и интерпретацията на криминалното поведение“; Г. Величков – „Грехопадение и изкупление“.

Неизменно във всеки том на Философски опити присъстват и текстове по логика и философска логика. По-голямата част от тях са посветени на интересни и свежи хрумвания и иновативни аспекти по отношение на теоретически казуси, разглеждани на лекциите и семинарите по логика. Особено интересни са „пробивите“ в стародавната проблематика на традиционната логика. В теория на понятието е предложено едностепенно осъществяване на несъвместимостта при контрарните понятия и нови начини те да се формират в езиковата практика; също така как да се направи модел на отрицателните понятия в мисленето. Любима тема на студентите са проблемите от теорията на съждението – една наистина благодатна област за изследване, тъй като Аристотеловото съждение е много проста и базисна конструкция в сравнение с възможностите на съждението да варира и да изразява в структурите на естествения език. Тук интересна тема е въвеждането на универсума като общата фигура на предметната област в мисленето и как тя ще функционира в състава на съждението. Логическият квадрат се оказва благодатна почва за преобразувания и нововъведения, въпреки своята строга аксиоматика и подредена, суха схематичност. Как логическият квадрат може да се динамизира в една гъвкава предметна организация, как може да се построи с единични съждения, с модални съждения, със съждения за миналото и бъдещето. Оттук много интересно се разви една нова теоретична платформа за моделиране на съжденията, а защо не и на умозаключенията – това е чистата връзка и конструкция на обемите на понятията в мисленето: може ли да се предложат нови схеми за комбиниране на два обема, на три обема. Интересни се оказват построенията на нови варианти на непосредствените умозаключения: чрез една нестандартна възможност за обръщане на частноотрицателните съждения, чрез ново изпълнение на контрапозицията на предиката чрез включване на универсумната област и накрая до едно моделиране на Аристотеловия силогизъм чрез простите обемни вариации на съчетаване на три понятийни обема в мисленето.

На територията на философската логика също се оформиха интересни и свежи решения и проблеми – тук особено активно се работи върху проблемите на класовете и на тяхното класифициране. Защо не това класифициране да се пренесе върху класовете, обемащи „нереални“ предмети. Какво е битието и логическите възможности на нулевия клас, как можем да оперираме с него в мисленето. Една интересна идея е за „предезиковата структура на мисленето“ като виртуално вместилище на предметния и езиков материал, откъдето да се черпят данни и реалии за осъществяването на езика. Актуална и провокативна идея е проектирането на умозаключителни пътища и схеми във виртуалната реалност – как действа една търсачка като едно преработване и резултиране на цялата виртуално налична информация. Логическите проблеми, развити във Философски опити, следват творческите хрумвания и нови ракурси, авторите не се плашат да радикализират и преформулират затвърдени теоретични концепции и решения в логиката, като търсят нови, дръзки и неизследвани пътища в необятната и все още недокрай проучена територия на мисленето. Ето и някои от статиите: С. Кръстева, Р. Семерджиев – „Универсумът в съждението“; С. Кръстева, Д. Москова, А. Ангелова, Я. Дюлгерова – „Динамични модели на Обединителната класификация“; А. Кемалова – „Битието на класовете. Загадката на нулевия клас“; Д. Москова – „Анализът на езика като основен инструмент за изучаване на мисълта. Ранна аналитична философия“; Р. Кунова – „Умозаключение в рамките на „търсенето“; П. Димков – „Лингвистично-семиотично-философски анализ на понятието десемантизъм“.

Един от по-скоро конституиралите се раздели на Философски опити, създаден под напора на интересни и новаторски текстове, е немската класическа философия. Предложените текстове са едновременно задълбочени, с истинско класическо философско познаване на системите на великите философи от немския идеализъм, което е и запазената „марка“ и образователна платформа на преподаването по философия в Югозападния университет. Но носят и оригинален, интригуващ поглед, често в неочаквани идеи и сравнения с други философски концепции. Кант е въведен с изследване и осмисляне на неговия коперникански преврат, с оригиналното търсене на „синтетични исторически съждения a priori“, с допълване на неговия трансцендентален схематизъм с една нова, обща схема като цялостно пространство-време, с интереса към теологическите доказателства за най-висшата същност от трансценденталната диалектика, което е една изключително малко засегната тема в съвременното българско кантознание. Не е подмината и Кантовата тематика на практическия разум, с постулирането на двойствения характер на човешката природа като крайно и интелигибилно същество. Присъства и интересният ракурс към философията на Фихте с едно задълбочено реконструиране на рефлексията при него и изобщо на нейната възможност да се структурира като процедура на Аза. Философията на Шелинг е също предмет на задълбочен интерес – разгледана в единната платформа на абсолютната философия в прехода от Шелинг към Хегел, с оригиналното и задълбочено проследяване на пътя на естетическите идеи от Шелинг към Хегел. Любопитен е фактът, че философията на Хегел е предмет на наистина задълбочен и постоянен интерес – като създаването на една теоретична система, конструираща абсолютното съзнание и неговото познание, в същинските ѝ радикални и иновативни диалектико-логически разработки с развитието на понятието като диалектическа основа, и то в сравнение с логическата конструкция на Аристотел. Хегеловата философия е изследвана и в мощния ѝ диалектически принцип, предлагащ цяла една нова теоретическа перспектива не само пред философията, но и пред съвременната наука. Намерени са основания и връзки, които препращат от немската класическа философия към философията на XIX век – как от понятието и областта на волята в практическия разум при Кант се преминава към нова система за обяснение на света при Шопенхауер. Немската класическа философия е изследвана наистина в богатство от аспекти и от модерни решения, като присъства и сериозният, чисто теоретичен интерес към пълното изучаване на системотворчеството на немските класици и така към най-високия метафизичен хоризонт в съвременното философстване. Ще представя следните статии от раздела: А. Чолакова – „Двата стълба на естетиката при Шелинг и Хегел“; Н. Узунов – „Диалектическа интерпретация на понятието във философската система на Хегел“; И. Илиева – „Диалектическият принцип като хармонизиращ света“, И. Минков – „Пространство и време в натурфилософската система на Хегел“ .

Свежа, новаторска, искрено вдъхновяваща студентските интереси – това е теоретичната област на философията на XIX век. Тематиката е изключително близка и любима за тях, заниманието с философията на XIX век е едно от най-желаните в техния свободен избор за курсови и дипломни работи. На първо място е вълнуващата личност и дело на големия датски философ Сьорен Киркегор. Неговите стадии на човешката екзистенция, с невероятно проникновеното описание на етапите в човешкия жизнен път, с изборите и жертвите на човека са предмет на нестихващ интерес, но и на смели интерпретации, предложени от студентите. Вълнува ги образът на Дон Жуан като човек в естетическия стадий, отдаден на изкуството да изживява красиво всеки миг. Една голяма идея, тръгнала от етическата и религиозна прослава на любовта, стига до един нов принцип, нова опорна точка на цялостната система на жизнените стадии в ново тяхно структуриране. Пътят и болката на Авраам, абсурдът на неговия избор в личната му отдаденост на абсолюта са описани и преживени като драматична житейска ситуация пред всеки човек. Шопенхауер е следващият философ на живота със своя завладяващ избор – да утвърди първенството на волята и така да разработи новата парадигма на ирационализма. Философията на Ницше е наистина огромна тема за анализи и съпреживяване – с естетическите и дълбоко радикални теми в живия сблъсък: между Ницше и Вагнер, между Шопенхауер и Ницше, с концепцията за свръхчовека и нихилистичното бунтарство на философа срещу остарелите разбирания за морал и ценности. Интересна и провокативна тема е и изследването на друга значима фигура във философията на XIX век – Ф. Достоевски, проследени са връзките между творчеството на Ницше и Достоевски, с проблема за отчуждението и новия образ на човека в романите му. Един нов поглед е даден в изследването на проблема за вярването в едно друго философско направление от XIX век – прагматизма, в любопитното сравнение с философията на живота. Представените изследователски посоки демонстрират пълноценната работа на студентите на полето на философията на XIX век с огромната екзистенциална нужда от виждане на драматичните проблеми пред човека от модерната епоха и необходимостта да се намерят решения и нови ценности, с радикалните тези, с истинския дух на преоткриване и деструктиране на старото, като цялата тази проблематика е преподавана и преживявана с ерудиция и вдъхновение от техните преподаватели. Тук заслужават внимание следните статии: А. Чолакова – „Ницше contra Вагнер – себепреодоляването на философа“; И. Михайлова – „Характеристика на образа на Дон Жуан в естетическия стадий при С. Киркегор“; Л. Стоянова – „Проблемът за морала като антиприрода на човека във философията на Фридрих Ницше“; А. Чолакова – „Пътят на Заратустра“; А. Ангелова – „Първенството на волята“; Р. Кунова – „Ницше и Достоевски“; Д. Москова – „Проблемът за вярата като етична и епистемологична категория – Ницше, Шопенхауер и У. Джеймс“.

Както съвременните философски търсения се разкриват в невероятното многообразие от теми, школи и философи, така и се оформи тематичната област на постмодерните философски основания в сборника. Тя обхваща разнобойни системи и е дала основата на различни дялове в отделните томове. Но тук безспорен фаворит е екзистенциалната философия. Настойчиво са изследвани темите за абсурда на човешкото съществуване във философията на А. Камю, за другия в реконструкцията на философията на Ж.-П. Сартр, за насочеността на човешката екзистенция към трансценденцията в екзистенциализма на К. Ясперс. Оформя се и интерес към херменевтичните проблеми – с изследването на възгледите на Гадамер и реконструирането на моделите на разбирането, с анализиране на херменевтичния феномен на играта като основно проявление на човека, на феномена на съня и сънуването. Присъства и интерес към обезличеното човешко съществуване, експлицирано от Х. Ортега-и-Гасет в образа на „човека-маса“. Тук интересен акцент е и задълбоченото навлизане в така провокативната и привлекателна философия на М. Хайдегер. Любопитни и иновативни решения се търсят в проблематизирането на спецификата на заниманието с философия като една изконна предструктура на човешкото, с овладяването на мащаба на екзистенцията и нейната аналитика в Битие и време. Несъмнено тук живият интерес е напълно определен от дълбочината на темата за човека – неговото екзистиране в света, сред обществото, в нови и интересни модуси, които да го проектират в богатството и многопосочността на човешкото като феномен и загадка за осмисляне и изследване пред най-съвременното философско познание. Интересни са статиите: Д. Колева – „Херменевтичната вселена на Гадамер“; М. Евгениева – „Философско осмисляне на абсурда на съществуването“; Е. Тодорова – „Другият в екзистенциалната философия“; П. Кирилова – „Ескизи към философията на съня“; В. Владимиров – „Начало и край на заниманието с философия“; Г. Найденова – „Екзистенциалният проект на Мартин Хайдегер“.

Накрая, понякога на последно място, но винаги особено жив и притеглящ вниманието, е разделът за свободни философски размисли и творчески реализации. Когато е оформен като самостоятелен дял, събрал новаторски, свободни теми и размисли, той е наричан „Философски ескизи“. Интересно и остро като анализ и с размах е Философското ателие за проучване на илюзиите и мечтите пред съвременния човек. Студентите поставят въпросите за тънката разлика между живеене и сънуване, между мечтата и илюзията и търсят отговори как човек да овладее изкуството да бъде щастлив, което може би е в дързостта и в едно друго изкуство – да отстоиш себе си, да бъдеш различен и уникален сред другите. Тук са темите за избора между чувствата и разума, между оптимизма и песимизма в конкретното ни житейско поведение, в постъпките ни. Дали добродетелите, прославяни през вековете, ще спасят съвременното човечество. В този раздел се събират и представят всички прекрасни художествени постижения на студентите – като авторската философска пиеса Майя, поставила в една плоскост, в един дискурс философи от различни епохи, които търсят изгубената „Майя“ – вечната мъдрост, но и са подчинени на заблудата на едноактното виждане на света и човека. Пиесата Майя бе подготвена и представена от студентите с голям успех в Аулата на Югозападния университет. Във „Философски ескизи“ са публикувани и стихотворения на студентите по философия. Страниците на този раздел съдържат остроумни, завладяващи, вдъхновяващи текстове, които свидетелстват за винаги належащата и истинска необходимост студентите да развият пълнотата на своите дарби, да реализират размаха на мисленето си, именно като пълноценно развити личности, не само тясно профилирани в своята област специалисти. Тук заслужават да се посочат: Д. Петрова – „Разсъждения на един скитащ ум“; А. Томов-младши – „Адската машина“; Саамет Рушидов – „Майя – философска пиеса в шест действия“; Ц. Бояджиева – „Оптимизмът и песимизмът като начин на мислене“.

Представени в своята цялост и протежение, поредицата томове на сборника Философски опити са истинска ценност и завоевание на академичната общност по философия в Югозападния университет. Създадена е отворена трибуна за научни изследвания, за творчески проекти и начинания, за смели пробиви, експерименти и решения на полето на философското познание, с които нашата българска академична традиция, откъм най-младото ѝ и перспективно попълнение, да се впише в хоризонта на съвременното философстване, духовни постижения и изследователски търсения.

ЛИТЕРАТУРА

Философски опити. Том 1. (2002). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 2. (2003). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 3. (2004). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 4. (2005). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 5. (2006). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 6. (2007). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 7. (2010). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 8. (2010). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 9. (2012). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 10. (2013). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 11. (2014). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Философски опити. Том 12. (2015). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.