Нови заглавия
НАИСТИНА, ФИЛОСОФИЯТА, КОМУ Е НУЖНА?
Николова В. (2016). Философия? Кому е нужно?
София: ИК „Проф. Петко Венедиков“. ISBN: 978-954-9870-87-9
Вероятно неслучайно Вяра Николова задава същия въпрос, който преди 42 години Айн Ранд поставя в реч пред завършващите Военната академия на САЩ в Уест Пойнт (1974). В своето есе Айн Ранд, която е смятана в САЩ за „най-влиятелния мислител на ХХ век“, цели да покаже, че философията има основна роля в човешкия живот.
Целта на книгата на Вяра Николова е да изтъкне чрез този риторичен въпрос мястото на философията в живота на човека и в обществото. Структурата на книгата представя историята на философията по оригинален начин, чрез портрети на философи и философски позиции, с което демонстрира социалната роля на философията. Подобен подход е евристичен и забележителен с това, че прави философията разбираема и ясна до такава степен, че всеки може да открие собствената си философска нагласа.
Преди да представи философията в нейната многоликост, авторката се спира на същността на философията. Всеки сякаш интуитивно се досеща какво е философия, но научният подход изисква ясна експликация. В параграфа се изтъква консервативността на представата за философията от Аристотел до Хегел като за подход, който търси същността, инвариантното. Новото в случая е, че философията е наречена 3Д по аналогия на новите технологии, които предлагат трето измерение. Във философията това трето измерение е стремежът към дълбочина, а не просто описание на проблема.
Първият раздел представя философията в няколко измерения: като трансценденция (разкриване на всеобщи и необходими истини, моделиране на една идея до една матрица, в която решението на проблема ще е завършено и обосновано), като моделиране (стремежът на Лулий да създаде нова универсална логика, която да сведе знанието до единство), като мистицизъм (религията, която вижда смисъла на човешкото съществуване в стремежа на човека да облекчи човешките болки и страдания), като теодицея (един нов прочит на теодицеята, според която християнският Бог не е хедонист, Той не иска да сме жизнерадостни, весели и безгрижни, иска да Го обичаме, да сме смирени), като футурология (любимата роля на философите, но само когато прогнозите са най-общи и когато формулират критерии за развитието), като съмнение (след Декарт то е неотменна част от философстването) и накрая философията като утешение (за първи път Северин Боеций търси утеха във философията, но доколко това е възможно?).
Втората част на книгата е изградена от философски портрети, които имат силен психологически заряд, тъй като търсят основанията за съответната философска позиция.
Философът мъдрец страни от човешката суета, избягва удоволствията, не е високомерен, не претендира да знае всичко, не само се стреми към знание и добродетели, но и живее добродетелно в борба с конформизма и злото. Философът цар е социален архитект, стремящ се в своя социален проект към хармония и съвършенство, но възможно ли е? Философът съветник е убеден, че ще направи света по-добър, защото има интелектуално превъзходство над своя господар. Философът гуру е носител на силна идея и силен характер, за да се разпространи тя сред хората. Те са мъченици по свой различен начин в стремежа да издигнат философията до морални висоти. Философът грешник (Августин и Абеляр) анализира проблема за греха като несъпротива на злото. Философът песимист е фаталист; той има едно особено влечение към съдбата с убедеността за предопределеност и неведение. Философът еретик е доброволната позиция, пренебрегнала удобства, конформизъм и инертна съзерцателност, със силен личен стремеж да се промени светът. Разликата е, че ако политиците имат за тази цел властови структури, философите имат духовни ценности. Философът моралист – роля, в която философът е безспорен, има амбициозната цел да зададе ценностите на обществото, за да се промени към добро. Философът присмехулник (Волтер) е избрал мисията да подпомогне просвещението на владетелите чрез ирония, сарказъм, философско високомерие. Философът оптимист е Лайбниц, който поставя злото като част от хармонията, а в метафизичен смисъл разглежда несъвършенството като път към съвършенството. Философът дивак (чрез психопортретите на Диоген и Русо) е опит да се представят две различни позиции срещу цивилизацията; единият е последователен в идейно и житейско отношение, другият е артист, търсещ оправдание за своята безотговорност, защото цивилизацията не е само удобство, а е отговорност. Философът политик е ново амплоа след Макиавели. Този проницателен философ формулира новите прагматични ценности, измествайки остарелите бутафорни представи, като чест, слава, благородство. Философът нихилист (Ницше) представя нихилизма като новата метафизика. Нихилизмът, като обезценяване и загуба на ценностите, е мъчителното усещане за липса на смисъл в отговора на въпроса „защо“. Философът шаман не предсказва, не прогнозира, а изрича зловещи прокоби, но обяснението е психологическо. Философът историк се опитва от конкретни исторически данни и позиции да изведе фундаментални зависимости и тенденции в историческото развитие. Философът математик търси отговор чрез математиката на един фундаментален проблем за наличието или отсъствието на закономерности, закони, каузалности, търсене на инварианти, които да се опишат с математически език. Философът психоаналитик е нова фигура от ХХ век, който поставя много проблеми за същността на човека, за смисъла на човешкия живот за злото и възможността за преодоляването му.
Книгата завършва с нещо като вопъл – „Никой не обича философите“, цитат на Бердяев, но авторката търси основанията и разбира се, отговаря на въпроса „Кому е нужна?“. Основната идея е, че само философията изследва същността на битието, познанието, морала, красотата, политиката и задава ценностите на обществото.