Резюме. В статията се представят два лексикални ресурса, разработени в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език – онлайн версията на многотомния академичен Речник на българския език и ресурсът Инфолекс. Разглеждат се възможностите за тяхното приложение в лексикалното обучение по български език в училище.

Ключови думи: lexicography, lexical resources, Bulgarian language education

В дигиталната епоха езиковедите от Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН са изправени пред нови предизвикателства, свързани, от една страна, с необходимостта възможностите на информационните технологии да бъдат използвани пълноценно в лексикографската работа и в изследването и описанието на лексикалния състав на българския език, а от друга страна, с това създаваните лексикографски справочници и лексикални ресурси да достигнат по удобен и леснодостъпен начин до широк кръг ползватели. Тук ще насочим вниманието към някои от разработените в тази Секция съвременни електронни ресурси, до които е предоставен свободен достъп в интернет и които успешно може да намерят приложение в училищното обучение по български език в различни класове. Това са онлайн версията на многотомния академичен Речник на българския език (http://ibl.bas.bg/rbe/) и комплексът от лексикални ресурси Инфолекс (http://ibl.bas.bg/leksikalna-baza-danni/). Тези ресурси са подходяща основа за придобиване от учениците на знания за лексикалната система на българския език и за формиране у тях на лексикална компетентност като един от видовете езикова компетентност (Dimchev, 2007).

1. Речник на българския език (онлайн версия)

Многотомният академичен тълковен Речник на българския език (нататък – РБЕ) е един от основните проекти на Института за български език. До този момент са издадени 15 тома, обхващащи лексиката до буква Р включително, като същевременно след 2001 г. са публикувани в осъвременен и допълнен вид първите четири тома, чието първо издание датира отпреди 1990 г. От 2014 г. е предоставен свободен достъп до съдържанието на изработените томове на Речника с възможност за търсене по заглавна дума (вж. фигура 1).

Издадените досега томове включват близо 120 000 заглавни думи, което прави РБЕ най-големия по обем тълковен речник на българския език. Специфика на този лексикографски труд, отличаваща го от съществуващите по-малки тълковни речници на българския език, е широкият хронологичен диапазон и разнообразният функционален обхват на представената в него лексика. Хронологичните граници на Речника обхващат времето от първата четвърт на XIX в. до наши дни, във връзка с което в него присъства не само съвременната лексика (включително и най-новата, появила се и утвърдила се в българския език през последните 25 години), но и думи, които са били в употреба в по-ранен период, но днес вече са остарели или са в процес на деактуализация. Същевременно Речникът отразява лексиката от всички функционални разновидности на българския език – книжовна, разговорна, терминологична, диалектна (с регистрирана употреба в публикуваното народно творчество и художествената литература), просторечна, жаргонна.

Изчерпателното представяне на лексикалните и фразеологичните единици в българския език, включително и на тези, които се отнасят към пасивния речников фонд (като историзми, остарели или остаряващи думи и пр.), обуславя ценността на Речника като достоверен (и в много случаи – единствен) източник на информация за семантиката, формоизменението, употребата, съчетаемостта, произхода и пр. на българската лексика. Значителна част от думите, които не са в активна

употреба, по правило остават извън по-малките тълковни речници (в това число и
тези, които присъстват като анонимни продукти в интернет). Такъв тип лексика
обаче се среща в редица литературни произведения, включително и в текстове,
изучавани в училище или използвани като илюстрация на определени езикови
явления, поради което е важно учениците да могат да намират информация за
нейното значение и употреба.

Онлайн версията на РБЕ прави възможно получаването на лексикална ин
формация по бърз и леснодостъпен начин. В Речника ползвателите може да
направят справка например за значението на историзми като каймакамин (или
каймакам), заптие, кърсердар (срещащи се в произведения на Ив. Вазов, Й.

Йовков и други автори), на остарели думи като прилагателното драголюбен
‘мил, обичлив, приятен’ (използвано в разказите на Ив. Вазов). В РБЕ е за
стъпена широко и диалектната лексика от цялата българска езикова терито
рия, което го превръща в единствения онлайн справочник за диалектни думи,
срещащи се в народното творчество и художествената литература. Например
от Речника може да се научи, че общоупотребимата дума пост има няколко
омонима, сред които е и диалектна дума със значение ‘калпак от кожа’.

Отражение в РБЕ намират и хронологично нови, но утвърдили употре
бата си думи и съчетания като глобализация, джиесем, промоция, евроин
теграция, клинична пътека, рекламно лице, човешки ресурси; нововъзник
нали значения на познати думи като това на прилагателното име виртуален
(срв. виртуално пространство, виртуална библиотека, виртуални общно
сти), на съществителното развод (срв. развод на политически партии) и
редица други. Във връзка с това Речникът е източник на информация и за
промените и актуалните тенденции в речниковия състав.

Характерна особеност на РБЕ, която определя уникалния му характер, е де
тайлното представяне на семантиката на тълкуваните думи. Семантичната
структура на многозначните думи се описва със значително по-голяма конкрет
ност и диференциация в сравнение с другите тълковни речници. Това се вижда от
съпоставката дори само на няколко заглавки с друг академичен тълковен речник
– тритомния Речник на съвременния български книжовен език (РСБКЕ 1954 –
1959). В РБЕ съществителното огън е представено с 16 значения (срещу 9 в РСБ
КЕ), прилагателното равен – с 12 (срещу 4 в РСБКЕ), глаголът поемам/поема – с
28 (срещу 6 в РСБКЕ), а предлогът на – с 38 (срещу 19 в РСБКЕ). Тази особеност
на РБЕ обуславя потенциала му да бъде използван пълноценно както при създа
ването на упражнения и тестови задачи, насочени към проверка на знанията на
учениците за различните значения на многозначни думи, така и при самостоятел
ната им подготовка за обогатяване на лексикалната им култура.

РБЕ предоставя детайлна информация и за стиловите и стилистичните
особености на думите чрез използване на разгърната система от квалифика
тори като книжно, разговорно, жаргонно; подигравателно, пренебрежител

но, гальовно, грубо и др. Чрез този тип информация може да се подпомогне развиването у учениците на усет за функционалните особености на думите и оценъчната окраска на стилистично маркираните лексикални единици, както и на уменията за адекватно използване на думите в съответствие с типа комуникативна ситуация (официално или неофициално общуване и пр.).

Речникът е също така източник на изчерпателни сведения за парадигматичните отношения (синонимия и антонимия) в българската лексика. Информацията за синонимните и антонимните връзки на думите (както от активния, така и от пасивния речников състав) е част от тяхното семантично представяне: синонимите на тълкуваната дума (в конкретно нейно значение) се посочват след точка и запетая в лексикографската дефиниция, а антонимите – след бележката противоположно след дефиницията, срв.: висок… 5. Който надминава средното равнище на нещо от същия вид по количество, брой, сила, степен; значителен, голям. Противоп. нисък.

По-подробното семантично описание на многозначните лексеми в Речника дава възможност и за по-диференцирано (в сравнение с други тълковни речници) отразяване на синонимните и антонимните връзки при отделните значения на тези лексеми, срв. прилагателното вълшебен със синоними съответно: чудотворен в първото значение (‘който притежава чудодейни свойства’); фантастичен във второто значение (‘в който стават чудеса’) и омаен в третото значение (‘който силно очарова, пленява’).

В Речника подробно се представят и устойчивите и фразеологичните съчетания, в състава на които влизат заглавните думи. Тези съчетания се включват и тълкуват в специални блокове в структурата на речниковата статия, като чрез съответни квалификатори се уточняват техните стилистични особености. Така например в речниковата статия на съществителното име крак присъстват над 130 фразеологични единици – както по-широко известни като краката ми се клатят; едва се държа на краката си; пиша с краката си, така и по-малко известни като умен в краката (Разг. Ирон. ‘много глупав’). По този начин ползвателите имат възможност да се запознаят в пълнота с фразеологичното богатство на езика.

Друга особеност на РБЕ, която го отличава от останалите тълковни речници на българския език, е привеждането на богат илюстративен материал от автентични текстове, чрез който се показват особеностите на употребата на тълкуваните лексикални единици в контекст. Материалът е извлечен от лексикалните картотеки на Секцията за българска лексикология и лексикография, попълвани в продължение на десетилетия и съдържащи повече от 7 млн. фиша с извадки от текстове от Възраждането до последното десетилетие на ХХ в., както и от голям по обем и непрекъснато попълван и обновяван електронен архив, който е част от Българския национален корпус.

Разгледаните накратко особености на РБЕ определят уникалността му като лексикографски труд, който съвместява особеностите на тълковен речник с характеристики на други типове речници: синонимен, антонимен, на остарелите думи, фразеологичен, терминологичен и пр., и обуславят неговия по-тенциал да намери пълноценно приложение при лексикалното обучение на учениците.

2. Лексикални ресурси „Инфолекс“

Комплексът от лексикални ресурси Инфолекс включва: База данни синоними, База данни антоними, Неологичен речник, Регистър на фразеологизмите и Библиографска система за българска лексикология, фразеология и лексикография (вж. подробно Благоева, Колковска, 2014). Особено полезни за лексикалното обучение по български език са първите два от посочените подресурси, чиито функционални особености и съдържание ще представим тук. Важно е да се подчертае, че тези ресурси са разработени от професионални лексикографи чрез анализ на богат лексикален материал и с прилагане на научно издържани принципи на лексикографско описание, което ги прави надежден и достоверен източник на информация за парадигматичните отношения на лексикалните единици в българския език и определя потенциала им за пълноценно приложение в училищното обучение по български език.

2.1. Базата данни синоними (http://ibl.bas.bg/infolex/synonyms.php) е създадена въз основа на информацията за синонимните отношения на включените в Речника на българския език лексикални единици, като са използвани и данни от синонимния архив на този речник, както и от издадения през 2003 г. Синонимен речник на българския език с автор Е. Пернишка (Пернишка, 2003). В този електронен ресурс е представено синонимното богатство на съвременния български книжовен език (не е включена диалектна и остаряла лексика).

Синонимите са обединени в синонимни редове въз основа на общото (еднакво или близко) значение на две или повече лексеми. Ресурсът съдържа 8783 синонимни реда с 35 800 думи от четири части на речта: съществителни имена – 3240 синонимни реда с общ брой думи – над 12 000; прилагателни имена – 2496 синонимни реда с общ брой думи – над 10 000; глаголи – 2137 синонимни реда с общ брой думи – над 10 000; наречия – 910 синонимни реда с общ брой думи – над 3800. Отразено е възможното участие на многозначните лексеми (в различните техни значения) в няколко синонимни реда.

Търсенето в базата данни се извършва по основна форма на думата с възможност за прилагане на филтър за част на речта. Синонимните редове, в които участва търсената дума, се извеждат един под друг с нарастваща номерация, вж. фигура 2.

При подредбата на лексемите в синонимните редове на първо място се по-сочва доминантният синоним, който изразява най-отчетливо общото значение на всички лексеми от реда. Мястото на останалите членове на реда се определя, от една страна, от степента на семантична близост с доминантния синоним. Например при различия в интензивността на означеното действие или признак подредбата е в посока от неутралния синоним към синонимите, изразяващи по-висока степен на действието или признака (срв. синонимен ред 1. на прилагателното име голям, представен на фигура 2 по-горе). От друга страна, мястото на съответните синоними в реда зависи и от техните функционално-стилистични особености, като стилистично или емоционално-експресивно маркираните единици се поставят след неутралните (срв. прилагателните ширен и крупен съответно в синонимен ред 3. и 4. в същата фигура).

Разглежданият ресурс не включва тълкувания на значенията, обединяващи съответните синонимни редове, но за улеснение на ползвателя при необходимост в скоби след даден член на синонимния ред се привеждат пояснения, които насочват към семи от значението на конкретната дума или към специфична нейна съчетаемост. Например в изведените във фигура 2 по-горе синонимни редове 5. и 6. различните значения на прилагателното голям са маркирани съответно чрез поясненията „за количество“ и „за предмет“. Важно е също така, че се уточняват функционално-стилистичните особености на отделните синоними с помощта на различни квалификатори като разговорно, книжно, пренебрежително, преносно и др., поставени в скоби след съответната дума. По този начин потребителят бива улеснен при избора на най-подходящ синоним за конкретна комуникативна ситуация.

2.2. Базата данни антоними (ibl.bas.bg/infolex/antonyms.php) е разработена въз основа на информация от многотомния Речник на българския език, както и от Речник на антонимите в българския език с автори Е. Пернишка и Ст. Василева (Pernishka, Vasileva, 1997). Концепцията се базира на схващането, че антонимията е „парадигматична семантична връзка на противопоставяне на две и повече различни лексеми от една част на речта по значения за напълно противоположни понятия за признаци, предмети, действия, явления или отношения“ (Pernishka, 2013: 565). Ресурсът представя антонимните отношения на общоупотребимата лексика в българския език и включва около 8500 думи от четири части на речта, разпределени в 3644 антонимни реда: съществителни имена – 1399 антонимни реда с общ брой думи – над 5600; прилагателни имена – 1092 антонимни реда с общ брой думи – над 4100; наречия – 582 антонимни реда с общ брой думи – над 2100; глаголи – 571 антонимни реда с общ брой думи – над 3000. Отразена е възможността многозначните думи в различните си значения да се включват в различни антонимни връзки, т.е. да образуват различни антонимни редове.

Търсенето в базата данни се извършва по основна форма, като също е възможно прилагането на филтър по част на речта, вж. фигура 3.

Както при синонимната база данни и тук при необходимост се представя насочваща информация за семантични, съчетателни или функционално-стилистични особености на членовете на антонимните редове, чрез което ползвателят се ориентира за правилната сфера на употреба на съответните антоними.

3. Възможности за приложение на съвременните лексикографски и лексикални ресурси в обучението по български език

К. Димчев (2016) формулира следните цели на лексикалното обучение, насочени към обогатяване на лексикалната култура на учениците: лингвопрагматични, лингвокогнитивни и лингвокултурологични. Според автора лингвопрагматичните цели „се отнасят до усвояването на комуникативно-речеви умения за подбор и съчетаване на думите в зависимост от речниковото им значение, от комуникативната ситуация и от индивидуалните предпочитания на участниците в общуването; разширяване и активизиране на речниковия запас на подрастващите чрез: (1) запознаване със значения на думи, предпочитани в нови за учениците социокултурни сфери, и (2) овладяване на нови значения на познати думи – развиване на езиковия усет за лексикална и синтактична съчетаемост“ и др.; лингвокогнитивните цели се свързват с овладяване на „декларативни знания за: думата като речникова единица и начините, по които тя функционира в речта; речниковото значение на думата; синонимията, антонимията и паронимията; думите с пряко и с преносно значение; многозначността на думите; домашните думи; лексикалните заемки; промените в речника“ и др.; и на „процедурни знания за: системата от последователни операции на лексикалния анализ и на редактирането; операциите при справки с речници“ и др.; а чрез лингвокултурологичните цели „вниманието се насочва към значението и употребата на думите, към богатството на българската лексикална система и към възможностите ѝ да бъде инструмент за отразяване на най-фини отсенки на мисълта; думите и различните им форми се осмислят като носители на културна информация, на елементи от националната ни култура и самобитност; у подрастващите се формира потребност за избор на подходящата дума с оглед на комуникативната задача и условията на общуване“ и пр. (Dimchev, 2016: 459 – 461).

Съвременните професионално разработени лексикографски и лексикални ресурси (като електронни лексикални бази от данни, речници с онлайн достъп и пр.) са подходящо средство за осъвременяване и оптимизиране на методите за преподаване на лексикални знания чрез прилагане на подходи, насочени към развиване на уменията на учениците за търсене, извличане и анализ на лексикална информация. Това е важно за постигане на посочените от К. Димчев цели на лексикалното обучение в следните насоки:

– формиране у учениците на процедурни знания (като част от лингвокогнитивните цели на лексикалното обучение) за дейностите, свързани с търсене на информация в електронни речници и бази от данни;

– създаване на комуникативно-речеви умения у учениците, разширяване на речниковия им запас (като част от лингвопрагматичните цели) и на знанията им за думите като носители на националнокултурна информация (като част от лингвокултурологичните цели);

– повишаване на лексикалната култура и придобиване на компетентност за прилагане на изследователски подходи като анализ и „декодиране“ на речникови дефиниции и съотнасянето им с конкретни лексеми или лексикални значения; формулиране на лексикографски дефиниции за конкретни думи въз основа на наблюдения върху употребата им в реални текстове; извличане на информация за съчетателните възможности, за синонимните и антонимните връзки на думите чрез анализ на контекстуалното им поведение и др.

Придобитите по този начин познания и умения ще дадат възможност за по-стигане на целите на лексикалното обучение по-ефективно и в съответствие с възможностите на съвременните информационни технологии, което е в синхрон както с интерактивните насоки на обучението, така и с нагласата на самите ученици от днешното интернет поколение. Затова се надяваме, че представените тук ресурси ще намерят място както по време на урочните занятия, така и при самостоятелната подготовка на учениците и при проверка на знанията.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е представен на Националния форум „Предизвикателства пред развитието и разпространението на българския език, литература и култура“, 12.04.2016 г., ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Съорганизатори: ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Филологически факултет, НИОН „Аз Буки“, Институт за български език – БАН, Асоциация на българските училища в чужбина.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

[Blagoeva, D. & S. Kolkovska (2014). „Infoleks“ – leksikalni resursi za balgarskiya ezik. – V: Ezikovi tehnologii i resursi za balgarski ezik. Sastav. Sv. Koeva. Sofia: „Prof. Marin Drinov“ s. 202 – 215 [Благоева, Д. & С. Колковска (2014). „Инфолекс“ – лексикални ресурси за българския език. – В: Езикови технологии и ресурси за български език. Състав. Св. Коева. София: „Проф. Марин Дринов“ с. 202 – 215].

Dimchev, K. (2007). Za otnosheniyata mezhdu ezikova kompetentnost i ezikovedska kompetentnost. – Sapostavitelno ezikoznanie, 2007, № 1, s. 20 – 24 [Димчев, К. (2007). За отношенията между езикова компетентност и езиковедска компетентност. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 20 – 24].

Dimchev, K. (2016). Izuchavane na leksika v srednoto uchilishte – metodologichni i tehnologichni vaprosi. – V: Za slovoto – novi tarseniya i podhodi. Sofia: „Prof. Marin Drinov“, s. 457 – 470 [Димчев, К. (2016). Изучаване на лексика в средното училище – методологични и технологични въпроси. – В: За словото – нови търсения и подходи. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, с. 457 – 470].

Pernishka, E. (2003). Sinonimen rechnik na balgarskiya ezik (s antonimi i blizkoznachni dumi). Plovdiv: Hermes [Пернишка, Е. (2003). Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи) . Пловдив: Хермес].

Pernishka, E. (2013). Leksikalna semantika. Strukturno-semantichni osobenosti na balgarskata leksika. – V: Balgarska leksikologiya i frazeologiya. T. 1. Balgarska leksikologiya. Sofia:Akademichno izdatelstvo „Prof. M. Drinov“, 395 – 592 [Пернишка, Е. (2013). Лексикална семантика. Структурно-семантични особености на българската лексика. – В: Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексикология. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов“, 395 – 592].

Pernishka, E. & S. Vasileva (1997). Rechnik na antonimite v balgarskiya ezik. Sofia: Petar Beron [Пернишка, Е. & С. Василева (1997). Речник на антонимите в българския език. София: Петър Берон].

Rechnik na savremenniya balgarski knizhoven ezik. T. I (1954), t. II (1957), t. III (1959). Sofiya: BAN [Речник на съвременния български книжовен език. Т. I (1954), т. II (1957), т. III (1959). София: БАН].