Резюме. В статията се коментират някои жанрови особености на Проложното житие за Кирил Философ и се публикува един препис от Троицко-Сергиевата лавра с разночетения по още четири негови преписа: основно по № 726 Пролог от ХVІ в. и с разночетения по: № 723 Пролог, ХVI в; № 725 Пролог, 1562 г.; № 727 Пролог, 1632 г. и Прилуцки пролог от ХІV – ХV век (един от най-старите преписи на Проложното житие за Кирил – РНБ, ф. 573, СПб. Д. А. № А. І. 264).
Представянето на преписите от Проложното житие за Кирил в Троицко-Сергиевата лавра допринася за по-ясната представа за разпространението на този текст в руската ръкописна традиция и може да бъде база за сравнение с други ръкописни сбирки в това отношение.

Ключови думи: Old bulgarian hagiography, The Prologue lives of st. Cyril Filosof, Old bulgarian manuscripts, The Holy Trinity-St. Sergius Lavra

Изясняването на нормите за писане на пространно житие е предмет на немалко разработки, но в това отношение проложните жития са ощетени. Те остават в сянката на пространните, но поради практическото си предназначение и функция в Средновековието са много по-използвани и разпространени. Всъщност по отношение на жанровото си развитие проложното житие като че ли не демонстрира големи промени, защото на практика е обвързано със службата, а тя е времево регламентирана и относително консервативна в това отношение. Спецификата на проложното житие, както е известно, произтича от прякото му участие в богослужебния ритуал (за разлика от пространното), съобразено е с ограничението във времетраенето на службата, което определя и обема на текста. В съдържателно отношение в проложното житие е предпочетена типологията пред конкретиката – предава се резултатът от дейността на светеца чрез общата представа за него, която в пространното житие се разказва подробно, съпътствано с библейски цитати и паралели, перифрази и т. н. Остава малко изследван въпросът за връзката на проложните жития със съответните им служби, със съдържанието на канона. Тази връзка например може да обясни защо авторът на Проложното житие за Кирил е използвал информация от неговата служба и се потвърждава правомерността на една аксиома: тъй като проложното житие се употребява съвместно със службата, то трябва да се разглежда именно във връзка с нея, а не отделно от нея. Това е може би отправната точка, от която трябва да се тръгне при анализирането на проложните жития, и обяснява някои от структурните им особености – липсата на уводи, бързо въвеждане на важните и представителни моменти от живота на светеца. Защото светецът вече е представен в предходната (литургическа) част от ритуала и не е необходимо това да става още веднъж и чрез уводна част в проложното житие. От тази особеност на проложното житие произтичат и останалите характеристики – почти пълното отсъствие на целия библейски пласт, чрез който в пространните жития се уподобява, възхвалява съпоставително светецът. Именно активирането на паметта за светеца, възхвалата и уподобяването му с библейски прототип е предмет на цялата служба, част от която е и проложното житие. Един от важните фактори, с които трябва да се съобрази авторът на проложните жития, е реалното време за произнасяне, което е ограничено в рамките на службата. Самата служба, както е известно, има мозаечен състав и представлява системна последователност от текстове – „библейски и светоотечески четива, молитви, проповеди, псалми, библейски песни, химни“ (Йовчева, 2003: 646). Потази причина в проложното житие почти липсва онзи словесен библейски апарат, чрез който в пространното житие се изгражда представата за християнския прототип на светителския образ. Ако присъства, то е в съвсем контрахиран, схематичен вид, а не в разгърната форма, както е в пространните жития. Съпоставителните библейски модели, аналогии, перифрази и т. н. са сведени до минимум и се акцентира върху целенасочено подбраната фактология за светеца. В проложното житие се отсява обикновено конкретната фактология, която потвърждава общия християнски поведенчески модел и причислява светеца към определен тип: мъченик, апостол, пророк, отшелник, църковен глава, мисионер, духовник, светска личност, учител. В проложното житие се маркират основните заслуги, с които трябва да се запомни и споменава светецът, т. е. емблематичните за неговия живот и достатъчно значимите за конкретната християнска аудитория. Активната употреба на проложните жития по време на служба всъщност създава теоретично и предпоставка за влиянието върху много по-голяма аудитория, отколкото пространните. Пространните жития разказват и показват пътя на светеца към Бога, а проложните само назозават неговите духовни подзвизи.

По отношение на проучването на Проложното житие за Кирил е извършена сериозна работа: разгадани са до голяма степен неясните сведения в съдържанието му, оповестени са множество преписи, част от коитоса издадени. От гледна точка на текстологичните проблеми обаче все още няма систематизация на различните преписи и варианти. По тази причина всеки нов препис може да допълни и обогати представата за разпространението и преработките на проложното житие. Най-богати на извори (преписи) за проучване на култа към Кирил и Методий безспорно са руските книгохранилища – тяхното проучване представя множество паметници в това отношение: преписи на житията им, техни преработки или откъси; редица текстове, в които книжовниците се позовават на авторитета на св. Кирил Философ или използването на личносттта му като критерий и символ на въплътена мъдрост. Откриват се перифрази от Пространното житие на Кирил в агиографски руски текстове, срещат се и отделни текстове, в които името на Кирил се използва – или като философ, разясняващ християнската вяра, или като съставител на славянската и руската азбука. Всичко това демонстрира популярността на св. Кирил в славянския средновековен свят.

Като източник на сведения за живота на Кирил, Проложното житие трябва да се използва изключително предпазливо, но като агиографски текст, то чудесно илюстрира спецификата на жарна. В някои изследвания, посветени на този паметник, се посочва, че Проложното житие за Кирил е съставено като „съкращение“ или като „извадки“ от Пространното житие на Кирил, което вероятно трябва да се коригира отчасти. Осип Бодянски например пише: „Прологи или коротенкия Жития, въ видя извлечения из больших; говорю в виде извлечения, по тому что в дошедших до нас печатных и рукописных списках можно замечать и явныя заимствования из пространных Житий и, с тем вместе, из других каких-то источников, оказывающися, большею частью, смешением исторически извястнаго с неизвястным. Такаво, например, в „Проложном Житии Кирилл“ уверение, как он молитвою уморил еретика Замбрия (или Замврия, по другим Замбья)... “ (Бодянский, 2007:65). Използването на едни и същи житийни факти в проложното и в пространното житие е неоспоримо. В случая пространното житие наистина служи като източник за проложното, но определението „извадки“ придава по-друг смисъл намеждутекстовата връзка (като точно копиране натекста) иводидо смесванеи объркване на Проложното житие с истинските извадки (като самостоятелни откъси) от Пространното житие, каквито се откриват немалко в ръкописната традиция. В проложното житие по принцип фактите са преосмислени, подбрани и подчинени на по-различната му функция в църковния ритуал – като част от службата за светеца, то трябва да допълва, потвърждава съдържанието на службата и да извлече и представи тези моменти от живота на светеца, които според автора са най-важни, актуални и емблематични. Това всъщност може да обясни защо Пространното житие за Кирил, въпреки богатото си събитийно съдържание, не е било достатъчно за съставителя на Проложното му житие, а е включил и още данни от допълнителни източници, откъдето се вмъкват и неясните моменти със Замбрий и смъртта на Кирил в гр. Канайот. От друга страна, това би могло да е свидетелство и за прекъсната ръкописна традиция по отношение на Пространното житие на Кирил (най-ранният препис на Пространното житие, стигнал до нас, засега е от началото на ХV век, а от Проложното житие – от втората половина на ХIV век).

По отношение на археографското проучване на Проложното житие на Кирил особена заслуга от българските изследователи има К. Куев (Куев, 1985). Той отбелязва голямото разпространение на житиетов Петербургските книгохранилища, като уточнява, че има археографски данни за около 70 преписа, които обаче не са проучени системно. Куев оповестява археографски данни за преписите на Проложното житие на Кирил в три от най-големите сбирки на ръкописи в Русия – Санкт Петербург: Руската национална библиотека, Библиотеката на Академията на науките и Литературния музей на Института за руска литература (Пушкински дом). Особено ценно е публикуването на текста по Прилуцкия пролог от ХІV – ХV век, в който е един от най-старите преписи на Проложното житие за Кирил (РНБ, ф. 573, СПб. Д. А. № А. І. 264). Другият ранен препис е в пролог от втората половина на ХІV в. (РГАДА, ф. 381, № 153) (Бабалиевска, 2003: 349 – 352). За времето на създаване на Проложното житие на Кирил С. Бабалиевска (Бабалиевска, 2003: 349 – 352) отбелязва, че специалистите са единодушни, че то е създадено след основните кирило-методиевски извори, въз основа на Пространното житие за Кирил и Службата за Кирил. Широкото разпространение на Проложното житие единствено в руската ръкописна традиция дава основание на някои учени да смятат, че то е възникнало в средновековна Русия. Бабалиевска представя Проложното житие като текст с неустановен по време и място произход, поместван в състава на руския Пролог под датата 14 февруари. Отбелязва и два от дискусионните моменти в текста – за Замбрий, когото Кирил убива с молитва, и за гр. Канаон, където Кирил като епископ написва 38 букви и където е погребан. „В жанрово отношение житието напълно се доближава до типа на проложните жития и най-вероятно е възникнало именно като проложно четиво. Подчертаното внимание към антиеретическите подвизи на Кирил, споменаването на учителстването му и създаването на азбуката оформят облика (в известно противоречие с ПЖК) на типичен светец, проповедник на християнството и борец за чистота на вярата“ (Бабалиевска, 2003: 351).

В последно време Георги Петков (Петков, 2005: 186 – 198) издава паметника с разночетения по изданието на К. Куев и оповестява данни за още преписи от Санкт Петербург, от Фонд 834 към Синода на Руската православна църква със седалище в Санкт Петербург, която се съхранява в момента в Руския държавен исторически архив (РГИА). От тази сбирка Петков проучва 50 ръкописни пролога, от които 13 стишни. От всички пролози Петков открива само в 11 Проложното житие за Кирил и го публикува по най-стария точно датиран препис от Стишния пролог в Новгородска редакция – 1467 – 1475 с разночетения по издадения от К. Куев Прилуцки препис от края на ХІV век. Авторът отбелязва, че с тези нови преписи се допълва представата за разпространението на проложното житие вРусия.

През 2010 г. С. Ю. Темчин (Темчин, 2010) предлага някои интересни допълнения към тълкуването на споменатите вече два проблемни момента от текста на Проложното житие за Кирил. Единият от тях е споменаването на Замбрий в житието. Темчин посочва, че Замбрий в кирило-методиевската книжнина се среща няколко пъти – в Службата за Кирил (2 тропар на 4 песен от канона); в Проложното житие за Кирил; Проложното житие за Методий и в по-късни славянски източници, които не носят нова информация, освен един детайл – в източнославянски текст от средата на ХVІІ век, преписан от по-стар ранносреднобългарски оригинал, Замбрий е назован хазарски каган. Авторът на книгата обобщава четири предположения за личността на Замбрий: като диво животно; старозаветен персонаж Замбрий (началник на израелското Симеоново поколение, когото синът на Елеазар пронизал с копие заради отлъчване от Господ и почитане на езически богове); равин Замбрий, който се противопоставил на римския папа Силвестър І и е споменат във византийската хроника на Георги Амартол; равин Исаак га-Сангри – хазарски мъдрец (Темчин, 2010: 28 – 29). Особено работещо за спецификата на агиографския текст е обобщението на Темчин: „Хронологическое развитие литературного образа таково: Пространное житие Константина–Кирилла: Замбрий – противник Сильвестра; Служба Кириллу: Замбрий – жертва Финееса; Проложные жития солунских братьев: Замбрий – противник Сильвестра. Очевидно, что проложные жития смыкаются с Пространным житием не на хронологическом основании, а благодаря жанра (агиография), в котором уместен образ именно агиографического Замбрия (подчертаното – мое – Г. С.)“ (Темчин, 2010: 44). По отношение на тълкуването и разбирането на агиографското претворяване и използване на определени факти Темчин адекватно отразява тяхната специфика. „Традиция соотнесения фактов биографии славянского первоучителя с историей папы Сильвестра возникла, как мы видели, до 882 года (т. е. еще при жизни Мефодия), но получила эксплицитное выражение лишь в друх проложных житиях солунских братьев. Их автор, обращаясь к Проложному чуду св. Сильвестра, следовал давней традиции использования агиографического образа Замбрия в кирилло-мефодиевском контексте, которую существенно видоизменил: в Пространном житии Кирилла Философа герой повествования не желает уподобиться иудейскому раввину Замбрию, тогда как в проложных житиях он показан активным противником и победителем последнего“ (Темчин, 2010: 49). Той отбелязва, че Проложното житие на Кирил и Проложното житие на Методий са възникнали по-късно от общото Проложно житие за Кирил и Методий (Темчин, 2010: 32). Съществува мнение, че двете жития са написани във връзка с оформянето на славянския Пролог, възникнал не по-рано от ХІ – ХІІ век. Проложното житие на Кирил, което се чете на 14 февруари, има повече от 80 преписа от ХІV – ХІХ в., понякога се датира във втората половина на ХІ век.

Множеството руски преписи на Проложното житие на Кирил свидетелстват с какво неговата личност е важна за руските книжовници. То представя св. Кирил като славянски учител и мисионер – съдържанието му акцентира върху избора на мъдростта по време на съня и бързото изучаване на различни езици, споменават се мисиите му при сарацините и хазарите като апостолска дейност, осуетяването на убийството му и по-бедата му над Замбрий; мисията му сред моравци, българи и славяни, за които изнамира букви, превежда им книги и ги учи да вярват в Христос. Изгражда се образ на славянски светец. Проложното житие формира в съзнанието на руския християнин представата за св. Кирил като за мъдър учител и мисионер сред славяните (за разлика от Проложното житие в Пространното авторът не представя Кирил само като славянски светец, а като воин за Христовата вяра).

В електронно представената ръкописна сбирка на Троицко-Сергиевата лавра (http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php) се откриват общо 14 пролога, датирани от ХІV до ХVІІ в. От тях само в половината се съдържат паметите за месец февруари и само в 4 от тях се открива Проложното житие за Кирил Философ: ркп. № 723 Пролог, ХVI в. (в описа има отпратка към изданието на Й. Добровски); ркп. № 725 Пролог за септемврийската половина, 1562 г.; ркп. № 726 Пролог за септемврийската половина от ХVІ в.; ркп. № 727 за септемврийската половина, 1632 г. Интересното е, че в Троицко-Сергиевата сбирка в по-рано датираните пролози (ХV – ХVІ в.) за този период на църковната година паметта за св. Кирил липсва.

Тук се коментират споменатите по-горе 4 преписа от Троицко-Сергиевата лавра, които не са публикувани и все още не са в активно научно обращение.

Текстът на Проложното житие на Кирил се представя тук по ръкопис № 726. (1727.) от Троицко-Сергиевата сбирка, който е описан в посочената интернет страница като „Пролог, сентябрская половина, полууст. четкий, ХVІ века, в лист, 607 листов“. Разночетенията са по останалите преписи в следните ръкописи: Тр.-Серг., № 723. (1734.) – „Пролог, с генваря по май, с прибавлениями, полууст. четкий, в два столбца, ХVІ века, в лист, 445 листов... л. 131. Февр. 14. Память иже в святых отца нашего Кирила философа, учителя словеньскаго и многыя языкы (см. И. Добровскаго стр. 103) и“ (в разночетенията = Тр 723); Тр.-Серг. № 727 (1726.) „Пролог, сентябрская половина, полууст., напис. 1632 года старцем Германом Тулуповым, в лист, 786 листов“, където на л. 723об – л. 725 е поместена паметта за св. Кирил на 14 февруари (в разночетенията = Тр 727); Тр.-Серг. № 725 (1562 г.), „Пролог, сентябрская половина, полууст., в два столбца, напис. 1562 года, в лист, 493 листа“, където паметта на 14 февруари и Проложното житие на Кирил е на „л. 460. Февр. 14. Препод. отца нашего Кюрила философа, учителя словенскаго. См. № 723.“ до л. 461. (в разночетенията = Тр 725). Посочени са разночетения и по най-стария засега препис – Прилуцкия препис от ХІV – ХV век по публикациата му от К. Куев: Проложно житие на Кирил от РНБ, ф. 573, СПб. Д. А. № А. І. 264 (в разночетенията = Прилуцки пр. ) .

Не се отбелязват фонетичните варианти, не се отбелязват вариациите в изписването на името Кирил, което се среща катоÊèðèë, ÊþðèëèÊvðèë.

РАЗНОЧЕТЕНИЯ

1. Липсва –Тр 725; в Тр 723 насловът продължава: èæåâúñЃòûawЃöàíàøåãî. Êvðèëà,  ôèëîñîôà, ó÷èòåëѧñëîâåíüñêàC¡. èìíîãûÿçûêû{

2. Прилуцки пр. –ó÷èòåëü.

3. Липсва в Прилуцки пр.

4. áý – Тр 725.

5. Тр 723 – ñåäìè.

6. Добавено è в Прилуцкия пр.

7. Тр 723 - ñúáðàøà

8. Êþðèëó – Прилуцки пр.

9. ñåáý äâЃöó – Тр 727; ñåáý åäèíó wO¡ æå èçáðà ñîáý – Тр 725; Тр 723 - ñåáå åäèíó wíúFèçáðàñåáý.;åäèíy– Прилуцки пр. 

10. Тр 723 – âúñòà

11. ÷èñòà.  íîäà òè÷àäî ñåñòðàáóäåòü– Тр 725; Тр 723 – ÷èñòàÿ;Прилуцки пр. – ÷Ѓòàÿи липсваåñòüáЃæ·è.

12. Липсва – Тр 727;инверсия в Прилуцки пр.

13. Тр 723 – ïîÿòúöЃðüâïîëàòóñåáý.

14. Тр 723 – ïðåäàåãî.

15. ãîëîôåòó–Тр 725.

16. Прилуцки пр. ãЃ

17 – 18. Липсва в Прилуцки пр.

18. Липсва – Тр 725; липсва – Тр 723.

19. ñóðîæüñêè–Тр 727;ñvðüñêè– Тр 723. 

20. èçâîëè–Тр 727;èçâîëè–Тр 723; Прилуцки пр. – èçâîëè.

21. Тр 723 –óçñêîå;ðèìüñêîå–Прилуцки пр.

22. Липсва– Тр 725; липсва – Тр 723.

23. èñàìúïîäèçà– Прилуцки пр.

24. çà – Тр 727;çà– Тр 725.

25. ñðà÷èíû– Тр 723.

26. ìàõìåòîâó–Тр 727;ìàãèåO¡òîâó–Тр 725; ìàõ±íåòà – Тр 723.

27. §ãíàB¡è¹êîðèB¡-Тр 725; §ãíàèóêîðèâú–Тр 723.

28. ñýâåðñêóþ – Тр 727; â ѹðüñê¹þ – Тр 725; â Ñvðüñê¹þ – Тр 723; Прилуцки пр. - ñýâåðñê¹þ.

29. ñîâUý– Тр 727;ñîâýñòü–Тр 725; ñúâýòú– Тр 723;ñâýòú – Прилуцки пр.

30. ¹áèòèåãî-Тр 723; óáèòè¶- Прилуцки пр.

31. äàñòüèìú – Тр 723.

32. Липсва – Тр 725; липсва – Тр 723; липсва в Прилуцки пр.

33. Липсва – Тр 725; липсва – Тр 723; липсва в Прилуцки пр.

34. íå – Прилуцки пр.

35 – 35. ðå÷åíåèìàòå âëàñòèïîãóáèòèåãî– Липсва в Тр 723.

36. Добавено åT¡–Тр 725.

37. óêîðè – Тр 723.

38. Липсва – Тр 725; липсва в Тр 723; инверсия в Прилуцки пр.: îáëè÷èâú óêîðèâú.

39. §ñòóïíèêè – Тр 725; §ñòóïíéêè–Тр 723;§ñòyïíèêè - Прилуцки пр.

40. §èìýO¡èçãîíè – Тр 725;§èìýOíüÿèçãíàíè – Тр 723.

41. ìíîãà – Прилуцки пр.

42. Добавено âî– Тр 725.

43. çàíà¹ñòè– Тр 725; íàó÷è–Тр 723; íàó÷è - Прилуцки пр.

44. èáèòè – Прилуцки пр.

45. ïðîïîâýäà – Тр 725; ïðîïîâýäà–Тр 723; липсва - Прилуцки пр.

46. ÕàT¡ òàL¡ æå è âî ñëîâåí¥ âøåD ïðîøåD âñѧ ãðàä¥ è íà¹÷è ïî Äóíàþ âýðå ÕâT¡å – Тр 725; ÕñЃà òàêà æå è âú ñëîâåí¥ ïðèøåD. âñ ãðàä¥ íà¹÷è ïî Äóíàþ âýðý ÕâT¡ý – Тр 723; ÕàT¡ è ïðîïîâýäàÿ òàêîæå è âú ñëîâåíû ïðèåäú âñ ãðàä¥ íà¹÷è è ïî Äyíàþ âýðýÕðЃâý-Прилуцки пр.

47. ñòîðèøà – Прилуцки пр.

48. Добавено още един път äà– Тр 725.

49. íàó÷èòü – Прилуцки пр.

50. ÷åò¥ðåäåñUѧ–Тр 725; ÷åòûðåäåñѧ –Тр 723.

51. íàïèñàâú – Прилуцки пр.

52. òðè äåñѧU–Тр 725; òðèäåñѧU–Тр 723.

53. wñìü–Тр 725; âîñìü – Тр 723.

54. ÿ – Прилуцки пр.

55. ñëîâåñí¥N¡–Тр 725; ñëîâåíû– Тр 723.

56. В ръкописа явно е изпусната сричката –ãà-, докато в останалите два ръкописа разночетенията показват правилната лексема: êíèãàì – Тр 727; êíèãà ì¡ – Тр 725; ñâîèìúÿçûêîìúêíèãàì¡– Тр 723; êíèãàìú– Прилуцки пр.

57. ñëîâåñí¥J–Тр 725.

58. Добавено в Тр 723 – íàðå÷åíúáûT¡;íàðåc¡–добавено в Прилуцки пр.

59. ïîëîæèâú – Тр 727; ïîæèB¡ – Тр 725; ïîëîæèâú – Тр 723; ïîæèâú – Ïðèëóöêè ïð.

60. ñòâîðèB¡–Тр 725; добавено è в Прилуцки пр.

61. òîìF¡ãðàäåâ - Тр 723.

62. Êàíàîíý–Тр 727; Êàíàwíý– Тр 723; Êàíîíý – Прилуцки пр.

63. Липсва в Тр 723.

Представените разночетения водят до някои от следните изводи: Тр 726 съдържа някои грешки, вероятно неразчетени думи и съответно с неразбран смисъл, които показват, че или копистът е по-неопитен, или е преписвано от повреден ръкопис. Това личи ясно в разночетенията 24, 28, 29 и 56. Най-голяма близост се наблюдава между Тр 727 (ХVII в.) и Тр 726 (ХVI в.), които представят най-малко разночетения помежду си (виж 46-о разночетене). Наблюдават се няколко разночетения (32, 33, 39 и 46), които показват по-голяма близост на най-ранния известен Прилуцки препис (ХIV – ХV в.) с преписите в Тр 725 (ХVI в.) и Тр 723 (ХVI в.). Интересно е разночетене 21, което показва различното лексикално предпочитание на по-късните преписи спрямо този в Прилуцкия пролог, в който намираме лексемата ðèìüñêîå,  а в останалите използвани тук преписи на нейно място стои: Тр 723 – óçñêîå;Тр 725 (ХVI в.), Тр 727 (ХVII в.) и Тр 726 (ХVI в.) – óñêîå. Интересни са и разночетенията в 28 – страната, където отива да проповядва Кирил според Тр 727 (ХVII в.) и Прилуцки пр. (ХIV – ХV в.) е ñýâåðñêóþ/ñýâåðñê¹þ (в Тр 726, ХVI в.) има сгрешена/неразбрана буква – ãýâåðüñêóþ, която обаче не пречи на причисляването на този препис към предпочитането на лексемата „северна“), а според Тр 723 (ХVI в.) и Тр 725 (ХVI в.) е â Ñvðüñêóþ / Ñóðüñêóþ. Повечето от некоментираните разночетения представят в различна степен историческия развой на езика и индивидуалните предпочитания на преписвачите, които обаче не нарушават общата представа за относително устойчива традиция.

Представянето на преписите на Проложното житие за Кирил от Троицко-Сергиевата лавра ще допринесе за по-ясната представа за разпространението на този текст в руската ръкописна традиция и може да бъде база за сравнение с други ръкописни сбирки в това отношение.

ЛИТЕРАТУРА

Бабалиевска, С. (2003). Проложно житие на Кирил. – Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3, с. 349 – 352, София.

Бодянский, О. М. (2007) . О времени происхождения славянских письмен. Москва.

Йовчева, М. (2003). Служба. – Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3, 2003, с. 646 – 648.

Куев К. (1985). Проложните жития за Кирил и Методий в ленинградските книгохранилища. – Palaeobulgarica, 9 (1), 1985, с. 8 – 36

Петков Г. (2005) . Старобългарска литература. Кн. 33 – 34. В чест на Климентина Иванова. с. 186 – 198. София.

Темчин С. Ю. (2010). Исследования по кирилло-мефодиевистике и палеославистике. – In: Krakowsko-Wileńskie studia Slawistyczne. T. 5. Kraków. http://www.academia.edu/1785155/_-_