Резюме. В статията се представят някои резултати от изследване на културното наследство в българските общности в Централна и Западна Европа (1991 – 2015). Емпирични данни за използването на дистанционното обучение в българските училища в чужбина са събрани чрез електронно анкетиране и обсъждане, осъществено на срещи с учители. В отговор на предложенията на учителите е създаден Виртуален информационен център. Целта е да се подпомага процесът за задоволяване на комуникативните и културните потребности на българите, които живеят в общностите ни зад граница, и да се осъществява обмяна на добри педагогически практики във виртуалното образователно пространство.

Ключови думи: distance learning, Bulgarian communities, virtual educational environment, cultural heritage, best pedagogical practices

Необходимостта от използване на информационни и комуникационни технологии от учителите в българските училища зад граница се определя от спецификата на ситуацията, в която функционират българските неделни училища:

– обучението е обикновено веднъж седмично в класната стая, а през останалото време връзката учител – ученик може да бъде опосредствана чрез технологиите;

– неделното училище понякога е доста отдалечено от населеното място, където живее ученикът (друг район, дори друг град);

– обучението се осъществява в чуждоезикова среда, т. е. средата не е естествен източник на речева информация; дидактическите материали често се получават чрез интернет;

– перманентната квалификация на учителите също е времевои пространствено ограничена – за професионалната си квалификация учителите се грижат, като участват в дистанционни обучителни курсове.

Учителите от българските училища в чужбина проявиха активност при обсъждане на възможностите за дистанционно обучение на кръгла маса, организирана в училището за Роден език в Будапеща, като подчертаха важното място на тази форма в обучението по български език в чужбина.

Мнението на учителите зад граница бе проучено и чрез попълването на електронна анкетна карта. В анкетирането се включиха учители от различни държави и градове: Молдова, Великобритания, Германия, Ирландия, Кипър, Швейцария, Чехия, Гърция, Испания, Румъния, Италия, Украйна, Унгария, Русия, Дания, Австралия, САЩ, Холандия. Трябва да се подчертае, че мнение изразиха учители не само от големите градове, но и от малки населени места: Тарагона, Барселона, Мадрид, Дъблин, Айндховен, Копенхаген, Прага, Бреша, Барселона, Никозия, Аделаида, Лондон, Паралимни, Помона, Лимасол, Мюнхен, Тюламор, Москва, Гуадалахара, Кьолн, с. Червеноармейское (Кубей), Сеговия, Глен Елин, Черветери, Санкт Петербург, Щутгарт, Цюрих.

От данните за професионалния опит на участниците (диагр. № 1) се установява, че най-многобройна е групата на педагогическите специалисти, които са с над 20 години педагогически стаж – 31% от участниците, следват тези със стаж от 11 до 15 години (23%), до 5 години (18%), между 6 – 10 години (15%) и най-малобройни са учителите с 16 – 29 години стаж, или 13%.

Според учебния предмет (диагр. № 2) учителите, които преподават български език, заемат водещо място – 77% от всички анкетирани, след тях се нареждат преподаващите история (28%), география (18%), друго (15%).

Важно е да се подчертае, че повечето учители (56%) признават, че не използват дистанционни форми на обучение, а 26% от анкетираните използват частично тази форма на обучение. Дистанционното обучение се предпочита само от 18% от отговорилите (диагр. № 3).

Посочените резултати няма да изглеждат изненадващи, ако се сравнят с данните от отговорите на въпроса „Необходимо ли Ви е допълнително обучение във връзка с използването на дистанционни форми на обучение?“ – 95% от изследваните лица отговарят, че се нуждаят от допълнителна квалификация за използване на дистанционните форми на обучение (диагр. № 4).

Голяма част от изследваните лица (63%) използват комбинацията от собствено и създадено от други електронно съдържание. Едва 10% създават и използват собствени материали, а 27% от анкетираните посочват, че работят само с готови образователни ресурси (диагр. № 5).

Като най-чести затруднения, свързани с използването на дистанционното обучение (диагр. № 6), анкетираните посочват липсата на методически разработки по проблема (72% от отговорилите), както и недостатъчните дидактически материали (67%). Значителен е процентът (56%) на учителите, които подчертават, че в учебната програма такова обучение не е предвидено. Немалък дял (51%) отчитат и пропуски в професионалната си подготовката за използване на тези съвременни форми на обучение, както и липсата на подходяща материална база на училището (46%).

Последната диаграма (диагр. №7) представя предложенията на анкетираните за усъвършенстване на дистанционното обучение по посока на: разработване на методически материали за дистанционно обучение (82%), популяризиране на добри педагогически практики на учители (79%) и организиране на съвместни семинари на учители с цел обмяна на опит (77%), както и организиране на квалификационни курсове (74%).

В отговор на предложенията на учителите във връзка с използване на дистанционното обучение в българските училища в чужбина се създава Виртуален информационен център като част от работата на екипа от Департамента за информация и усъвършенстване на учители (ДИУУ) по проект за изследване на културното наследство в българските общности в Централна и Западна Европа (1991 – 2015). Целта е да се подпомага процесът за задоволяване на комуникативните и културните потребности на българите, които живеят в общностите ни зад граница.

Методологията за разработване и изпълнение на проекта се основава на интердисциплинарната му същност. Произтича от разбирането, че културното наследство в българските общности в чужбина е неделима част от културата на българския народ. Изисква събиране, анализиране, систематизиране и обработване на емпиричен материал за по-нататъшна теоретична употреба в области на научното познание – методика, педагогика, лингвистика. В този смисъл интердисциплинарният подход е водещ при изпълнение на цялостния проект. Използват се методи за анализ, събиране и обобщаване на информация, изработване на изследователски инструментариум за целите на проекта, анкетно проучване и интервюта, контент анализ, теренно проучване, разработване и апробиране на учебни материали за дистанционно обучение. Виртуалният информационен център гарантира в най-голяма степен устойчивостта на проекта.

Новият информационен център ще позволи да бъде разширен обхватът на българските училища както в цяла Европа, така и в света. Във връзка с неговото функциониране ще бъдат обновени учебните програми и обучения за българите в чужбина, организирани ежегодно от ДИУУ и МОН в рамките на Постановление на МС № 103 от 1993 г.

Виртуалният център създава среда за постоянен обмен на добри педагогически практики между учителите от българските училища в различни държави. Той е полезно образователно пространство, в което учителите ще намират методически материали и дидактически ресурси.

Чрез този център ще се даде възможност разнообразни културни продукти (медийни, литературни, публицистични и др.), създадени в конкретна българска общност, да достигнат до по-широк кръг възприематели, с което ще се осигурят условия за по-широко разпространяване на културното наследство.

Възможностите на информационния център позволяват да се осигури медийно покритие от различен произход (България и извън границите є) за отразяване на значими събития.

Преките бенефициенти на проекта (учителите) ще имат възможност да разпространят знанията и уменията си, които са получили по време на обученията, сред голям брой социални субекти в съответната общност (чрез включването си в проекти, партньорски инициативи, мрежи и др.). Стремежът е в перспектива да се стимулират представители от българските общности в чужбина да участват по-интензивно в предаването, обогатяването и създаването на националното ни културното наследство.

Поддържането на Виртуалния информационен център ще даде възможност на екипа на ДИУУ да подобри своите компетентности и капацитет за предоставяне на специфични обучителни услуги. Разработените и приложени обучителни стратегии и практики ще се включат в програмата на допълнителни специализации и квалификации, предоставяни от СУ „Св. Кл. Охридски“ в контекста на съхраняване на персоналната и националната идентичност. По този начин резултатите ще могат да бъдат мултиплицирани сред други университети, НПО, публични институции, граждански сдружения и др.

Положителният проектен опит ще бъде споделен и дискутиран във форумите. Участието на учителите от българските училища в чужбина ще подпомогне тяхното професионално развитие. Предполага се, че като резултат от цялостната дейност ще бъдат инициирани нови партньорства и идеи за нови научни изследвания, които ще се реализират в съвместни проекти, академични и граждански инициативи.

ЛИТЕРАТУРА

Димчев, К. (2010). Основи на методиката на обучението по български език. София: Св. Климент Охридски.

Capucho, F. (2002). The Role of Intercomprehension in the Construction of European Citizenship. Viseu: Universidade Catolica Portuguesa.

Лотман, Ю. (1992). Култура и информация. София: Наука и изкуство.

Национална стратегия (2006). Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища. София: МОМН.

Петров, П. (2003). Учителят и новите технологии на обучение. – Общество на знанието и образование за всички. София: НИО.

Рамка (2006). Обща европейска езикова рамка: учене, преподаване, оценяване. Варна: Релакса.

Соосаар, Н. & Н. Замковая (2004). Интерактивные методы преподавания. Санкт Петербург: Наука.

Harris, M. (1997). Self-assessment of language learning in formal settings. ELT Journal Vol. 51/1, pp. 12 – 20. Oxford: Oxford University Press. http://www.coe.int/t/DG4/Portfolio/?L=E&M=/documents_intro/ Templates.html

http://www.coe.int/t/dg4/education/elp/elp-reg/Develop_ELP_model_ EN.asp.

REFERENCES

Dimchev, K. (2010). Osnovi na metodikata na obuchenieto po balgarski ezik. Sofiya: Sv. Kliment Ohridski.

Capucho, F. (2002). The Role of Intercomprehension in the Construction of European Citizenship. Viseu: Universidade Catolica Portuguesa.

Lotman, Yu. (1992). Kultura i informatsiya. Sofiya: Nauka i izkustvo.

Natsionalna strategiya (2006). Natsionalna strategiya za vavezhdane na IKT v balgarskite uchilishta. Sofi ya: MOMN.

Petrov, P. (2003).Uchitelyat i novite tehnologii na obuchenie. – Obshtestvo na znanieto i obrazovanie za vsichki. Sofi ya: NIO.

Ramka (2006). Obshta evropeyska ezikova ramka: uchene, pr epodavane, otsenyavane. Varna: Relaksa.

Soosaar, N. & N. Zamkovaya (2004). Interaktivnaye metoday prepodavaniya. Sankt Peterburg: Nauka.

Harris, M. (1997). Self-assessment of language learning in formal settings. ELT Journal Vol. 51/1, pp. 12 – 20. Oxford: Oxford University Press. http://www.coe.int/t/DG4/Portfolio/?L=E&M=/documents_intro/ Templates.html

http://www.coe.int/t/dg4/education/elp/elp-reg/Develop_ELP_model_ EN.asp.