https://doi.org/10.53656/voc22-11peda

Резюме. В статията се разглежда педагогическото взаимодействие родители – деца – учители като основа за пълноценното развитие на детската личност в предучилищна възраст. Ключът за успешното сътрудничество между детската градина и семейството е позитивизмът във взаимоотношенията учител – дете – родител. Екипната работа се явява ключ към успешното партньорство, за да може детето да се превърне в отговорна личност, стремяща се към интелектуално, емоционално и социално развитие. В този контекст се акцентира върху използване на допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, иновативни форми и методи, съвместна работа учител – родител. Педагозите използват идеите, знанията и професионалния си опит и по този начин постигат успешно сътрудничество и ефективност в общуването и съвместната работа с родителите. Включването на родителите в дейностите на детската група стимулира децата да бъдат по-уверени и да развият творческия си потенциал.

Ключови думи: педагогическо взаимодействие; родители; детска градина; сътрудничество

„Щастието и просперитетът на едно дете зависят
от пълноценното и планомерно взаимодействие
на родителите с образователната институция.“

Първият и основен фактор, определящ благоденствието на детето, личностното му развитие, усвояване на поведенчески модели и оформянето на възприятията към хората и околния свят, е семейството. Теориите за развитието на личността винаги са акцентирали върху два основни компонента, определящи оформянето ни като пълноценни и завършени индивиди, а именно индивидуалните заложби и влиянието на микро- и макросоциалната среда. Това, което е генетично унаследено и закодирано в нас, много рядко може да бъде реализирано и да достигне пълния си потенциал без необходимите фактори на средата, най-вече на семейната. Семейството е факторът, който определя мястото на детето през първите години от съществуването му и е неговото първо социално обкръжение. В него се полагат основите на личността, възпитават и се усвояват нравствени и морални ценности. Самооценката и изграждането на собственото „Аз“ започва с оценката на родителя. Отношението към детето, начинът на комуникация, зачитането на неговото лично достойнство са от особено важно значение в израстването му като здрава и хуманна личност. Хармоничните взаимоотношения между родителите дават на децата обич и топлина.

Отговорността на родителя спрямо детето е огромна. Отношението към него, комуникацията, възпитателните методи, които се прилагат, ще спомогнат в оформянето на неговия характер. Затова е от изключително важно значение и взаимодействието с образователната институция, за да може то да се превърне в отговорна личност, стремяща се към интелектуално, емоционално и социално развитие.

Такава беше и нашата цел – постигане на хармония в отношенията учител – дете – родител за повишаване нивото на емоционална удовлетвореност на децата в детската градина.

Задачите, които си поставяме всяка учебна година, формулираме по посока на:

1. проучване нивото на емоционална удовлетвореност на детето в семейството;

2. определяне на насоките при работа с родителите за оптимизиране общуването с децата;

3. организиране на педагогическо взаимодействие за постигане на емоционален комфорт на децата в групата.

По първата задача работим, като в началото на всяка учебна година пускаме анкета, събеседване с родителите най-вече за децата от първа възрастова група с цел опознаване на детето (неговото здравословно състояние, хранителни навици и предпочитания), както и на отношенията на родителите към него: Как го успокояват, когато сънува кошмари? Разказват ли му приказки за лека нощ? Изразяват ли често своята обич към него и по какъв начин го правят? И др. въпроси, които спомагат за сформирането на началните представи за взаимоотношенията им с детето в семейството.

На следващ етап от взаимоотношенията ни с родителската общност пускаме „Пътуваща папка“, съдържаща информация (статия) на избрана от педагога тема, свързана с възпитанието на детето, с цел получаване на обратна връзка под формата на мнения, предложения и въпроси за цялостна подкрепа и по-добро пълноценно сътрудничество.

Друг важен и съществен момент от взаимодействието ни с родителите е съвместната работа с тях по проекти, където им даваме възможност, да работят заедно с детето си, да покажат своите знания и умения в изработването на различни изделия и макети. Тази съвместна дейност стимулира децата и им дава криле да развихрят въображението, и най-вече творческите си способности. С голямо въодушевление децата разказват как са направили детайлите на изделието, колко забавно и интересно е било с „мама и тати“ или с „кака и бати“. Това мотивира децата и ги кара да се чувстват уверени в себе си и своите способности.

Съвременният родител е много различен и динамично променящ се. Това води до постоянно възникващи нови предизвикателства пред педагогическите специалисти. Промените в семейството неименуемо изискват промяна в образователно-възпитателния процес. Той трябва да стане по-гъвкав и адаптивен с цел посрещане новите нужди на децата и техните семейства. Прилагането на иновативните технологии доказва своята практическа ефективност в образователната система в съвместната работа с родителите. Родителите общуват открито, като комуникацията е в направление от децата към тях (Kocev, Peychev 2019, 30).

Успешното сътрудничество между учители и родители се базира на компетентност, информираност и най-вече на доверие. Екипната работа между родителите, учителите и децата се явява ключ към успешното партньорство и съвместна грижа за израстването им като хуманни и добросъвестни граждани на съвременното динамично развиващо се общество. Кооперирането между детската градина и семейната общност се гради върху два стълба – информираност и мотивация.

Връзката между детската градина и семейството е необходима, защото без нея е невъзможно формирането на детската личност. Безспорно е, че без активното сътрудничество с родителите и тяхното ненавременно съдействие се нарушават дейностите в образователно-възпитателния процес, което води до нестабилни отношения, липса на взаимно доверие и разбирателство. Всичко това рефлектира върху детето и то не може да изпита удоволствие от престоя си в детската градина. Затова е важно психолого-педагогическото взаимодействие с родителите да се извършва умело от педагога, за да се достигне до споделена отговорност за развитието и просперитета на детето, постигане на доверителни отношения и работещо партньорство за изграждането на здрава ценностна система.

Днес, в условия на епидемична обстановка и интензивно развитие на дигиталните технологии, съвместната работа с родителите също търпи своите промени в образователно-възпитателния процес. Новите изисквания поставят педагога пред още по-големи изпитания за съвместната работа с родителската общност. Като основен движещ инструмент той трябва да търси подходящи методи и начини за пълноценно и ползотворно взаимодействие. Благодарение на информационно-комуникационните технологии това взаимодействие се оказва още по-лесно и полезно както за родителите, така и за децата. Тържествата, които преди време се осъществяваха в занималните в определен ден и час, понякога в несинхронно с работното време на родителите, сега, благодарение на уменията и компетентностите на педагозите родителите също успяха да се насладят в удобно за тях време и място от своя телефон на трогателните изпълнения на своите малчугани чрез видеата, направени от техните учители. Това спомогна и заздрави връзките помежду им, защото въодушевлението и мотивацията на децата се прехвърлиха върху тях. Макар и бавно, родителите постепенно осъзнаха, че децата наистина имат нужда от тяхното внимание не само у дома, а и в детската градина. Сами започнаха да търсят начини за съвместна работа и взаимодействие с образователната институция.

Изводите, които можем да направим от съвместната работа с родителите, са следните.

– „Заедно можем повече“ – така бих обединила усилията на педагогическите специалисти, родителите и персонала на детската градина за осъществяване на поставените задачи.

– Иновативните форми и методи, като дизайн-мисленето, откритите практики, вътрешнообразователните проекти, дават възможност на повече родители да се включат в съвместната ни дейност.

– Използването на допълнителни форми на педагогическо взаимодействие дава възможност за повишаване на педагогическата компетентност на родителите, както и за повишаване репутацията на българския учител в очите на родителите и на обществото.

Учебната година преминава динамично в изпълнение на всички планувани форми и задачи на педагогическо взаимодействие и сътрудничество с родителската общност. Защото допълнителните форми на педагогическо взаимодействие придават нов смисъл на педагогическата работа, когато интегрират Държавните образователни стандарти с разширяването на личностния опит заедно с индивидуалните преживявания на децата, което повишава активността на родителите и мотивацията им да се включат в съвместна дейност – давайки идеи, мнения и предложения. Включвайки се в мероприятията, родителите предложиха едно огромно разнообразие от събития и емоции както на децата си, така и на самите себе си. И всичко това се осъществява под умелото и плавно ръководство на педагога, което доведе до успешно сътрудничество и максимална ефективност в общуването и работата с родителите.

ЛИТЕРАТУРА

Коцев, В. & Пейчев, И., 2019. Ефективна комуникация и работа с родители. София: РААБЕ България.

REFERENCES

Kocev, V. & Peychev, I., 2019. Efektivna komunikacia s roditeli. Sofia: RAABE Bulgaria