Снежанка Христова живее и работи в Италия от 1990 г. През 2000 г. основава и става председател на Българо-италианската културна асоциация „Пенчо Славейков“. Целта на организацията е да отдаде заслужената почит към паметта на Пенчо Славейков, завършил жизнения си път през 1912 г. в Брунате, на прочутото Lago di Como. През 2005 г. със съдействието на Държавната агенция за българите в чужбина Снежанка Христова осъществява идеята си за побратимяване на Трявна - родното място на Славейков, и град Булгарограссо, намиращ се на 10 км от Комо. Градът е основан от български бежанци по време на турското владичество. Тя е инициаторът и на специалното партньорство между обществените библиотеки на Варна и Брунате, положено преди пет години.

Снежанка Христова е завършила италианска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, с втора специалност български език и литература. Освен академичния италиански, владее още няколко езика. Това й позволява от дълги години да се занимава с преводаческа и преподавателска дейност. Притежава завиден материал от творчеството на Пенчо Славейков, преведен на италиански. Благодарение на изключителната й дейност за популяризиране на поезията на Славейков в Италия българският класик не е непознато име. По преводи на Снежанка Христова ще се рецитират на италиански негови стихове и в рамките на честванията на 100годишнината на Поета, организирани в Брунате, Италия.

Познавах Пенчо Славейков и неговото творчество от оскъдната информация, която ни даваше средното училище по онова време – малко любовна лирика и много... сън за щастие. Та нали беше заклеймен като последовател на Ницше, едва ли не като елитарен поет, който възпява свръхчовека! Много идеология и огромно невежество... Срам ме е дори да си спомня, че трудно различавах Петко и Пенчо Славейкови. Но ме успокоява фактът, че днес, почти при всеки прочит, откривам нови, прекрасни аспекти в поезията на нашия велик Поет.

Прикован на легло от тежка болест, месеци наред 18-годишният Пенчо е напълно парализиран – не може да говори, да пише и да ходи. Може само да чете, и той чете неуморно. С огромно усилие на волята успява да изгради себе си, да върви напред и да достигне най-високите върхове на поетическото изкуство. Сякаш е станало чудо: неизчерпаемата му физическа енергия изведнъж се е превърнала в духовна. С огромна воля и самодисциплина хромият младеж твори непрестанно и, завърнал се в родината от Германия, се захваща с титанската задача да внесе в българската поезия нови теми, да я европеизира, да запознае българската публика с големите класически произведения от древността. Допреди появата на Пенчо Славейков на литературния небосклон в България нашата поезия се вдъхновява предимно от патриотични и национални теми. Но солидните познания в областта на естетиката ина изкуството, които поетът получава в Германия, му позволяват да достигне едно интелектуално превъзходство над всички свои съвременни поети и писатели.

Голямо влияние върху светогледа и творчеството на Пенчо Славейков оказват някои немски поети: от Хайне научава как се твори любовна лирика и как, чрез критично отношение, се заклеймяват някои нрави и порядки в обществото; Гъоте го насочва към класиката и към съвършенството на поетичната форма; от Ницше приема оценяването на човешката воля, благодарение на която могат да бъдат преодолени физическите страдания; споделя презрението му към смирението като израз на посредственост, ненавижда мерзавците, убеден е, че самотата е единственото състояние, което позволява на човека на изкуството да твори. „Мъдростта иде от страданието“, твърди Пенчо Славейков. За него свръхчовек е онзи, който е способен да се посвети на хората и да се жертва за тях. Само така, дори и след смъртта си, този човек ще остане жив ...

Съвършенството на Славейковата лирика не се състои само в богатата култура на поета и в отличното владеене на езика с всичките му отсенки, но и в превъзходното боравене с поетичната метрика. Още 17-годишен научава метричните стъпки ямб, хорей, дактил и анапест и става ненадминат в римуването на стиховете: и до днес се двоумя дали е по-хубав и оригинален сюжетът на поезията му, или мелодиката на римите. Двустишията в стихосбирката „Сън за щастие“ ме очароват – те сякаш са песни, готови още след първия прочит да бъдат запети. И не случайно доста от тях народът пее.

Преводът на италиански на Славейковото стихотворение „Рожба на слънцето“ е предоставен специално за сп. „Български език и литература“ от автора на превода Снежанка Христова.