Резюме. Текстът разглежда методи и похвати за превръщане на ученика в активен участник в учебния процес. Посочени са конкретни подходи, използвани в клас, оценен е ефектът от прилагането им. С помощта на екипна работа, участие в проектни задачи и извънкласни занимания е установено значително повишаване на интереса и подобряване на уменията за четене и писане при деца от началния етап на обучение.

Ключови думи: ученик; активен участник; учебен процес; подход; ефект; екипна работа

Съвременното дете трябва да бъде активен участник в учебния процес, като умее да използва различни познавателни действия, а не само пасивно да приема информация (Vasileva, 2004). Детето трябва да учи активно, с разбиране и извличане на собствен смисъл и опит от прочетеното с цел самообразование и достигане на базова грамотност; обучението да протича в стимулираща дидактическа среда; да се развиват умения за пренос на наученото и решаване на различни типове автентични задачи; да се развиват въображението и креативното мислене. А това означава процесът на обучение в началното училище и методическата работа на учителя да се осъществява на основата на компетентностния подход в посока на изграждане на ключови компетентности на учениците от I – IV клас.

Това ни подтикна освен общоприетите и използвани в училищната практика дидактически методи, похвати и форми да прилагаме интерактивни методи и съвременната международна образователна стратегия – формиращо оценяване, които мотивират ученика да извърши определено действие, да се включи в определена ситуация. Целта, която си поставихме, е развиване и усъвършенстване на учениците за създаване на устна и писмена реч; творческите способности, мисленето и въображението им.

За да провокираме творческия потенциал на учениците, използвахме метода „Самостоятелна творческа задача“, в който децата съчиниха гатанки; писаха съчинения на тема „Моят рожден ден“; римушки; писма до Дядо Коледа; изготвиха, записаха и представиха здравословно меню и постери; съчиниха басни по предложена словесна опора. С помощта на учителя децата изработиха цветни забавни шаблони, върху които твориха и писаха изброените самостоятелни творчески задачи. Това предизвика гама от чувства, настроения и преживявания.

Във връзка с предстояща тема по околен свят „Хората имат различни професии“ се роди идеята да създадем книжка, която озаглавихме „Аз и моята мечтана професия“. Поставихме си следните задачи:

– посещение на местната хлебопекарна (децата се запознаха отблизо с професията на хлебаря и пекаря);

– създаване и сглобяване на книжка (взеха участие всички ученици от II клас. Въз основа на натрупаните впечатления написаха собствени текстове „Какъв искам да стана, като порасна?“ и влязоха в роля на журналисти, като проведоха и написаха въображаемо интервю с лекари, учители, музикални изпълнители и др. Корицата на книжката бе нарисувана от ученичка с изявени способности по изобразително изкуство);

– представяне на книжката (второкласниците с гордост представиха своя труд пред четвъртокласниците, както и в сайта на училището).

Чудесен начин за „почувстване“ на поведението на героите от литературните произведения е ролевата игра (драматизации), която използваме ежедневно в учебния процес. Разиграха се по конкретен текст, като след това се правеше коментар върху действията и качествата на героите („Пипи попада в схватка“, съвременен вариант на „Дядо и ряпа“). За детайлизиране на образите във въображението на децата спомогна и методът асоциативен облак/ визуализация „Кой какъв е?“ (Пипи е…, Карлсон е…). За развитие на способности да разсъждават, за придобиване на опит в решаване на проблемите и умение да записват своите решения, в часовете използваме дискусии и казуси. В час по български език и литература във връзка с темата „Патиланско училище“ се проведе дискусия на тема „Училището на бъдещето“ (децата желаят всички стаи да бъдат снабдени с модерни технологични средства, интерактивни дъски, таблети, компютри; тежките раници да се заменят с електронни учебници; в училище да има басейни, спортни зали, малки паркове; училището да остане място, където децата да бъдат приятели, да бъдат добри, да бъдат хора.). Учениците с ентусиазъм се научиха да разработват предложения за решения по дадени казуси (Валери е твой съученик от II клас. Често в часовете звъни телефонът му. Ти смяташ, че трябва да предложиш на г-жа Димитрова решение на проблема. Какво е твоето решение?). Учениците работиха индивидуално и по групи и изказаха различни предложения за решаване на проблема, след което ги записаха в предварително изработени цветни шаблони.

Успешното прилагане на методите „Лавина“, „Пирамида“ и „Мозъчни карти“ спомогна за овладяване на стратегии за творческо писане, за развитие на мисленето и въображението на второкласниците, за формирането на индивидуален творчески стил, за подреждане на дадени събития в определена последователност (Лавина – „Най-голямото богатство“: Какво правел непрекъснато момъкът? С кого се срещнал? Опиши. Какво споделил момъкът на богаташа? Той какво му отвърнал? …Пирамида – „Пипи попада в схватка“: Как се казва? Как изглежда? Каква е тя – добра или лоша, обикновена или необикновена? Как постъпва с момчетата, които бият Виле? Защо?...). Работните листове, върху които работят учениците, са наситени с богат илюстративен материал.

Наред с изброените по-горе методи използваме и други, които изискват партньорски взаимоотношения, диалогов вид комуникация между самите учащи, между учащите и интерактивната мултимедия, между учащия/ учащите и обучаващия (Ivanova, 2008: 153). Това са „Мозъчна атака“ и „Работа по проект“. Постиженията на малките ученици трябва да бъдат забелязвани и поощрявани. Това е и причината освен стандартно оценяване да приложим и съвременната международна образователна стратегия – формиращо оценяване. Освободеността на детето да „бъде самото себе си“, и чувството за сигурност създават благоприятен емоционален фон за работа (Ivanova, 2008: 49).

За оценяване степента на вярност на представена от ученици информация използваме таблото „Гъсеничко“. (Тялото му е изградено от трите цвята на светофара – зеленият цвят означава „Справяш се отлично“, жълтият – „Справяш се добре“, а червеният – „Старай се повече“.) Учителят проверява домашната работа по български език и в тетрадката рисува кръгче с един от трите цвята. Резултатите се съобщават и нанасят в тялото на Гъсеничко. За оценяване степента на вярност на представена от ученици информация ученици оценяват ученици с помощта на различен тип картончета (геометрични фигури, ръчички и др.) с цветовете на светофара. В края на учебния час учениците попълват различни самооценъчни карти за проверка и самооценка (приложение 1), въпросници, интерактивни табла (Куфарчо – приложение 2). Използването на интерактивни методи и формиращо оценяване допринесе за общото интелектуално развитие на учениците. Творческите им работи, проектните материали, междинни и крайни оценки и социалните изяви се съхраняват в индивидуално портфолио (Vasileva, 2009: 42).

Прилагането на разнообразни интерактивни методи, похвати и техники в обучението полага основите за ранния и продължаващ успех на учениците, за по-нататъшното им включване в социалния, културния и професионалния живот. Овладяването на способността за четене и писане е основно социално и икономическо изискване на обществото.

Приложение 1

Карта за проверка и самооценка – представлява таблица, разделена на две колони. В лявата част са записани въпросите, с които учителят проверява какво са научили учениците в часа. В дясната част писмено отговарят на зададените въпроси. След устна проверка децата се самооценяват, като рисуват цвете с три, четири, пет… листенца, отговарящи на броя на въпросите. Ако те са четири, а верните отговори три, рисуват цвете с три листенца.

Какво научих днес?

Стар Димо

1. Какви хора са били хайдутите?

………………………………………….

2. Коя дума се среща в народната песен „Стар Димо“? Защо?

………………………………………….

3. Как славейчето се отнася към стария войвода?

………………………………………….

4. Защо птичката нарича гората „майка хубава“?

………………………………………….

Самооценка:

Приложение 2

Интерактивното табло „Куфарчо“ представлява куфарче, което е разделено на клетки, в които са вписани имената на децата от класа. Учителят поставя въпрос, който записва на дъската. Учениците отговарят писмено върху цветни лепящи листчета и залепват своя „Билет за изход“ в клетката си. В междучасието сами ги проверяват и преценяват кой има нужда от допълнителна работа.

ЛИТЕРАТУРА

Василева, Е. (2009). Съвременното начално училище, Оценяване на учебните резултати. София: Просвета.

Василева, Е. (2004). Съвременното начално училище – реалност и предизвикателства. София.

Иванова, Н. (2008). Съвременното обучение по български език и литература в началния етап на образование, II част. София: Образование.

REFERENCES

Vasileva, E. (2009). Savremennoto nachalno uchilishte, Otsenyavane na uchebnite rezultati. Sofia: Prosveta.

Vasileva, E. (2004). Savremennoto nachalno uchilishte – realnost i predizvikatelstva. Sofia.

Ivanova, N. (2008). Savremennoto obuchenie po balgarski ezik i literatura v nachalniya etap na obrazovanie, II chast. Sofia: Obrazovanie.