Резюме. Авторът представя професионално мнение по проектозакона за народната просвета от 2016 година. Разгледани са ключовите компетентности, които са дефинирани, политиките, гарантиращи равнопоставеност и повишаване на качеството. Коментирана е също и новата трудова характеристика на длъжността учител.

Ключови думи: opininion, Law on Public Education, key competences, new teacher’s job description

Новият закон не чука на нашата врата! Той влезе в нашите домове като очакван, но не от всеки канен гост. Той не пита! Той разпорежда! Неговите текстове не са пожелателни. Те са императивни. А езикът на правото гласи: „Незнанието не оправдава незнаещия!“.

Законът е факт! Реформата – предстои! ТОЙ е на книга, ТЯ е процес!

Този сложен многопластов процес не може да се осъществи нито за ден, нито за два. Той е непредсказуем, защото се работи с човешка материя. Найтрудно се работи с хора, а учителската професия е тази, чиито резултати идват след години! Реформата в предучилищното и училищното образование цели да осигури на младото поколение образование, насочено към постигане на неговото интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие, към формиране на редица ценности и компетентности (чл. 5, ал. 1), необходими за изграждане на активни личности, готови за пълноценно реализиране в обществения живот.

В контекста на Европейската и Националната квалификационнарамка излязоха на преден план ключовите компетентности като доказана способност за използване на знания, умения и личностни, социални и/или методологични дадености в работни или учебни ситуации и в професионално и личностно развитие.

Ключовите компетентности, дефинирани в чл. 77, ал. 1 – ЗПУО и чл. 2, ал. 1 – Наредба №5/30.11.2015 г. за общообразователнатаподготовка, са:

1. компетентности в областта на българския език;

2. умения за общуване на чужди езици;

3. математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;

4. дигитална компетентност;

5. умения за учене;

6. социални и граждански компетентности;

7. инициативност и предприемчивост;

8. културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;

9. умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.

Целите на Европейската квалификационна рамка имат своята история по дългия и труден път на трудовата миграция, докоснал пряко или косвено хиляди български семейства. Признаването и валидирането на компетентностите се оказа основният двигател на четирите свободи – свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора. Двете основни цели на ЕКР: насърчаване на мобилността на гражданите между отделните страни и улесняване на тяхното обучение през целия живот, поставиха нов фокус в образователните политики. Работната сила в България се нуждае от ключови умения, необходими за нейната реализация в XXI век. Те се дефинират като познавателни, социалноемоционални и технически.

Резултатите от националното панелно проучване в България (BLISS) през 2016 година довеждат до важни последствия за образователната политика, обособени в три приоритетни области

Осигуряване на по-голяма равнопоставеност

− Задължително и достъпно ранно образование

− Ранно включване на бедните, уязвими и маргинализирани групи

Подобряване на качеството

− Учебна програма и материали

− Стандарти за учителите и квалификация

Подобряване на отчетността и съответствието на потребностите

− Автономия на училищата и университетите

− Държавни университети

− Ангажиране на работодателите в професионалните училища и университетите

− Наличие на информация за пазара на труда

Естественият ход за подобряване качеството на образователния продукт в трудния процес на реформата е обвързан с една ключова фигура – българския учител! Учителят герой очаква своя професионален профил. Той обмисля квалификационните си кредити и планира своето професионално развитие. До неговото рамо, а не срещу него, стои новият му партньор – ученикът!

Очакванията от българския учител са космополитни. Той е в центъра на промяната и от него зависи сложният механизъм на реализацията на образователните политики.

Десетте най-важни негови характеристики могат да го определят като:

1. Високо квалифициран – притежаващ солидна основа от научни теоретико-практически знания, умения и компетентности, с които може да осигури високо качество на преподаване за постигане целите на образователно-възпитателния процес; умеещ да планира не само годишното си разпределение, но и личното си време в посока професионално израстване, отнасящ се сериозно към предварителната подготовка в краткосрочен и дългосрочен план, поставящ ясни и точно формулирани цели и умеещ да ги операционализира според особеностите на урока, нивото на подготвеност на класа и потребностите на учениците.

2. Мотивиран да повишава квалификацията си с оглед националните приоритети в „Стратегията за учене през целия живот“, стоящ далеч от рутината, креативен и търсещ посока не само на собственото си развитие, но и на всеки ученик; включващ се активно не само в урочната, но и в извънурочната дейност не само по предмета, по който преподава, но и на образователната институция като цяло; превръщащ активността на учениците в осъзната необходимост за академичното им израстване.

3. Емоционално интелигентен – умеещ да контролира емоциите си, по-знавайки се, да разбира ученици, родители и колеги и да предотвратява и управлява възникването на конфликти, да решава проблемни ситуации, да се справя с агресията и насилието с превантивни мерки, емпатичен, умеещ „да влиза в обувките на другия“, да бъде съпричастен и благоразположен към проблемите на хората.

4. Притежаващ комуникативни умения в невербалната и писмената комуникация: използващ адекватни езикови и неезикови средства за изразяване (богата, точна и изразителна реч), чрез които да ангажира вниманието на учениците; формулиращ ясни, достъпни и разбираеми въпроси.

5. Високо хуманен – притежаващ морални и личностни качества, достойни за подражание, подкрепящ и търсещ изразяването на лично мнение дори когато то е различно от утвърдените и приети гледни точки; осъществяващ във висока степен възпитаваща дейност в духа на общочовешки ценности, утвърждаващ атмосфера на доверие и толерантност; даващ личен пример чрез уравновесеност на поведенчески и емоционални изяви, внушаващ авторитет, респект и уважение.

6. Новатор и компютърно грамотен – с възможности за приложение на интерактивни методи на преподаване и осигуряване на взаимодействието на всички фактори на интерактивната образователна среда, създаващ по-интересни, по-оригинални и по-креативни и иновативни практики като основа за развитие на ефективен учебен процес (гарантиране трайност на знанията, развитие на въображението и засилване на познавателната дейност, стимулиране процесите на запомняне и възпроизвеждане чрез предметно-образната памет и др.).

7. Гъвкав при умелото съчетаване на административни задължения съгласно ДОС и свободата на преподаване, произтичащи от нуждите на днешните деца и ученици; прилагащ във висока степен разнообразни интерактивни методи на преподаване във всички аспекти на урока, съчетаващ подходящи методи на обучение и владеещ богат арсенал от интерактивни техники; притежаващ умения за презентиране на учебното съдържание чрез достъпни и логични, ясни и разбираеми обяснения.

8. Професионално отговорен за реализиране на държавната политика в българското образование, изискванията и дейностите за развитие на ключовите компетентности, прилагащ индивидуален и диференциран подход в обучението, умеещ да създава подкрепяща среда, задаващ въпроси с различна трудност.

9. Познаващ изискванията за оценяване съгласно действащата нормативна уредба и използващ ефективни и разнообразни форми на проверка и оценка, самооценяване и взаимно оценяване, съобразени с коефициента на тежест при определяне на срочната и годишната оценка, стремящ се оценките да са обективи и добре аргументирани (да се получава информация за ученическите потребности).

10. Социално адаптиран – получаващ социалното одобрение на обществото като движещ фактор за утвърждаване авторитета на образователната институция, в която се реализира професионално, стремящ се към непрекъснато самоутвърждаване и личностна реализация, носещ собствена харизма, интелигентност, обаяние и магнетизъм, притежаващ най-силната референтна власт.

Българският учител го може! Затова е ГЕРОЙ!!!