Български език и литература

НАГЛАСИ И ПРЕДПОЧИТАНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ И В ЧУЖБИНА

https://doi.org/10.53656/bel2024-6s-5A

Резюме. Статията разглежда и сравнява навиците, предпочитанията и отношението към четенето сред българските деца, живеещи в чужбина, в съпоставка с тези на техните връстници в България. В текста са анализирани предпочитаните типове литература, литературни жанрове, отношението към различните формати на четене (аудио, дигитално, на хартия), склонностите за мултитаскинг по време на четене и др. Изследването се основава на резултатите от мащабно онлайн социологическо проучване, проведено в България и сред българските общности в чужбина.

Ключови думи: четене; литература; български език зад граница

Процесите на миграция и глобализация значително промениха демографския облик на българските подрастващи, като все повече български деца, за които българският език е майчин, израстват в чужбина в билингвална среда. Тези деца се обучават в образователни институции на езика на държавата, в която живеят, докато у дома и в близката си среда говорят на български език. Тази езикова двойственост предполага, че процесът на обучение по четене и развитието на уменията за четене се осъществяват предимно на чуждия език, докато българският остава в периферията на формалното образование.

Билингвално четене, или четенето на два езика играе ключова роля в когнитивното развитие и културната осведоменост на децата. Проучванията показват, че билингвалното четене може да подпомогне езиковата интуиция на учениците, като ги излага на разнообразни граматически структури и лексикални системи (Bialystok 2001). Билингвалното четене може също така да подобри когнитивната гъвкавост, паметта и способността за решаване на проблеми. Двуезичието стимулира развитието на когнитивни умения, способността за обработване на информация, паметта и вниманието. Четенето на различни езици дава възможност на учениците да видят света през различни културни призми, което води до по-дълбоко разбиране на разнообразието и развива толерантността (Cummins 2000).

Настоящото изследване има за цел да съпостави навиците, предпочитанията и отношението към четенето на български език сред българските деца, живеещи в чужбина, с тези на техните връстници в България. Изследването се основава на резултатите от мащабно онлайн социологическо проучване, проведено в България и сред българските общности в чужбина. В изследването се разглеждат различни аспекти на четенето, включително честотата на четене на художествена литература, научнопопулярни текстове, вестници и списания, медийни текстове в интернет и енциклопедии. Анализът разкрива тенденции в честотата на четене, предпочитаните жанрове и типове текстове, както и навиците за използване на новите технологии и съпътстващите четенето дейности. Данните са събрани чрез анкетно проучване сред над 11 хиляди респонденти на възраст между 11 и 16 години, като са обхванати както живеещи в България, така и такива, които живеят в други държави. Резултатите са представени в процентни съотношения и позволяват съпоставка между различните групи респонденти.

Изследването е проведено в периода края на 2023 година и началото на 2024 година, като данните са събрани чрез онлайн анкета. Проучването дава възможност за задълбочен анализ на нагласите и поведението на учениците по отношение на четенето и разкрива важни тенденции в тази област.

1. Дигитално, аудио и четене на хартия

Четенето на книги е в процес на трансформация на форматите на текстовете, като дигиталните устройства допълват традиционните хартиени формати с електронни книги и аудиокниги. Данните показват, че тийнейджърите, живеещи в чужбина, са по-склонни да приемат новите технологии и формати за четене, в сравнение със своите връстници в България. Преди коментарите и анализа на данните е важно да се отбележи, че научните изследвания показват, че четенето на хартия води до по-добро запаметяване и разбиране на текста в сравнение с четенето на екран (Mangen 2008).

Мнозинството анкетирани както в България, така и извън границите ѝ предпочитат да четат текстове на хартиен носител. Като цяло, независимо от местоживеенето, 60% предпочитат четенето на хартиен носител и около 40% от всички ученици предпочитат четенето на екран.

Предпочиташ ли четенето на екран пред четенето на хартиен носител?

БългарияДруга държаваНЕ60,9%54,2%ДА39,1%45,8%

46% от респондентите, живеещи в чужбина, предпочитат да четат на екран пред четенето на традиционни книги. Това е значително по-висок процент в сравнение с учениците в България, където 39% са склонни да четат от дисплей.

Предпочиташ ли слушането на аудио книги пред четенето на хартиен носител?

БългарияДруга държаваНЕ60,9%54,2%ДА39,1%45,8%

Половината (50%) от живеещите в чужбина предпочитат да слушат аудиокниги вместо да четат текстове на хартия. Този резултат показва по-голяма популярност на аудиокнигите сред респондентите в чужбина. За сравнение само 38% от учениците в България избират да слушат аудиокниги пред четенето на хартия. При анализ на общите данни независимо от местоживеенето мнозинството от всички анкетирани (61%) предпочитат четенето на хартия, докато 39% предпочитат слушането на аудиокниги.

Данните показват, че учениците, живеещи в чужбина, са по-склонни да приемат новите технологии и формати за четене, като аудиокнигите и електронните книги, отколкото техните връстници в България. Разликите между учениците в България и тези в чужбина може да се дължат на различни фактори, като наличието или липсата на аудиокниги на родния език, достъпа до тях, културни предпочитания, както и на разликите в образователните системи и достъпа до технологии, включително това какви технологии са налични в училищата и библиотеките. В държави с по-добра технологична инфраструктура и лесен достъп до аудиокниги е логично да се предположи, че учениците ще са по-склонни да използват тези формати.

2. Отношение към различните типове текстове

Данните от социологическото проучване показват интересни разлики в нагласите за четене в България и в чужбина по отношение на различни типове литература и медийни текстове.

Колко често четеш …?МногочестоЧестоПонякогаРядкоНикогаХудожественалитератураБългария13%19%31%28%9%Друга държава14%16%20%23%28%НаучнопопулярнитекстовеБългария6%16%32%34%12%Друга държава9%11%23%23%34%Вестниции списанияБългария2%5%16%35%41%Друга държава5%5%23%29%39%
Медийни текстовев интернетБългария17%22%28%22%10%Друга държава17%17%19%22%25%

2.1. Четене на художествена литература

Общият поглед върху данните показва, че художествената литература е вторият предпочитан тип текстове за четене, изпреварван само от текстовете в интернет. Тийнейджърите в България и в чужбина имат, в общи линии, сходни навици за четене на художествена литература, като децата в чужбина четат по-малко от връстниците си в България. Около една трета от анкетираните четат много често и често, като процентът в България и в чужбина е почти еднакъв (съответно 32% и 30% ). Още почти една трета (30%) в България и една пета (20%) в чужбина четат понякога. В чужбина се наблюдава значително по-висок процент на отговорили, че никога не четат художествена литература (28% в сравнение с едва 9% в България). Това може да показва, че в чужбина четенето на художествена литература е по-трудно или по-недостъпно за някои ученици. Логично е да се предположи, че достъпът до художествена литература на български в чужбина е значително по-ограничен.

2.2. Четене на научнопопулярни текстове

Четенето на научнопопулярни текстове е по-често сред тийнейджърите в България, където 32% четат понякога и 22% – често и много често. В чужбина, макар и малко по-голям процент да четат много често (9% спрямо 6% в България), има значително по-голям брой респонденти, които никога не четат такива текстове (34% в сравнение с 12% в България).

2.3. Четене на вестници и списания

Четенето на вестници и списания е относително рядко и в двете групи, но с леко предимство за подрастващите в чужбина, където 10% четат често и много често в сравнение със 7% в България. Процентът на анкетираните, които никога не четат вестници и списания, е сравнително висок и сходен в двете групи (41% в България и 39% в чужбина).

2.4. Четене на медийни текстове в интернет

Медийните текстове в интернет са най-популярните типове текстове сред всички респонденти, като около 17% от учениците и в България, и в чужбина четат много често и още 22% в България и 17% в чужбина ги четат често. Въпреки това процентът на отговорилите, че никога не четат такива текстове, е значително по-висок в чужбина (25% спрямо 10% в България). Това може да показва, че българските ученици по-често използват интернет източници на информация на български език като източник на информация и новини.

Като обобщение данните показват, че младите хора в България са по-склонни да четат редовно различни видове текстове, докато връстниците им в чужбина показват по-поляризирани нагласи – или четат много често, или изобщо не четат определени типове текстове.

3. Предпочитани жанрове

Данните показват, че желанието за четене на респондентите в България и в чужбина се различава и по отношение на различни жанрове. В България учениците показват по-голям интерес към романтични истории, научна фантастика и разкази, докато връстниците им в чужбина имат по-голямо разнообразие в предпочитанията си, но също така и по-голям процент от тях не четат определени жанрове, като поезия, разкази и романи игри.

3.1. Романтични истории

В България 15% от учениците четат романтични истории много често, докато 33% никога не четат този жанр. В чужбина само 10% от учениците четат романтични истории много често и почти половината (44%) никога не четат този жанр. Това показва значително по-слабо изразен интерес към романтичните истории сред учениците в чужбина, докато в родината има умерен интерес към романтичната литература, като също така съществува и значителна част от подрастващите, които изобщо не проявяват интерес към този жанр.

3.2. Исторически романи

Историческите романи се четат много често от незначителен брой (6%) от респондентите в България, докато 28% от тях никога не четат такива книги. Същият процент (6%) от учениците в чужбина четат исторически романи много често, но 35% никога не четат този жанр, което е със 7% повече в сравнение с България. Историческите романи не са популярни и в двете анализирани групи.

3.3. Научна фантастика

Научната фантастика е предпочитана много често от една десета от тийнейджърите в България, докато 21% никога не четат този жанр. Този процент показва умерен интерес към научната фантастика. В чужбина също една десета четат научна фантастика много често, но делът на тези, които никога не се обръщат към нея, е значително по-голям (32%), което е значително по-висок процент в сравнение с България.

3.4. Фентъзи

Данните показват, че фентъзито се радва на значителна популярност както в България, така и в чужбина. В България 16% от децата четат фентъзи много често, докато 22% никога не четат подобни книги. В чужбина същият процент (16%) четат фентъзи много често, а 33% – никога, което е значително по-висок процент на отказ от този жанр в сравнение с връстниците им в България.

3.5. Романи игри

Романите игри са предпочитани много често само от 6% от респондентите в България, а 39% от тях никога не четат такъв жанр. В чужбина малко повече (9%) четат романи игри много често, но почти половината (45%) никога не обръщат към тях, което е значително по-висок процент в сравнение с България. Романите игри са нишов жанр и в двете групи, но учениците в чужбина са още по-малко склонни да четат такъв тип литература.

3.6. Разкази

Разказите се четат много често от всеки десети от анкетираните В България, докато 14% никога не ги четат. В чужбина 9% от учениците четат разкази много често и 25% никога не четат този жанр. Разказите са по-популярни сред учениците в България, докато в чужбина по-голям процент не четат този жанр.

3.7. Комикси

Комиксите се четат много често от 8% от учениците В България, но цели 40% никога не са се интересували от тях. В чужбина отношението към комиксите е приблизително същото (11% срещу 37%). Комиксите имат малко по-голяма популярност сред учениците в чужбина, но и там значителен е делът на тези, които не проявяват интерес към този жанр.

3.8. Поезия

Поезията е сравнително непопулярен жанр и в двете групи, като в България тя е предпочитана от 7% от учениците, а почти всеки трети (31%) не обича поезия. В чужбина всеки десети чете поезия много често, докато 38% никога не четат поезия.

Резултатите от проучването показват значителните различия в литературните предпочитания на анкетираните в България и в чужбина. Въпреки че определени жанрове, като фентъзи и научна фантастика, имат привърженици и в двете анализирани групи, живеещите в чужбина показват по-голямо разнообразие в жанровите си предпочитания, но и по-голям процент на отказ от четене на определени жанрове.

4. Цели на четенето сред учениците, живеещи в България и в чужбина Данните от социологическото проучване предоставят ценна информация за целите на четенето сред учениците, живеещи в България и в чужбина. Разгледаните категории включват четене на книги, вестници и списания, както и на електронни текстове, като анализът разкрива интересни тенденции и различия в нагласите.

4.1. Четене на книги

Четенето на книги за удоволствие е най-често срещаната цел сред респондентите в България, където 40% от респондентите посочват този мотив, в сравнение с 29% от учениците в чужбина. Това показва, че в България има по-силна култура на четене за удоволствие, докато в чужбина този процент е по-нисък, вероятно поради различни културни и образователни контексти.

Забележителен е високият процент на децата в чужбина, които четат книги, защото ги карат родителите им (25% в сравнение със 7% в България).

4.2. Четене на вестници и списания

Четенето на вестници и списания за удоволствие е почти равномерно разпределено между анкетираните в България и в чужбина (31% и 33% съответно). Интересен аспект тук е по-високият процент на учениците в България, които ги четат, за да споделят прочетеното (18% в сравнение с 11% в чужбина). Важно е да се отбележи също така, че четенето с цел да се научи нещо ново, е по-често срещано в България (32% срещу 23% в чужбина).

4.3. Четене на електронни текстове

Четенето на електронни текстове за удоволствие също се среща често както в България, така и в чужбина (35% и 23% съответно). Въпреки това отново се забелязва по-висок процент на ученици в чужбина, които четат тези текстове, защото ги карат родителите (16%).

Анализът на данните показва ясно изразени различия в целите на четене между учениците в България и тези, живеещи в чужбина. Българските ученици по-често четат за удоволствие и за да научат нещо ново, докато учениците в чужбина, изглежда, са по-силно мотивирани от родителски натиск. Тези резултати подчертават значението на културните и социалните фактори при формирането на читателските нагласи и поведението на учениците в различни държави. Те също така предполагат, че политиките за насърчаване на четенето трябва да бъдат адаптирани към специфичните нужди и мотивации на учениците в различни културни контексти. Успешното насърчаване на четенето изисква разбиране на социално-културния контекст и подходите към мотивацията, които съответстват на конкретната аудитория.

5. Време, честота и продължителност на четенето

Резултатите от проучването дават интересна представа за времето, което подрастващите отделят за четене, продължителността на четенето и броя на прочетените книги месечно.

5.1. Време за четене на седмица

Като се разгледа времето, което учениците отделят за четене на седмица, се забелязват някои значими различия. Анкетираните в България са по-склонни да четат за кратки периоди: 22% от тях четат средно половин час на седмица в сравнение с 15% в чужбина. В същото време, по-голям процент от респондентите в чужбина (26%) четат по-малко от 10 минути или изобщо не четат, докато този процент за България е по-нисък (15%). От друга страна, по-голям процент от учениците в чужбина (29%) посочват, че четат няколко часа седмично, което е малко по-високо от процента за България (27%).

5.2. Продължителност на четенето

Данните показват, че веднъж започнали да четат, респондентите в чужбина са по-склонни да прекратят четенето по-рано: 28% от тях прекратяват четенето след по-малко от 15 минути, докато този процент за България е само 15%. От друга страна, по-голям процент от тийнейджърите в чужбина (22%) четат повече от час, което е малко над процента за България (18%).

Повечето ученици както в България, така и в чужбина, посочват, че обикновено четат между 15 и 60 минути, преди да спрат, като тези интервали са най-предпочитани в двете групи.

5.3. Брой прочетени книги на месец

По отношение на броя на прочетените книги респондентите в чужбина имат повече прочетени книги на месец. 8% от тях посочват, че прочитат повече от седем книги, в сравнение с едва 2,2% в България. Също така по-голям процент от учениците в чужбина (7%) четат между пет и седем книги на месец, в сравнение с 4% в България.

Най-голям дял от анкетираните както в България (58%), така и в чужбина (40%) четат между една и три книги на месец. Обезкуражаващи са данните, че всеки четвърти ученик в България (25%) и всеки трети в чужбина (33%) не прочита дори и една книга на месец.

Данните разкриват различия в навиците за четене на учениците в България и в чужбина. Учениците в България са по-склонни да четат по-кратко време, но по-често. В същото време, учениците в чужбина са склонни или да не четат изобщо, или да четат за по-дълги периоди и да прочетат повече книги на месец.

6. Навици за четене и съпътстващите го дейности

Според журналиста Николас Кар постоянната свързаност и наличието на множество стимули онлайн променят начина, по който мислим, и водят до по-повърхностно, разпокъсано внимание. Това има негативен ефект върху способността да се фокусираме върху сложни и продължителни задачи, като четенето на дълги текстове. Паралелното изпълнение на няколко задачи по време на четене води до намаляване на когнитивната ефективност. По този начин, когато едновременно четем текст и извършваме други дейности, например слушаме музика или следим социалните мрежи, нивото на концентрация и разбиране значително намалява (Carr 2012).

Данните от проучването предоставят и интересна информация за навиците на учениците в България и в чужбина, свързани с четенето и съпътстващите го дейности, като слушане на музика, чатене, гледане на видео, следене на социални мрежи и разговори по телефон. Анализът разкрива някои значителни различия в тези навици, които могат да отразяват различни културни и социални влияния.

6.1. Слушане на музика по време на четене

Слушането на музика по време на четене е дейност, която се практикува почти еднакво често както от учениците в България, така и от тези в чужбина. Резултатите показват, че 39% от респондентите в България никога не слушат музика, докато четат, което е малко повече от техните връстници в чужбина (32%). Въпреки това по-голям процент от учениците в чужбина слушат музика най-често по време на четене (29% в сравнение с 24% в България).

6.2. Чатене с приятели по време на четене

Резултатите показват, че значителен процент от тийнейджърите и в България, и в чужбина никога не чатят с приятели, докато четат (45% и 49% съответно). Въпреки това учениците в чужбина са по-склонни да чатят често или най-често по време на четене (общо 29,4% в чужбина срещу 20% в България).

6.3. Гледане на видео/телевизия по време на четене

Гледане на видео/телевизия по време на четене е дейност, която е сравнително рядко срещана както в България, така и в чужбина, като около половината от учениците в България и в чужбина посочват, че никога не правят това, докато четат. Малко по-голям процент от учениците в чужбина гледат видео или телевизия най-често по време на четене (20% срещу 12% в България).

6.4. Следене на социалните мрежи по време на четене

Следенето на социалните мрежи по време на четене също е по-често срещано сред учениците в чужбина, където 19% от тях посочват, че правят това най-често, в сравнение с 13% в България. В България 48% от анкетираните никога не следят социалните мрежи, докато четат, което е значително повече от връстниците им в чужбина (38%). Това може да показва по-силна зависимост от социалните мрежи сред учениците в чужбина.

6.5. Разговори (по телефон или на живо) по време на четене

Разговорите по телефон или на живо по време на четене също са по-често срещани сред учениците в чужбина. В България 55% от респондентите никога не водят разговори, докато четат, докато този процент е по-нисък в чужбина (42%). Същевременно по-голям процент от учениците в чужбина (20%) по-сочват, че най-често говорят по телефон или на живо по време на четене, в сравнение с едва 10% в България.

Данните от проучването разкриват интересни различия в поведението на подрастващите в България и в чужбина, когато става въпрос за съпътстващи четенето дейности. Въпреки че и в двете групи съществува сходство в някои навици, като например слушането на музика, учениците в чужбина са по-склонни да участват в дейности, които потенциално могат да отвлекат вниманието им по време на четене, като чатене, следене на социални мрежи и гледане на видео. Тези различия могат да бъдат свързани с различия в културните нагласи, достъпа до технологии и социалната среда, в която живеят учениците. Тези тенденции предполагат, че учениците в чужбина може да бъдат по-податливи на отвличане на вниманието по време на четене, което би могло да се отрази на ефективността на тяхното учене и разбиране на прочетеното.

6. Заключение

Настоящото изследване предлага анализ на навиците и предпочитанията за четене сред ученици от български произход, живеещи в България и в чужбина. Данните разкриват значителни различия между двете групи по отношение на някои фактори, като формати за четене, честота и продължителност на четенето, както и предпочитания към литературните жанрове, като например, че децата в чужбина са по-склонни да използват дигитални формати и аудиокниги, докато техните връстници в България все още предпочитат традиционното четене на хартиен носител.

Въпреки тези разлики и в двете групи се забелязва тенденция за намаляващ интерес към художествената литература и увеличаващ се към медийните текстове в интернет. Важно заключение от изследването е необходимостта от целенасочена подкрепа за насърчаване на четенето и съхраняване на българския език сред учениците в чужбина, като се отчетат техните специфични нужди и предизвикателства в двуезична среда. Изводите от изследването подчертават важността на адаптиране на образователните стратегии с оглед на културните и социалните особености на различните контексти.

Представените в изследването резултати подчертават значението на културните и социалните фактори при формирането на читателските нагласи и поведението на учениците в различни държави. Като извод от анализа е препоръката политиките за насърчаване на четенето да бъдат адаптирани към специфичните нужди и мотивации на учениците в различни културни контексти. За да насърчим на четенето на български език сред българчетата в чужбина, трябва да разберем и съотнесем образователните политики със социално-културния контекст и конкретната аудитория.

Резултатите от това изследване могат да послужат като основа за разработване на ефективни стратегии за насърчаване на четенето сред учениците както в България, така и в чужбина, като се вземат предвид уникалните по-требности и предизвикателства пред всяка група.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgments and Funding

This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

REFERENCES

BIALYSTOK, E., 2001. Bilingualism in development: Language, literacy, and cognition. Cambridge University Press.

CARR, N., 2020. The shallows: What the Internet is doing to our brains. Infodar.

CUMMINS, J., 2000. Language, power and pedagogy: Bilingual children in the crossfire. Multilingual Matters.

MANGEN, A., 2008. Hypertext fiction reading: haptics and immersion. Journal of research in reading, vol. 31, no. 4, pp. 404 – 419.

Година LXVI, 2024/6s Архив

стр. 56 - 69 Изтегли PDF