https://doi.org/10.53656/bel2025-1-3R

Резюме. Настоящата статия проследява присъствието на писателя Светослав Минков в учебните програми по литература преди и след 1989 г. до момента на отпадането му съобразно последната Наредба № 5 от 2015 г. за държавен образователен стандарт при изучаването на българска литература в училище. Ако в периода на социализма появата на Минков е спорадична и идеологически целесъобразна, то в годините след 1989 г. включването на автора с разкази от 30-те години отговаря на налагащата се отчетлива тенденция към универсализация на проблемите и съсредоточаване върху общочовешките ценности при интерпретацията на литературния материал. Защитава се тезата, че присъствието на Минков в учебните програми стъпва върху възможността за интелектуална провокация към мисленето и възприемането не само на художествения текст, но и на емпиричната реалност.

Ключови думи: българска литература; Светослав Минков; училищен канон; учебни програми; критическа рецепция

Конструирането на учебните програми по литература е комплексна задача, която предполага не просто подбор на автори и художествени произведения, фиксиращи каноничните представи за българската литература, а фокус върху развитието и утвърждаването на набор от компетенции – социокултурни, литературни и др., както и формиране на устойчив читателски интерес и интерпретаторски умения у ученика. Тази задача налага необходимостта от адекватно съобразяване на учебния материал с възрастовата група, в която попадат учениците, както и периодичната актуализация с оглед на динамично изменящата се в обществен, културен и технологичен план среда. Ето защо вписването на един автор в програмата, поднасянето му с помощта на конкретна акцентна проблематика пред ученическата аудитория или отпадането му от учебните планове може да се разглежда като дълготраен процес, обвързан с определени концептуални стратегии и методически практики. В такава посока на осмисляне в настоящата статия ще се щрихира присъствието на писателя Светослав Минков в учебните програми по литература преди и след 1989 г. до момента на отпадането му съобразно последната Наредба № 5 от 2015 г. за държавен образователен стандарт при изучаването на българска литература в училище.

Появата на Светослав Минков в учебните програми до 1989 г. е спорадична, а избраните за изучаване негови произведения, написани през 50-те години на XX век, са по-скоро нерепрезентативни и маргинални на фона на цялостното му творчество. Също така критическото осмисляне на Минков, което е синхронно на включването му в учебните програми през 60-те, е пречупено през идеологическата призма и анализирано преди всичко посредст вом сатиричния потенциал на текстовете му. По-сериозно внимание към фантастичните визии и цивилизационни диагнози на писателя се забелязва в последното десетилетие на НРБ, като може да се твърди, че то предшества и подготвя включването на междувоенния Минков в училищния канон след 1989 г. В този нов литературноисторически период творчеството на писателя отговаря на налагащата се отчетлива тенденция към универсализация на проблемите1 и съсредоточаване върху общочовешките ценности при интерпретацията на литературния материал. Запознаването с прозата му предполага разширяване на светогледните представи и мисловните хоризонти, както и разгръщане на потенциала за развиване на критическа рефлексия у подрастващите. В този смисъл, присъствието на Минков в учебните програми стъпва върху възможността за интелектуална провокация към мисленето и възприемането не само на художествения текст, но и на емпиричната реалност. Не бива да се подминава и фактът, че в уроците за придобиване на нови знания очеркът за Минков е придружен и от осмисляне на понятия като фантастичен разказ, сатира, гротеска и пародия, които обогатяват теоретичната подготвеност на ученика, но и задават представата за едно сериозно и аргументирано присъствие на писателя в учебната програма.

В учебните планове през десетилетията преди 1989 г. името на писателя се появява на няколко пъти в списъците с книги за домашен прочит както в основния, така и в гимназиалния етап: в програмата за VII клас от 1945 г. присъства със сборниците

„Автомати“ и „Разкази в таралежова кожа“ (Programa 1945, p. 26); а в програмите за XI клас от 1954 и 1973 е посочен с творби по избор (Programa 1954, p. 92; Programa 1973, p. 99). Участието на Минков в разширения списък с имена е индикация за разпознаваемостта му като значим автор не само от страна на литературната критика, но и от училището, като институция. През 60-те години обаче авторът попада в програмата за VI клас с разказ за деца, носещ заглавието „Джек се бори за мир“ (Programa 1960, p. 44)2. Акцентът при появата на този разказ, част от сборника „Призракът от Кендари“ (1959), е мотивиран в програмата от стремежа за изучаване на произведения „от съвременни автори и върху съвременни теми“ (Programa 1960, p. 44). Избраният разказ „обслужва“ тематичната секция „Мир“, в която основните смислови посоки са свързани с „образи на деца – участници в борбата за мир“, както и с култивирането на образа на Съветския съюз като „опора на мира в целия свят“ (Programa 1960, p. 44). Сюжетната схема в „Джек се бори за мир“ може да бъде описана като „антитеза“ на иронично- пародийното творчество на Минков от междувоенния период – целта е постигане на пълна идентификация на шестокласника с образа на момчето от щата Луизиана, което осъзнава смъртоносните последствия на войната и необходимостта от „борба за мир“. Разказът отново препраща към реалиите на Новия свят, но за разлика от „американските гротески“ от 30-те години на XX век тук е направена директна историческа препратка към Корейската война от началото на 50-те, в която намесата на американската страна е интерпретирана като пагубна (Minkov 1959, p. 9). В „Джек се бори за мир“ хуморът и иронията отсъстват – разказът е конструиран в плана на недвусмислено предаване на идеологическите послания, характерни за литературата от тоталитарния период3. Също така, следхождащите разказа въпроси и задачи в христоматиите от 60-те години са ориентирани повече към възпроизвеждане съдържанието на текста, отколкото към развиване на умения като четене с разбиране и анализ – например в Христоматията с авторски колектив Стефана Иванова, Слава Пешина и Стефана Копринарова: „В коя страна става случката?“; „Какво научават Джек и другарите му от стария моряк Бил?“ и др. (Ivanova et аl. 1960, p. 220).

Следва да се отбележи обаче, че предпочитанието към разказ на Минков от края на 50-те години съответства на начина, по който критиката по същото време се опитва да „чете“ творчеството му – например в началото на 60-те години Милена Цанева говори за преобразяването на „объркания мистик в неумолим сатирик с ясен ум“, след което „върху здравата основа на реализма и връзката с народните чувства и стремежи се разгръщат и всички скрити възможности на неговия талант“ (Tsaneva 1961, p. 12 – 13). Светослав Минков е определян като „реалист-сатирик“, като това съждение се доразгръща и в интерпретациите на университетски преподаватели като Розалия Ликова, Пантелей Зарев и др. И още, тезата за „реалистичната сатира“ се изтегля назад в посока на сборниците с разкази от 30-те години – с „Автомати“ според Ликова „Минков решително тръгва по пътя на едно обществено заострено, сатирично творчество“ (Likova 1965, p. 355), а в том трети на „Панорама на българската литература“ от Пантелей Зарев като книги на „Минковото зряло, социално целенасочено творчество“ са определени „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“ и „Разкази в таралежова кожа“ (Zarev 1971, p. 369). Изброените сборници единодушно се възприемат от социалистическата критика като значимата проза на писателя, докато по-ранните му текстове, белязани от диаболистична естетика, осезаемо остават на заден план.

Критическите подходи към Светослав-Минковата проза в лицето на автори като Огнян Сапарев и Елка Константинова през 80-те години на XX век започват да изместват фокуса от реалистичното изображение в посока към научнофантастичното. „Автомати“ е определен от Сапарев като „сатирична научна фантастика“ (Saparev 1983, p. 8), а Елка Константинова поставя писателя в „началото на българската антиутопична научна фантастика“, без предшественици като създател на една нова естетика (Konstantinova 1985, p. 101). Фантастичната образност в съчетание със сатирична изобличителност и иронично-пародийни преобръщания в началото на 90-те години ще бъдат разгърнати в книгата на Валери Стефанов „Разказвачът на „модерните времена“ (1990). В нея „американските гротески“ заемат вече позицията на „едно от сериозните предизвикателства към традиционното реалистично изображение“ (Stefanov 1990, p. 7). А от своя страна, изброените тези за фантастиката, пародията, гротеската и сатирата ще залегнат в основата на творческия облик на Св. Минков, който градят учебните статии от 90-те години нататък.

В учебната програма на МОН след 1989 г. Светослав Минков ще се появи на два пъти. Веднъж в гимназиалния етап, като част от задължителноизбираемата подготовка в XI клас4, откъдето след промените в края на 90-те целият план се премества в профилирана подготовка в XII клас. И втори път – в прогимназиалния етап от ранните 2000-ни години в задължителната програма за VIII клас с фиксирано произведение

„Дамата с рентгеновите очи“. Що се отнася до литературните компетенции, с които биха могли да се обвържат изучаваните Минкови разкази, подходяща формулировка може да бъде открита в Указанията за организиране на учебната работа по български език и литература от 1992 г.: „адекватно естетическо възприемане, осмисляне на художественото послание на автора, проникване в многопластовата структура на художествената образност, експлициране на имплицитни значения“ (Ukazanie 1992, p. 7, курсив мой, М. Р.). Творчеството на Минков предполага вглеждане тъкмо в имплицитните значения, като в учебниците по литература е поставен основен акцент върху иронията като разказвачески похват, подлагащ на съмнение даденостите на света.

В предложените интерпретации е подчертан и отказът от читателска идентификация с героите на Минков за сметка на дистанцията, която ученикът се предполага, че би трябвало да изгради към тях. В „Литература за XI клас“ (1996) на „Анубис“ авторът на учебната статия Валери Стефанов полага отношенията между читателя и творбата в регистрите на „интелектуалното предизвикателство, на дистанцираното осмисляне“ (Stefanov 1996, p. 134). В учебника, предложен от изд. „Булвест 2000“, Милослава Стойкова построява очерка за Минков около „силата на сатиричното изобличение“ и акцентира върху опита въображаемият читател „да бъде приобщен към творческите и идейните внушения“ на автора (Stoykova 1996, pр. 155 – 156). В друг учебник на изд. „Просвета“ от същата 1996 г. Милена Цанева извежда „антиприказния характер“ на фантастичните разкази, в които намира израз „предчувствието за заплашващото човешката същност научно-техническо развитие“ (Tsaneva 1996, p. 126). Темата за автоматизацията и появата на „стандартните хора“ е положена в универсален контекст, като проблематизираща общочовешките ценности в модерния свят, тяхното опазване и критическо осмисляне от страна на ученика.

Макар и в трите учебника да се следва литературноисторическият подход, при който се представят и диаболистичните сборници на Минков от 20-те години, основният фокус съобразно учебната програма е положен върху разказите от 30-те – респективно, и самите очеркови статии в съдържанието на учебниците намират своето място след обзорната встъпителна част за българската литература през 30-те и 40-те години. Милена Цанева повтаря своята теза за „творческата зрялост“, която настъпва със сборниците „Автомати“ и „Дамата с рентгеновите очи“ (Tsaneva 1996, p. 125), докато Валери Стефанов привежда биографичния факт, че самият Св. Минков „е заявявал, че се е родил като писател с разказа „Американското яйце“ (Stefanov 1996, p. 136). В учебника на Милослава Стойкова творческото „преориентиране“ на писателя е представено като своеобразна закономерност вследствие на неговата „естествена хуманна ориентация“ (Stoykova 1996, p. 155). Макар ранните разкази с диаболична насоченост да задават продуктивни връзки между българската и европейската литература и култура, предпочитанието е насочено към утвърждаването на Минков като новатор през 30-те години по отношение на поетиката на разказа, изпробваните подходи и разработваните проблеми.

В сходна посока са оформени и очерците, предназначени за учениците в VIII клас след 2000 г. В учебника на Невена Матеева и Елка Константинова на изд. „Булвест 2000“ се следват основните постановки на Константинова от изследването ѝ от 80-те години – още заглавието на статията от книгата ѝ „Силуети от вчера и днес“ (1985) – „Авторът с рентгеновите очи“, се преизказва в учебния материал: „самият писател има „рентгенов“ (в смисъл на проницателен и задълбочен) поглед“ (Mateeva & Konstantinova 2001, p. 138). Ако в повечето учебници преобладаваща е тезата за „единство на фантастично и сатирично“, различен подстъп е предложен в „Литература за VIII клас“ (2001) на авторите Симеон Янев и Радослав Радев. В него Минков е описан като „майстор на пародията и памфлета в българската литература“, където памфлетът е осмислен като жанр, който „приема и оголва до крайност абсурда и глупостта“ (Yanev & Radev 2001, p. 95). И ако преобладаващото схващане за фантастичното в разказите на Минков от 30-те приближава прозата му до художественото начало, съждението за връзката с памфлета го придърпва повече към употребите на публицистични похвати.

Важно е да се отбележи, че при боравенето с различни тези в учебниците след 2000 г. по-голяма интерпретативна плътност е потърсена и посредством привеждането на значими цитати от литературната критика като Симеон Султанов, Георги Цанев, Петър Динеков, Огнян Сапарев, Розалия Ликова, Милена Цанева, Светлозар Игов, Валери Стефанов и др. (вж. Atanasov et al. 2002, Peleva et al. 2009, Tsaneva et al. 2009, Gerdzhikova et al. 2009, Protohristova et al. 2009 и др.). По този начин се изгражда стабилна връзка между университетското знание в лицето на водещите академични тези за Минковото творчество и начина, по който неговите разкази се преподават и анализират в училище в периода до 2015 г.

Въпреки актуалността и универсалността на предложената проблематика за битието на модерния човек във времето на медиен и научно-технически прогрес, писателят отпада в последните варианти на учебните програми, като не успява да се впише нито в хронологичния план на изучаване на българската литература в първи гимназиален етап, нито в тематичната подредба на произведения във втория етап. Причините за това вероятно могат да се търсят не толкова на ниво концептуално невписване на писателя в учебната програма и заложените компетентности, колкото в тенденцията за редуциране на списъка с изучавани автори и произведения с цел постигане на по-детайлен близък прочит на текстовете в час. Ето защо, като се вземе предвид и периодичната поява на Минков в учебните програми до 1989 г., не може да се изключи с категоричност евентуалното бъдещо реабилитиране на писателя в рамките на училищния литературен канон.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01.

БЕЛЕЖКИ

1. Бойко Пенчев посочва, че „именно универсализацията е най-често използваната стратегия в историческото деконтекстуализиране на литературния текст при четенето му в училище след 1989 г.“, която предполага формиране на литературно мислене в перспективата на различни типове общности – родово-семейна, национална, общочовешка и др. (Penchev 2018, p. 482).

2. В официалната учебна програма от 1964 г. разказът „Джек се бори за мир“ вече е свален за изучаване в V клас, като тематичната посока е същата (Programa 1964, p. 35).

3. Разказът „Джек се бори за мир“ е интересен и с оглед на привидната автентичност, която се опитва да изгради по отношение на американската реалност. Героите на Минков – както децата, така и възрастните от малкото градче от щата Луизиана, загърбват характерния за американците национализъм и прегръщат идеята за хуманизма и представата за „световен мир“. Това послание е постигнато дори и с поставянето на думи в устата на стария моряк Бил, които биха могли да бъдат разчетени като родоотстъпничество: „американските капиталисти […] ограбват богатствата на корейската земя“ (Minkov 1959, p. 10). Разказът може да бъде разчетен като пример за това как социалистическият реализъм може да „пренапише“ включително образа на „врага“ в представите на героичното, стига той да извърви пътя на класовото осъзнаване и да употребява сила (в разказа децата извършват вандализъм) единствено и само в името на постигане на някакво „социално“ добро, в случая – постигането на „утрешния“ мир.

4. В процеса на преподаване на учителите е дадено да избират измежду трима автори: „Българската проза през 30-те и 40-те години на Георги Караславов, Стоян Загорчинов, Светослав Минков (автор и произведение по избор)“ (Ukazanie 1992, p. 37).

ЛИТЕРАТУРА

АТАНАСОВ, В. et al., 2002. Литература за VIII клас. София: Кръгозор. ISBN 954-771-015X.

ГЕРДЖИКОВА, М. et al., 2009. Литература за VIII клас. София: Булвест 2000. ISBN - 978- 954-18-0694-4.

ЗАРЕВ, П., 1971. Панорама на българската литература, Т. 3. София: Наука и изкуство.

ИВАНОВА, С., et al., 1960. Христоматия за шести клас на средните политехнически училища. София: Народна просвета.

КОНСТАНТИНОВА, Е., 1985. Силуети от вчера и днес. София: Български писател. ЛИКОВА, Р., 1965. Българската белетристика между двете войни 1918 – 1944. София: Наука и изкуство.

МАТЕЕВА, Н. & КОНСТАНТИНОВА, Е., 2001. Литература за VIII клас. София: Булвест 2000.

МИНКОВ, С., 1959. Призракът от Кендари. София: Народна младеж.

ПЕЛЕВА, И. et al., 2009. Литература за VIII клас. София: Просвета. ISBN 978-954-01- 2347-9.

ПЕНЧЕВ, Б., 2018. Справянето с политическия гръбнак (Промените в преподаването на литература в средното училище след 1989 г. В: ПЕНЧЕВ, Б. & ПАПУЧИЕВ, Н. (ред.). Свят и смисъл: сборник в чест на проф. д.ф.н. Валери Стефанов. София: УИ „Св. Климент Охридски“, с. 479 – 492. ISBN 978-954-07-4437-7.

ПРОГРАМА, 1945. Програма по български език и литература на гимназиите. София: Министерство на народното просвещение.

ПРОГРАМА, 1954. Учебна програма по български език и литература за горния курс на общообразователните училища. София: Министерство на народната просвета.

ПРОГРАМА, 1960. Програма по български език и литература за средните политехнически училища (V – XII клас). София: Министерство на просветата и културата.

ПРОГРАМА, 1964. Програма по български език и литература за средните политехнически училища (V – XI клас). София: Министерство на народната просвета.

ПРОГРАМА, 1973. Програма по български език и литература за средните политехнически училища (V – XI клас). София: Министерство на народната просвета.

ПРОТОХРИСТОВА, К. et al., 2009. Литература за VIII клас. София: Анубис. ISBN - 978- 954-426-820-6.

САПАРЕВ, О., 1983. Българската научна фантастика. В: МЕЛКОНЯН, А. (ред.) Българска фантастика. Антология. Пловдив: Христо Г. Данов, с. 5 – 12.

СТЕФАНОВ, В., 1990. Разказвачът на „модерните времена“. София: Български писател.

СТЕФАНОВ, В., 1996. Светослав Минков. В: ДОБРЕВ, Д. & СТЕФАНОВ, В. Литература за XI клас. София: Анубис, с. 133 – 140. ISBN 954-426-335-7.

СТОЙКОВА, М. 1996. Фантазно-реалистичните видения на Св. Минков и силата на сатиричното изобличение. В: СТОЙКОВА, М., КРЪСТЕВА, И. & ПЕТРОВА, М. Литература за XI клас. София: Булвест 2000, с. 155 – 158. ISBN 954-18-0101-3.

УКАЗАНИЕ, 1992. Указание за организиране на учебната работа по български език и литература в общообразователното училище за учебната 1992/93 год. София: Министерство на образованието и науката.

ЦАНЕВА, М. et al., 2009. Литература за VIII клас. София: АзбукиПросвета. ISBN 978- 954-360-026-7.

ЦАНЕВА, М., 1961. Светослав Минков. Литературно-критически очерк. София: Български писател.

ЦАНЕВА, М., 1996. Светослав Минков. В: ЖЕЧЕВ, Т., ЦАНЕВА, М. et al. Литература за XI клас на СОУ. София: Просвета, с. 123 – 130. ISBN 954-01-0796-2.

ЯНЕВ, С. & РАДЕВ, Р., 2001. Литература за VIII клас. София: Прозорец. ISBN 954-733- 215-5.

Acknowledgments & Funding

This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project № BG-RRP-2.004- 0008-C01.

REFERENCES

ATANASOV, V. et al., 2002. Literatura za VIII klas. Sofia: Kragozor [in Bulgarian]. ISBN 954- 771-015-X.

GERDZHIKOVA, M. et al., 2009. Literatura za VIII klas. Sofia: Bulvest 2000 [in Bulgarian]. ISBN - 978-954-18-0694-4.

IVANOVA, S., et al., 1960. Hristomatiya za shesti klas na srednite politehnicheski uchilishta. Sofia: Narodna prosveta [in Bulgarian].

KONSTANTINOVA, E., 1985. Silueti ot vchera i dnes. Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian].

LIKOVA, R., 1965. Balgarskata beletristika mezhdu dvete voyni 1918 – 1944. Sofia: Nauka i izkustvo [in Bulgarian].

MATEEVA, N. & KONSTANTINOVA, E., 2001. Literatura za VIII klas. Sofia: Bulvest 2000. MINKOV, S., 1959. Prizrakat ot Kendari. Sofia: Narodna mladezh [in Bulgarian].

PELEVA, I. et al., 2009. Literatura za VIII klas. Sofia: Prosveta [in Bulgarian]. ISBN 978-954- 01-2347-9.

PENCHEV, B., 2018. Spravyaneto s politicheskiya grabnak (Promenite v prepodavaneto na literatura v srednoto uchilishte sled 1989 g. V: PENCHEV, B. & PAPUCHIEV, N. (red.). Svyat i smisal: sbornik v chest na prof. dfn Valeri Stefanov. Sofia: Sv. Kliment Ohridski [in Bulgarian], pp. 479 – 492. ISBN 978-954-07-4437-7.

PROGRAMA, 1945. Programa po balgarski ezik i literatura na gimnaziite. Sofia: Ministerstvo na narodnoto prosveshtenie [in Bulgarian].

PROGRAMA, 1954. Uchebna programa po balgarski ezik i literatura za gorniya kurs na obshtoobrazovatelnite uchilishta. Sofia: Ministerstvo na narodnata prosveta [in Bulgarian].

PROGRAMA, 1960. Programa po balgarski ezik i literatura za srednite politehnicheski uchilishta (V – XII klas). Sofia: Ministerstvo na prosvetata i kulturata [in Bulgarian].

PROGRAMA, 1964. Programa po balgarski ezik i literatura za srednite politehnicheski uchilishta (V – XI klas). Sofia: Ministerstvo na narodnata prosveta [in Bulgarian].

PROGRAMA, 1973. Programa po balgarski ezik i literatura za srednite politehnicheski uchilishta (V – XI klas). Sofia: Ministerstvo na narodnata prosveta [in Bulgarian].

PROTOHRISTOVA, K. et. al., 2009. Literatura za VIII klas. Sofia: Anubis [in Bulgarian]. ISBN - 978-954-426-820-6.

SAPAREV, O., 1983. Balgarskata nauchna fantastika. V: MELKONYAN, A. (Eds.) Balgarska fantastika. Antologiya. Plovdiv: Hristo G. Danov [in Bulgarian], pp. 5 – 12.

STEFANOV, V., 1990. Razkazvachat na „modernite vremena“. Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian].

STEFANOV, V., 1996. Svetoslav Minkov. V: DOBREV, D. & STEFANOV, V. Literatura za XI klas. Sofia: Anubis, pp. 133 – 140 [in Bulgarian]. ISBN 954-426-335-7.

STOYKOVA, M. 1996. Fantazno-realistichnite videniya na Sv. Minkov i silata na satirichnoto izoblichenie. V: STOYKOVA, M., KRASTEVA, I. & PETROVA, M. Literatura za XI klas. Sofia: Bulvest 2000, pp. 155 – 158 [in Bulgarian]. ISBN 954-18-0101-3.

TSANEVA, M. et al., 2009. Literatura za VIII klas. Sofia: AzbukiProsveta [in Bulgarian]. ISBN 978-954-360-026-7.

TSANEVA, M., 1961. Svetoslav Minkov. Literaturno-kriticheski ocherk. Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian].

TSANEVA, M., 1996. Svetoslav Minkov. V: ZHECHEV, T., TSANEVA, M. et. al. Literatura za XI klas na SOU. Sofia: Prosveta, pp. 123 – 130 [in Bulgarian]. ISBN 954-01-07962.

UKAZANIE, 1992. Ukazanie za organizirane na uchebnata rabota po balgarski ezik i literatura v obshtoobrazovatelnoto uchilishte za uchebnata 1992/93 god. Sofia: Ministerstvo na obrazovanieto i naukata [in Bulgarian].

YANEV, S. & RADEV, R., 2001. Literatura za VIII klas. Sofia: Prozorets [in Bulgarian]. ISBN 954-733-215-5.

ZAREV, P., 1971. Panorama na balgarskata literatura, T. 3. Sofia: Nauka i izkustvo [in Bulgarian].