https://doi.org/10.53656/bel2024-5-3M

Резюме. Настоящата статия разглежда две лексеми от говора на българите католици от Белене, произлизащи от обреди и танци на православното население в града, чрез които се назовават неприемливи действия. Примерите са интересни за това как конфесионалното различие се проявява чрез езика, като трансформира неутралната лексика в емоционално-експресивна с отрицателен или неодобрителен оттенък. Чрез думата бръзъùцъ, свързана с обичая „Бразая“, се изразява подигравателно и пренебрежително отношение към жена със смешно, грозно или страшно лице. Вторият разглеждан пример èръйшалдъ произлиза от танц, характерен за православното население на Белене, и се използва в негативен смисъл за човек, който изразява радостните си емоции невъздържано или който е непокорен и твърдоглав.

Ключови думи: българи католици; Белене; конфесионално различие; експресивна лексика

Населението на днешния български град Белене е проучвано от историци и краеведи (Gospodinov 1996; Miletich 1903). Две от основните групи жители са представители на католическото и на православното вероизповедание. Те населяват различни махали на града и според местните жители в миналото никога не са се смесвали помежду си посредством тайнството брак. Българите католици в Белене са наследници на бивши павликяни, покръстени от Римокатолическата църква през XVII век1, докато православното население е предимно от влашки произход. Говорът на българите католици от Белене е изследван детайлно от Нено Неделчев (Nedelchev 1994), който се спира главно върху морфологичните и фонетичните му характеристики. Няма цялостно проучване върху лексиката. Елена Врайкова, носител на говора, издава две малки книжки, в които събира лексикални образци, но те не са придружени от граматична информация за думите и езиковедски коментар (Vraykova 2003; Vraykova 2007).

Строгата разделителна линия между двете основни конфесионални групи на католици и православни в Белене намира своето отражение в местния говор на българите католици, като натоварва с негативна конотация лексеми, произлизащи от обичаи и танци на православното население. По този начин противопоставянето свое – чуждо се проявява чрез езика, като трансформира неутралната лексика в емоционално-експресивна с отрицателен или неодобрителен оттенък. В настоящата статия ще бъдат разгледани два такива лексикални примера, установени към момента. Материалът е събран от информаторката Елена Врайкова, католичка, на 91 г., родом от Белене. За тълкуването на думите и за допълнителни примери разговори са водени и с отец Ивелин Генов, католически свещеник, роден също в Белене.

Справки са направени в следните източници: Архив на Българския диалектен речник в Секцията по диалектология и лингвистична география към Института за български език – БАН (ABDR); Български етимологичен речник (BER); Речник на българския език (RBE); Речник на Найден Геров (NG); Идеографски диалектен речник на българския език (IR); Речник на румънския език (DEX); Академичен речник на румънския език (DLR).

1. бръзъùцъ ж. За изразяване на подигравателно и пренебрежително отношение към жена със смешно, грозно или страшно лице. К— съй нъпр‡вилъ нъ бръзъùцъ (Какво се е направила на страшилище). Тъз стр‡шнъ, ‡лиз бръзъùцъ! (Тази е грозна, все едно е страшилище).

1.1. Тълкуване

Според информаторката Елена Врайкова думата бръзъùцъ е навлязла в говора на беленските българи католици от обичай, практикуван от православните от същото населено място около Коледа и носещ сходно име. Вероятно това е описаният в българската етнографска и етноложка литература обичай „Бразая“, характерен предимно за Североизточна България и за населените места около р. Дунав (Sirakova 1994) (Stefanova 2008). Различните практики, свързани с него, няма да бъдат обект на разглеждане тук; те са важни само дотолкова, доколкото са свързани със значението, с което думата бръзъùцъ се употребява сред общността на българите католици от Белене.

Обичаят „Браза́я“ се свързва с маскарадните кукерски игри, а браз‡ята се описва като фантастичен зооморфен персонаж (Yankova 2017, р. 106). В с. Бяла вода, Беленско, бразаята се „излюпва“ на Бъдни вечер, т.е. преоблича се в крайна къща на селото, и отива в кабинета на кмета, за да иска разрешение да управлява през нощта. След това тръгва по улиците и сурвака всички за здраве и щастие. Бразаята трака с тракала и потупва хората по гърдите, като по този начин гони злите сили. Зооморфният персонаж е придружен само от мъже, които изпълняват също определени роли: кмет, мошул, арапин, булка, клюница и котак2.

Производна на наименованието на обичая „Бразая“, думата бръзъùцъ се употребява в преносен смисъл от беленските католици за жена със смешно, грозно или страшно лице. Не откривам лексемата в използваните лексикографски източници, но тя може да се свърже с близките фонетични варианти, които са засвидетелствани в Архива към Българския диалектен речник: браз‡йя (Силистренско) ‘украсена с дълга човка маска’; бразайа (Тутраканско) ‘група от пет души, която ходи наред с коледарите или независимо от тях’; бръзъйери (с. Гарван) ‘участници в обичая брезая’.

В Идеографския диалектен речник на българския език под кýкер е посочена думата браз‡й, характерна за отделни населени места около Белене, Кубрат, Русе, както и браз‡я за районите на Никопол, Плевен и Силистра (IR 2021, 2, p. 626).

В Българския етимологичен речник са описани следните фонетични варианти: брез‡я, браз‡я (Тутраканско), както и бръз‡я (Северна България край Дунав), със значение ‘смешно облечен човек в обредни игри, кукер’. Пак там тези примери се извеждат от румънското brezaie, производно от breaz3, заето от бълг. бряз (BER 1971, 1, р. 76), т.е. те са обратни заемки в българския език, а не румънски заемки.

Според Речника на румънския език4 (DEX) обаче съществителното име от женски род brez‡ie няма връзка с българската дума бряз (‘за бивол – който е с бяло петно на челото и опашката’, RBE), а е определено като дума с неясна етимология, с две основни значения: ‘игра, подобна на пантомима, сходна с „коза“ (прескочи кобила) или турка (вид игра с пръчки), принадлежаща на фолклорния театър, наблюдавана най-вече в Мунтения’ и ‘маскирана фигура с животинска или птича глава, облечена в дълга селска овчарска дреха от овча кожа, украсена с цветни панделки и нашивки’. Справка в Академичния речник на румънския език показва, че съществителното име brez‡ie има основно значение ‘маскиран човек с глава на животно, снабдена с дълъг клюн, подобно на щъркел, облечен в разноцветни вълнени дрехи или дрипи във всички цветове, със звънци и тояга в ръката’. За вероятен произход е дадена румънската дума за щъркел barză (DRL, p. 650), като се споменава и връзка с по-горе посочената лексема breaz (от бълг. бряз – б.м.).

Като обобщение бих могла да направя заключението, че думата бръзъùцъ, характерна за говора на българите католици от Белене, може да се разглежда и като румънска заемка. Като се има предвид зооморфната маска с дълга човка, използвана при практикуването на определени места на обичая „Бразая“, има вероятност бръзъùцъ да се свързва с румънската дума за щъркел barză, както е написано и в Академичния речник на румънския език – още повече че обичаят очевидно е познат и на българското, и на румънското население от двете страни на р. Дунав. Въпреки това данните от използваните при справката български и румънски речници не са еднозначни и въпросът за произхода на думата остава спорен.

Подлежи на допълнително проучване и това дали брас в говора на българите католици от Белене със значение ‘лице’ е сродна с бръзъùцъ. Според Елена Врайкова беленските католици не познават думата лице, използват само съществителното от мъжки род брас, напр.: умýй си бръзъ (измий си лицето), ýбъу бр‡с (хубаво лице).

1.2. Опозицията свое – чуждо

В говора на българите католици от Белене има различни лексеми, с които се назовава глупавата жена, както и жената, която по различни начини демонстрира неморално поведение, напр.: б—длеш (за слаба, грозна и глупава жена), джульъ (название за жило на пчела и едновременно с това за лоша жена), йъвъ (название за въздух и за лека жена)5 и др. Част от тази тематична група е и лексемата бръзъùцъ, чрез която се изразява подигравателно и пренебрежително отношение към жена със смешно, грозно или страшно лице, както по-горе бяха посочени примерите: К— съй нъпр‡вилъ нъ бръзъùцъ (Какво се е направила на страшилище). Тъз стр‡шнъ, ‡лиз бръзъùцъ! (Тази е грозна, все едно е страшилище).

Прави впечатление, че лексема, производна от названието на обичай на православното население, се употребява в негативен смисъл от българите католици. Опозицията свое – чуждо6 се изразява чрез метафората за различния (този с различно вероизповедание), като трансформира една неутрална в своята употреба лексема в такава за изразяване на отрицателно и подигравателно отношение. Противопоставянето е генерирано в обхвата на конфесионалната сфера и е свързано с антагонизма между православното и католическото население в Белене, което има своето историческо обяснение и ще бъде разгледано по-долу, след втория лексикален пример.

2. Žръйшалдъ ж. Танц, характерен за православното население в Белене.

2.1. Тълкуване

Според информаторката Елена Врайкова българите католици от Белене използват думата Žръйшалдъ, за да назоват танц, характерен за православното население в същото населено място, което е предимно от влашки произход. Не откривам лексемата в използваните лексикографски източници. Названието по всяка вероятност е формирано на местна почва чрез ономатопея, тъй като по време на танца играещите издавали подвикванията „е – ръ – ша“. Според Елена Врайкова Žръйшалдъ се използва в израз с негативен смисъл за човек, който изразява емоциите си невъздържано, сякаш играе танц под въздействието на нечисти, зли сили: играйе Žръйшалдъ (действа необуздано).

Потърсих допълнителна информация от отец Ивелин Генов, който потвърди, че думата наистина е характерна за българите католици от района на Белене и се използва за човек, който е непокорен, упорит, неконтролируем; с когото останалите трудно могат да се справят и който не се поддава лесно на влияние. За съжаление, към момента е невъзможно да се предостави допълнителен контекст, който да уточни значението.

2.2. Опозицията свое – чуждо

Със сигурност може да се твърди, че подобно на описаната по-горе лексема бръзъùцъ, Žръйшалдъ също е пример за това как обредните и танцовите практики на православното население служат за назоваване на действия или поведение, които се възприемат от общността на българите католици като нещо неприемливо.

Смисловото обвързване на танца с нечистите сили от страна на българите католици от Белене намира своето обяснение в историческото минало на тази общност и по точно в реформаторската дейност на ордена на пасионистите, които пристигат в северните български земи през 1781 г. (Miletich 1903, р. 77). В стремежа си да укрепят католическата вяра сред бившите павликяни, те си поставят за цел да премахнат всички техни стари суеверни навици и обреди, още повече че ги смятали за заети от българите схизматици или от власите. По този начин се е целяло да се засилят отликите между православното и католическото население. Милетич цитира данни от събрание, състояло се в Белене през 1843 г., на което са приети строги правила по отношение на музиката и танците по време на сватбените тържества. На свещениците е заповядано „да забраняват при сватбите всякакви свирни, песни и игри“ (Miletich 1903, р. 125).

В книжнината на българите католици намират място поучителни текстове, близки по съдържание до патеричните разкази, свързани със страданията, които могат да споходят човека, ако „преправя тялото си“ или „играе и свири на хоро“. Такива се откриват в ръкопис НБКМ 1423 на Петър Ковачев Царски от края на XVIII век, напр.: Iedin, deto sviri na horo, ubigo jedna strela od ;nebe, i dusciatamu utidi u Pacalat (Един, дето свири на хоро, уби го една стрела от небето и душата му отиде у пъкъла); Iedna moma cato igra veʒden jedin den, preʒ noscta se prinesi, ta utidi u Pacalat, i setne promena xivot (Една мома, като игра един ден непрекъснато, през нощта се пренесе, та отиде у пъкала и сетне промени живота си); Jedna xena umire, i utade u Pacalat, ʒascto jaco nastajesce dasi redi teloto (Eдна жена умря и отиде у пъкъла, защото много настояваше да си преправя тялото).

Двата разгледани лексикални примера (бръзъùцъ и Žръйшалдъ) дават основание да се говори за това, че противопоставянето между католици и православни в Белене е намерило израз в езика чрез думи, които маркират различния с отрицателни характеристики. Интересно би било да се проучи дали сходно явление има в езика на влашкото православно население в същото населено място.

Благодарности и финансиране

Авторът изказва благодарност за финансовата подкрепа на Българската академия на науките по двустранно споразумение с Румънската академия на науките.

БЕЛЕЖКИ

1. Повече за българите католици в Белене вж. Милетич 1903, с. 28 – 30.

2. Описанието на обичая „Бразая“ в с. Бяла вода, Беленско, е предаден спрямо разказа на Росица Петрова, председател на читалище „Възраждане 1924“ в селото, публикуван в интернет на адрес: https://bnr. bg/hristobotev/post/101571514/brazaa [Viewed 2024-8-22].

3. Лексемата breaz в румънски означава: 1. Животно с бяло петно или на челото, или на муцуната. Обикновено се отнася за коне. 2. В преносно значение – умен човек, с остър ум, който се откроява сред останалите (DEX).

4. Благодаря на Явор Иванов и Габриела Миту за помощта при превода от румънски на български език.

5. Названия за нечиста жена вж. още и у Мичева-Пейчева 2014.

6. Повече за опозицията свое – чуждо вж. Мичева-Пейчева 2017.

ЛИТЕРАТУРА

БЕР 1971/ 2017. Български етимологичен речник. Т. 1 – 8. София: БАН.

ГОСПОДИНОВ, Т., 1996. Из миналото на Белене. Белене: Полиграфическа база при Академичното издателство, Свищов.

ВРАЙКОВА, Е., 2003. Говор на павликяните – католици. Плевен: Кентавър 66.

ВРАЙКОВА, Е., 2007. Говор на павликяните – католици. Книга II. Плевен: Кентавър 66.

ИР, 2012, 2021. Идеографски диалектен речник на българския език; Т. I 2012. София: Бълг. бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия; Т. II 2021. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.

НГ, 1975. Речникъ на блъгарскый языкъ: Съ тлъкувание речиты на блъгарскы и на русскы. Ч. 1 – 6 (фототипно издание). София: Български писател.

НЕДЕЛЧЕВ, Н., 1994. Диалект на българите-католици: северен павликянски говор. Велико Търново: Печатница „Абагар“.

МИЛЕТИЧ, Л., 1903. Нашите павликяни. В: СбНУНК, т. 19, с. 1 – 368.

МИЧЕВА-ПЕЙЧЕВА, К., 2014. Образът на чистата жена в старобългарското житие на св. Теодора и в традиционната култура. В: Известия на Института за български език, кн. XXVII. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

МИЧЕВА-ПЕЙЧЕВА, К., 2017. Мичева-Пейчева, К. Етнокултурната бинарност в средновековната българска литература. София: ДиоМира. ISBN: 978-954-2977-45-2.

РБЕ. Речник на българския език, 2001 – 2023. Т. 1 – 16. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, Институт за български език (онлайн). Available from: http://ibl.bas.bg/rbe/. [Viewed 2024-8-22].

СИРАКОВА, И., 1994. Бразая в Русенско. В: Българска етнография, кн. 3 – 4, с. 54 – 57. София: БАН.

СТЕФАНОВА, Т., 2008. Маскарадната игра бразая – един съхранен обичай за плодородие. В: Сборник доклади на Студентска научна сесия, Факултет „Природни науки и образование“, с. 161 – 165. Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев“.

ЯНКОВА, В., 2017. Маскарадът: ние и другите [Електронен ресурс]. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“. ISBN 978-619-201-205-2

DEX. Dicționarul explicativ al limbii romˆne. Available from: https:// dexonline.ro/. [Viewed 2024-8-22].

DRL. Dicţionarul limbii romˆne. Available from: https://dlr1.solirom. ro/. [Viewed 2024-8-22].

Acknowledgments & Funding

The author expresses gratitude for the financial support of the Bulgarian Academy of Sciences under a bilateral agreement the Romanian Academy of Sciences.

REFERENCES

BER 1971/ 2017. Balgarski etimologichen rechnik, vl. 1 – 8. Sofiya: BAN.

DEX. Dicționarul explicativ al limbii romˆne. Available from: https://dexonline.ro/. [Viewed 2024-8-22].

DRL. Dicţionarul limbii romˆne. Available from: https://dlr1.solirom.ro/. [Viewed 2024-8-22].

GOSPODINOV, T., 1996. Iz minaloto na Belene. Belene: Poligraficheska baza pri Akademichnoto izdatelstvo, gr. Svishtov.

IR, 2012, 2021. Ideografski dialekten rechnik na balgarskiya ezik; vol. I, 2012. Sofiya : Balg. bestselar – Natsionalen muzey na balgarskata kniga i poligrafiya; vol. II 2021. Sofiya: Univ. izd. „Sv. Kliment Ohridski“.

NG, 1975. Rechnik na blagarskay yazayka: S tlakuvanie rechitay na blagarskay i na russkay. Ch. 1 – 6 (fototipno izdanie). Sofiya: Balgarski pisatel.

NEDELCHEV, N., 1994. Dialekt na balgarite-katolitsi: severen pavlikyanski govor. Veliko Tarnovo: Pechatnitsa „Abagar“.

MILETICH, L., 1903. Nashite pavlikyani. V: SbNUNK, vol. 19, pр. 1 – 368.

MICHEVA-PEYCHEVA, K., 2014. Obrazat na chistata zhena v starobalgarskoto zhitie na sv. Teodora i v traditsionnata kultura. V: Izvestiya na Instituta za balgarski ezik, vol. XXVII. Sofiya: Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“.

MICHEVA-PEYCHEVA, K., 2017. Micheva-Peycheva, K. Etnokulturnata binarnost v srednovekovnata balgarska literatura. Sofiya: DioMira. ISBN: 978-954-2977-45-2.

RBE. Rechnik na balgarskiya ezik, 2001 – 2023. T. 1 – 16. Sofiya: Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“, Institut za balgarski ezik (online). Available from: http://ibl.bas.bg/rbe/. [Viewed 2024-8-22].

SIRAKOVA, I., 1994. Brazaya v Rusensko. – V: Balgarska etnografiya, no. 3 – 4, pp. 54 – 57. Sofiya: BAN.

STEFANOVA, T., 2008. Maskaradnata igra brazaya – edin sahranen obichay za plodorodie. V: Sbornik dokladi na Studentska nauchna sesiya, Fakultet „Prirodni nauki i obrazovanie“, pp. 161 – 165. Ruse: Rusenski universitet „Angel Kanchev“.

VRAYKOVA, E., 2003. Govor na pavlikyanite – katolitsi. Pleven: Kentavar 66.

VRAYKOVA, E., 2007. Govor na pavlikyanite – katolitsi. Kniga II. Pleven, Kentavar 66.

YANKOVA, V., 2017. Maskaradat: nie i drugite. Shumen: Universitetsko izdatelstvo „Episkop Konstantin Preslavski“. ISBN 978-619-201-205-2