, , Макар да съм учител, аз също постоянно се уча!“
,, Край на скуката в час“
(Рон Кларк)

Динамичното ежедневие поставя акцент върху съвременен тип образование на младото поколение на България. Днешните ученици и учители са изправени пред множество предизвикателства, едно от които е да съчетаят традиционните и иновативните методи на обучение в процеса на усвояване на знания.

Образованието е основен път за социална, професионална и личностна реализация на младите хора в рамките на Европейския съюз, а учене през целия живот е идеята на новото общество. Учениците трябва да усвояват знания и умения и да ги прилагат в реалния живот.

Информационнитетехнологиипоставятнепрекъснатовсе новиинови предизвикателства и изпитания пред образованието на младите хора. Ускореното развитие на обществото в световен мащаб изисква по-бързи комуникации, висока мобилност, лесен достъп до информация от различен вид.

Училището трябва да е адекватно на тези нови тенденции. Поставят се допълнителни изисквания към организацията на учебния процес. Необходимо е българската образователна система да отговори на бурното развитие на информационните и комуникационните технологии, да създаде ефективни модели за електронно обучение, чрез които учителят да обогати подготовката си и да активизира дейността на учениците, което поставя актуалния въпрос – как да разчупим традиционния урок1), в който преподавателят е водещата фигура, а учениците пасивно възприемат и усвояват (или не чак дотам) знания и умения?

Информационните технологии мотивират у младото поколение интерес към ученето. Компютърното поколение е отворено към иновациите в областта на техниката. Възпитаниците на ПГЕЕ2) – Пловдив, са с подчертано засилено влечение към иновациите в света на техниката. Паралелката – XII„д“ клас, в която се проведоха серия от уроци, е със специалност „Компютърна техника и технологии“. Учениците се подготвят за професията „Техник на компютърни системи“ и работата с компютърните технологии е част от задължителната им професионална подготовка. Установява се, че за учениците е важно и необходимо да им се предостави сравнително нов тип технология на обучение – електронното3) . То дава възможност за онагледяване и привличане на тяхното внимание за усвояване на знанията при изучаване на теми от обучението по български език и литература. Компютрите създават реална възможност за интеграция и за тях беше интересно и полезно да приложат своите знания и умения в областта на компютърните технологии при изучаване на едно класическо произведение на българската литература – цикъла ,, Зимни вечери“ на Христо Смирненски. Постсимволизмът като литературно направление има свое ярко и самобитно явление в бългaрската литература – Христо Смирненски. Поетът рязко се дистанцира от характерните за символизма себевглеждане и себеанализ, но продължава да използва поетическия език на символизма, като го поставя в чужд за него идеологически контекст. 4)

Идеята на серията уроци върху цикъла ,, Зимни вечери“ е чрез работа с текста да се открие както традиционното, така и новаторското по отношение на проблематиката и използването на изразни средства. Естествено, постсимволизмът не може да се побере в простичката формула „социални теми в символистично „облекло“, но акцентирайки върху ,, наследеното“ от символизма и новото за творчеството на Смирненски, се дава възможност на учениците да осмислят защо лириката му се ситуира на границата между символизма и авангардизма. Смисълът и внушенията на думите в поетическия текст безспорно са решаващи. В ограничените като брой часове по БЕЛ преподавателите работят основно върху смисловото послание на творбите, но за младите хора е интересно да изследват емоциите, които пораждат звука, светлината, цветовете, използвани в произведението ,, Зимни вечери“. А с оглед на ,, Картата на ума“ (основни знания за автора), която трябва да създадат за ДЗИ по БЕЛ, така по-успешно запомнят Смирненски като представител на постсимволизма.

Тук не става дума за заместване на преподавателя от компютъра, а за вплитане на електронни технологии в обучителния процес и съчетаването им с иновативни педагогически средства с цел обучението да бъде адекватно на нуждите на съвременното „информационно“ поколение. Е-обучението по своята същност е ориентирано към обучаемите (учениците), а не към обучителя (учителя), което способства за личностно центрирано обучение.

Използването на информационни и комуникационни технологии и интернет в съчетание с иновативните преподавателски подходи модернизира обучителния процес по български език и литература и дава възможност на учениците:

– Да повишат и развият мотивацията си за учене посредством естествения интерес към компютърните технологии.

– Да използват огромна база от информационни ресурси.

– Да създадат благоприятна среда за усвояване и развиване на умения за извличане, редуциране и систематизиране на информация по конкретен литературен проблем.

– Да имат възможност за избор по отношение на параметрите на обучителния процес като време, място, скорост на обучение и източници на информация.

– Да се обучават както локално, така и глобално, като не са зависими от времето и мястото.

– Да развиват умения за работа в екип като членове на единна обучителна електронна общност.

– Да персонализират процеса на усвояване на учебния материал по български език и литература в зависимост от личните си обучителни специфики.

– Да поемат лична отговорност за своето обучение.

– Да се превърнат от пасивни в активни участници в обучителния процес по български език и литература.

– Да „отключат“ и развият творческия си потенциал и да го насочат в практически приложима посока.

Идеята на е-бучението в часовете по български език и литература е не да замени живия контакт между обучителя и обучавания, а да бъде комбиниран традиционният подход на преподаване с интерактивни и иновативни педагогически методи и подходи, което ще способства за повишаване на качеството, ефективността и достъпността на обучението.

Базисните интерактивни форми на е-обучението, приложени в подготовката и представянето на съответния учебен материал, са: „облачни технологии“ – DROPBOX, презентации с POWERPOINT и изготвяне на диаграми. В съчетание с иновативните педагогически подходи на „Пирамида“, „Панелна дискусия“ и „Мозъчна карта“ 5) при оценката и резултатите от усвояването на учебното съдържание предлагат един осъвременен модел на обучението по български език и литература, напълно отговарящ и задоволяващ потребностите на младото „информационно“ поколение.

„Облачните технологии“ – DROPBOX, позволяват прилагането на нови обучителни методи и разширяват начина на използване на информационните системи и бази данни от обучаемите в часовете по български език и литература. Те включват хостинг на данни, приложения, комуникации, услуги в центрове за данни, което им позволява да се използват от всяко устройство, навсякъде и по всяко време, стига да има интернет връзка. Освен това позволяват по-добри възможности за съвместна работа в екипи и работа от разстояние, тъй като цялата релевантна информация се достъпва, обработва, споделя и осъвременява в интернет. Ползите от облачните технологии са многоаспектни, като се акцентира върху повишената гъвкавост, адаптивност и независимост от системите.

Презентациите с POWERPOINT се използват с успех за създаване на мултимедийни материали в съвременното обучение. Получаваните по този метод знания се усвояват по-непринудено, по нестандартен начин, чрез разнообразни средства – текстове, рисунки, анимация, звук. Осъществяват се и по-резултатни междупредметни връзки.

Големият интерес на младите хора към компютрите и електронните комуникации се превръща в силен мотивиращ фактор за изпълнение на поставените задачи и води до постигане на дидактическите цели. Изготвянето на презентации с POWERPOINT позволява на обучаемите да извличат, редуцират и систематизират информация от глобалното интернет пространство. Работата с ИКТ ги провокира да наблюдават целенасочено, развива въображението им, съдейства за формиране на интелектуалните им способности. 6)

Диаграмите се използват за показване на серия от числови данни в графичен формат, за да се улесни възприемането на количествените данни и зависимостите между различни серии данни.

След като се създаде дадена диаграма, може да се променя всеки един от нейните елементи – начинът на показване на осите, да се добави заглавие на диаграмата, да се премести или скрие легендата, да се покажат допълнителни нейни елементи. 7)

Статията представя планирано използване на е-бучението в часовете по български език и литература в ПГЕЕ – Пловдив, чрез което се преследват следните цели:

– качествено и задълбочено усвояване на знания за творчеството на Христо Смирненски и българския постсимволизъм, като се прилагат иновативни и интерактивни техники;

– осмисляне на традиционното и новаторското начало в цикъла ,, Зимни вечери“ чрез определяне в отделните части на микротемите, лирическите герои, изразните средства за представяне интензитета на звук и светлина;

– представяне на резултатите и изводите от наблюденията чрез презентации и диаграми, изработени от учениците, чрез което се осъществява междупредметна връзка с обучението по информационни технологии.

Реализацията на уроците (3 часа) премина през три етапа – подготвителен, същински и заключителен.

ПОДГОТВИТЕЛЕН МОДУЛ – основан на работата в DROPBOX и изготвянето на презентации чрез POWERPOINT.

1. Самостоятелен прочит на творбата.

2. Създаване на ,, облак“ в DROPBOX.

2.1. Генериране e-mail адрес на класа в https://passport.abv.bg/app/profiles/ servicelogin PGEE12d@abw.bg.

2.2. Обособяване в ,, облака“ на 6 отделни папки за 6-те работни екипа.

3. Определяне на участниците в 6-те екипа. Всяка работна група е съставена от 5-ма ученици, като един от тях – администратор на ,, подоблака“ – обединява информацията и я представя в папка ,,Publik“. Публичният облак също има координатор, който отговаря за изготвяне на цялостната презентация.

4. Поставяне на екипните задачи.

Всяка група работи върху определена част от цикъла ,, Зимни вечери“ и трябва да изпълни следните дейности:

– извежда микротемата;

– определя лирическите герои;

– записва изразните средства, представящи звука и светлината;

– определя интензитета на звука и светлината, като използва скала от 1 до 10 точки;

– подбира музика и изображения, адекватни на микротемата;

– обмисля изработването на най-ефектна и удачна диаграма за презентиране на обединените крайни резултати. 8)

5. Оформяне на работен модел чрез съвместна работа с преподавателя върху I част на ,, Зимни вечери“.

6. Учителят поставя задача на общия координатор да изготви окончателната презентация.

7. Задаване на времеви рамки за изпълнение на дейностите от подготвителния модул – 7 дена.

СЪЩИНСКА ЧАСТ – работа върху творбата, представяне на резултатите пред класа – методи „Пирамида“ , „Панелна дискусия“, презентации.

1-ви час

1. Запознаване с произведението – прослушване на запис на изразително четене.

2. Въвеждане правила за работа.

3. Оформяне на ,, Паркинг за идеи“, където обучаемите записват свои мисли, породени в процеса на работа, но непряко свързани с темата на часа. Тези хрумвания се превръщат в база за по-нататъшни занимания.

4. Работа върху жанровите, композиционните и тематичните особености на цикъла ,, Зимни вечери“. Учениците определят основната тема и жанра на творбата, тълкуват заглавието, посочват лирическия говорител.

5. Съвместно обсъждане с преподавателя на I част от произведението и задаване на модел за работа.

Върху постер се записват микротемата, лирическите герои, изразните средства, чрез които са представени звукът и светлината. Чрез скала от 1 до 10 точки се определя интензитетът на звук и светлина.

6. Поставяне на дидактическа задача.

Използва се методът „Пирамида“ – събиране на информация, резултат от индивидуална дейност и работа в групи. Целта е да се осмисли информацията и да се достигне до конкретни обобщения чрез обединяването около приемливо за всички мнение.

Екипите ,, разменят“ частите на творбата и в рамките на 10 минути анализират друг фрагмент, различен от този, върху който са работили в DROPBOX: екип 1 – III част, екип 2 – IV част, екип 3 – V част, екип 4 – VI част, екип 5 – VII част, екип 6 – II част. Върху постер записват резултатите от колективната работа.

2-ри час

1. Представяне на презентациите на групите, работили в DROPBOX, и сравняване с изследванията, проведени в рамките на предходния час.

2. Върху постер учителят нанася ,, договорените“ след обсъждане на презентациите и представените на флипчарта стойности за интензитета на звук и светлина върху координатна система.

3. Обсъждане на вида диаграма, която най-удачно би представила резултатите от изследването според данните на екипите, работили в ,, облака“ – 10 минути.

Учениците отхвърлиха някои видове диаграми като радарната, мехурчестата, лентовидната, точковата, защото не успяват да представят удачно развитието на интензитета на звук и светлина в творбата.

4. Изработване на диаграмата в Excel (10 минути) и сравняване с тази, изработена от учителя. Установяват се незначителни разлики между двете графики.

5. Анализиране на изгледа на диаграмата, оформяне на изводи.

Учениците констатират, че от I до VI част в творбата кривите на интензитет на звук и светлина в общи линии се доближават, но в VII част рязко се разделят, като стойностите за светлина са почти максимални. Оформя се наблюдението, че независимо от множеството картини на човешкото страдание, изобразени в произведението ,, Зимни вечери“, във финала се ,, прокрадва“ вярата за един по-справедлив и по-съвършен свят.

Макар и изследванията на учениците върху интензитета на звук и светлина във финалната част да се ,, конфронтират“ със смисъла на думите, ,, вглеждането“ и работата с текста развиват уменията им за извличане и осмисляне на информация, дава се възможност да проявят креативност, а защо не и да предложат своето тълкувание на творбата.

3-ти час

1. Общият администратор на облак ,,Publik“ представя презентацията, която е изготвил на базата на екипната дейност на групите в ,, подоблаците“.

2. Извеждане на обобщения.

Наблюдавайки откритите микротеми и изразните средства, обучаемите установяват, че цикълът ,, Зимни вечери“ е типично произведение на постсимволизма в българската литература, тъй като въвежда социални теми, но ги представя чрез художествените средства на символизма – множество епитети, метафори, мелодика на стиха.

3. Обсъждане и оценка на работата на групите.

4. Поставяне на задачи за домашна работа.

– Да определят вида на откритите изразни средства – тропи, фигури на речта, фигури на мисълта.

– Да напишат есе на тема: ,, Децата на града – 100 години по-късно“.

5. Обратна връзка.

Базира се на метода ,, Мозъчна карта“, чрез който на базата на систематизирани изводи от страна на обучаемите вследствие на цялостния анализ на произведението обучаващият придобива представа за степента и качеството на преподадения материал. Всеки от екипите попълва анкетна карта по тема на другия екип.

6. Обсъждане на полезността на подобен тип уроци и оценка на дейността на учителя чрез попълване на анкетна карта.

Общото мнение на обучаемите е, че работата в DROPBOX им осигурява голяма свобода по отношение на време и място за подготовка на задачите, развива уменията им за екипна работа, в която все пак индивидуалният принос е оценен. Изготвянето на диаграмите дава възможност да представят своите знания по информационни технологии и онагледява по-добре изводите, до които са достигнали.

,, Разчупеният“ модел на уроците провокира тяхната креативност и се родиха множество идеи, една от които бе да се проследи още една линия в творбата – интензитет на движението.

За преподавателя подготовката на серията уроци донесе много ползи с оглед на актуализирането и усъвършенстването на знания, свързани с използваните ИКТ – изработване на диаграми и презентации.

Представените диаграми и презентации бяха включени към електронния фонд, оформен в училищната библиотека на ПГЕЕ – Пловдив. Библиотеката е оборудвана с компютри, а електронният библиотечен фонд дава бърз и удобен достъп на ученици и преподаватели до специфична информация в областта на българската и световната литература, генерира идеи и предпоставя дообогатяването и осъвременяването на създадената база данни.

Използването на информационните технологии в проведените часове по български език и литература допринесе за разчупване на традиционния модел на преподаване. От пасивни слушатели учениците се превърнаха в организатори и реализатори на учебния процес. Учителят изпълнява само насочваща, координираща и обобщаваща функция. 9)

Провеждането на подобни уроци позволява на обучаемите да откриват междупредметни връзки и повече от едно решение на проблема, подпомага заздравяване на междуличностните връзки (ученик – ученици, ученик – учител), води до повишаване на качеството на учене и развиване на умствените способности. Резултатът от учебната работа е както усвояването на определена информация, така и формирането на умения за практически действия.

Използваните разнообразни методи и изследователски техники развиват творческите способности на учениците и уменията им да се справят с реални житейски проблеми. С интерактивните си възможности интернет базираните ресурси подпомагат не само учебния процес, но и комуникацията между участниците в него, превръщат се в необходимо допълнение към традиционното взаимодействие „учител – ученик“. По този начин се развива въображението, изграждат се образни съответствия на знаковите представи и се подпомага аналитичното мислене на учениците. Чрез информационните технологии учителят допълва, улеснява и визуализира уроците, стимулира самостоятелната подготовка и се доближава до нагласите и интересите на съвременното интернет поколение.

БЕЛЕЖКИ

1. Кларк, Р. Край на скуката в час. С., 2013.

2. Професионална гимназия по електротехника и електроника.

3. Ганев, С.: Аудио-визуални и информационни технологии в обучението. С., 2001.

4. Кръстева, И.: Литература за XII клас. С., 2002.

5. Вълканова, В., Дерменджиева, Г.: интерактивността в учебния процес. С., 2006.

6. Дерменджиева, Г.: Образованието в българското интернет пространство.// Сп. Образование и кариера, С., 2000 г., бр. № 6, с. 26 – 27.

7. http://office.microsoft.com/bg-bg/excel-help/HP001233728.aspx

8. http://www.slideshare.net/sarnichka/excel-12562006

9. Костова, З. : Как да учим успешно.//сп. Педагог, С., 1999 г., бр. № 6.

ЛИТЕРАТУРА

Вълканова, В., Дерменджиева, Г. (2006). Интерактивността в учебния процес. София.

Ганев, С. (2001). Аудио-визуални и информационни технологии в обучението. София.

Дерменджиева, Г. (2000). Образованието в българското интернет пространство. // Сп. Образование и кариера, № 6, с. 26 – 27.

Кларк, Р. (2013). Край на скуката в час. С., 2013 г.

Костова, З. (1999). Как да учим успешно.//сп. Педагог, № 6.

Кръстева, И. (2002). Литература за XII клас. София.

http://office.microsoft.com/bg-bg/excel-help/HP001233728.aspx

http://www.slideshare.net/sarnichka/excel-12562006

REFERENCES

Valkanova, V., Dermendzhieva, G..(2006). Interaktivnostta v uchebniya protses. Sofiya.

Ganev, S. (2001). Audio-vizualni i informatsionni tehnologii v obuchenieto. Sofiya.

Dermendzhieva, G. (2000). Obrazovanieto v balgarskoto Internet prostranstvo. // Obrazovanie i kariera, № 6, s. 26–27.

Klark, R. (2013). Kray na skukata v chas. Sofiya

Kostova, Z. (1999). Kak da uchim uspeshno. // Pedagog, №6

http://office.microsoft.com/bg-bg/excel-help/HP001233728.aspx http://www.slideshare.net/sarnichka/excel-12562006