Резюме. Статията обръща внимание на проблемите с правописа на думи, съдържащи буквите л и у, които произхождат от масовата некоректна артикулация на алвеоденталната съгласна [л] като [ў] и съответната ѝ перцепция. В предишни публикации доказваме, че такъв проблем съществува и може да се разглежда в рамките на Теорията за езиковото управление (LMT). Хипотезата, на която се основава изследването, е, че този проблем е повсеместен и достатъчно сериозен още в началното училище при усвояването на правописа, така че да провокира дискусия за нуждата от специално внимание към него. Целта на настоящата статия е да представим експеримент, проведен с 8 – 9-годишни ученици от началното училище, какъвто до този момент не е провеждан. В него участие взеха 84 ученици от четири училища – две от Благоевград и по едно от Варна и Поповица (Пловдивско). Резултатите потвърждават нашата хипотеза за ясна тенденция към допускане на правописни грешки в думи, съдържащи буквите л и у.

Ключови думи: правописни грешки; начално училище; алвеолна съгласна [l]; кирилски букви Л и У; Теория за езиковия мениджмънт

От 2012 година задълбочено изследваме темата за артикулацията, перцепцията и правописа на алвеоденталната съгласна [л]. В последните десетилетия [л] масово се изговаря с различна от стандартната артикулация, която условно отнасяме към възприетия в българската лингвистика вариант [ў]. Става дума за артикулация на съгласната [л], при която устните се изтеглят напред и се закръглят, както при произношението на [у], а едновременно с това преградата между езика и алвеоденталната област не се реализира. Традиционно този тип учленение се отнася към артикулационните нарушения и се разглежда като предмет на работата на логопедите (Todorova, Atanasova, 2010). Да, специалистите логопеди могат да го коригират съобразно изговорните норми на българския език, но според нас проблемът отдавна е излязъл от полето на логопедията. Необходимо е да бъде анализиран от лингвистична гледна точка, тъй като това е интересен езиков феномен, на който сме съвременници.

Проблемът е отбелязван от други автори още през седемдесетте години на миналия век, но не е изследван детайлно (Mladenov, Sotirov, 1992; Naydenova, 1998; Zhobov, 2004; Murdarov, 2001; Soroka, 2013; Tanev, 1995; Bozhanina, 2014). Може да се каже, че зараждането на промяната в артикулацията на звука [л] започва през седемдесетте години на миналия век, тъй като оттогава датират първите сведения за наличието му в книжовната реч (Holiolchev, 1974). Постепенно обаче този изговор става все по-масов поради ред причини от социофонетичен характер и в крайна сметка днес сме свидетели на реална промяна в изговора и перцепцията на съгласната [л]. В момента децата в училищна възраст са всъщност първото поколение българи, голяма част от които не артикулират [л] според правоговорните норми и са в значителна степен склонни да заменят [л] с [у] и обратно. Този начин на артикулация води до съответната перцепция (съгласната [л] се възприема като гласната [у] и гласната [у] – като [л]), а по този начин се стига до грешки в правописа. В тази връзка, през 2016 и 2017 г. проведохме два от поредица планирани експерименти с ученици от V и VI клас в две основни училища. За да избегнем предположения, че вокализирането на [л] и възприемането му като [у] е повлияно от диалектната принадлежност на учениците, разделихме нашите респонденти на две групи от по 41 ученици от основно училище в Западна България и основно училище в Източна България. Вербалният материал е 5 изречения, които включват думи, съдържащи л (Padareva-Ilieva, Mitsova, 2016; Mitsova, Padareva-Ilieva, 2017). Те бяха продиктувани от филолози, които изговарят звука [л] според правоговорните норми на стандартния съвременен български език. Изводите след анализа на резултатите от диктовката бяха показателни за актуалността на проблема със звука [л] в речта на българите в училищна възраст. Потвърдиха се нашите предположения за явна тенденция към проблеми с правописа, произхождащи от артикулацията на съгласната [л], която се отклонява от правоговорната норма, и съответната ѝ перцепция. Анализът на настоящата ситуация и наблюденията ни провокираха решението ни да проведем подобно изследване при респонденти в начална училищна възраст (8 – 9 г.). Децата в тази възраст все още нямат изградена визуална представа за правописа на много думи, но вече имат познания за буквите и фонемите. Поради тази причина предполагаме, че влиянието на артикулацията и перцепцията на [л] като [ў] при тях ще бъде дори по-значимо.

Тъй като предходните ни наблюдения показват, че при писане се допускат няколко типа грешки, основните от които са изписване на буквата л вместо у или обратно, вмъкване на излишно л, подбрахме 2 групи думи. Всяка група се състои от по 6 думи – едната е от такива, съдържащи буквата у, която е възможно да се изпише като л (еуглена, буза, гаубица, пауза, паун, каучук), а другата – думи, съдържащи л, която е възможно да бъде заменена с у (пулт, улук, колосам, карамбол, главоломен, кулминация). Думите бяха продиктувани от начални учители на II клас в 2 училища от Западна България (Благоевград), 2 училища от Източна България (Варна, Поповица). Сред тези думи има и познати, и непознати за учениците от начална училищна възраст с идеята да се провери не заученият правопис, а способността на учениците да свързват буквата с фонемата. Думите са избрани на случаен принцип, но от корпус, събран от авторите, в който са включени лексеми с потенциална възможност при изписването им да се появят грешки по отношение на л и у. Този корпус е създаден на базата на предходни изследвания от авторите, свързани с проблема л като ў, и по-конкретно вокално-консонантното обкръжение на л, словна позиция и корелация със словното ударение. Корпусът е допълван и с наблюдения върху съвременната българска писмена реч и различните ѝ реализации.

Експериментът се базира на нашата хипотеза, че проблемът л като ў е сериозен, повсеместен и съществува още в началното училище при усвояването на правописа. Целта на експеримента ни е да подложим на проверка тази хипотеза с идеята да провокираме дискусия за нуждата от допълнителни часове в началния курс на обучение, свързани с консонанта [л].

В изпълнение на зададената цел си поставяме 3 задачи.

1. Да проверим процентното съотношение между грешно и вярно изписване на всяка дума поотделно, както и на общия брой думи.

2. Да посочим тенденциите в изписване на избраните думи, провокирани от колебания в перцепцията на консонанта [л].

3. Да проверим в процентно съотношение вярно и грешно изписаните думи между двете училища в Източна и двете училища в Западна България.

За да изпълним първата и втората задача коректно, ще представим всяка от дванадесетте думи поотделно, съответно с брой респонденти, изписали думата вярно или грешно. Освен това ще очертаем и най-често допусканата грешка, както и изключенията от нея.

Избрахме тази методология, за да бъдем в помощ на началните учители в часовете, посветени на усвояването на съгласната л и правописа ѝ.

Представяме всяка дума поотделно, защото това ще ни даде по-ясна представа за реалните резултати по отношение на правописа на думи, съдържащи л и у, отколкото обобщаващите (за всички думи) числови и процентни стойности. Както ще стане ясно в изложението по-нататък, има думи, които са вероятно по-познати за учениците и са изписани вярно от всички участници. Тези, макар и малко на брой думи, статистически понижават значимостта на числовите и процентните стойности на неправилния правопис. Това би могло да създаде грешна представа, че проблемът не е толкова сериозен. Но както става ясно от анализа на всяка отделна дума, числовите и процентните стойности на грешките значително се различават от общия процент. Някои ученици са пропускали да напишат отделни думи. Поради тази причина при анализа на определени думи и количествените данни броят на участниците е различен, т.е. изчисляваме процентното съотношение за всяка дума на базата на реално участвалите в изписването ѝ, а не на базата на общия брой ученици, участвали в експеримента.

Думи, съдържащи у

Еуглена

От 44 участници в благоевградските училища 23 (53,3%) ученици са я написали вярно, а 21 (47,7%) са я написали грешно. Основната допускана грешка е добавено л пред у – елуглена – 16 ученици. Трима ученици са написали елглена – т.е. заменили са буквата у с л, и двама са показали колебание, като са вмъквали допълнително л между началните две гласни или пък впоследствие са го зачертавали. Във варненското училище от 19 участници в експеримента 10 (52,6%) са изписали думата вярно, а 9 (47,4%) са я изписали грешно. От тях шестима са заменили у с л – елглена, и трима са добавили л между първите две гласни и са написали елоглена. От 11 участници от Поповица 10 (90,9%) са написали думата правилно, а 1 (9,1%) е допуснал грешка – елуглена.

Буза

От 45 участници от Благоевград 40 (88,9%) са написали думата вярно, а петима (11,1%) – грешно, като са вмъкнали буквата л пред у – блуза. Във Варна от 20 участници 19 (95%) са я написали вярно, а 1 (5%) я е написал грешно – блуза. В Поповица всички 13 участници са я написали вярно.

Гаубица

От 45 ученици от Благоевград 22 (49%) са написали думата вярно, а 23 (51%) са я написали грешно. 11 от тях са написали галубица, т.е. вмъкнали са л пред у, 11 са написали галбица, т.е. заменили са у с л, и един е проявил колебание, като е написал л пред у и впоследствие го е зачертал. Във Варна от 20 участници в диктовката 5 (25%) са написали думата вярно, а 15 (75%) – грешно. 13 са написали л вместо у – галбица, а двама са вмъкнали л – галубица или галабица. От 12 участници в Поповица всички са написали думата вярно.

Пауза

Като цяло, тази дума е причинила твърде много колебания у пишещите. От 45 ученици от Благоевград 23 (51%) са написали думата вярно, а 22 (49%) – грешно. 17 ученици са заместили у с л – палза. Двама са вмъкнали л пред у – палуза, двама са вмъкнали л след у – паулза. Един от тях е зачертал впоследствие у, а един ученик е написал палза и е поправил л на у. От двадесет и двама участници във Варна 12 (54,6%) са написали думата вярно, а 10 (45, 5%) са я написали грешно – палза. От 13 участници в Поповица 12 (92,3%) са написали думата вярно, един (7,7%) е допуснал грешка, като е вмъкнал л след у – паулза. Твърде многото колебания в правописа на тази и останалите думи са в подкрепа на тезата ни за колебания и в перцепцията на съгласната [л] и гласната [у].

Паун

От 45 ученици от Благоевград 38 (84,4%) са написали думата вярно, а 7 (15,6%) са я сгрешили. Петима са вмъкнали л пред у – палун, а един е вмъкнал л след у – паулн. Един е проявил колебание, след като е написал грешно палун, е зачертал л. Във Варна от 20 участници 18 (90%) са написали думата вярно, а двама (10%) са я написали грешно – палун. В Поповица двама (15,4%) от тринайсетте участници също са написали палун, а 11 (84,6%) са написали думата вярно.

Каучук

От 39 участници в Благоевград само шестима (15,4%) са написали думата вярно. Останалите тридесет и трима (84,6%) са сгрешили. Най-честата грешка е замяна на у с л – калчук. Допуснали са я тридесет и двама ученици, а един е вмъкнал л след у в първата сричка – каулчук. Във Варна от 21 ученици петима (23,8%) са написали думата вярно, а 16 (76,2%) са заменили у с л и са написали калчук. Същата грешка е допусната и от един ученик (9,1%) от Поповица, а 11 (90,9%) са написали думата правилно.

От анализа на шестте думи от тази група става ясно, че основната и най-често срещана грешка, която се допуска, е замяната на у с л (елглена, галбица, палза, калчук), но също така грешка с голяма фреквентност е и вмъкването на л обикновено пред у (елуглена, блуза вм. буза, галубица, палун), но понякога и след него (паулн, паулза). Вмъкването на л е интересен феномен, тъй като от гледна точка на фонетиката и фонологията подобно консонантно съчетание в краесловие (паулн) е необичайно за носителите на българския език. Целта на настоящата статия е да се очертаят тенденциите в правописа на думи, съдържащи л и у, така че тук ще се въздържим от фонетичен и фонологичен анализ на грешките. Запазваме си обаче правото в следващите ни публикации по темата да го направим.

Думи, съдържащи л

Пулт

От четиридесет и петима ученици от Благоевград 43-ма (95,6%) са написали думата правилно, а двама (4,4%) са добавили още едно у и са написали пуулт. Същата грешка е допуснал и 1 от учениците от Варна, а 15 изобщо са изпуснали буквата л – пут (72,7%). Останалите шестима (27,3%) от общо 22-ма участници от Варна са написали думата правилно. В Поповица един ученик (9,1%) е разменил местата на двете букви л и у – плут, а 10 (90,9%) от общо 11 ученици от Поповица са написали думата правилно.

Улук

Противно на нашите очаквания, всички ученици от четирите училища и от Благоевград, и от Варна и Поповица, общо 83-ма, са написали думата правилно.

Колосам

От 76-ма ученици от четирите училища в трите града само двама – един от Варна и един от Поповица, са написали думата грешно, като са пропуснали първото о – клосам. Останалите 74-ма ученици са написали думата правилно.

Карамбол

Всички 78 ученици, написали тази дума, не са допуснали грешка.

Главоломен

От 43-ма ученици от Благоевград 37 (83,8%) са написали думата правилно, а шестима (16,2%) са допуснали грешка. Петима са изпуснали л – главоомен, а един от тях е заменил л с н – главономен. От 18 ученици от Варна 15 (80%) са написали думата вярно, а трима (20%) са пропуснали л – главоомен. Всички 11 ученици от Поповица са написали думата вярно.

Кулминация

От 45 ученици в Благоевград 28 (62,2%) са написали думата правилно, а 17 (37,8%) са я написали грешно в най-различни варианти. 8 са пропуснали л и се е получило куминация. Един е разменил местата на л и у – клуминация. Шестима са добавили у след л – кулуминация (куломинация). Двама са добавили у вместо л – коуминация. От 18 участници от Варна 8 (44,4%) са написали думата вярно, а 10 (55,6%) са допуснали грешка, като грешката отново варира – 4-ма са пропуснали л – куминация; 3-ма са добавили у след л – кулуминация; 1 е разменил местата на л и у – клуминация; 2-ма са написали у вместо л – кууминация, коуминация. Двама (16,7%) ученици от Поповица са написали думата неправилно, като са пропуснали буквата л – куминация. 10 от общо 12 ученици (83,3%) са я написали вярно.

В тази група думи изненадващо се появяват две думи, изцяло написани вярно, и една – с много нисък процент грешки. От друга страна, останалите думи имат значителен процент допуснати грешки, но те са толкова разнородни, че е трудно да се очертае определена тенденция в грешките. Въпреки това анализът показва превес на грешки от типа на: пропусната буква л – пут, куминация, клосам, главоомен; замяна на л с у – кууминация, добавяне на у между съчетанието –ул – пуулт, куулминация. Интересно е да се отбележи, че в думата главоломен грешка в изписването на първото л липсва, противно на възможните очаквания. Това би могло да наведе на мисълта, че по-голям процент грешки се допускат, когато л е в съседство с лабиални гласни. Така или иначе, всички допуснати грешки според нас са резултат от разколебаването в правописа на думи, съдържащи л и у, а това произтича от неправилния изговор и съответната перцепция.

Както се вижда от анализа на двете групи думи, участниците от Поповица са допуснали най-малко грешки в сравнение с всички останали участници. Вярно е също така, че техният брой е и най-малък. Но е видно и от процентното съотношение, че тук процентът на грешките е най-нисък. Възможната причина за това е фактът, че педагогът, обучаващ този клас, има специално отношение към поставения проблем и още от първи клас обръща по-сериозно внимание на учениците си по отношение на правописа, свързан с него.

Изводи

Освен числови и процентни стойности за всяка дума поотделно, за да по-лучим най-обща представа за проблемите с правописа, отнасящи се до думи, които съдържат буквите л и у, изчислихме общото процентно съотношение грешно/вярно на всички участници в експеримента по отношение на дванадесетте думи. Количественият анализ показва, че 24,6% са допуснатите грешки, а вярно изписаните думи са 75,4% (графика 1).

Решихме да проверим дали в резултатите би имало значима разлика, ако направим количествен анализ грешно/вярно по отношение на териториалната принадлежност на участниците в експеримента (запад/изток). Резултатите показаха, че допуснатите грешки от учениците от двете благоевградски училища съставляват 25,7%, а правилно изписаните – 74,3% (графика 2).

Сравнението с резултатите от двете училища в Източна България (Варна и Поповица) показва общо 23,5% допуснати грешки в диктуваните думи, а правилно изписаните думи са 76,5% (графика 3).

Очевидно е, че резултатите от двата региона са съвсем близки, което означава, че диалектната принадлежност по отношение на разглеждания проб лем не е от значение. Вярно е, че за да се направят генерални изводи, е необходимо в експеримента да бъдат включени повече участници от повече училища в страната, но резултатите от трите досега проведени експеримента, които включват ученици от различни възрастови групи, са достатъчно показателни за наличието на проблем с правописа на думи, които съдържат буквите л и у. По отношение на настоящия експеримент може категорично да се твърди, че се очертава ясна тенденция към проблеми с правописа на такива думи още в началния курс на обучение. Това, от своя страна, е ясен сигнал за необходимостта още в началното училище да се обърне внимание на изложения тук проблем и по този начин да се работи в посока осъзнаване от страна на учениците на допусканите от тях грешки в правописа и техния произход.

Разглеждаме това изследване като поредно доказателство в подкрепа на нашето предположение, че подобни правописни грешки са резултат от артикулацията на [л] като [ў] и съответна на нея перцепция. Поставяме този въп рос и в контекста на Теорията за езиковото управление (LMT) (Nekvapil, 2011, 2016), според която всеки езиков феномен преминава през 4 фази на управление: 1) Отбелязване; 2) Оценяване; 3) Планиране на регулация и 4) Регулация, както в междуличностната комуникация, така и на ниво организирано управление, провеждано от оторизираните за това институции (по въпроса за Теорията за езиковото управление вж. Mitsova, 2017). Според нас темата за [л] като [ў] вече е преминала през фаза 1 и напоследък е във фаза 2. Надяваме се с експерименти като настоящия да провокираме по-динамична дискусия по въпроса и проблемите, които той поражда, не само в лингвистичните среди, но и сред носителите на езика, като цяло, и в частност – на ниво училищно образование.

Благодарим на колегите Румяна Граматикова – начална учителка в 7. СУ „Кузман Шапкарев“, Благоевград; Сашка Стоицова – начална учителка в 3. ОУ „Димитър Талев“, Благоевград; Снежана Димитрова – начална учителка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Варна; Дора Солакова – учителка по БЕЛ в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Варна; Галина Йорданова – начална учителка в ОУ „Христо Ботев“, Поповица, за подкрепата и оказаното съдействие при провеждането на експеримента.

ЛИТЕРАТУРА

Божанина, С. (2014). Изговорът на алвеоденталната съгласна л като ў в съвременната българска реч. – Езиков свят, 2014, №12, 2, с. 15 – 22.

Холиолчев, Хр. (1974). За речта на говорителите, редакторите, репортьорите и кореспондентите на Радио София (сс. 30 – 37). – В: Андрейчин, Л. (ред): Проблеми на българската книжовна реч. София: Наука и изкуство.

Мицова, С. (2017). Кой управлява правописната норма във Фейсбук? Българският случай. – Проглас, 2017, №2, с. 210 – 215.

Мицова, С. & Падарева-Илиева, Г. (2017). Некоректна артикулация на съгласната [l], перцепция, правописни грешки. – Български език и литература, 59, 495 – 503.

Младенов, Хр. & Сотиров, П. (1992). Към проблема за фоностилистичното описание на езиковата вариативност. – Бъл гарски език, XLI, кн.1, 62 – 67.

Мурдаров, Вл. (2001). 99 езикови съвета. София: Просвета.

Найденова, В. (1998). Една „модна“ тенденция на фонетично равнище в съвременния български език (Нова фонема или преходна мода). – Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Том „Филологии“, 1998, № 36, 1, с. 191 – 200.

Падарева-Илиева, Г. & С. Мицова (2012). Към въпроса за ў вместо л в речта на съвременния българин. – Български език, 3, 99 – 104.

Падарева-Илиева, Г. & Мицова, С. (2016). Тенденции в изговора на алвеоденталната съгласна л в съвременната българска реч (сс. 232 – 237). – В: Ангелов, А. (ред). Проблеми на социолингвистиката. Езиковата ситуация. Състояние и тенденции, Т. 12. Велико Търново: Знак`94.

Сорока, О. (2013). За едно фонетично явление в съвременната българска разговорна реч през ухото на чужденеца. – Проблеми на устната комуникация, 9, 104 – 122.

Танев, М. (1995). Да опазим звуковото богатство на българския език. – Език и литература, 1995, №1, с. 85 – 91.

Тодорова, Е. & Е. Атанасова (2010). Постановка, автоматизация и диференциация на сонорните звукове [л] и [р] (сс. 267 – 308). – В: Матанова, В. (ред). Артикулационни нарушения: ръководство за терапия. София: Нов български университет.

Звуковете в българския език. София: СемаРШ.

REFERENCES

Bozhanina, S. (2014). Izgovorat na alveodentalnata saglasna l kato ŭ v savremennata balgarska rech. – Ezikov svyat, 2014, №12, 2, s. 15 – 22

Holiolchev, Hr. (1974). Za rechta na govoritelite, redaktorite, reportyorite i korespondentite na Radio Sofia (ss. 30 – 37). – V: Andreychin,

L. (red): Problemi na balgarskata knizhovna rech. Sofia: Nauka i izkustvo .

Mitsova, S. (2017). Koy upravlyava pravopisnata norma vav Facebook? Balgarskiyat sluchay. – Proglas, 2017, №2, s. 210 – 215.

Mitsova, S. & Padareva-Ilieva, G. (2017). Nekorektna artikulatsiya na saglasnata [l], pertseptsiya, pravopisni greshki. Balgarski ezik i literatura, 59, 495 – 503.

Mladenov, Hr. Sotirov, P. (1992). Kam problema za fonostilistichnoto opisanie na ezikovata variativnost. – Balgarski ezik, XLI, kn.1, 62 – 67.

Murdarov, Vl. (2001). 99 ezikovi saveta. Sofiya: Prosveta.

Naydenova,V. (1998). Edna “modna” tendenciya na fonetichno ravnishte v savremenniya balgarski ezik (nova fonema ili prehodna moda). – Nauchni trudove na Plovdivskiya universitet “Paisiy Hilendarski”. Tom “Filologii”, 1998, № 36, 1, s. 191 – 200.

Nekvapil, J. (2011). The history and theory of language planning. In Eli Hinkel (ed.), Handbook of Research in Second Language Teaching and Learning. Vol. 2. New York and London: Routledge, (pp. 871 – 887).

Nekvapil, J. (2016). Language Management Theory as one Аpproach in Language Policy and Planning. Current Issues in Language Planning, 17 (1), (pp. 11 – 22).

Padareva-Ilieva & G., S. Mitsova (2012). Kam vaprosa za ў vmesto l v rechta na savremenniya balgarin. – Balgarski ezik, 3, 99 – 104.

Padareva-Ilieva, G. & Mitsova, S. (2014). Is Bulgarian Language Losing Its Alveodental Consonant [l]? – IJLC, 2, 1, 45 – 65.

Padareva-Ilieva, G. & S. Mitsova (2016). Tendentsii v izgovora na alveodentalnata saglasna l v savremennata balgarska rech (ss. 232 – 237). – V: Angelov, A. (red). Problemi na sotsiolingvistikata. Ezikovata situatsiya. Sastoyanie i tendentsii, T. 12. Veliko Tarnovo: Znak`94.

Soroka, O. (2013). Za edno fonetichno yavlenie v savremennata balgarska razgovorna rech prez uhoto na chuzhdenetsa. Problemi na ustnata komunikatsiya, 9, 104 – 122.

Tanev, M. (1995). Da opazim zvukovoto bogatstvo na balgarskiya ezik. – Ezik i literatura, 1995, №1, s. 85 – 91

Todorova, E. & Atanasova, E. (2010). Postanovka, avtomatizatsiya i diferentsiatsiya na sonornite zvukove [L] i [R]. In V. Matanova (Ed.), Artikulatsionni narusheniya: Rakovodstvo za terapiya. (pp. 267 – 308). Sofia: Nov Balgarski universitet.

Zhobov, Vl. (2004). Zvukovete v balgarskiya ezik. Sofia: SemaRSH.