Нови заглавия
ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Резюме. Отзивът коментира и анализира основните теми, идеи и тези, откроени в новата книга на Веселин Петров Принципи на съвременната процесуално-философска теория на образованието и обучението. Очертавайки структурата на книгата, отзивът представя анализа на автора относно интерпретацията от страна на процесуалната философия на целите, задачите и принципите на образованието и обучението в рамките на иновативните перспективи на интернет, компютрите, изкуствения интелект. Метафизичните принципи и концепти на процесуалната философия на Алфред Уайтхед – холизъм, организъм, динамика, творчество – са приложени към проблемите и теориите на образованието и обучението.
Ключови думи: процесуална философия; Уайтхед; холизъм; организъм; образование; обучение; изкуствен интелект
Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les Éditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4
Новата книга на проф. Веселин Петров Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning (Les Éditions Chromatika, Louvain-LaNeuve, Belgique, 2020) продължава и затвърждава професионалния интерес на автора ѝ към традицията на процесуалната философия и към идеите на нейния основоположник – Алфред Уайтхед, на чиято 160-а годишнина от рождението е посветена и самата книга. Тази монография е третата поред от една успешна и интензивна серия монографии, издадени на английски език от същото издателство в периода 2017 – 2020 г. Те са предшествани от три монографии на български език (две от тях с второ, преработено издание), както и от множество статии и студии в същата сфера, публикувани у нас и в чужбина. Този внушителен публикационен масив, заедно с множество други разнообразни изяви (като съставител на тематични сборници, ръководител и участник в научни проекти, организатор и участник в национални и международни конференции и др.) откроява проф. Петров като компетентен интерпретатор на тази традиция не само в рамките на българското, но и на международното изследователско поле. Признание за това е фактът, че той достига до високата позиция изпълнителен директор в международната структура, обединяваща специалистите в сферата на процесуалната философия, а през 2016 г. за цялостното си творчество в тази и в други области на философията получава наградата „Питагор“ за утвърден учен в сферата на социалните и хуманитарните науки.
Монографията, издадена с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ (по проект), е посветена на едно значимо „приложно“ поле на процесуалната философия на Уайтхед – сферата на обучението и образованието в различните ѝ аспекти, и по-специално като сфера на все по-силно бъдещо присъствие на изкуствения интелект. Още в уводната част на изследването авторът ясно и пунктуално описва задачите и целите му, посочвайки, че те са свързани не само с идеите на Уайтхед (и на неговите последователи) за обучението и образованието в контекста на цялостната му философска система, на съотносимостта ѝ с образователните аспекти на изкуствения интелект и на математическата компетентност, но и на влиянието на нейните тези и ценности върху теориите за ученето, за усвояването на знания и умения.
Този многопластов подход към изследвания проблем логично започва с представяне и анализ на педагогическите идеи на процесуалната философия – както тези на Уайтхед, така и на неговите последователи, ситуирайки ги в една не само съвременна, но и бъдеща образователна перспектива. Анализирайки релевантните идеи в редица монографии на Уайтхед на фона на специфичния им исторически контекст, авторът акцентира неговото разбиране за образованието като стимул за саморазвитието на подрастващите, подхранвани от „живо“, а не от „мъртво“ знание. Идеята на Уайтхед за ритмиката, за ритмичния цикъл в процеса на обучение и учене, отразяваща както цялостния динамичен дух на процесуалната философия, така и циклите в човешкото съзряване, се преценява от автора като неговия „най-значим принос към философската теория за образованието“ (с. 18). С тази идея, както и с разбирането на света като „организъм“ от взаимообвързани и взаимозависими елементи авторът свързва концептуалната значимост на Уайтхедовата философия на образованието с активното включване в него на изкуствения интелект.
Следващата, втора част на монографията е посветена на ролята на процесуалната теория за образованието и на теориите за ученето в контекста на съвременното и бъдещото въвличане в него на иновациите в науката и технологиите – компютрите, интернет, мобилните комуникации. Коментират се въпросите за промените в статуса и ролята в образователния процес на печатната книга, на преподавателя, на новия тип умения, на индивидуализацията и др. Същевременно авторът ясно посочва ролята на философията в осмислянето и регулирането на тези иновации – не да дава конкретни препоръки, а да очертава епистемологичните и етическите хоризонти. Сред многото философски идейни традиции като най-подходяща за тази роля е откроена процесуалната философия на Уайтхед като: разглеждаща универсума в качеството му на организъм, а образованието като една от неговите функции; правеща дистинкция между метафизика и космология; откриваща съответствие между циклите в обучението, при човека и в развитието на цивилизацията.
Третата част на книгата анализира важния въпрос за метафизичния фундамент на Уайтхедовата философия на образованието. В центъра на този метафизичен фундамент авторът поставя холизма – разбирането на света като взаимообвързано цяло, в което частите са подчинени на цялото; антропоморфната и персонифицирана трактовка на природата; тезата за развитието на цивилизацията като синхронно с развитието на детето/подрастващия и др. Интерпретацията на Уайтхед за образованието като ръководство за индивида в разбирането на изкуството на живота необходимо предполага този холистичен подход като свое метафизично ядро. Науката също е по-ложена върху метафизични фундаменти, което прави философията особено значима в образователния процес, обобщава авторът на изследването идеите на Уайтхед.
На основата на пространно представяне и аналитичен коментар на откъси от знакови в изследваната сфера произведения на основоположника на процесуалната философия (Science and the Modern World, 1925; The Aims of Education, 1929; Science and Philosophy, 1948), в следващата част авторът обръща внимание на важния въпрос за опасността от тясна специализация и професионализация в сферата на образованието. На фона на Уайтхедовото разбиране за образованието като „интелектуално приключение“, като учене в изкуството на живота, като среден път между романтизма и утилитаризма, между въображението и опита, естествено е неговото желание за избягване на тази опасност, като се поддържа хармония, баланс между общото и специализираното обучение. Авторът убедително илюстрира и откроява идеите на Уайтхед за науката, технологиите, изкуството и религията като взаимообвързани феномени, израз на целостта и единството на самия живот, но според него връзката между първите две е по-силна, особено в съвременния контекст.
Като пределно обща и абстрактна дисциплина, съществена част от училищната програма, математиката е едно от средствата за избягване на тази опасност – на тази нейна роля в широк хуманистичен контекст е посветена 5-ата част от структурата на монографията. Изложени са идеите на Уайтхед за революцията в образованието в модерното време, за нарастващата роля на математиката в него, за връзката ѝ с философията и въобще с хуманитарните дисциплини, за ролята ѝ за укрепване на логиката в мисленето, за свързването на теорията и практиката и др.
Следващата глава на книгата поставя акцента върху бъдещото развитие на теориите за обучението, осмислено през идеите и ценностите на процесуалната философия като най-подходяща философия на образованието в контекста на съвременните промени и иновации в него, свързани с възхода на компютрите, интернет и мобилните комуникации. Авторът представя някои футуристични идеи в тази връзка, предвиждащи елиминирането на разликите между човека и машината, между физическия и виртуалния свят и влиянието на тези промени върху процеса на обучение. Холизмът, разбирането на света като организъм, тезата за развитието на детето и на цивилизацията като изоморфни процеси, цикличната интерпретация на процеса на обучение прави от процесуалната философия подходяща философия и методология на тези иновационни процеси в обучението и образованието, обобщава авторът на изследването.
Тези нейни специфики я правят релевантна като методология и при процеса на машинно обучение, на чиито особености е посветена 7-а част на монографията. Такива черти на знанието като дълбочина, точност, експлицитност и имплицитност са разгледани от автора на монографията в светлината и алгоритмиката на машинното обучение; откроени са различията между машинното и традиционното обучение, подчинено на множество субективни фактори; детайлно са представени процесите и формите на репрезентация и извличане на знанието; описани са нерешените проблеми на машинното обучение. Не само подходите и основните понятия „процес“ и „организъм“ на процесуалната философия са ключ към решаването на някои от тези въпроси, утвърждава авторът, но и редица техни производни, като лидерство, ерудиция, организация, професионален опит, въображение.
Следващият тематичен фрагмент от структурата на монографията е посветен на основната фигура в процеса на обучение – фигурата на учителя – и на промените в нейните функции в условията на машинно обучение, така както ги разбират Алфред Уайтхед и по-специално неговият ученик и съмишленик, също авторитетен философ, Бъртранд Ръсел. Акцентирайки този значим въпрос, авторът на книгата откроява важните идеи на Б. Ръсел за това, че учителят следва да бъде представител и пазител на цивилизацията, на истината, на толерантността срещу догматизма, политическите пристрастия, предразсъдъците и в изпълнението на тези важни функции да му бъде предоставена свобода на мислене и преподаване. Същевременно авторът на монографията развива и редица свои интересни идеи и прогнози относно бъдещото включване на изкуствен интелект в процеса на учене и преподаване. Според него модусът на свободата, така важен за човека, следва да бъде приложим и към изкуствения интелект в качеството му на учител, на обучител. За предпазване от евентуално възникнал конфликт между ценностите на двата типа „учители“ – човека и изкуствения интелект – би следвало да се изработи съответен етически код, обобщава авторът.
Доколкото процесът на учене, на обучение е двустранен и негов равностоен елемент е обучаемият, естествено и логично последната част на монографията е посветена на обратната връзка – от обучаемия към учителя. Авторът детайлно описва разнообразните форми, функции и цели на този значим елемент на ученето, на придобиването на нови знания. Сред тях той откроява принципа на творчеството, на креативността заедно с „организмичния“ подход като основен принцип не само на Уайтхедовата метафизика, на динамичната система на процесуалната философия, но също така и на процеса на учене и обучение. Проявления и конкретизации на този принцип авторът експлицира чрез идеите на Уайтхед за образованието като борба срещу инертните идеи, като „брак“ между мисленето и действието, подготвящ обучаемия за живот и действие в променящи се обстоятелства.
Може да се съгласим със заключението на автора, че това първо по рода си изследване в контекста на процесуалната философия по придобиващите все по-голяма актуалност проблеми на образованието ще е постигнало своята цел, ако провокира други, по-нататъшни изследвания в тази област.
Бихме добавили – включително и в план на належаща дискусия относно целите и принципите на съвременното образование, изправено пред предизвикателства от различен характер.
REFERENCE
Petrov, V. (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les Éditions Chromatika.