https://doi.org/10.53656/bel2021-6-1-phras/saar

Резюме. В статията са представени резултатите от изследване на взаимодействието между интонацията и информационната структура в изречения със SVO и OVS словоред и с комуникативно (не)маркиран словоред на елементите на информационната структура. Анализирани бяха прозодичните характеристики на пренуклеарни и нуклеарни акценти. Елементите на информационната структура са дефинирани с помощта на модела на Steedman (2000), който класифицира конституентите в изречението като принадлежащи към една от следните категории: тема-фон, тема-фокус, рема-фон и рема-фокус. Резултатите показват, че немаркираният и маркираният словоред нямат ефект върху диапазона на основната честота на рематафокус. При комуникативно немаркиран словоред диапазонът на темата-фон (и ремата-фон) в OVS изречения е по-голям, отколкото в SVO изречения. Словоредът не оказва влияние върху продължителността на акцентуваната сричката. Топикализираните конституенти от темата-фон при OVS словоред и комуникативно немаркирана последователност се обособяват в междинни фрази. При маркирана последователност в края на ремата-фокус се реализира фразов акцент и евентуално пауза. Ремата-фон и ремата-фокус винаги се реализират с тонални акценти, докато върху темата-фон се реализира акцент само при комуникативно немаркирана последователност. При комуникативно маркирана последователност темата-фон се деакцентува.

Ключови думи: прозодия; интонация; информационна структура; словоред; комуникативно маркиран/немаркиран словоред

1. Въведение

Събеседниците в един разговор обменят големи количества информация в ограничен период от време. За да бъде процесът на комуникация успешен, слушателите трябва да са в състояние да определят кои части от изказването са важни, и да обърнат повече внимание на тях, отколкото на частите с по-малко важна информация. Слушателят се улеснява в търсенето на съответната информация, когато говорещият следва принципите на информационна структура. Изследванията в областта на информационната структура имат дългогодишна традиция (виж Kruijff 2001; Kruijff-Korbayova & Steedman 2003 за подробен преглед на литературата). Информационната структура кодира коя част на изказването е по-информативна по отношение на даден контекст, и опакова лингвистичната информация с цел да оптимизира информационния трансфер в дискурса. Най-общо казано, изказванията съдържат (а) елементи, които подпомагат развитието на дискурса, и (б) елементи, които ги свързват с дискурса. В литературата се използват различни термини за означаване на тези два вида елементи, като напр. тема-рема, топик-фокус, стара-нова информация и т.н. (виж фигура 1).

Следвайки Firbas (1964) и Steedman (2000), наред с редица други, ние ще наричаме тези елементи съответно (а) рема и (б) тема. В последно време някои изследователи поддържат тезата за наличието на два слоя в информационната структура (Vallduví & Engdahl 1996; Steedman 2000). Steedman например прави първично разграничение между тема и рема и вторично разграничение между фокус и фон (background). Според него интонационно (с тонални акценти) са маркирани само фокусираните елементи. Това не се отнася до елементите от фона. В рамките на този модел конституентите на едно изречение могат да бъдат класифицирани в следните четири категории: (1) тема-фон, (2) тема-фокус, (3) рема-фон и (4) рема-фокус (виж фигура 2)1).

Словоредът в българския език е частично свободен (Boyadzhiev, Kutsarov & Penchev 1998), определя се от дискурса и отразява до голяма степен информационната структура на изказването. В езици със свободен словоред се прави разлика между обективна и субективна последователност на елементите на информационната структура (Ivanchev 1957; Mathesius 1967). От гледна точка на темо-ремната организация на изречението при обективна последователност тематичните части на изказването линейно предхождат рематичните, т.е. [тема] < [рема]. При субективна последователност ремата предхожда темата, т.е. [рема] < [тема]. Тези две понятия служат като база за определяне на комуникативно немаркирания и комуникативно маркирания словоред в зависимост от вида на изказването. В българския език субективната последователност е немаркирана при въпросителните, подбудителните и възклицателните изречения. При тези изречения е маркирана обективната последователност. Що се отнася до българските съобщителни изречения, обективната последователност е комуникативно немаркирана, а субективната е комуникативно маркирана. Иванчев (1957) обръща внимание на ролята на интонацията в изречения с маркиран словоред в българския език без обаче да прави подробен анализ на интонационните контури и техните прозодични характеристики.

В настоящата статия се изследва взаимодействието на интонацията и информационната структура в прости декларативни изречения със SVO и OVS словоред с широк и тесен фокус. Въпросът, който си поставяме, е дали в съвременния български език се прави прозодична разлика между комуникативно маркиран (рема пред тема) и комуникативно немаркиран (тема пред рема) словоред и ако е така, какви прозодични средства се използват за тази цел.

2. Материал и методика

Две прости изреченията със словоред SVO (Милена полива малините.) и OVS (Малините полива Милена.) са вградени в кратки диалози като отговор на конкретни въпроси, предизвикващи а) отговор с широк фокус и комуникативно немаркиран словоред, б) отговор с тесен фокус на първия конституент и комуникативно немаркиран словоред, в) отговор с тесен фокус на първия конституент и комуникативно маркиран словоред, г) отговор с тесен фокус на втория конституент и комуникативно немаркиран словоред и д) отговор с тесен фокус на втория конституент и комуникативно маркиран словоред (виж фигура 2). Десет говорители на стандартен български език на възраст от 20 до 55 години са записани в относително тихо помещение. Изреченията във всяко от горепосочените условия са прочетени на глас от презентация на PowerPoint в отговор на предварително записани въпроси. Изреченията и въпросите към тях са предложени на информаторите в произволен ред в два блока, в резултат на което са записани две повторения на всяко условие или общо 100 реализации на двете изречения:

– 80 с тесен фокус: 10 говорители х 2 реализации х 2 словореда (SVO, OVS) х 2 позиции на фокуса (маркирана, немаркирана);

– 20 с широк фокус: 10 говорители х 2 реализации.

Записите са направени с помощта на AKG C420IIIPP хедсет и програмата за обработка на звукови сигнали PRAAT (Boersma & Weenink 2021). Сегментирането и етикетирането на сричките са извършени също така с програмата PRAAT. В допълнение са етикетирани и тоналните акценти, следвайки автосегментния модел за интонационен анализ на български език (Andreeva 2007) с изрично маркиране на синхронизирането на ниските – l(ow), и високите – h(igh) – f0 таргети за нуклеарните акценти и ниските (l1) и високите (h1) f0 таргети за пренуклеарните акценти (виж. фигура 3). С PRAAT скриптове са измерени дължините на акцентуваните2) срички в милисекунди (ms) и е изчислен честотният обхват между предходния f0 минимум и интонационния връх на нуклеарно акцентуваните срички (h – l) и на пренуклеарно акцентуваните срички (h1 – l1) в полутонове (s.t.).

3. Статистически анализ

За анализа са използвани линейни модели със смесени ефекти (LММ). Зависимите променливи са (а) дължината на нуклеарната сричка и диапазонът на основната честота в (б) нуклеарната и (в) пренуклеарната сричка. Независимите променливи с фиксиран ефект са (а) последователността на темата и ремата (маркирана/немаркирана) и (б) словоредът (SVO/OVS), а независимите променливи със случаен ефект са (а) информантите (10) и (б) думите (Милена/малините). При необходимост са използвани Tukey HSD пост-хок тестове за множествени сравнения, за да се установи кои именно нива на факторите значимо се различават. Нивото на значимост е α = 0,05.

4. Резултати

4.1. Комуникативно немаркиран словоред (тесен фокус)

Първо ще се спрем на реализациите с комуникативно немаркиран словоред, където тематичната част предхожда рематичната и фокусът е в крайна позиция. При словоред SVO подлогът (Милена) и сказуемото (полива) се явяват тема-фон, а прякото допълнение (малините) е рема-фокус. И трите конституента са маркирани с тонален акцент. Първият елемент от темата-фон е реализиран с битонален акцент L*+H. Върху ударената сричка e реализиран нисък L(ow) тон, последван от възходящо движение на честотата на основния тон, и интонационният връх (високият H(igh) таргет) е синхронизиран със следударената сричка. Вторият елемент от темата-фон е реализиран с монотонален акцент L*, при който ударената сричка е ниска. Тоналният акцент, реализиран върху ударената сричка на ремата-фокус, е H*, последван от низходящо движение на основния тон към ниските фразов акцент (L-) и граничен тон (L%), синхронизирани с края на интонационната фраза (виж фигура 4). Наблюдава се незначителна вариативност при избора на фонологично специфицираните видове акцент в темата-фон и тяхната фонетична реализация от говорителите. Подлогът е реализиран веднъж с монотонален акцент L*, сказуемото веднъж с монотонален акцент H* и два пъти с битонален акцент L*+H. Вариативността е по-голяма при реализирането на ремата-фокус. Два пъти е реализиран нуклеарен битонален акцент със спад (H+!H*), при който вторият H таргет, синхронизиран с ударената сричка, е реализиран по-ниско спрямо първия, синхронизиран с предударената сричка, което се маркира с <!>. Един път е реализиран низходящ битонален акцент H+L*, с интонационен връх H в предударената сричка и нисък таргет L в ударената сричка и един път е реализиран битонален акцент L+H*, с нисък таргет в предударената сричка и интонационен връх, синхронизиран с ударената сричка (виж таблица 1).

При словоред OVS прякото допълнение (малините) и сказуемото (полива) се явяват тема-фон, а подлогът (Милена) е рема-фокус. И тук, както при реализациите със словоред SVO, и трите конституента са маркирани с тонален акцент. Тоналните акценти отново са L*+H върху първия елемент от темата-фон, L* върху втория елемент от темата-фон и H* върху ремата-фокус, последван от нисък фразов акцент (L-) и граничен тон (L%). Различното при този тип синтактичен словоред е това, че след първия елемент на фона-рема е реализиран фразов акцент (H-), синхронизиран с края на думата (виж фигура 5). Прякото допълнение е реализирано веднъж с L+H*, като и в този случай в края на думата е реализиран фразов акцент, но този път той е (L-). Така в рамките на интонационната фраза (intonation phrase) се обособяват две междинни фрази (intermediate phrases), които не съвпадат с елементите на информационната структура. Първата междинна фраза включва топикализирания елемент от темата-фон, а втората обхваща втория елемент на темата-фон и ремата-фокус. Следователно можем да заключим, че топикализираните конституенти на изречението се отделят от останалите с фразов акцент. Ремата-фокус два пъти е реализирана с низходящ битонален акцент H+L* и един път с възходящ битонален акцент L+H* (виж таблица 2).

4.2. Комуникативно немаркиран словоред (широк фокус)

При широкия фокус (цялата информация в изречението е нова), който може да се реализира само при комуникативно немаркиран словоред, прякото допълнение (малините) и сказуемото (полива) се определят като рема-фон, а подлогът (Милена) – като рема-фокус. Отново и трите конституента са маркирани с тонален акцент. Най-често върху първия елемент от ремата-фон е реализиран L*+H, върху втория елемент от ремата-фон – L*, и върху ремата-фокус – H* (виж фигура 6). Краят на интонационната фраза е низходящ с нисък фразов акцент (L-) и нисък граничен тон (L%). Освен това първият елемент от ремата-фон е реализиран един път с H* и един път с H+!H*, вторият елемент е реализиран един път с L*+H, а ремата-фокус – два пъти с H+!H*, един път с H+L* и един път !H* (виж таблица 3).

4.3. Сравнение на SVO и OVS изречения с комуникативно немаркиран словоред

Резултатите от статистическия анализ на акустичните измервания за двата вида словоред са обобщени в таблица 4.

Статистическият анализ не показа основни ефекти на синтактичния словоред върху диапазона, реализиран в рамките на ремата-фокус в края на интонационната фраза. Диапазонът е 7,2 полутона при SVO словоред и 7,6 полутона при OVS словоред. Разликата в диапазона на групата на темата-фон при SVO и OVS словоред е 1,2 полутона и е значима. Диапазонът на темата-фон е 4,8 полутона при SVO словоред и 6,0 полутона при OVS словоред. Дължината на акцентуваната сричка, от своя страна, е статистически значима както при ремата-фокус (респ. 149,88 ms при SVO и 183,34 ms при OSV), така и при темата-фон (респ. 153,01 ms при SVO и 125,57 ms при OSV). Това обаче се дължи на факта, че прякото допълнение малините се състои от четири срички, а подлогът Милена – от три. Съгласно закона на Менцерат-Алтман размерът на частите на една конструкция намалява с увеличаване размера на въпросната конструкция. Колкото по-дълга е една дума, толкова е по-кратко времетраенето на сричките, от които тя се състои.

4.4. Комуникативно маркиран словоред (тесен фокус)

При маркирана последователност на информационната структура (рема пред тема) и словоред OVS прякото допълнението (малините) е рема-фокус, а сказуемото (полива) и подлогът (Милена) са тема-фон. В този случай тонален акцент се реализира само върху ударената сричка на рематафокус. Елементите от темата-фон са деакцентувани. Нуклеарният акцент е най-често L+H*< със забавен интонационен връх, синхронизиран със следударената сричка (виж фигура 7). Също така два пъти е използван монотоналният акцент H* и един път – битоналният L*+H. В края на рематафокус е реализиран нисък фразов акцент (L-), а в края на интонационната фраза нисък граничен тон (L%). При словоред SVO подлогът (Милена) е рема-фокус, а сказуемото (полива) и прякото допълнението (малините) са тема-фон (виж таблица 5).

Интонационното оформяне на фразата е идентично с това при словоред OVS. И при двата вида словоред някои информанти реализират кратка пауза след ниския фразов акцент. Така те допълнително отделят ремата-фокус от темата-фон. Би могло дори да се предположи, че с асоциирането на фразовия акцент в края на ремата-фокус и евентуалното реализиране на пауза след нея информантите компенсират за маркирания словоред (виж фигура 8). Така топикализираната рема-фокус отново се явява на характерното за нея последно място във фразата.

4.5. Сравнение на OVS и SVO изречения с комуникативно немаркиран словоред Статистическият анализ не показа основни ефекти на синтактичния словоред върху диапазона, реализиран в рамките на ремата-фокус в начална позиция. Диапазонът е 5,7 полутона при SVO словоред и 7,7 полутона при OVS словоред. Разликата в дължината на нуклеарната сричка при SVO (173,14 ms) и OVS (142,42 ms) словоред е 30,72 ms и е значима (виж таблица 4), което не е изненадващо и се дължи на различния брой срички в двата конституента (срв. 4.3.).

5. Дискусия и заключения

В статията са представени резултатите от изследването на прозодичното маркиране на информационната структура в прости изречения със SVO и OVS словоред в български език. Беше установено, че последователността на елементите на информационната структура няма ефект върху честотния диапазон в рамките на ремата-фокус. При комуникативно немаркирана последователност диапазонът, реализиран в рамките на групата на темата-фон (и рематафон), при OVS словоред е по-голям, отколкото при SVO словоред. Словоредът няма ефект върху дължината на акцентуваната сричка. В думи, състоящи се от повече срички, акцентуваната сричка има по-кратко времетраене, отколкото в думи, състоящи се от по-малко срички. Топикализираните конституенти от темата-фон при OVS словоред и немаркирана последователност на елементите на информационната структура се обособяват в междинни фрази. При маркирана последователност в края на ремата-фокус се реализира фразов акцент и евентуално пауза. Ремата-фон и ремата-фокус винаги се реализират с тонални акценти, докато върху темата-фон се реализира акцент само при комуникативно немаркирана последователност. При комуникативно маркирана последователност темата-фон се деакцентува. Тези изводи са в съгласие с резултатите от предишни изследвания (Andreeva, Avgustinova & Barry 2001, Andreeva 2007, Avgustinova & Andreeva 1999). За разлика от констатациите на Misheva (1991) и Nikov & Misheva (1998), че темата се реализира монотонно, без акцентни контрасти (Nikov&Misheva 1998: 282), и на Steedman (2000), че само фокусираните елементи се маркират с тонални акценти, нашите резултати показват, че фонологичният тонален акцент, асоцииран с тематичния материал в дълбинната структура, е L*+H. Различията в неговите конкретни фонетични реализации в повърхностната структура зависят от позицията на темата в интонационната фраза. Когато тя е пренуклеарна, L*+H се реализира фонетично като бавно по-вишаване на основната честота, което започва от един нисък таргет в рамките на акцентната сричка и интонационният връх се достига в следващата сричка (ако има достатъчно сричков материал). В противен случай интонационният връх се достига към края на акцентната сричка. Когато темата е постнуклеарна, тоналният акцент от дълбинната структуриране се реализира фонетично.

Благодарности. Изследването е разработено в рамките на научен проект „Прозодични аспекти на българския език в съпоставителен план с други езици с лексикално акцентуване“, финансиран от ФНИ на МОН с договор № Кп-06-Н40/11 от 12.12.2019.

БЕЛЕЖКИ

1. В настоящото изследване не се разглеждат случаите на тема-фокус:

Какво поливат Милена и Калина?

Милена полива малините.

2. В рамките на англо-саксонската традиция, която ние следваме, се прави разлика между ударена и акцентувана сричка. Ударената сричка е лексикално специфицирана като метрично силна и в потока на речта се реализира с по-голяма дължина и интензитет и с по-изразена спектрална структура от неударените срички. Акцентуваната сричка се реализира на постлексикално ниво допълнително с изменение на честотата на основния тон.

3. Тъй като разликите в диапазона и дължината на сричките на темата-фон и ремата-фон при SVO словоред не са значими, в този анализ те са обединени в една група.

ЛИТЕРАТУРА

Иванчев, Св., 1957. Наблюдения върху употребата на члена в българския език. Български език, (1), 499 – 524.

Бояджиев, Т., Куцаров, И. & Пенчев, Й. 1998. Съвременен български език. София: Петър Берон.

Матезиус, В., 1967. О так называемом актуальном членении. Пражский лингвистический кружок (сборник статей), Москва: Прогресс, 246 – 249.

Мишева, A. 1991. Интонационна система на българския език. София: БАН.

REFERENCES

Ivanchev, Sv., 1957. Nablyudenia varxu upotrebata na chlena v balgarskia ezik. Balgarski ezik, (1). 499 – 524 [In Bulgarian].

Boyadzhiev, T., Kutsarov, I. & Penchev, Y. 1998. Savremenen balgarski ezik. Sofia: Petar Beron [In Bulgarian].

Mathesius, V., 1967. O tak nazyvaemom aktualʹnom chlenenii. Prazhskij lingvisticheskij kruzhok (sbornik statej). Moskva: Progress, 246 – 249 [In Russian].

Misheva, A. (1991). Intonacionna sistema na balgarskia ezik. Sofia: BAN [In Bulgarian].

Andreeva, B., Avgustinova, T. & Barry, W.J., 2001. Link-associated and focus-associated accent patterns in bulgarian. In: G. Zybatow, U. Junghanns, G. Mehlhorn & L. Szucsich (Eds.). Current Issues in Formal Slavic Linguistics. Frankfurt am Main: Peter Lang, 353 – 364.

Andreeva, B., 2007. Zur Phonetik und Phonologie der Intonation der Sofioter-Varietät des Bulgarischen, PHONUS 12, PhD theses., Saarbrücken: Institute of Phonetics, University of the Saarland.

Avgustinova, T. & Andreeva, B., 1999. Thematic Intonation Patterns in Bulgarian Clitic Replication. Proc. of The XIVth International Congress of Phonetic Studies (ICPhS'99), San Francisco, 1501 – 1504.

Boersma, P. and Weenink, D., 2021. Praat: doing phonetics by computer [computer software, version 6.1.51]. Amsterdam: University of Amsterdam. Available at http://www.praat.org

Firbas, J., 1964. On defining the theme in functional sentence analysis. Travaux Linguistiques de Prague.

Kruijff, G.-J., 2001. A categorical-modal Architecture of Informativity: Dependency Grammar Logic and Information Structure. PhD thesis. Charles University, Prague.

Kruijff-Korbayova, I. & Steedman, M., 2003. Discourse and Information Structure. Journal of Logic, Language and Information 12 (3). Special Issue on Discourse and Information Structure, 249 – 259.

Nikov, M. & Misheva, A., 1998. Intonation in Bulgarian. In: D. Hirst & A. Di Cristo (Eds.). Intonation Systems: A Survey of 20 Languages. Cambridge University Press: Cambridge, 275 – 287.

Steedman, M. 2000. Information structure and the syntax-phonology interface, Linguistic Inquiry 31(4), 649 – 689.

Vallduví, E. & Engdahl, E., 1996. The linguistic realization of information packaging. Linguistics 34, 459 – 519.