https://doi.org/10.53656/bel2022-10-YD

Резюме. Открити са три книги на латински език, написани от български автори, възпитаници на Урбановия колеж в Рим. Става дума за речи по повод Петдесетница, произнесени пред папата и впоследствие издадени от Светата конгрегация за разпространение на вярата през 1804, 1805 и 1816 г. Първите две от тях се намират в Британската библиотека, дигитализирани са, а имената на техните автори са предадени в латински вариант като Каролус Панчо и Маринус Ръждилович. Трето подобно произведение може да бъде открито в каталога на Biblioteca Palafoxiana в град Пуебла, Мексико, но самата книга не е дигитализирана. Името на автора е Францискус Драганус, годината на издаване е 1816.

Ключови думи: стари български книги; деветнадесети век; български католици; Карол Панчо; Марин Ръждилович; Франческо Драганов; български автори на латински език

В последните няколко години бяха направени няколко важни открития, които съществено разшириха познанията ни за света на българските католици от периода XVII – XVIII век, особено за създадените от тях литературни, научни и богословски произведения. Най-важната и широко известна находка несъмнено е историята на Петър Богдан, но могат да се посочат и други, като например първата известна дисертация, написана от българин, тази на Марко Пеячевич, защитена и отпечатана в Прага през 1679 г. (Ilieva 2017, 114 – 117).

При свързаните с тази тема издирвания попадах на още три заглавия от автори българи. Става дума за книги на латински език от началото на XIX век, като и при трите имаме речи, произнесени пред Папата на Петдесетница. Авторите им са възпитаници на Урбановия колеж и поне за момента това е единственото, което ми е известно за тях. Речта за Петдесетница от възпитаник на Урбановия колеж е била традиция, която се е възлагала на някой отличил се ученик, каквито очевидно са били тримата горепосочени български питомци, и впоследствие е била отпечатвана. Всички те са издадени в Рим от типографията на Светата конгрегация за разпространение на вярата. Естеството на произведенията определя техния скромен обем: двете книги, с които разполагаме, се състоят от кратък увод – посвещение към папата, след което следва самата реч, чийто обем, разбира се, също не е голям. При третата книга разполагаме само с описанието от библиотечния каталог, но може да се предположи, че нещата стоят по същия начин.

В хронологичен ред въпросните произведения са, както следва:

1. De adventu Sancti Spiritus oratio, авторът е представен с латинския вариант на името си като Carolus Pancio, книгата е издадена през 1804 г. Съхранява се в Британската библиотека със системен номер в онлайн каталога 018441924, дигитализирана е и до нея има свободен достъп.

Пълното ѝ заглавие е: De adventu Sancti Spiritus oratio, habita in sacello pontificio Quirinali ipso Pentecostes die anno MDCCCIV. Ad Sanctissimum Dominum nostrum Pium Septimum Pontificem Maximum a Carolo Pancio, dioecesis Canadiensis, alumno Collegii Urbani de Propaganda fide.

Данни за отпечатването: Romae, ex Typographia Sac. Congr. de Prop. Fide, Praesidium Facultate.

В увода – посвещение към папа Пий VII (Sanctissimo Domino Nostro Pio Septimo, Pont. Max) името на автора е дадено още веднъж: Carolus Pancio Bulgarus, Alumnus Ven. Coll. Urbani de Propaganda Fide.

От заглавната страница може да се стигне до заключение, че авторът е принадлежал на Канадския диоцез. Този факт обаче би бил твърде изненадващ, тъй като от възпитаниците на Конгрегацията за разпространение на вярата се е очаквало да се завърнат в своята родина и да развиват дейността си там. Повероятно е да става дума за диоцеза на Чанад (dioecesis Csanadiensis), чието име тук е предадено малко по-различно. Авторът изглежда е преживял някакви перипетии, за които е намекнато в посвещението: „Защото аз бях приет преди няколко години в Урбановия колеж на (Конгрегацията за) разпространение на вярата, за да бъде обучен в църковните задължения; едва опитал с устни първите чисти глътки на доктрината, бях отнесен другаде от неочакван вихър и почти бях загубил всяка надежда да видя отново Рим: но повикан отново съвсем неочаквано в лоното на една такава майка, е трудно да се опише с каква радост съм изпълнен, когато виждам себе си не само възстановен там, откъдето против волята ми бях откъснат, но и удостоен с такава чест“.

2. De adventu Sancti Spiritus oratio, авторът е представен с латинския вариант на името си като Marinus Razdillovich Bulgarus, книгата е издадена през 1805 г. Съхранява се в Британската библиотека, системен номер в каталога 018445704, дигитализирана, със свободен достъп.

Пълното заглавие: De adventu Sancti Spiritus oratio, habita in sacello pontificio Quirinali ipso Pentecostes die anno MDCCCV. Ad Sanctissimum Dominum nostrum Pium Septimum Pontificem Maximum a Marino Razdillovich Bulgaro, alumno Collegii Urbani de Propaganda fide.

Данни за отпечатването: Romae, ex Typographia Sac. Congr. de Prop. Fide, Praesidium Facultate.

Посвещението е отново към папа Пий VII (Sanctissimo Domino Nostro Pio Septimo, Pont. Max) и името на автора е дадено още веднъж: Marinus Razdillovich Bulgarus, Alumnus Ven. Coll. Urbani de Propaganda Fide.

Относно въпросния Марин Ръждилович можем да се отбележи, че е твърде вероятно той да има някакво родство със свещеника от началото на XIX век в Северна България Матей Ръждилович, от когато имаме издадени писма още в труда на Любомир Милетич, посветен на павликяните в България (Miletich 1905, 117 – 122).

3. Третата представена тук книга не е дигитализирана и можем само да приведем данните от библиотечния каталог. Латинската форма на името на автора е Францискус Драганус, а пълното заглавие е: De adventu sancti spiritus oratio habita in sacello pontificio quirinali ipso Pentecostes die anno MDCCXVI. Ad sanctissimum dominum nostrum Pium Septimum pontificem maximum a Francisco Dragano Bulgaro alumno Collegii Urbani de Propaganda Fide.

Данни за отпечатването: Romae: ex тypographia Sac. Congr. d Prop. Fide, 18−−

Местонахождение: Biblioteca Palafoxiana (в град Пуебла, Мексико), Colección de Pliegos Sueltos. Описание (Descripción Física): 19 стр.; f°, каталожен номер (Número local 035): 276.

В заглавието годината на издаване е дадена като MDCCXVI (1716), но това е очевидна грешка и трябва да бъде MDCCCXVI (1816), отново във времето на папа Пий VII (1800 – 1823).

ЛИТЕРАТУРА

ИЛИЕВА, Л. 2017. Непозната в науката печатна книга от 1679 година на българина Марко Чипровски. Български език, 64(3), 114 – 117.

МИЛЕТИЧ, Л., 1905. Нови документи за миналото на нашите павликяни. София: Държавна печатница.

REFERENCES

ILIEVA L., 2017, Nepoznata v naukata pechatna kniga ot 1679 godina na balgarina Marko Chiprovski. Balgarski ezik, 64(3), 114 – 117.

MILETICH, L., 1905, Novi dokumenti za minaloto na nashite pavlikyani. Sofia: Darzhavna pechatnitsa.