Нови заглавия
НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ
Резюме. Антропологията на Валентин Канавров извървява трансцендентално-феноменологичния път на формално-рационалното изграждане на битието на човека. То се конструира по силата на съзидателната дейност на мисленето и не е тъждествено на непосредственото съществуване на човека като природно, разумно и социално същество. Чистата форма на мисленето (разум) рационално форматира дадеността на непосредственото съществуване на човека, като синтетичното единство на получения резултат се представя по онтологичен начин като битие на човека. В критическо отношение са важни два момента. Първо, непосредственото съществуване на човека като природно, разумно и социално същество не се заличава или унищожава. То е перманентна базисна наличност, която трайно и устойчиво съпътства битието на човека. Второ, в критическия вариант рационалното форматиране се осъществява не директно и насилствено, а опосредствано-трансцендентално посредством феномени. На априорно-апостериорния портал се „раждат“ феномените (трансценденталните схеми, Кант). Те не са еквивалентни на явленията. На терена на опита феномените медиират и провеждат познавателно и онтологично конструктивната сила на разума. Множеството феномени съставляват трансценденталното и процеса трансцендентализиране. Трансцендентални феномени според Канавров са пространство-времечислото, любовта, езикът, политиката, свободата и религията (възможно е разкриването и на други феномени). Те имат спонтанна поява при априорноапостериорния преход на чистото мислене и игрова проява в полето на опита. По този трансцендентално-феноменологичен път на основата на непосредствената даденост на човека (природно същество, пол, емоции, общуване съжителство, съзнание, вяра и др.) Канавров показва как разумът онтологично изгражда битието на човека като организъм, семейство, народ, държава, дух, църква и др. В тази онтологична типика човек е едновременно тяло, съпруг/съпруга, индивид, гражданин, личност, мирянин и пр. Според Канавров единство на тези битийни модуси на човека е Азът. Той е синтетична философска картина на човека, която е алтернативна на неговата екзистенция.
Ключови думи: Кант; критическа метафизика; трансцендентална антропология; трансцендентална феноменология; битие; онтология; Канавров
Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека.
София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с.
Формат 16/70/100, 32 печатни коли
В разгара на пандемията от коронавирус излезе книгата на Валентин Канавров Трансценденталният път към човека. Тя е петият том на неговата критическа метафизика, която се оформи като концептуална и систематична пенталогия.
Още преди да се отвори книгата, прави впечатление нейното заглавие. Трансценденталният път е не на човека, а към човека. Заявката на книгата в теоретично отношение, а именно систематизирането на една нова трансцендентална антропология, като че ли изисква човекът да бъде не само в центъра на методологичните събития, а и в техните принципни основания. Канавров категорично отхвърля тази постановка, защото я разглежда като недопустим емпиризъм, който компрометира метафизичната същност на философското изследване. Според него преходът от Apriori към Aposteriori е единствeно релевантният във формално отношение философски преход, докато обратният преход ражда химери и чудовища. Затова критическата метафизика е общата платформа, която носи базисния смисъл на трансценденталната антропология. Последната е теоретичен резултат и методологичен завършек на един последователно и педантично извървян метафизичен път. Не става дума за това, че по стечение на субективни авторски обстоятелства антропологията е по-следната книга на споменатата пенталогия, а за строг философски маршрут, който принципира виртуалисткия трансцендентализъм като основополагащ формалнорационален концепт на критическата метафизика. Тя се структурира трансцендентално-феноменологично.
Систематичната сграда на критическата метафизика на Канавров изглежда така. В монографията Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм той излага „една виртуалистки-трансцендентална метафизика на познанието“ (Kanawrow, 2003: 264) от формално рационален тип. В Критически онтологеми на духовността Канавров разкрива историята на „духовната битийност под формата на критическа онтология“ (Kanawrow, 2006: 11). В Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер той провежда „компаративен анализ на двата възможни типа фундаментални метафизики ‒ познавателния и битийния“ (Kanawrow, 2011: 16). В Пътища на трансценденталния схематизъм Канавров излага една нова „критическа трансцендентална феноменология като архитектоничен елемент на критическата метафизика“ (Kanawrow, 2015: 344).
Върху тези философски устои и в обхвата на една парадигмална критическа метафизика в Трансценденталният път към човека се изследва разликата между Кантовата прагматична антропология и трансценденталната антропология, която предлага авторът. Той посочва множество хипотези и аргументи, които отговарят на въпроса защо Кант не пише трансцендентална антропология, след като издава трите Критики, след като основни сфери, като природата, правото, морала, историята, религията и др. под., получават подчертано трансцендентално осмисляне и следователно неговата философска система безспорно се нуждае от специфична трансцендентална антропология. Най-вече трите Критики, но също така обхватната философска система на Кант са отправната точка на трансценденталната антропология на Канавров.
Оттук произтича нейната първа главна задача, а именно дедукцията на трансценденталните феномени. Според автора те са пространство-време-числото, любовта, езикът, политиката, свободата и религията, като е възможна експликацията и на други феномени. Те трябва да осъществят по критически начин подхода към трансценденталната антропология като тип критическа онтология. Дедукцията на феномените е аналогична на Кантовата дедукция на категориите1). На априорно-апостериорния портал, през който чистата форма на мисленето (разумът) навлиза в територията на опита, критиката търси и проследява генезата на феномените (трансцендентални схеми, по Кант), за да предотврати непосредственото и значи догматично онтологизиране от страна на разума. Липсата на трансцендентални феномени (респ. на трансцендентален схематизъм) неминуемо отвежда философското изследване до диалектика, т.е. до илюзорно познание и илюзорни същности. В шеметна спонтанна игра трансценденталните феномени опосредстват и провеждат рационално форматиращата и онтологично пораждащата роля на мисленето. Според Канавров тази постановка е критически императив на трансценденталната антропология. Детайлното изложение на формално-рационално зададената феноменология с трансцендентален характер, която е принципно различна от Хусерловата и от почиващата на нея традиция, е безспорен успех на книгата. Трансценденталната феноменология трасира същинския критически път към антропологията.
Вторият иновативен резултат на монографията е онтологичното изграждане на битието на човека, което Канавров схваща като организъм, семейство, народ, държава, дух и църква, като са възможни и други форми на битието на човека. Тази онтологична конструкция се въздига над непосредствената даденост на човека, представен като природно същество, пол, емоции, общуване съжителство, съзнание, вяра и др.под. Онтологизираното битие на човека нито заличава, нито потиска неговата природна даденост. Тя е непосредственият обект на трансценденталната антропология, която рационално и всъщност неизбежно ‒ по силата на конститутивното мислене ‒ иззижда битийната същност на човека над неговата непосредствена природа. В онтологичен смисъл Канавров показва човека като тяло, съпруг/ съпруга, индивид, гражданин, личност, мирянин. Той изрично пояснява, че благодарение на играта на трансценденталните феномени, които критически медиират конструктивната работа на мисленето върху различни природни констелации на човека, е възможно проясняване и на други негови онтологични модуси.
Тяхно синтетично цяло е Азът, който според Канавров съставлява напрегнато онтологично единство, като същевременно е алтернативна философска визия на човека по отношение на екзистенциалната. Така се очертават три основни възгледа за човека: естественонаучен, рационално-трансцендентален и екзистенциален. Последните два са конкурентни философски проекти за същността на човека. В заключението на книгата Канавров обобщава нейното съдържание в прегледна таблица, която синтезира „трансценденталната антропология като регионална критическа онтология“ (Kanawrow, 2020: 432).
Прави чест на издателство „Изток – Запад“, че в такова трудно пандемично време публикува фундаменталния труд на Валентин Канавров. Монографията е специализирана, теоретична и метафизична, но същевременно проблематиката е философски завладяваща и личностно интригуваща. Книга, която по задълбочен и систематичен начин касае човешкото битие и заслужава интереса на читателите.
БЕЛЕЖКИ
1. Анализ на „Кантовата дедукция на чистите разсъдъчни понятия“ (Kanawrow, 2013: 334) и нейната специфика в контекста на критическата метафизика, основана на концепта „виртуалистки трансцендентализъм“, Канавров е направил в статията „Кантовата трансцендентална дедукция на категориите от критикометафизично гледище“ (Kanawrow, 2013: 334 – 348).
ЛИТЕРАТУРА
Канавров, В. (2003). Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм. Велико Търново: Faber.
Канавров, В. (2006). Критически онтологеми на духовността. Велико Търново: Faber.
Канавров, В. (2011). Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер. София: Изток – Запад.
Канавров, В. (2013). Кантовата трансцендентална дедукция на категориите от критикометафизично гледище. Философия, 3, 334 – 348.
Канавров, В. (2015). Пътища на трансценденталния схематизъм. София: Изток – Запад.
Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток – Запад.
REFERENCES
Kanawrow, V. (2003). Kant’s Critical Metaphysics. An Attempt at Virtualistic Transcendentalism. Veliko Tarnovo: Faber.
Kanawrow, V. (2006). Critical Ontologemes of Spirituality. Veliko Tarnovo: Faber.
Kanawrow, V. (2011). Ways of Metaphysics. Kant and Heidegger. Sofia: Iztok – Zapad.
Kanawrow, V. (2013). Kant’s Transcendental Deduction of Categories in Critical Metaphysical Point of View. Filosofiya-Philosophy, 3, 334 – 348. [in Bulgarian].
Kanawrow, V. (2015). Ways of Transcendental Schematism. Sofia: Iztok – Zapad.
Kanawrow, V. (2020). The Transcendental Road to Man. Sofia: Iztok – Zapad.