Наскоро излезе от печат ,, Помагало по методика на обучението по български език (теоретични и практически насоки)“1) с автори доц. д-р Пенка Гарушева и гл. ас. д-р Фани Бойкова, което запълва празнина в българската методическа литература.

Неговата функционалност произтича преди всичко от системното и задълбочено представяне на конкретни образователни и социокултурни феномени. Професионално е разкрит социокултурният контекст, в който функционират занятията по български език като първи език. С успешното използване на съвременни постановки от методиката на обучението по български език се съдейства за информационното обогатяване на учители и студенти, като основа за техни търсения и иновационни решения в практиката.

С книгата се цели да се подпомогне повишаването на методическата компетентност на студентите и учителите; развиването и усъвършенстването на организационните, конструктивните и комуникативните им умения. Акцентът се поставя ,, върху овладяването на методи за самостоятелно методическо познание и самостоятелно методическо творчество“ (с.7).

Авторките разделят условно помагалото на две части, определени като теоретикометодическа и практикоприложна. В 290 страници те са съумели да изложат вижданията си по съществени въпроси на методологията и технологията на съвременното езиково образование.

В първата част Теоретикометодически проблеми (с. 12 – 167) се анализират същностни въпроси от организацията, реализирането и технологичната осигуреност на занятията по български език като първи език.

– В Урокът по български език – средоточие на актуални проблеми на обучението (с.12 – 92) подробно и с вещина се представят съвременните изисквания към урока по български език – научност, функционалност, комуникативност, прагматичност.

Верен е погледът на методичките към целите и задачите на обучението по български език, както и към технологията за овладяване на учебното съдържание. Възгледите на П. Гарушева и Ф. Бойкова са изложени без крайности и увлечения, ненатрапчиво, но убедително. Предлага се опитно проверена система от методически задачи, която има стойност както за теорията, така и за практиката. Полезна за учители и за студенти е детайлната разработка на проблеми, свързани с използването на информационните и комуникационните технологии и на електронно обучение в урока по български език (в т. ч. – варианти за прилагане на информационните технологии в урока, работа по създаване на презентации, правила за използването им и пр.)

Представянето на интерактивните методи и техники (с. 49 – 78) с примери от занятия по български език е сериозен принос и ще послужи както на студентите – бъдещи учители, така и на учители, отдавна завършили висшето си образование.

Прагматичността на урока по български език авторките свързват с разнообразна ,, практикоприложна дейност, без да се подценява усвояването на научна информация“ (с.81). Подобаващо място е отделено на текста в урока по български език – представени са (макар и лаконично) прагматичните характеристики на текста, отношенията текст – дискурс; изискванията, с които е добре да се съобразява учителят при подбора на текстовете, и пр.

– Уроците за овладяване на умения за създаване на писмени текстове (с. 93 – 110) включава полезна за начеващите учители информация за четирите типа уроци, в които се изграждат и усъвършенстват умения от обучаваните за създаване на текстове в писмена форма – (1) урок за придобиване на знания за изучавания жанр; (2) урок, подготвящ създаването на текст; (3) урок за създаване на текст; (4) урок за подобряване на текста (анализ и редактиране). Значимостта на този раздел се определя и от факта, че начинаещите учители срещат затруднения при организацията и реализирането именно на тези уроци.

– В Планиране на урока по български език (с. 110 – 120), ориентирано предимно към студентите – бъдещи учители, се представя модел за планиране на урок по български език и примерен план-конспект на урок (представена е урочната тема Фразеологични словосъчетания – урок за нови знания).

– Прагматично ориентирани, с оглед на спецификата на занятията на студентите по методика на обучението по български език, са методическите анализи на видовете уроци (с. 120 – 162): урок за нови знания – Предлози и съюзи. Същност; урок за упражнение – Предлози и съюзи. Употреба; урок за обобщение – Неизменяеми части на речта; урок за преговор – Изречение; комбиниран урок – Повествованието в текста.

– Ролята на речта на учителя в урока по български език авторките извеждат от мисълта на Беньо Цонев – ,, Учителят по български език да бъде жива граматика за учениците си и с постоянното си говорене да им вгражда вкус към хубав български език“ (с.162).

Теоретичните постановки в помагалото се подкрепят с богат илюстративен материал от практиката – фрагменти от уроци и система от полифункционални упражнения. Обосновават се идеи за развиване и усъвършенстване на комуникативноречевите умения на учениците.

Авторките показват, че познават детайлно постиженията и слабостите, допускани на занятията по български език. Анализът им е станал отправна точка в изграждането на цялостна методическа система.

Във втората част Приложни аспекти (с. 168 – 237) се предлагат интересни методически задачи и казуси, които преподавателите по методика на обучението по български език с успех могат да използват в занятията си със студентите – (1) задачи за методически анализ и интерпретация (свързани с целеполагането в урока, с усвояването на знания за езика и овладяването на комуникативноречеви умения; задачи, предполагащи интерпретация на становища за обучението по български език); (2) задачи за отстраняване на слабости на студенти и на ученици; (3) задачи, чрез които студентите се учат самостоятелно да конструират упражнения и да създават нагледни средства); (4) задачи за проверка и контрол – предлагат се десет варианта на тестове, с които в рамките на един учебен час се проверява равнището на постиженията и на слабостите в подготовката на студентите.

В Литературата (с. 238 – 243) са включени 70 заглавия на български, руски и английски език. Особено нужни за учителите и за студентите ще са тематичните библиографии, включени в Приложение №8 (с. 283 – 290): Комуникативност, комуникативна компетентност, комуникативно ориентирано обучение, Информационно-комуникативни технологии и електронно обучение, подготовка и оформление на презентации, Преподаване и учене в уроците по български език, Интерактивни методи, Ученически писмени жанрове.

Сериозен опит за попълване на празноти при организиране на дейностите със студентите (независимо на занятията по коя методика) са Приложенията (с. 244 – 290): в синтезиран вид се представят жанровете реферат, доклад, есе, план-конспект (Приложение № 1); интерес представлява пътеводителят за наблюдение на урок (Приложение №3); с прагматична стойност е планконспектът от студентска практика – Смислово единство на текста. Езиковостилни грешки, нарушаващи смисловото единство на текста (Приложение №5); включените в Приложение № 6 ключове към част от методическите задачи (в първата и във втората част на помагалото) са кратки методически коментари, ориентиращи студентите в механизмите, които включва работата по една задача.

Несъмнено Помагалото по методика на обучението по български език (теоретични и практически насоки) ще бъде ориентир в работата на учители, студенти и университетски преподаватели по методика на обучението по български език, тъй като:

– отразява богат преподавателски и изследователски опит;

– предлага система за организиране на практическите занятия със студентите по методика на обучението по български език;

– характеризира интерактивните методи, които в обучението по български език се отличават с голяма функционалност;

– обосновават се идеи за развиване на комуникативноречевите умения на обучаваните.

Приятно впечатление оставят езиково-стилното богатство на изложението и изисканият стил на методичките, което ще допринесе за развиване на езиковите способности на читателя.

БЕЛЕЖКИ

1. Гарушева, П и Ф. Бойкова 2014. Помагало по методика на обучението по български език (теоретични и практически насоки), Пловдив, УИ ,, Паисий

Хилендарски“, 290 с.