Става дума за най-новата публикация на проф. д-р Марияна Стефанова ,, За българската метакомуникация: метаезик и метакомуникация“1) . Позволявам си да я определя като явление в българския научен дискурс, тъй като в нея оригинално се разработва проблематика, сравнително нова за българската лингвистика.

Задачата, която си поставям с тази рецензия, е да насоча вниманието към постановки на авторката от социолингвистиката и от теорията на информацията с цел да подпомогна разширяването на лингвистичния кръгозор на учителите по български език и литература и те да използват идеите на авторката при осъществяване на занятията в училище.

М. Стефанова се подготвя за написване на книгата в продължение на няколко години. Като източници на изследването си тя подбира обилен емпиричен материал – над 3000 диалогови единства от българската речева комуникация. Едноврeменно с това тя публикува няколко съдържателни статии, които препоръчвам на учителите. Измежду тях по-важни са: ,, Метаезикът на въпросите в обучението по български език“2) , ,, Български метаинформационни структури за евфемистично предаване на информация“3) , ,, За метакомуникациите в устната комуникация“4) , ,, За метаинформацията в полето на информация при речево общуване“5) и др.

С основание актуалността на избраната проблематика авторката свързва ,, с необходимостта от разширяване и уточняване на теоретическите знания и практическите умения за средствата, чрез които субектът на речта може да управлява процеса на текущото речево взимодействие“ (с. 9).

Целта на М. Стефанова – ,, да се откроят видовете метаинформации, да се представи лексикалната и граматическата структура на българския метаезик“ (с. 9), предопределя до голяма степен структурата на книгата – предговор, увод, четири глави, приложения, заключение и библиография.

За основна единица на диалога и за основен обект на анализ на това явление М. Стефанова приема ,, диалогичното единство, което се разглежда като комплекс от изказвания, или т. нар. реплики (стимулни реакции). Наблюденията си авторката прави над ексцерпирани диалогични единства от реплики стимули и реплики реакции от ежедневната българска книжовно-разговорна реч. (с. 20 – 21). При анализа на ,, езиковите структури на ексцерпираните (на този етап) изказвания в българското диалогово единство“ изследователката е използвала основно ,, методите на функционално-семантичния и комуникативно-прагматическия анализ, преплетени с езиков – лексикален и граматически – анализ“(с. 93).

Първите две глави – Първа глава ,, Информация и метаинформация в българската метакомуникация“ (с. 23 – 56) и Втора глава ,, Металингвистика и метаезик“ (с. 57 – 90), съдържат полезна за учителя по български език информация във връзка със словообразувателната съставка мета (със значение ‘свръх’ и ‘после’, вж. с. 58), определяна като ключова в теорията на металингвистиката, и с конструктите:

(1) металингвистика – авторката приема позицията на М. Бахтин (с неговото име се свързва въвеждането на термина ,, металингвистика“), според когото ,, металингвистиката е чисто и просто философия на езиковите изказвания, т. е. съдържателен анализ на речта“, а предметът е ,, речевото общуване и възникналите в него диалогически отношения, изказвания“ (с. 59);

(2) метаезик – М. Стефанова уточнява, че ,, метаезикът е посредникът, носещ допълнителна метаинформация, която в определени случаи може да има по-силно информативно значение от чисто лингвистичното изразяване. Метаезикът предава скрити значения и в този смисъл спомага за разбирането и тълкуването на лингвистичните изказвания. Метаезикът е средство да се опише естественият език при речева комуникация, като за целта може да изпълнява различни функции: подчертаваща, подсилваща, противопоставяща и т. н. Той е помощен език, който улеснява възприемането от участниците в комуникативния процес. В ежедневното си общуване, съзнателно или не, ние непрекъснато си служим с метаезик“ (вж. и примерите, с. 64 – 67);

(3) метакомуникация – в изследването си авторката обяснява, че това е ,, комуникацията по повод на самата комуникация“, т. е. метакомуникацията ,, дава информация за това, как се интерпретира информацията, която е подадена“ (с. 27);

(4) метаинформация – М. Стефанова споделя редица твърдения, че информацията е ,, информация, която се извлича не от чисто лингвистичното значение на думите, от естествения езиков корпус, а от метазначението на метаоператорите (думи и изрази), които изграждат метаезика“ (с. 15); че метаинформацията ,, при диалогично езиково общуване запълва езиковата информация, като бележи най-често началото и края на диалога, и по-рядко, като го поддържа“(с. 36).

(5) метаоператори – това са езиковите елементи, с които ,, може да се започне, да се поддържа, да се свързва, коригира и т. н. информацията в процеса на речевото съобщение“ (с. 92).

Посочените конструкти се интерпретират детайлно в следващите две глави. Разсъжденията на авторката са подкрепени с подходящ езиков материал, който учителите могат да използват в работата си.

В Трета глава ,, Метаинформационни оператори – прагматика и лексикално-граматически средства за изразяването им“ (с. 91 – 131) се анализират характерните за българския език различни видове метаинформационни оператори (,, или структури, формули, елементи“) и лексикално-граматичните средства за изразяването им. Авторката анализира два типа метаоператори:

– цели готови граматически структури, взети от езика, изборът и употребата на които носи определена информация. Това са такива метаинформационни формули, с които в българския език може да се изразява: ирония, несъгласие с нещо или с някого, омаловажаване на вече изказан факт, разграничаване от вече изказан факт, съгласие с нещо или с някого, нежелание за действие и др. (вж. по-подробно с. 96 – 101);

– езикови елементи, които са като ,, привнесени, чужди тела“, носещи определена метаинформация“ – (1) глаголи от основния речников фонд (чувам – чуя, виждам – видя, слушам, гледам), (2) почти глаголни (или полуглаголни) и глаголни метаоператори – знаеш ли, знаеш, знам ли аз; разбираш ли, разбираш,; виждаш ли, виждаш, представи си и др.; формите – чакай, гледай; формулите – Чуй сега! Чакай малко! Гледай сега! и др. ; (3) свързващи метаоператори (за йерархизиране – трябва особено да се наблегне, това е много важен въпрос и т. н., и за коригиране – лошо се изразих, какво говоря и др); (4) етикетни метаоператори – това са всички етикетни формули (извинявай, моля и пр.); (5) метаоператори за евфемистично даване на информация (напр. меко казано, по-деликатно да се изразя и пр).

Четвъртата глава ,, Метаезик и метаинформация в научната, дидактичната (по-правилно – дидактическата КД) – и всекидневната комуникация на младите хора“ (с. 133 –163) има прагматична насоченост. Направен е опит всяка от видовете комуникация (научна и дидактическа) да се разглежда и в контекста на обучението по български език (в средното и във висшето училище).

В раздела 4.1. ,, Метаезик и метаинформация в научната комуникация“ авторката формулира два съществени извода: (1) ,, За съжаление, лингвистиката, решавайки задачите на обучението по български език, често избягва решаването на принципни проблеми, каквито са например проблемите на речевата комуникация и в това число на металингвистиката на въпросите и на отговорите. Изучаването на българската лингвистика по този нчин се превръща в изкуствено образование, в ,, наука за науката“, в език, в известна степен в реч, но не и в речева комуникация“ (с .137); (2) ,, на този етап от развитието (българското училище) е преди всичко за обработка (или овладяване и усвояване) на езиковия материал по български като език и реч. За да отговори на съвременните изисквания на езиковото ни общество, това обучение трябва да разглежда и описва употребата на този материал в диалогичната реч (като речево общуване), което би му отредило подобаващото му се място в метаезиковите отношения на българската метакомуникация“ (с. 142).

В раздела 4.2. ,, Метаезик и метаинформация в образователния процес (или в дидактичната комуникация)“ М. Стефанова формулира важни тези: (1),, метаезикът играе съществена лингводидактическа роля в педагогическия процес на речева комуникация“ (с. 143) и (2),, метаезикът в образователната комуникация представя най-важните средства на концептуалното моделиране на речевото изказване на комуникантите“ (с. 144). Подчертава се, че източникът на метакомуникация в образователния процес е в ,, способността на комуниканта да вижда (или да слуша) своите действия (вербални или невербални) от позицията на подател в комуникативния акт, да ги възприема така, както по-лучателят би ги възприел. С други думи – метакомуникацията в дидактичната метакомуникация има дълбоко рефлективна и емпатична основа“ (с. 145).

В раздела 4.3. ,, Метаезик и метаинформация във всекидневната комуникация на младите хора у нас“ се представят ,, наблюдения върху някои метаинформационни структури в процеса на тяхното функциониране в езика на младите хора“ (с. 154). Метаезикът на младите хора според социолингвистката ,, не е отделен език, а техният разговорен език, обслужващ делничната им сфера на общуване“ (с.155).

В Заключението (с. 164 – 165) М. Стефанова подчертава проблеми, разработването на които предстои (с. 165): изследване на законите, които съпътстват промяната на информационните елементи в метаинформационни; на метаинформационните оператори, които участват в различна степен в различните по стил и по вид текстове; на един метаезиков лексикон на българската метакомуникация.

В Приложенията (с .167 – 176) – са представени тематично обвързани образци от проучвани текстове, с които се илюстрират ролята на метаоператорите в метакомуникацията и различните ефекти, които се получават от включването им в речевото общуване (обяви за запознанства, съобщения на телефонен секретар, речник на кандидати за работа, изразяване на недоразумение, биография).

Библиографията (с. 177 – 187) включва богат списък от 170 заглавия на цитирана и използвана литература на български, руски, английски, унгарски език.

Книгата на М. Стефанова е явление в българския научен дискурс. Социалната значимост се изразява в това, че авторката откроява видовете метаинформации. Заслужава висока оценка опитът є да се представи лексикалната и граматичната структура на българския метаезик.

Твърде актуален за съвременната лингвистика е анализът на българската разговорна реч. Приносът на М. Стефанова в това отношение е безспорен.

За отбелязване е и приносът на авторката при анализа на голям брой вербални метаоператори. Анализът на разговорна реч е проблем, неразработен в съвременната лингвистика, поради което постигнатото от М. Стефанова заслужава висока оценка.

За учителите по български език книгата представлява интерес не само с оригиналните си теоретични постановки, но и с многобройните примери, с които авторката подкрепя разсъжденията си. Особено полезни примерите ще бъдат за оптимизиране на речевото общуване на учениците, за обогатяване на идеолектите им с нови за тях начини за изразяване.

БЕЛЕЖКИ

1. Велико Търново, Издателство ,, Знак ’94“ 2014, 192 с.

2. В: Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. София, Издателство ,, Булвест 2000“, 2005, с. 318 – 323.

3. Български език и литература, 2007, №2, с.22 – 27.

4. В: Summa cum pietate. Studia literarum. Series linguistica. Отговорността пред езика, книга 3. Шумен, УИ ,, Епископ Констатнин Преславски“, 2009, с.263 – 271.

5. В: Езикът и културата на съвременния свят. Университет ,, Проф. д-р Асен Златаров“ (Бургас). В. Търново, Издателство ,, Знак ’94“, 2012, с. 445 – 452.