https://doi.org/10.53656/bel2023-1-9

Резюме. В настоящата рецензия се представят резултатите от един българско-руски проект1 в областта на изследването на ситуациите за състояние в българския и руския език. Представя се и монографията, дело на научния екип, като се акцентира върху основните приноси на отделните студии.

Ключови думи: български език; руски език; онтология; ситуации за състояние; лингвистично моделиране

Проектът, по който е издадена монографията със заглавие, съвпадащо с наименованието на проекта, е посветен на съпоставителното българско-руско изследване на предикатно-аргументните структури, които изразяват ситуации на състояние. Учените от двата екипа представят семантично описание и типологизация на предикатите и предикативите за състояние, проучват моделите при синтактичната реализация на тези предикати, установяват набора от техните семантични и граматични характеристики, обуславящи реализацията на диатези и възможни техни редувания. Като един от водещите резултати от лингвистичното моделиране може да се изтъкне представената онтология на начините за изразяване на състояние и демонстрирането на особеностите на концептуализацията, лексикализацията и граматикализацията при изразяването на състояние в българския и в руския език.

Напълно реализирана е основната цел на проекта – абстрактно онтологично представяне на типовете значение за състояние на базата на съвкупност от семантични диференциращи признаци.

Основните задачи също последователно са осъществени въз основа на теоретичните и емпиричните изследвания по проекта: описание на семантичните и синтактичните модели на реализация на типовете състояния в българския и руския език, съпоставка на семантичните и синтактичните модели за реализация на типовете състояния в двата езика, описание на семантичните диференциращи признаци и техните параметри, в чиито рамки се реализират диатезите и алтернациите при изразяване на типове състояния в българския и руския език.

В различните доклади и публикации, както и в издадената монография е изследвано съвременното състояние при употреба на предикати и предикативи за състояние в различни тематични области в българския и руския език.

Тук се изтъкват някои основни резултати от извършените изследвания по проекта. Описани са поотделно за двата езика семантичните и синтактичните модели на реализация на типовете състояния; съпоставени са семантичните и синтактичните модели за реализация на типовете състояния в двата езика, като са анализирани сходствата, идентичността и различието на предикатите и предикативите за състояние и техните обкръжения в българския и руския език; описани са семантичните диференциращи признаци и техните параметри, в чиито рамки се реализират диатезите и алтернациите при изразяването на типовете състояния в българския и руския език; изследвано е съвременното състояние на употребата на предикати и предикативи за състояние в различни тематични области в двата езика, като са направени наблюдения, анализи и обобщения за честотата, дистрибуцията и преводните съответствия на предикатите и предикативите за състояние в българския и руския език; откроени са основните прилики и разлики при моделите на концептуализация, лексикализация и граматикализация при изразяването на значението състояние в двата езика.

Монографията „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“ съдържа 3 основни части, поделени на подчасти с автори от българския и руския екип. Общият брой страници е 596. Студиите са на английски, руски и български език. Това дава възможност на широк кръг изследователи да се запознаят с научните постижения по проекта.

В уводната част съавторките Светла Коева и Елена Иванова са описали основните цели на проекта, както и специфичните задачи. Освен това са аргументирали актуалността на изследването във връзка с необходимостта да се разработи обяснителна типология на семантичните отношения, която ще определи и езиковоспецифичните ограничения. В увода са представени и основни теоретични постановки, свързани с предикацията за състояние. Това е необходимо, защото задава теоретичната основа на всички изследвания. Основно място в уводната част е отделено на представянето на постиженията на студиите и статиите в колективната монография.

Първата част на монографията е озаглавена „Семантично описание на предикатите за състояние“. Тя се открива със студията на А. Цимерлинг „Предикаты состояния и семантические типы предикатов“. От тази работа проличава задълбочеността на теоретичните изследвания в една сложна област. Представени са основни понятия, които се използват при семантичната класификация на предикатите. Според мен един от важните приноси на това изследване е предложеното описание на основните типове предикати в рамките на формалната семантика. Разгледани са основни класификационни признаци при определянето на семантичните типове предикати от първи ред. Коментират се чужди виждания и се аргументират собствените позиции, напр. А. Цимерлинг предлага три критерия за разграничаване на външни от вътрешни дейвидсонови състояния. Напълно основателно тази студия е на първо място в колективната монография, защото задава важни теоретични основи на изследвания, налични в следващите трудове.

В студията на Галина Кустова „Семантические классы предикатов состояния (на материале русского языка)“ състоянията се разглеждат от позиция на типологията на предикатната лексика. Авторката последователно представя семантическите класове за състояния с одушевен субект, а след това се спира на семантико-синтактичите свойства на предикатите за експериенциални състояния. Разгледани и съпоставени са множество виждания, въз основа на които се отделят собствените постижения.

Студията “Stative Verbs: Conceptual structure and systemic relations“ на Светозара Лесева и Ивелина Стоянова разглежда стативните глаголи, представени в WordNet, като тези глаголи се анализират заедно със съответстващите им фреймове от „Фреймнет“. Принос в тази работа са представените класификации на тематичните класове стативни глаголи и предложеното концептуално описание въз основа на концептуалните фреймове от „Фреймнет“. Напълно приемам виждането на авторите, че е представена адекватно йерархичната структура на фреймовете за всеки тематичен клас.

Втората част се открива със студията “The System of Diatheses in Bulgarian Predicates” с автор Светла Коева. Налице е значим теоретичен принос към изясняване на диатезите в българския език. Авторката аргументирано разграничава граматическите и лексикалните диатези чрез прилагане на значими семантични критерии. Напълно приемам виждането на авторката, че граматичните диатези се характеризират чрез редуване на глаголната морфология и синтактичния статус на аргументите в изреченията, докато семантичните отношения на аргументите и предиката остават непроменени. Интересни и важни са наблюденията върху лексикалните диатези, промените при тях на глаголната морфология и синтактичния статус на аргументите.

Приносна е и студията на Мария Овсянникова „Диатезы русских глаголов эмоции“ не само защото е първа по рода си в славянското езикознание, но и поради качеството на работата. В студията специално внимание се обръща на диатетическите алтернации, като се разглеждат различията между отделни типове конструкции на преходни глаголи за емоция с допълнение в творителен падеж. Авторката представя и анализира употребата на глаголите за емоция от гледна точка на честотата на различните диатези. Изведени са важни заключения за диатезите на глаголите за емоция в руския език.

Третата студия от втори раздел е със заглавие “Syntactic realization of stative predicates in Bulgarin (In view of lexical meaning ontology)”, написана в съавторство от Йовка Тишева и Марина Джонова. Авторките търсят отговори на въпроса дали статичните предикати от една синтактична група имат подобно синтактично поведение. Разглеждат се глаголи с един, два или три аргумента, като се отчита синтактичната им функция. Отделя се внимание на степента на задължителност на аргументите, коментира се и редуването на предлози при различни видове предикати.

В студията „Аргументная структура ментальных предикатов в русском языке: взаимодействие семантических, синтаксических и коммуникативных факторов“ Александър Летучий изследва синтактичното поведение на актантите и връзката му със семантичния клас на фактивните и нефактивните предикати, както и комуникативните свойства на актантите. Авторът наблюдава в статията глаголите за знание и мнение.

Следващата студия е с автор Галина Кустова и е със заглавие „Семантические типы инфинитивных конструкций русских предикатов“. В нея се анализират основните свойства на актантната структура на менталните предикати – глаголи за знания и мнения и съответстващите предикативи. Доказва се и разликата между глаголите за знания и за мнения и се изясняват причините. В заключението в таблица се обобщават свойствата на основните групи предикати от менталния клас, а освен това се представя съотношение между свойствата на менталните предикати с глаголите за реч и емоция.

Галина Кустова участва в монографията с още едно изследване – „Семантические типы инфинитивных конструкций русских предикативов“. Разглеждат се сензитивите и техните групи, анализират се типове с подчинен инфинитив, коментират се т.нар. „семантические сдвиги“ в конструкциите със сензитиви. В отделна част първо се разглежда семантическата структура на емоциите, а след това се представят типове с подчинени инфинитиви. Внимание се обръща на семантическите процеси в инфинитивните конструкции с изразена емоция. Авторката представя интерпретацията като вид външна оценка, а след това се анализират семантичните процеси с инфинитивни конструкции за интерпретация.

Втората работа на Антон Цимерлинг, включена в монографията, е на тема „Дативно-инфинитивные структуры и синтаксические идиомы в русском языке“. В началото се представят модалните конструкции с инфинитив в съвременния руски език. След това вниманието на автора се спира върху дативноинфинитивните изречения, като се представят последователно няколко вида. Разглежда се въпросът за модалността и вида на глагола. В отделна подчаст се коментира семантическият субект и неодушевеността. Третата подчаст е посветена на синтактическите идиоми с н-думи. Авторът представя дефиниционните свойства на н-думите, състава на този клас, мястото на отрицанието, както и други важни свойства на н-думите.

Третата част е озаглавена „Съпоставителни изследвания на предикатите и предикативите за състояние в български и руски“. Тази част започва с изследването на Максим Стаменов и Антон Цимерлинг „Дативно-предикативные структуры и семантико-синтаксический интерфейс в русском и болгарском языках“. В тази студия задълбочено се разглежда мястото на дативно-предикативните структури в българския и в руския език, като акцентът е върху реализацията на семантико-синтактичния интерфейс. Приносно е извеждането на основните диференциални формални и семантични признаци на тези предикати. След като последователно се представят дативно-предикативните структури в руския език, се разглеждат предикативи и дателнопредикативни структури в българския език. Студията се отличава със задълбоченост, аргументираност и иновативност. Тя е принос не само в българското и руското езикознание, но и в световната лингвистика.

В студията „Предикативни конструкции за състояние: корпусно изследване върху български и руски“ авторките Цветана Димитрова, Валентина Стефанова и Мария Тодорова представят анализи, които се базират на колекция от предикативни конструкции за състояние в български и руски език, ексцерпирана от паралелни българо-руски и руско-български подкорпуси на Руския национален корпус. Авторките първо уговарят своето разбиране за предикативните конструкции за състояние, след това представят емпиричния материал – паралелните данни, а след това обстойно се спират на сравнението между реализациите на конструкциите в българския и в руския език. Сравнението се основава на първо на морфосинтактични признаци, а след това на семантични характеристики. Изследването има не само теоретичен принос, то би могло да служи на учени, изследователи, студенти и преводачи.

В Трета част е включена и студията на Мария Тодорова „Фразеологични и фразеологизирани предикативни конструкции (наблюдения върху българоруски паралели)“. Авторката е извлякла данните за предикативните структурни групи от различни езикови ресурси, за да се получи по-богата база данни. Разгледани са разновидностите на предикативните конструкции с фразеологична семантика.

Следващата студия в монографията е „Датив субъекта мнения и субъекта оценки в болгарском разговорном языке (на фоне русского)“ със съавтори Елена Иванова, Галина Кустова и Светлозара Лесева. Поставена е задачата да се определи в какви условия произтича появата на датива като маркер на субекта за мнение и с какви синтактически характеристики се отличава този случай. Акцент се поставя върху конструкциите в писмения разговорен език. Анализът на проявите на субекта на мнението и субекта на оценката се опира на български примери и на техните руски преводи, както и на примери от интернет общуването на руски език. Авторките акцентират, че конструкциите с датив за мнение и оценка предават недостоверно или изкривено възприятие, различни типове оценки в руския език. Употребата на дативното ми създава допълнителни семантически и прагматически нюанси, свързани с фигурата на субекта, изразяващ своята гледна точка.

В третата част се съдържа една студия, озаглавена „Предикаты желания в болгарском языке в сопоставлении с русским“ с автор Елена Иванова. Авторката първоначално разглежда специфичните особености на личните и безличните форми на глаголите за желание, след това се спира на семантичните особености и правилата на образуване на желателната конструкция. Специално внимание се обръща на руския рефлексивно-дативен модел Х-у Р-ся на фона на българските желателни конструкции. Не са пропуснати наблюдения върху преводаческите решения, съдържащи се в паралелните корпуси. Това придава на студията не само теоретичен, но и практико-приложен характер. Затова смятам, че приносите ѝ ще служат не само на изследователи, но и на студенти и преводачи.

Съпоставителен характер има и студията „Предикаты восприятия в болгарском и русском языках и из сентенциальные актанты“ с автори Мария Овсянникова и Христина Кукова. Изследването е посветено на употребите на базови неагентивни глаголи за зрително и слухово възприятие със сентенциално допълнение в българския и руския език. Авторките се опират на богата литература по въпроса, за да намерят мястото на собствените си наблюдения. Обръща се внимание на видовата и темпоралната принадлежност на предикатите. Наблюдава се поведението на съюзи след тези предикати. Авторките са потърсили и различията между глаголите за зрително и слухово възприятие.

Студията „Инфинитивные и финитные сентенциальные зависимые в русском языке и их соответствия с союзами че и да в болгарском языке“ с автори Александр Летучий и Марина Джонова е посветена на съпоставката на стратегиите за управление на сентенциалните актанти в руския и българския език. Авторите опират своите наблюдения върху множество примери, за да извлекат основните различия между двата езика. Това е първото според мене изследване, посветено на този проблем.

След краткия преглед на включените студии в колективната монография бих могла да заключа, че всяка от работите се отличава със задълбоченост и прецизност. Анализираните въпроси не са били досега във фокуса на българската и руската лингвистика, въпреки че не липсват проучвания в сферата на предикатите за състояние.

Монографията има несъмнено приносен характер. Включването на изтъкнати учени в българския и в руския екип е довело до създаването на значими изследвания, които са принос не само в българското и руското езикознание. Съвместната работа на българския и руския научен екип е довела до отлично изпълнение на целите и задачите на проекта и до създаването на монография, която ще служи на поколения изследователи.

Според мене е важно да бъдат изтъкнати индикаторите за успешно изпълнение на проекта, които убедително доказват, че са преизпълнени значително планираните научни дейности:

– вместо планираните три студии (минимум две в международни списания) във връзка със семантичната и синтактичната характеристика на предикатите за състояние в българския и руския език са публикувани пет студии, три от които в международни списания и една в съавторство с член на руския екип;

– вместо три доклада на конференции са публикувани пет статии в списания, като изнесените доклади са единайсет, от които два доклада в съавторство с член на руския екип;

– вместо три публикации в сборници с доклади от конференции са публикувани пет статии в списания и шест статии в сборници с доклади от конференции, като една е съвместна с представител на руския екип;

– при реализацията на научните задачи по проекта е изработена база данни с примери, илюстриращи предикати за състояние в българския и руския език, включваща 1663 паралелни изречения на български и руски вместо планираните 1000 изречения;

– вместо планираните три студии (минимум две в международни списания) за семантичната и синтактичната характеристика на предикативите за състояние в българския език са публикувани четири студии (две в международни списания);

– вместо планираните три публикации в сборници от конференции са публикувани пет статии и са изнесени пет доклада на конференции;

– създадена е база данни с примери, показателни за предикативите за състояние в българския и руския език, която включва 1078 паралелни изречения на двата езика вместо планираните 1000;

– вместо планираните пет глави в колективна монография е публикувана колективна монография с 16 глави;

– вместо планираните пет съвместни публикации с представители на руския екип в реферирани и индексирани списания са публикувани 7 публикации в съавторство с представителите на руския екип;

– вместо планираните четири съвместни доклада с представителите на руския екип и четири съвместни публикации в сборници с доклади от конференции общо са изнесени 21 доклада, от които 5 в съавторство с членове на руския екип, както и 18 публикации, от които 5 в съавторство с членове на руския екип.

Проследяването на публикациите по проекта във всеки пакет убеждава, че задачите по научния проект не само са изпълнени, но и значително преизпълнени. Няма нито една публикация или доклад, който да не е принос в българското и руското езикознание. Сериозно са разработени въпроси, които досега не са били обект на целенасочено проучване в българския и руския език.

БЕЛЕЖКИ

1. „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“, ред. Светла Коева, Елена Иванова, Йовка Тишева и Антон Цимерлинг, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022 г., 596 с., и проектът „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ в рамките на конкурса Проекти по програма за двустранно сътрудничество – България – Русия 2019 – 2020 г. (Договор № КП-06-РУСИЯ / 23 от 2020 г.) и от Руския фонд за фундаментални изследвания (Договор № 20-512-18005)