На 10 и 11 05. 2018 г. в Люблинския университет „Мария Кюри-Склодовска“ (UMCS) се проведе XIV международна научна конференция от цикъла „Кирил и Методий в езика и културата на славяните“ (XIV Międzynarodowa Konferencja Naukowa z cyklu Cyryl i Metody w języku i kulturze Słowian). Форумът беше организиран от Катедрата по белорусистика и българистика при Института за славянски филологии към Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в гр. Люблин, Полша. Съорганизатори на конференцията са Научният кръг на студентите българисти в UMCS, Любелският институт по православна култура и Православното братство на светите братя Кирил и Методий. Тази традиционна вече среща събра участници от различни университети в Полша, България, Сърбия, Украйна.

Конференцията беше открита в Любелския институт по православна култура от любелско-хелмския архиепископ Абел, който акцентира върху мястото и ролята на светите братя Кирил и Методий за развитието на европейската култура. Пленарната сесия беше водена от проф. д.н. Петър Сотиров.

Темата на първия доклад, представен от професора в Университета в Нови Сад Дойчил Войводич, беше „O граматичком статусу балканизма „да+презент“ у (ново)штокавским jезичким стандардима“. Във фокуса на анализа му бяха проблеми, свързани с мястото на някои общобалкански езикови конструкции в новите езикови стандарти, възникващи на територията на бивша Югославия. Следващият доклад – “Słowiańskie słowniki gwarowe – dyferencjalne czy ogólne”, прочетен от професор Феликс Кшижевски от UMCS, постави изключително важния въпрос за това кой е най-функционалният подход при създаването на славянските диалектни речници.

Следващите двама участници в тази сесия представиха теми, които засягат културноисторическата проблематика. Проф. д.н. Мариола Валчак-Миколайчак от Университета в Познан представи образа на България през XVIII век през очите на хетман Филип Орлик (“XVIII-wieczna Bułgaria oczyma hetmana Filipa Orlika (na podstawie „Diariusza podróżnego 1720 – 1721”), а проф.д.ф.н. П. Карагьозов от СУ „Св. Кл. Охридски“ в презентацията си „(Само)разрушените паметници на славяните“ съпостави политическите и историческите процеси в различните славянски страни на базата на отношението им към паметниците на културата.

Втората пленарна сесия, председателствана от проф. Кшижевски, започна с доклада на проф. д.н. Пьотр Злотковски „Imię Cyryl w antroponimii historycznej okolic Brańska na Podlasiu“, в който беше представено разпространението на името Кирил в една полска географска област. Д-р Мая Иванова – лектор по български език в Университета в Познан, сподели своите наблюдения върху лексиката за обозначаване на ангелските йерархии в старобългарската книжнина. Сестра Николая от Варшавската академия по теология прочете доклад за влиянието на руската емиграция върху френската култура и общество през ХХ век, а отец Анджей Конахович в своето представяне даде информация за старопечатните книги на кирилица, които се съхраняват от православната църква в Люблин.

Секцията продължи с презентацията на проф. д.ф.н. Елена Каневска-Николова от ПУ „Паисий Хилендарски“ – филиал Смолян, която представи изследването си „Роднински названия като вокативи в народнопесенния фолклор от Ксантийско“. Наблюденията на авторката показват, че най-често срещаните обръщения в изследваните от нея фолклорни текстове имат за свой референт майката, което разкрива важността на нейната фигура в културата на Родопския край. Последният доклад в програмата за този ден – на гл.ас. д-р Св. Дживтерева от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, отново засягаше въпроси, свързани с фолклора на славяните, и беше озаглавен „Формули за време и пространство в българските народни песни“.

Програмата през втория ден беше много наситена. В Центъра по руски език и култура на UMCS първата от предвидените за деня сесии бе открита с представянето на д-р Адриана Ковачева от Университета в Познан на изследването „Фантазматичната „втора родина“. Образът на България в репортажите на Вилхелм Мах“. След нея своя доклад представиха доц. Мира Душкова и докторант Елица Георгиева. Те обърнаха внимание на аксеологичните аспекти на приказката „Медената питка“ от Константин Константинов. Доц. Русалена Пенджекова-Христева от ПУ „Паисий Хилендарски“ – филиал Смолян, представи своето изследване „Документални свидетелства за участието на акад. Иван Дуйчев в Българската археографска комисия“. Работата на секцията продължи с д-р Мая Ангелова от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Нейният доклад носеше заглавието „Творчеството на Георги Марковски и границите на българския магически реализъм“. Литературоведската секция завърши със съпоставка на две стихотворения на Атанас Далчев и Збигнев Херберт в презентация, озаглавена „O kamieniach Atanasa Dałczewa i Zbigniewa Herberta – czyli o pewnym niezrealizowanym dialogu poetyckim“. Тя беше представена от д-р Камен Рикев от Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин.

Втората поредица от доклади, посветени на езиковедски проблеми, беше модерирана от проф. д.ф.н. Елена Каневска-Николова. Работата на секцията започна с представянето на парадигмата на презумптива в съвременния български език на базата на материали от интернет пространството от страна на проф. д-р Красимира Алексова от СУ „Св. Климент Охридски“. Гл. ас. д-р Биляна Тодорова от ЮЗУ „Неофит Рилски“ се спря на умишленото използване на междусловни омоними в хумористичните медийни текстове при представянето на своето изследване, озаглавено „Словните граници и езиковата игра“. Със следващия доклад – „Фейсбук и Теорията за езиковия мениджмънт“, гл. ас. д-р София Мицова от същия университет демонстрира как според Теорията за езиковия мениджмънт в рамките на неформалната интернет комуникация могат да бъдат наблюдавани фазите на „езиково управление“.

Съпоставителното изследване „Наблюдения върху деагентивността в полски и български текстове“ на доц. Димка Савова – лектор по български език в Люблинския университет, представи приликите и разликите между някои синтактични явления в български и полски. Следващият доклад, озаглавен „Влияние на етноконфесионалното многообразие върху туризма в Родопите“, беше представен от доц. Мариана Ламбова. Работата на секцията приключи с представяне на изследването „Неокультурный балласт в смысловых структурах естественного языка“ на Оксана Леонтиева от Университета по икономика и право в Киев.

Особено плодотворна беше работата в паралелно течащите студентски четения в рамките на Конференцията. Представени бяха общо 12 доклада на разнообразна тематика, разделени в две секции. В първата секция, модерирана от проф. д.н. Петър Сотиров, пръв представи своя доклад, посветен на родствените названия в старогръцката и римската епоха – „Grecka i rzymska terminologia na określenie stopnia pokrewieństwa“, Артур Туровски от специалност „Балканистика“. Хана Суска от същата специалност презентира съпоставителното си изследване на роднинските названия в български, сръбски и полски с доклада „Nazwy stopni pokrewieństwa w języku bułgarskim, serbskim i polskim“, а Каролина Сикора говори за предимствата и недостатъците на едновременното изучаване на близкородствени езици като български и сръбски в презентацията „Równoczesna nauka bułgarskiego i serbskiego – pomaga czy przeszkadza? Studenckie wnioski Bałkanistów“.

Студентските графити бяха във фокуса на изследването на Ян Савчук от специалност „Руска филология“ – „Studenckie graffiti na ławkach IFS UMCS w 2018“. Докторантът Виталий Емеляненков се включи в четенията с теоретичен доклад на тема „Термин как понятие (от слова к термину)“. Работата на първата секция приключи с участието на Юстина Фонфара от специалност „Балканистика“. Тя направи съпоставка между информацията в български и полски буквари в презентацията си „Podsumowanie wyników analizy porównawczej wspołczesnego elementarza polskiego i bułgarskiego dla pierwszoklasistów“.

Втората студентска секция беше водена от д-р Камен Рикев. В нея Агнешка Хмеловец засегна проблемите, свързани с художествения превод, в работата си по темата „Technika tłumaczenia zbioru opowiadań „Ostatnie życzenie” A. Sapkowskiego na język bułgarski“. Изследването на Марчин Косонога от специалност „Балканистика“ беше посветено на промотирането на Родопите в интернет сайтовете на полски език – „Promocja Rodopów we współczesnej przestrzeni internetowej w języku polskim“. Темата за глобалната мрежа продължи и с доклада на Владислава Жмакина, която направи съпоставка между информацията за рокгрупата „Корн“ в три статии на различни езици в Уикипедия „Informacja o zespole Korn w trzech językowych wersjach w Wikipedii“.

Емил Хрул от специалност „Украинистика“ представи своя доклад „Сравнительный анализ жанра монодрамы в современном восточнославянском театре на примере выбранных пьес“, а Евелина Шуба от „Руска филология“ – изследването си „Врач на скорую руку – как с помощью народной медицины люди себя лечили“. Последният доклад за секцията и за Конференцията беше на Преслава Петкова от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ и беше озаглавен „Езиково-стилни равнища в книгата на Цезари Лазаревич “Żeby nie było śladów. Sprawa Grzegorza Przemyka” – аспекти на превода“.

Конференцията беше закрита от проф. д.н. Петър Сотиров в Центъра за руски език и култура при Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин. Участниците изразиха своето удовлетворение от възможността да споделят своите идеи и научни търсения, и си пожелаха да се видят отново следващата година, когато конференцията ще отбележи своя петнадесетгодишен юбилей.