https://doi.org/10.53656/bel2023-3-9v

Резюме. Новото изследване на д-р Мария Дудаш е предназначено не само за специалисти лингвисти, но и за най-широка аудитория. Теоретичният дял предлага преглед на видовете фразеологични единици, отделя специално внимание на базовото понятие „еквивалентност“ и дефинира различните му проявления. Същинският дял представя задълбочен съпоставителен анализ на унгарската и на българската фразеология. Той е фокусиран върху няколко основни теми, които очертават представи за човека и неговото място в света (цветове, човек, чувства, огън), както и някои техни съвременни измерения (спорт, етнически стереотипи).

Ключови думи: унгарска фразеология; българска фразеология; съпоставително изследване

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ. ELTE, BTK. Институт по славянски филологии, Будапеща, 2022. ISSN 1785-9808 ISBN 978-963-489-470-4

Книгата на д-р Мария Дудаш се появява като поредно издание от представителната поредица на Института по славянски филологии в Университета „Йотвьош Лоранд“ (ЕЛТЕ) в Будапеща Opera Slavica Budapestinensia Linguæ Slavicæ. Тя е достойно продължение на дълголетните и многобройни научни дирения на специалистите в областта на сравнителните изследвания между унгарския и българския език. Проучването е свързано с актуална изследователска проблематика, разкриваща както особеностите на езиците, така и манталитета и народопсихологията на унгарци и българи. Широкият му обхват съдържа добър потенциал за следващо продължение и мотивира жанровата концепция на труда като сборник от самостоятелни студии, обединени от обща цел, задачи и методика на проучване. Уместно избраният основен метод – контрастивният (съпоставителният), съдържа богат познавателен потенциал, тъй като чрез него едновременно се установяват и анализират както приликите, така и отликите между фразеологията на двата езика.

Сборникът е структуриран от две части – теоретична и емпирично-аналитична. Теоретичният дял се предхожда от отлично познаване на най-важната библиография по въпроса в съвременната европейска наука. Основополагащо за труда е схващането за фразеологията като ефективно средство за номинативно усвояване на света, тъй като тя пренася през времето устойчиви представи, образи, емоции, оценки и така съхранява своеобразието и богатството на езиковия фонд и елементи от културата и манталитета на съответния народ. Също така, тук е предложен и обстоен преглед на видовете фразеологични единици и се отделя специално внимание на възловото понятие „еквивалентност“ (съответствие, тъждество), очертава се неговото проблемно поле и се дефинират различните му проявления (пълна, частична, нулева и псевдоеквивалентност).

Втората част от изследването обобщава десетилетните наблюдения на авторката върху спецификите на унгарската и на българската фразеология и опита ѝ като преподавател по лингвистични дисциплини на студенти – българисти и слависти. В нея са представени конкретните резултати от контрастивното изследване на унгарската и на българската фразеология. Въз основа на възприетата методология тук е предложена класификация от две големи групи фразеологични единици: първата, изградена въз основа на контрастивната методика, а втората – на лексико-граматичното значение на фразеологизмите. Същинският дял от проучването е положен върху задълбочен съпоставителен анализ на унгарската и на българската фразеология. Като привежда изобилен емпиричен материал от множество разнообразни източници, той е съсредоточен върху няколко централни теми с антропологически измерения, които очертават представи за човека и проявления на човешкото, тяхното място в света/космоса (цветове, човек, чувства, огън), както и някои техни съвременни измерения (спорт, етнически стереотипи).

Примерите са много и изискват по-обстойно внимание, но тук ще се позова само на един от тях. Анализът на фразеологичните единици с компонент „черен“ установява пълно съвпадение в двата езика при фраземите „черна овца“ и „черна котка ми минава път“. Частична еквивалентност се открива при фразеологизма „черен ден“, със значение на „труден живот, свързан с тежки изпитания и трагични събития“, тъй като на унгарски език той се употребява в единствено число, докато българският вариант обикновено е в множествено. Частично съответствие може да се наблюдава и при някои сравнения, които запазват денотативното си значение, но фонът на изображението е различен. От друга страна, в унгарския език отсъства съответствие (нулева еквивалентност) на фразеологизма „предавам на черната земя“, който на български се отнася към смъртта и погребението.

В книгата е поместен и дял, който разработва особено актуална изследователска топика и анализира фраземи, отразяващи етнически стереотипи (цигани, евреи). В него особено показателни са сведенията за представите на унгарците и на българите за самите себе си. Според анализирания материал като свои положителни качества унгарците изтъкват смелостта, гордостта, сериозността, откровеността, а като отрицателни – това, че действат прибързано, обиждат се лесно, избухливи са, а и често псуват. От своя страна, според регистрираното в българския словесен фонд изрази като „(говоря) на чист български език“ се използва в значение на „ясен, разбираем, собствен език“, а „българска работа“ се осмисля като некачествено извършена работа.

Трудът на д-р Мария Дудаш е предназначен както за специалисти лингвисти, за филолози, така и за най-широка аудитория с интерес към познавателните възможности на езика. Нужно е да се изтъкне, че отлично осъществената изследователска задача има множество съвременни проекции и се нуждае от по-голяма популяризация, не само в академичните среди. Ето защо, много се надявам в най-близко време любознателните български читатели да се срещнат и с неговия превод на роден език.

(Dudás Mária. Magyar-Bolgár Kontrasztív Nyelvi Világkép. Összevető Frazeológiai Elemzések. ELTE, BTK. Szláv Filológiai Tanszék, Budapest, 2022. ISSN 1785-9808 ISBN 978-963-489-470-4 )