Български език и култура по света
ТРЕТА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ (Виена, 7 – 9 декември 2016 г.)
В навечерието на своята 40-годишнина Българският културен институт „Дом Витгенщайн“ – Виена, посрещна студенти българисти от цяла Европа, които са заедно на Студентския празник – 8 декември. Натоварено с почит към университетската идея и към делото на св. Климент Охридски е откриването на международна студентска конференция на този ден. „Вратите на нашия дом са винаги отворени за вас, младите хора. Имам огромно доверие във вас, спокойна съм за бъдещето на университетската българистика“, каза проф. Румяна Конева – директор на „Дом Вигенщайн“, на откриването на станалото вече ежегодно научно събитие – интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти.
Събитието вече трета поредна година събира и лекторите по български език, литература и култура в чуждестранни университети. „Три години в човешкия живот са малко време, но три години в живота на едно научно събитие са сериозна инвестиция и отговорност, заявка за дълголетие“, допълни проф. Людмил Димитров – лектор в Люблянския университет, Словения.
Всички лектори са единодушни, че именно тази конференция поставя началото на сериозния разговор за ролята и за значимостта на лекторатите по български език, литература и култура по света; отваря дискусията за ползите, които тази институция носи за българската държава навсякъде по света, но и за проблемите; събира хора, институции и медии. Днес вече лекторите се чувстват част от общност, а благодарение на ежегодните срещи във Виена техните студенти също получават възможността да общуват помежду си.
През 2014 г. „Дом Витгенщайн“ за първи път отвори врати, за да посрещне студенти, изследващи българското – език, съвременна и традиционна култура, политика, литература... Организатори на събитието са Славянският семинар към Университета „Алберт Лудвиг“ във Фрайбург (в лицето на българския лектор там доц. Светла Черпокова) и БКИ „Дом Витгенщайн“ – Виена, в партньорство с Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и издателство „Аз-буки“. Това сътрудничество даде резултат и през следващата, 2015 г., конференцията привлече още повече и по-ентусиазирани млади изследователи. Техните доклади намериха място в сборника „България в XX век: между традицията и иновациите“, издаден от издателство „Аз-буки“.
За третото издание на конференцията организаторите са избрали провокативна поради актуалността си тема: „Културен трансфер и българска идентичност“. Проф. Елизабет Шоре – водещ изследовател в Славянския семинар и съорганизатор на събитието, заяви при откриването му: „От известно време проблемът за отношението между трансфер и идентичност привлича изследователския интерес на преподавателите от Славянския семинар. Днес тази тема е важна повече отвсякога и ни кара да се замислим не само за механизмите, които са в основата на културния трансфер, но и за личността на културния посредник (медиатор); да наблюдаваме и да изследваме себе си като културни посредници“. За идентичността по време на криза – идентичност, поддържана или разколебавана до степен на травма чрез езика, културата, идеологията, експеримента, девиацията – разговаряха младите изследователи по време на научните сесии, обединени в две секции: „Литература и култура“ и „Език, етнос, история“.
Третата международна интердисциплинарна конференция събра студенти (бакалаври, магистри, докторанти, постдокторанти), изучаващи български език, литература и култура в лекторатите в Атина, Берлин, Болоня, Букурещ, Братислава, Виена, Дъблин, Комотини, Любляна и Фрайбург. Срещата обаче беше не по-малко вълнуваща и за българските студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Великотърновския университет „Кирил и Методий“, Българската академия на науките, които намериха свои приятели и съмишленици.
Докладите от конференцията ще бъдат представени в третия сборник, издание на издателство „Аз-буки“.
Студентите за конференцията
Наделина Ивова, Милена Накова, Цветелина Ангелова, докторанти към Катедрата по български език, Филологически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград:
Участието ни в Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти беше изключително полезно. Като докторанти, успяхме да представим пред по-широка аудитория част от дисертационните трудове, които разработваме, в замяна на което получихме изключително важни и полезни препоръки. По този начин успяхме да апробираме темите си и на международно ниво – факт, изключително престижен за прохождащ млад и все още неуверен учен. Обстановката в „Дом Витгенщайн“ беше предразполагаща и преди всичко приятелски топла. Благодарим на организаторите за възможността да осъществим нови познанства с млади хора, пожелали да изучават българския език, литература и култура, както и с лекторите, подпомагащи целия този процес.
Моменти от конференцията: по време на работна сесия...
...и в почивките
Трябва да отбележим и това, че участвайки в конференцията, успяхме да усетим духа на предколедна Виена.
Надяваме се студентите от Югозападния университет „Неофит Рилски“ да превърнат участието си във Виенската конференция в традиция!
Елени Бенарди, Атински университет, IV курс:
Вълшебно е човек да пътува през декември в сърцето на Европа, за да представи доклада си на конференция по българистика и да участва в интересни дискусии с колеги от различни европейски университети. Тази година, в началото на декември, посетих за втори път Виена. Всяка година впечатленията ми стават все по-добри. В Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ се почувствах наистина на българска територия, като „у дома“ си – познати лица, приятели от миналата година. Бяхме посрещнати с усмивка. Когато учиш с желание един чужд език и попаднеш в среда, където този език се говори, се чувстваш невероятно, уютно и спокойно. От участието си в конференцията научих много неща за предмета на следването си, конкретно за българистиката и по-общо за славистиката. Надявам се и следващата година да успея да дойда на следващата конференция във Виена. Дотогава…. ДОГОДИНА, ДО АМИНА!
Мария-Василики Маргони, Атински университет, IV курс:
Втори път във Виена... По-притеснени, но и по-добре организирани, дойдохме и тази година в Австрия. Посетихме Императорския дворец, Пратера, катедралата „Св. Стефан“ и други забележителности. Австрия има доста по-различна архитектура от Гърция и вероятно това е, което така ме очарова. Добре поддържани неокласически сгради можеш да видиш навсякъде, също така и барок, готика и модерна архитектура. Въпреки студа украсените улици и забележителните коледни базари създават чувство за уют.
Конференцията се отличаваше с приятелската си атмосфера, която ни спечели и миналата година. Организаторите бяха много любезни и готови да ни помагат във всичко. Докладите бяха много интересни, а дискусиите след презентациите отговаряха на въпросите и обогатяваха знанията ни.
Благодарим на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“, на организаторите и на нашия преподавател г-н Г. Банев за това, че ни предоставиха възможността да участваме още един път в интересната „Виенска“ конференция!
Мария Сумала, Атински университет, IV курс
Конференцията, която и тази година бе проведена в културния институт Haus Wittgenstein във Виена, бе за пореден път незабравимо преживяване. Виена е прекрасен град, а организаторите на конференцията бяха много гостоприемни. Тематиката и съдържанието на докладите бяха много интересни, a преподавателите и водещите много ни помагаха при представяне на нашите изследвания.
Лично на мен ми харесва българският фолклор и се интересувам от неговото проучване в съпоставка с гръцкия, защото вярвам, че двете страни имат много общи културни черти и богата народна традиция. Въпреки че познанията ми по български език не са достатъчно високи, бях в състояние да разбера много доклади. Миналата година направих доклада си на английски, но тази година реших да се опитам да го напиша и представя на български език. Това поставяше пред мен високи изисквания и ме затрудняваше, но с помощта на преподавателя ми в крайна сметка успях и това много ме радва.
В бъдеще бих искала да науча добре български език и да изследвам българската култура. Но това, което най-много бих искала, е поне веднъж да пътувам до България и да видя отблизо тази страна.