Резюме. Статията разглежда методическите предизвикателства, които стоят пред съвременните учители в надпревата с високите технологии и социалните медии да спечелят ангажираността на децата. Представени са добри практики, които са изпитани в класната стая от автора, както и редица интернет платформи и апликации, които могат да се използват в онлайн обучението. В статията са разгледани и икономическите предимства от използването на онлайн методи за обучение.

Ключови думи: online learning, teaching platform, flipped classroom method

Преди месец в „Ню Йорк Таймс“ Тони Шварц (Tony Schwartz) – известен бизнесмен, журналист и писател, тревожно заостри вниманието върху т. нар. от него „пристрастяване към технологиите“. Медицинските и изследователските области все още не са стигнали до ясен консенсус относно термина „пристрастяване към технология“ и кои фактори го разграничават от „проблемна употреба“ или „лош навик“. „Учениците от среден курс прекарват шест часа пред електронни устройства, а от гимназиален – умопомрачителните девет часа на ден“, казва авторът. По-рано тази година от анализ на „Common Sense Production“ става ясно обаче, че децата от осем до осемнайсет години използват 85% от това време в развлекателните мрежи.

„Детето ми е пристрастено към видеоигрите, какво да правя? “, пита родител. В по-горе посочения материал „Addicted to Distraction“ самият Шварц признава проблема си да гледа в електронните устройства постоянно. Нереално е да се очаква подрастващите да контролират поведението си, когато и възрастните не успяват.

Светът е променен. Зависимостта ни от технологиите е непрекъсната. Основните въпроси, които се очертават днес, са: Нашите човешки връзки променят ли се от нашите технологични връзки? Честотата и качеството на употреба на технологии променя ли основните ни човешки взаимодействия и поведениe? И ако тези въпроси основно засягат киберпсихологията, то за педагозите остава нелеката задача да преосмислят и пренаредят киберпространството на децата ни, за да извлекат максимална полза от технологичното им пристрастяване за усъвършенстване на обучението. Ако виртуалната среда е новата реалност, образователната система трябва да я усвои, да се слее с нея, да я ползва и контролира. Опитът и знанието ще си прокарат успешно път, ако се възползват от новия инструментариум. Затова вниманието на специалистите днес е насочено към преосмисляне теориите на преподаване. Учени смятат, че сега е времето да се използва тази „електронна зависимост“ за подобряване на „образователната производителност“. Днес в САЩ колежи и университети масово се насочват към онлайн уроци. 70% от ръководните им академични съвети са съгласни, че този нов метод на обучение е от решаващо значение за тяхната дългосрочна политика. Три са основните предизвикателства, пред които са изправени училищата, които смятат онлайн курсовете, за основен двигател в бъдеще:

1. Постигане на ангажираност на учениците и успех.

2. Намаляване на разходите.

3. Избор на подходяща технология.

Проблем 1: Постигане на ангажимент и успех

Основното предизвикателство за всеки педагог днес е как да завладее вниманието и да стимулира процеса, за да поддържа и подобрява резултатите от обучението. Какъв формат да използва за своите класове (ръководени на живо, напълно онлайн или смесени). Американското министерство на образованието заедно с NCAT създаде концептуална рамка, която определя дванай-сет различни вида онлайн обучение.

Някои от най-добрите практики са: на първо място – познаване особеностите на възрастовата група и ниво, според които да се избере интригуващ формат.

За навлизане в нова онлайн рамка е практика да се започне със смесеното обучение. Повечето от днешните ученици са така нареченото „цифрово по-коление“ с основни характеристики:

– израснали с интернет и мобилни устройства;

– необходимо е незабавно удовлетворение, никаква толерантност към закъснения;

– изискване на своевременна обратна връзка;

– гъвкавост във „време и място“;

– гъвкавост в смяна на дейности.

С други думи, днешните ученици се нуждаят от мобилно обучение, мигновени резултати, своевременна помощ без ограничения на мястото, възможност за работа с връстници, премахване на ангажиращи формати.

Учениците се променят с всяко следващо поколение, което изисква и методиката да се развива, за да бъде рамката винаги подходяща и завладяваща. Първата стъпка е да се отхвърлят всички подходи, които не отговарят на очакванията на аудиторията. Пример е един от по-новите формати, които преподаватели ползват Course Management Systems, за самостоятелно онлайн обучение без взаимодействие в реално време, без колективни задачи, без човек за обратна връзка в момента на урочната лекция. Много ученици намират този онлайн урок за скучен. Обучаемият има малък контакт с преподавател или група. Ниското взаимодействие води до ниска ангажираност и до незавършване на класа. „Запис на преподавателя и контактуване с имейли е вече стара система“, казва специален доклад за списание Time.

Смесено обучение. Съчетава елементи на онлайн обучение с по-традиционното „лице в лице“ преподаване, за да допълни, но не и да замени контакта с учителя. Това осигурява най-доброто от двата модела – гъвкавостта на цифровите ресурси, както и силните страни на инструктор ръководени класове. Днешните преподаватели, като цяло, са съгласни, че смесеното обучение по-стига по-добри резултати дори от традиционното обучение в класната стая или 100% онлайн обучението.

Министерството на образованието на САЩ потвърди силата на тази система след направени 180 проучвания и публикува анализи, в които се казва, че: „Учениците в онлайн условия показват знания, по-добри, отколкото тези, които учат същия материал чрез традиционния метод – лице в лице“. „ Смесеното обучение помага на учителите и учениците да поддържат реална връзка, която изгражда ангажимент и е най-надежден подход за осигуряване на положителни резултати в обучението“. Чрез проследяване на прогреса на ученика инструкторът може да прецени областите за усъвършенстване и повишаване на ефективността на своята методика, да направи бързи корекции на курса, да прилага тактики на преподаване – като например забавяне, ускоряване, задаване на въпроси, предоставяне на повече писмени забележки и коментари, отделяне на индивидуално внимание, ако се налага. С поглед върху поведението на учениците, преподавателят може да се намесва подходящо, за да се гарантира успех.

Проблем 2: Намаляване на разходите за предоставяне на курсове. Както знаете, традиционните класове стават по-скъпи всяка година. Министерството на образованието в САЩ непрекъснато сравнява предимствата и недостатъците на традиционното и онлайн обучението и стига до следните изводи.

– Учениците в онлайн класовете абсорбират материал по-бързо в предпочитаната от тях среда и време.

– Увеличава се скоростта на учебния процес чрез по-ефективно използване на времето: спестяват се часове пътуване (потенциално освобождава четири или повече часа седмично).

– Колкото по-бързо ученикът напредва, по-скоро записва следващо ниво и се дипломира в по-кратки срокове.

– Традиционният модел на уроци „лице в лице“ намалява максималната пропускателна способност на учениците (не всеки намира достъп до желания клас и преподавател).

– Онлайн обучението позволява и на инструктора да се фокусира върху добавяне на по-голяма стойност на съдържанието, като се освободи от някои рутинни дейности, свързани с присъственото обучение.

– Намаляване на разходите за съоръжения, класни стаи, почистване и печат, осветление и др. Тези спестявания могат да се вложат за оборудване с нови технологии, свързани с успешни онлайн класове.

– Когато онлайн курс е разработен, материалите са записани, дискусионни групи са създадени, тези цифрови активи могат да се използват многократно, за да достигне информацията до повече ученици.

– Онлайн разпространението на задания, литература, коментари, тестове е по-бързо и по-евтино.

От 2013 г. много изследвания прогнозират сигурното бъдеще на онлайн класовете. Най-малко шест отделни проучвания на двайсет и два щата в САЩ са заключили, че преминаването към онлайн образование спестява пари, без да накърнява качеството. Националният център за академична трансформация (National Center for Academic Transformation – NCAT) има за цел да помогне за подобряване на резултатите в обучението, като същевременно намали разходите. NCAT прави това чрез проектиране на големи въвеждащи курсове за включване на повече онлайн компоненти още в по-ранните звена на образователната система.

Проблем 3: Избор на подходяща технология е предизвикателство, пред което се изправя всеки преподавател или училище, планиращи онлайн обучение. Тази технология трябва да е едновременно лека за ползване, педагогически ефективна и евтина. Веднага следват въпросите:

– Какви са задължителните базови функции и параметри за целите на съответното обучение?

– Кои ненужни екстри могат да се спестят?

– Как да се гарантира безпроблемна доставка и пълноценно обучение навсякъде и по всяко време?

– Трябва ли да се мисли за изграждане на собствена система?

– Трябва ли да се разчита на наследена техническа база или да се инвестира в нова?

– Ако е така, кое е най-доброто и рентабилно решение?

Това са сложни въпроси. Отговорите зависят най-вече от специфичните нужди на отделната институция. За да бъде ефективна онлайн платформата, учителите изискват тя да осигурява възможност за:

− редизайн на целия курс;

− увеличаване на диалога между учениците;

− мониторинг;

− автоматизирана обратна връзка;

− осигуряване на поединична помощ;

− възможност за намеса;

− обучаване на неограничен брой студенти;

− постоянна помощ за поддръжка на IТ системата.

Обикновено изборът е между три категории образователни технологии: Платформи за отворено обучение, като Moodle, I Tutor, Canvas. Известно е, че от 2010 г. с помощта на Центъра за образователни инициативи в България също се експериментира с Moodle базираната учебната платформа -u4ili6teto.bg. Moodle свободен софтуер се разпространява без никакви лицензионни такси. Организациите могат да конфигурират софтуера, както те желаят. Консултантски фирми от трети страни го поддържат без затруднение.

Силни страни: ниска първоначална цена: с достатъчен бюджет може да се изгради завладяваща система.

Недостатъци:

– Общата стойност за поддръжка и управление може да надвиши първоначалната инвестиция.

– Успехът зависи от бюджета. Някои функции не могат да бъдат изпълнени без програмист. Малко възпитатели имат уменията и свободното време, за да управляват система с отворен код, и наемат външни консултанти за инсталиране, конфигуриране, интегриране, отстраняване на грешки и обучаване на персонала как да използва системата. Няма жива връзка със студента. За разлика от търговските системи Moodle изисква превключване между различни модули, функции и екрани, за да се виждат основните елементи като графики, съдържание и маркери. Това губи време, създава объркване.

Функции, липсващи на Moodle:

– Виртуална класна стая за живи, водени от инструктор уроци.

– Ограничени възможности за мобилно обучение.

– Заплащане чрез администратор.

– Player за видеострийминг изисква приставка.

Традиционни системи за управление на обучението (LMS/ Learning Management Systems), като Blackboard, Edmodo, Desire2Learn, GlobalScholar, CRTeacher 2 и др. Педагози определят LMS като „рамката, която обработва всички аспекти на процеса на обучение“. Това включва предоставяне на съдържание, проследяване и оценяване на напредъка на учениците, обратна връзка, работа с регистрация и администриране. Blackboard 9.1 включва също съдържание (срещу допълнително заплащане), което предупреждава учениците за крайни срокове и академични приоритети в рамките на един курс, позволява на преподавателя по-лесно да включи видео и снимки директно в текст, позволява на учениците да се свързват със своите онлайн класове с помощта на различни преносими устройства, като например iPhone или IPAD.

Силни страни: патентована система за управление на обучението и използване, силна своевременна поддръжка от корпорацията.

Недостатъци: много скъпа, с постоянни годишни увеличения заради непрекъсната интеграция на допълнителни приложения, които, от своя страна, забавят и блокират системата. Таксата за ползване се заплаща всяка година. Чудно ли е тогава, че толкова много хора искат да заменят Blackboard с нещо по-ново и по-добро? Moodle и Blackboard са двете най-популярни онлайн учебни платформи за развиване на пълен онлайн курс, който да включва и мултимедийно съдържание.

Cloud-базирани LMS (системи за управление на обучението), като WizIQ LMS, eLearning247, Scholar LMS, T alents LMS. Осигуряват всички основни характеристики и предимства на традиционните LMS на по-ниска цена и с по-малък IT отпечатък без изискване за лицензиране.

Силни страни:

– Включва виртуална класна стая.

– Поддържа всички мобилни устройства Android, iPhone и IPAD навсякъде, по всяко време.

– Лесен за научаване, лесен за използване.

– Лека техническа поддръжка.

– Осигурява on-line плащане.

– Доставя фактури за учащи.

– Включва платежна система за дебитни карти, кредитни карти, PayPal, ApplePay, банкови преводи и повече.

– Вградени ресурси за изпитване и оценяване. Цялото техническо обслужване и актуализиране се извършва от продавача. Възможно е интегриране на записани лекции и живо онлайн взаимодействие. Приложенията дават възможност на всеки потребител да добавя своя собствена независима марка за унифициран потребителски опит. Поддържа всички популярни файлови формати: Word, Excel, PowerPoint, PDF, MP4.

– Конвертиране на слайдовете с дикторски текст към MP4 видео.

– Поддържа аудио (видео) запис, споделяне на документи, както и споделяне на екрана.

– Включва интерактивна бяла дъска.

– Включва медия плеър, за да осигури бърз, пълен екран видео.

– Поддържа анкети, въпроси и чат.

– Безплатни уебинари.

Не са за подценяване и игровите приложения, създадени с образователни цели, допълващи основните платформи, достъпни на всички видове мобилни устройства. В статията си „Играта в образованието – известното и неизвестното“ в списание на Софийския университет за електронно обучение авторката Вася Делибалтова разглежда различните ракурси, в които може да бъде видян феноменът на играта: философски, психологически и педагогически.

Българчетата по света имат добра практика на използване на всички горепосочени платформи в училищата, които посещават в съответните държави. Учениците показват интерес, заинтригувани са от методиката, фокусирани върху темите, които усвояват с лекота, поемат отговорността за собственото си напредване – търсят информация, творят проекти, стоят свързани, съревновават се и се мотивират. „Технологичното пристрастяване“ вече работи за подобряване на „образователната производителност“ в другата държава.

Прекрачвайки прага на българското училище, се налага връщане във време, отминало за техните стандарти и очаквания. Това поражда стрес, демотивация, липса на самочувствие в световната рамка. Бългаското училище зад граница е продължение на българския дом, свързване с българската държава.

За да бъде тази връзка желана, родното училище трябва да е толкова добро, колкото са очаква от него. Децата ни са технически готови да учат Вазовия език и литература по всяко време, от всяко място, стига да бъдат допуснати до правилните ресурси. Българската образователна система стои пред сериозен проблем – да се изравни със стандартите, които самите ученици є поставят.

„Първото задължение на всяко правителство е да даде подобаващо образование на своите граждани“, казва Симон Боливар (Simón Bolívar). Всеки друг вариант е предателството на нашия дълг към нашите наследници. А задачата на учителя е само да помогне на ученика си да прояви своите знания чрез премахване на пречките по пътя му.