Резюме. Статията разглежда учебно-помощните издания на литературната класика в контекста на издателската и образователната политика на база готова издателска продукция, която е в обращение на пазара в периода 1990 – 2014 г. Анализът се състои в съпоставката на вътрешните елементи – подбор на текстовете, разположение на приложенията и принципи на текстологическа подготовка, което ни позволява да ги разделим в две големи групи. Конвенционални – характеризират се с цялостна структурна и жанрова хармоничност между компонентите на всеки том от поредицата. Комерсиални – характеризират се със занижено качество на редакторскосъставителската дейност. Двете тенденции показват същността на издателските избори, които варират в широк диапазон и ни позволяват да говорим за различия между тези, на пръв поглед, идентични издателски продукти.

Ключови думи: literary-artistic book publishing; literary classics; publishing series; literary education

Появата на този текст е провокирана от големия брой поредици на учебно-помощни издания на литературната класика, които са в обращение на пазара в периода 1990 – 2014 г. През разглеждания период различни издателства със сходен продуктов асортимент предлагат своя прочит на класическата литература и в различна степен изданията им подпомагат ученика и разширяват възможностите му за анализ и интерпретация на текстовете. На пръв поглед, въпросът насочва към учебно-помощната функция на поредиците, но поставяме акцент върху редакционно-издателския процес чрез анализ на оригиналността на редакторските концепции, принципите на структуриране на поредиците, подбора на паратекстовете и функциите на познатите ни поредици. Това ни позволява да ги разделим в две големи групи.

Първата група поредици са обмислени проекти, придържащи се към установените в практиката правила и елементи. Тях определяме като конвенционални: („Малка ученическа библиотека“ – „Слово“; „Класиците в училище“ – „Слово“; „Критически прочити и коментари“ – „Слово“; „Българският канон“ – „Анубис“; „Европейският канон“ – „Анубис“; „Книги за ученика“ – „Пан“; „Библиотека на ученика“ – „Скорпио“; „Нова библиотека за ученика“ – „Просвета“; „Класика за ученика“ – „Ариадна“; „...в 64 страници“ – „Страница“).

Конвенционалните поредици залагат на детайлен анализ и интерпретация, като по този начин формират система от приложения и предговори. Този подход развива представата за литературата, която може да подпомогне личностното и литературното развитие на ученика. Поредиците осигуряват добра основа за интерпретация и така са полезни на читателската си аудитория. Цялостната интерпретация в тях отговаря на едно по-високо ниво на читателска подготовка. Стремежът на редакторските екипи е ориентиран към включване на елементи в структурата, с помощта на които се предоставят знанията за литературата чрез аргументи, интерпретации, фактология. Така поредиците могат да бъдат ползвани като подпомагащи или проблематизиращи по определен начин четенето на съответния автор. В рамките на този конвенционален модел се изгражда представата за художественото произведение и се прави възможно постигането на литературно познание. Моделът се превръща в успешна издателска стратегия.

Издателите споделят целите и задачите, които влагат в поредиците си: „мисълта, че можем да сме полезни на голяма група читатели, най-вече учащи, при това най-трудолюбивите и амбициозните от тях, наистина заслужава усилията и финансовите рискове“1). Те демонстрират привързаност към установените в практиката структурни елементи, спазват основните дидактически принципи, като акцентират върху изискванията за последователност, достъпност (от простото към сложното), системност. Всички структурни елементи следват строга последователност в цялата поредица. По този начин обмисленият подход се развива благодарение на издателската амбиция да се придвижи до пазара стойностен продукт.

В някои от изследваните конвенционални поредици присъства и водещ поредицата редактор, като се наблюдава следната закономерност: колкото по-вече специалисти работят над поредицата, толкова по-сложна, съдържателна и функционална е тя. Това е една от основните им характеристики. В тази издателска практика проф. Бенбасат вижда утвърждаване и институционализация на самата поредица.2) По този начин издателите съумяват максимално да постигнат целите си както на ниво функционалност на издателския продукт, така и на ниво пазарен успех.

Конвенционалните учебно-помощни поредици са отворена структура, която поставя в основата си комуникацията с ученика и интерпретацията на художествените текстове. В този смисъл, ролята им не е просто образователна, но и обществена, те „правят усилие да компенсират несъвършенствата както на програмата [...], така и недостатъчната адекватност на методическия апарат в някои от учебниците“3). В тях се срещат различни гледни точки. Замисълът се доближава до този на научните издания на литературната класика. Представените литературно-критически позиции въвеждат ученика в различни тълкувателни стратегии, а крайният потребител в зависимост от личните си нагласи ще може да се запознае и с художествения текст, и с различни негови интерпретации. Конвенционалните поредици следват ДОИ и УС по БЕЛ и поради това влизат в диалог с уроците по литература като допълващ учебника продукт.

Успоредно с конвенционалните поредици на пазара се появяват и друг вид, комерсиални поредици, които са с по-различна структурно-съдържателна конструкция и справочен апарат: („Златна библиотека“ – „Бриз“; „Училищна библиотека“ – „Д. Яков“; „Библиотека за ученика“ – „Отечество“, 1992 г.; „Българска класика“ – „З. Стоянов“; „Ключът към класиката“ – „Труд“ и „Клиф Нотс“).

Те се различават и в останалите си параметри, като адрес, функции, цел. Частично структурата им се припокрива с конвенционалните поредици. И при тях съдържанието се определя от учебните програми по литература, причисляват себе си към учебно-методическия комплект, спадат към материалите за самостоятелна работа на учениците. Това им позволява да се припознаят като „добър помощник на учениците в подготовката им за зрелостния изпит и в дейностите по проверката и оценката на тяхната работа в процеса на обучението“4). Но те предоставят по-ниска степен на знания, което не им пречи да се радват на търговски успех поради добра реклама и успешни маркетингови стратегии, използвани от издателите им.

В комерсиалните поредици основните характеристики: учебни, като съдържащи в себе си основни образователни цели; и от друга страна, помощни, като допълващи учебника издания, които допринасят за разширеното и задълбочено усвояване на материала, са размити и почти отсъстват. Това ни дава основание да ги наречем още поредици на липсата и отсъствието.

В комерсиалните поредици (фиг. 2) се вижда липсата на основни моменти от редакционно-издателската подготовка.

Основната икономическа цел поставя широк спектър от въпроси и проблеми. Поредиците са превърнати в продукти за широка употреба. На тях издателите гледат като на доходен бизнес. Тук трансформацията, за която говори проф. А. Бенбасат, на високата литература в масова книга практически е реализирана. „Това пак е високата литература, респективно литературна класика, но издавана (преиздавана) вече в масови тиражи с меки корици, в удобни формати, оформяни обикновено в поредици/серии и продавана на ниски цени.“5)

Една от основните причини, поради която разглеждаме тези поредици като комерсиални, е липсата на екипен труд на специалисти от различни области, които обединяват компетентностите си. В случая с комерсиалните поредици резултатът от работата на неспециалистите, липсата на редактор, инертността и некомпетентността веднага се забелязват. Осезаема също така е и липсата на практикуващи учители или литературоведи, а непознаването на ДОИ нарушава функционалността на поредиците. Като сериозни последици можем да посочим формалното отношение към редакционния процес, спестяването на средства от коригиране, редактиране и оформление. Липсата на водещ по-редиците редактор и редколегия, липсата на ясна методологическа система за структуриране на отделните елементи в поредицата предполага и отсъствието на издателска концепция като основен подход. За съжаление, това не са случайни явления, а налагаща се практика, която дискредитира както цялостния редакционно-издателски процес, така и издателската институция. Друг важен проблем е този за паратекстовите елементи: критически текстове, справочен апарат, речници. Апаратът е нужен, за да отличи този вид издания като надграждащи и дава възможност да ги идентифицираме и потърсим в потока от останалите издания. В класическата схема (фиг. 3), която се използва при конвенционалните учебно-помощни литературни поредици, томчето е разделено на три части:

Комерсиалните поредици подменят структурата, учебно-помощ ната функция, целите на издаване на поредиците. При тях се наблюдават несъответствие на разделите и несъвместимост в тяхното съдържание, отсъствие на единство при оформянето на структурните елемнти. Отсъствието е доказателство за ниското ниво на издателската продукция. Трябва само да отбележим, че и в двата случая има търсени и умишлено следвани издателски стратегии. Концепцията при комерсиалните поредици е заимствана от конвенционалните, но е възпроизведена неправилно. При комерсиалните (фиг. 4 и фиг. 5) всяко томче от поредицата се състои от две отделни части. Първата е художественият текст. Що се отнася до втората, която най-общо можем да определим като информационна, в някои от поредиците тя липсва (напр. „Златна библиотека“ – „Бриз“; „Библиотека на ученика“ – „Отечество“, 1992 г.). В комерсиалните поредици структурата е максимално опростена. или:

Паратекстовете и справочният апарат са елементи с функционален статус, имат определени задачи и придават значимост на изданието. Като недостатък можем да посочим още некачествено подготвения, с неправилен или случаен подбор на материалите паратекстов апарат на поредиците. Очевидно е, че структурирани по този начин, комерсиалните поредици, като масов продукт, няма да окажат необходимия ефект върху читателя и да влязат в диалог с него. В същото време, избирайки стратегическа система от пазарноориентирани приоритети, се нарушават определени държавни образователни изисквания и по този начин се накърнява институционалността им. Държавните образователни изисквания ясно дефинират целите и задачите пред учебните помагала, за да се превърнат те в част от литературното образование. Утвърдените на институционално ниво и в издателската практика характеристики тук отсъстват. Паратекстовете са подменени с опростена справочна информация. Поредиците не могат да се похвалят нито с високо ниво на редакторска и текстологична подготовка, нито с образователни ценности и актуалност.

Основният елемент, който носи надграждащата информация – литературно-критическата статия, в комерсиалните поредици липсва. Общата тенденция е да се представят фрагменти от обзорите на утвърдени имена. В приложенията тя е подменена с фрагменти (напр. „Българска класика“ на ИК „Захари Стоянов“) от статии на известни (от миналото и вече не между нас) литературни критици за автора и творчеството му. Функцията им е да предоставят възможност за различни подходи към литературното произведение. Въпреки това фрагментарността е недостатък и изключва помощната функция на изданията. По този начин помагалото не реализира пълноценно своите приоритетни функции. Изгубен е балансът между различните интереси, които се срещат в концепция, цел на издаване и употреба. Комерсиалните практики, които разглеждаме все по-често като „обичайна практика“ в книгоиздаването, водят до нарушаване на важни редакционни процеси и негативно влияние върху институцията издателство. Тази бърза промяна на традицията и стандарта в издаването на учебно-помощните издания, наложена от стремежите на издателите към увеличаване на пазарния дял и ръст в оборота, е сериозен недостатък в бранша.

Неизбежно възниква въпросът: какво мотивира издателите да използват фрагменти от литературно-критически статии? И по-конкретно – на доста по-стари и не съвсем актуални интерпретации на литературното произведение?

Предвид че са съставни издания, носител на авторското право тук е съставителят. Практиката при комерсиалните поредици налага тенденцията за издаване без отговорен редактор и съставители на отделните томове. При някои от поредиците, ако фигурира име, то е на самия издател. Това означава, че издателството редуцира значително инвестициите си. И още един факт, доказващ основната цел на анализираните поредици. Законът за авторското право и сродните му права е предвидил условия, при които е допустимо да се използват свободно произведения, обект на авторско право: „Член 24 от ЗАПСП изброява случаите, в които е допустимо свободно използване на авторски произведения без съгласието на автора и без заплащане на съответно възнаграждение за това, като някои от тези изключения са от особено значение за целите на образованието. На първо място, допустимо е използването на цитати от вече разгласени произведения при критика или обзор. Задължително е обаче да се посочат източникът и името на автора“6).

Сериозността на този проблем може да бъде осъзната едва когато споменем факта, че издателите не правят препратка към първоизточника на статията, част от която са използвали. Това е проява на некоректност и непрофесионализъм.

Тук наблюдаваме повишено внимание към бизнес резултатите и недостатъчно – към основополагащите редакционно-издателски дейности и стратегии. Като последици можем да изведем формализирането и обезличаването на отделни редакторски и издателски дейности, които водят до трансформация и подмяна както в структурата, така и във функциите на поредиците. „Създаването и производството на учебници се превърна в открит печалбарски бизнес – един от най-грубите и вулгарно отчитащи „финансовите“ печалби на издателства и авторски колективи. Културният интерес не просто се пренебрегна, той изчезна.“7) Комерсиалните поредици се превръщат в продуктови предложения, които удовлетворяват конкретно възникнали потребности на пазара, и в този смисъл биха могли да се разглеждат като функционални (за конкретната потребителска група) поредици. Предвид спада на интереса към четенето, и по-конкретно към задължителните автори и произведения, „в условията [...] на масовост на прагматичните нагласи заниманията с литература се превръщат във все по-голямо предизвикателство пред ученици и учители“8). В този смисъл, комерсиалните поредици със своя фрагментарен характер предлагат „изгоди“ за своите потребители и това им дава възможност (със свой ствата и характеристиките си) да се възприемат от тази категория потребители като желани и предпочитани.

В хода на структурния анализ се потвърди двойствената същност на учебно-помощните издания на литературната класика. Традиционните редакционно-издателски дейности са представени в различна перспектива: говорим за разновидност на концептуално, структурно-съдържателно и функционално ниво. Въпрос на избор е дали всички етапи в подготовката на поредицата ще бъдат осъществени, за да може издателят да гарантира качествен краен продукт, или усилията ще бъдат насочени към водещото очакване от тях – ефективност в контекста на пазарната икономика. Различните издателски решения (формирани на базата на редакторски концепции и върху не по-малко важните издателски стратегии), които варират в широк диапазон, ни позволяват да говорим за различия между тези на пръв поглед идентични издателски продукти. „Подходите са различни и резултатите – различни.“9)

Основният извод, до който стигаме, е, че тук става дума за конкурентоспособността на издателствата на продуктово ниво. Наличието (или отсъствието) на редакционни екипи в подготовката и издаването на учебно-помощните издания на литературната класика има изключително важна роля за постигане на лоялност между издателството и клиентите му. Решението е стратегически избор, направен от издателя.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Интервю с Венета Велкова – управител на „Ариадна“, София, 4 юли 2014 г.

2. Benbasat, 2010: 159 – 160.

3. Gerdzhikova, 1999: 36 – 40.

4. Predgovor. In: Hristomatia za darzhaven zrelosten izpit po balgarski ezik i literatura. Sofia: Damyan Yakov. [Предговор. 2008. В: Христоматия за държавен зрелостен изпит по български език и литература. София: Дамян Яков]

5. Benbasat, 2010: 35 – 37.

6. Петкова, Светозара. Свободно използване на произведения, защитени с авторски права, за целите на образованието. // <http://cd.svoboden.net/bg/ copyright_edu.html> (03.05.2015)

7. Rasheva-Merdzhanova, 2011: 6.

8. Georgieva-Teneva, 2005.

9 .Georgiev, 1992: 54.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Benbasat, A. (2011). Banknoti i mechti mezhdu koritsite: Masova kniga i masovo knigoizdavane. Sofia: Ciela [Бенбасат, А. (2011) Банкноти и мечти между кориците : Масова книга и масово книгоиздаване. София: Ciela].

Benbasat, A. (2010). Velikotarnovskoto izdatelstvo “Slovo” – prevrashtane na provintsialnata media v natsionalna sreda (pp. 159 – 160). In: Mezhdu traditsiyata i modernostta. V. Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy University Press [Бенбасат, А. (2010). Великотърновското издателство „Слово“ – превръщане на провинциалната медия в национална среда (с. 159 – 160). В: Между традицията и модерността. В. Търново: Св. св. Кирил и Методий].

Georgiev, L. (1992). Konkursi, uchebno-pomoshtna literatura, biznes... Balgarski ezik. i literatura, 6, p. 54. [Георгиев, Л. (1992). Конкурси, учебно-помощна литература, бизнес... Бълг. език. и литература, 6, с. 54].

Georgieva-Teneva, O. (2005). (Ne)chetene i kachestvo na literaturnoto obrazovanie. Balgarski ezik. i literatura (elektronna versia), 3. Elektronno izd. LiterNet, 28.09.2005. <http://liternet.bg/publish4/ogteneva/ne.htm> (11.05.2018) [Георгиева-Тенева, О. (2005). (Не)четене и качество на литературното образование. Бълг. ез. и лит. (електронна версия), 3. Електронно изд. LiterNet, 28.09.2005. <http://liternet.bg/publish4/ ogteneva/ne.htm> (11.05.2018)].

Gerdzhikova, M. (1999). Za uchebnitsite po literatura v srednoto uchilishte. Balgarski ezik i literatura, 6, (p. 36 – 40). [Герджикова, М. (1999). За учебниците по литература в средното училище. Български език и литература, 6, 36 – 40].

Radev, I. (1993) Predgovor. In: Almanah XI klas: Balg. lit. – literaturoznanie, ez., stil, metodika. V. Tarnovo: Slovo. [Радев, И. (1993). Предговор. В:

Алманах XI клас: Бълг. лит. – литературознание, ез., стил. В. Търново: Слово]

Rasheva-Merdzhanova, Y. (2011) Ekspertnata kompetentnost na uchitelya v kompleksnata ekspertiza na uchilishtnia uchebnik. (s.s. 11 – 12). In: God. na SU Sv. Kliment Ohridski. Fak. po Pedagogika, kn. Pedagogika, T. 103. [Рашева-Мерджанова, Я. (2011). Експертната компетентност на учителя в комплексната експертиза на училищния учебник. (с. 6). В: Год. на СУ Св. Климент Охридски. Фак. по педагогика, кн. Педагогика, Т. 103].

Petkova, S. Svobodno izpolzvane na proizvedenia, zashtiteni s avtorski prava, za tselite na obrazovanieto. // <http://cd.svoboden.net/bg/ copyright_edu.html> (11.05.2018). [Петкова, С. Свободно използване на произведения, защитени с авторски права, за целите на образованието. // <http://cd.svoboden.net/bg/copyright_edu.html> (11.05.2018)].