Резюме. В статията се разглеждат възможностите за сътрудничество между училищата и музеите в тяхната обща мисия по образоването на младото поколение. Предложени са идеи за мотивиране на учениците чрез въвеждане на известни личности, които да засилят интереса към придобиването на знания в различни области. Дадени са примери за успешни практики в подобно сътрудничество.

Ключови думи: collaboration, museums, schools, science facilitators

Защо има такова заглавие?

Защото в цялата история на българската просвета и култура музеите, читалищата и училищата са били свързани, работили са заедно и са имали общи цели – духовното израстване на народа, базирано на изучаване на старините и развитие на модерното познание и наука с цел просперитет на нацията. Началото е положено преди 160 години.

Защото и след 1989 година, въпреки негативното обществено отношение към тогавашните партийно ориентирани музеи, те отново намериха верния път към своята публика – именно във връзката си с образоването на младото поколение.

И защото запазването на националната идентичност се получава най-истински чрез нагледните доказателства, събрани в музеите. Заедно с научните факти, преподавани в клас, музейните артефакти ефективно ни учат: да ценим българския принос в световната културна съкровищница, да не повтаряме грешките си от миналото и да имаме необходимото високо самочувствие.

Защо връзката между музеите и училищата е важна за днешните деца и ученици?

1. За да се превъзмогнат някои обективни днешни проблеми, а именно:

През XXI век обществените приоритети са насочени повече към икономическия просперитет и качеството на материалния живот. Това оставя част от духовните потребности на децата неудовлетворени, което нарушава правилното изграждане на психиката им, а това е голям проблем.

Новите технологии създават условия за повече активност във виртуалното пространство, а това донякъде подменя естествено присъщото за младите хора директно общуване със света, което също е проблем.

Съвременното образование дава много нова информация и знания, но не може да въздейства достатъчно активно върху изграждане на индивидуалните личностни качества, а музеите заедно с училищата могат да помогнат в това отношение.

Актуалните политически реалии и глобализацията често водят до национално или персонално обезличаване на определени групи млади хора и поддаването им на човеконенавистнически идеологии, проповядващи нетолерантност, или до маргинализация. Музеите заедно с училищата имат начини да предотвратяват подобни процеси.

2. За да се генерират допълнителни ползи, най-важните от които са:

Младите хора опознават не само на теория, а нагледно и чрез преживяване своята страна като значима част от световната природна и културна съкровищница. Така знанията им остават трайни и преминават в убеждения и устойчиви модели на поведение. Музеите в България съобразно своята тематика могат да бъдат полезни в преподаването на редица учебни предмети.

Посредством образование в музейна среда децата и учениците се убеждават, че българският културен принос е високо ценен и неоспорим в европейски и световен мащаб. Така те изграждат заслужено по-високо национално самочувствие и убеждението, че трябва да го отстояват и предават на бъдещите поколения.

Лидерството, от което всяка нация има огромна нужда, се гради на база на познанията за днес, но и за вчера, особено когато са подкрепени с безспорните доказателства, съхранявани с музеите. Добрите лидери са тези, които по-знават и отстояват националните ценности въпреки глобализиращия се свят. (В много напреднали страни подготовката на млади лидери преминава именно през музейното образование.)

И ако искаме да постигнем всичко това – какво следва двата сектора да направим заедно?

1. Да работим за сближаването на целите, които си поставят музеите и училищата по отношение на личностното изграждане на децата и учениците.

2. Добре да синхронизираме законовата уредба с акцент върху модерните и иновативни съвместни практики на музеите и училищата, ползвайки се от досегашния си опит и ефективните примери в Европа.

3. Да мотивираме кадри, които да имат желание и компетентности, за да осъществят общото начинание в полза на младите хора.

4. Да изготвим национална програма (стъпка по стъпка), в която кратко и ясно да е разписано какво ще се прави, кога, как, от кого и при какви условия. Имаме потенциал да го направим.

5. Да са ясно разписани институционалните ангажименти на музеите и на училищата в законовата и подзаконовата правна уредба.

6. Да се насърчава свободната инициатива и да се създават съвместни екипи между учители и музейни специалисти съобразно особеностите на региона, характеристиката на местните музеи, профила на учителския и ученическия състав.

7. Да има осигурено финансиране на начинанията, така че общите инициативи да носят сигурност, морално удовлетворение, материална полза и кариерно развитие както на учителите, така и на музейните специалисти.

8. Часовете в музеите да бъдат свободно продължение на учебната програма и музеите да са вид учебник. Ако се появи необходимост – да се изготвят методически и дидактически помагала с участие на експерти и от двете страни. Това да бъде въпрос на престиж, а не да е задължително.

9. Да се намери начин към начинанието да се привлекат и родителите.

10. Да се изготвят послания към младото поколение – защо е важно училището и музеят да си съдействат и каква е ползата за тях и за обществото.

11. Да се намери естествена мотивация за всички участващи в процеса, като се определят стимулите, които биха подкрепили създаването на устойчиви съвместни практики между музеите и училищата.

12. Да се привлекат подходящите мотиватори (известни личности, авторитети), на които обществото и младите хора се доверяват и подражават, т. е. естествените лидери – политически, творчески или групови, да са трайно приобщени към инициативата.

13. Да се обвържат общите програми на музеите и училищата с принос и към други групи в обществото – т. е. да се търси и социален ефект спрямо трети заинтересовани или нуждаещи се страни. Така усещането за смисъл и полезност се подсилва.

14. Да обвържем тези програми с правенето на добро и с доброволчеството. Младите хора имат нужда от добрия пример и биха го последвали.

15. Програмите да се обвържат с основните проблеми на съвременния човек – опазване на природата, толерантност към различията, взаимопомощ, хуманизъм, подкрепа на талантите, граждански ценности и т. н. За всичко това има хиляди нагледни примери в експозициите на музеите, а и в техните активни програми.

16. Инициативите да се обвържат и с възможности за бъдеща професионална реализация на младежите чрез по-трайни форми – стажове, практики и др.

17. Програмите да насърчават инициативността, желанието за учене и придобиване на нови умения, реализиращи се на практика.

18. Програмите на музея и училището да водят до позитивна промяна на облика на населените места чрез: опознаване и опазване на местните традиции и обичаи; популяризиране на природните забележителности и паметници на културата; изграждане на местен бранд; включването на региона в туристически маршрут или дестинация, от там – привличане на инвестиции, нови работни места, повишаване качеството на живота, задържане на младите хора в региона и т. н.

19. Участниците в съвместните програми – учители, ученици и родители, да бъдат привлечени като партньори и/или коректив, за да има усещане за равнопоставеност и взаимна полезност (обратна връзка).

20. Крайният резултат следва да бъде промяната в резултата от образованието, а именно – добавена стойност с положителен ефект към последващото развитие на децата и младите хора.

Какви са очакванията на музеите, които биха участвали в съвместни програми?

Да има трайни резултати от работата им – т. е. систематично да се изгражда съвременна музейна култура у младото поколение – възпитание на публиката.

Да има предвидимост, т. е. ясна предварителна програма на ангажиментите на музеите по отношение връзката с училищата (календар).

Възвращаемост на положения труд – т. е. екипно и финансово обезпечаване на всички етапи от програмата, както и оценка на постиженията, устойчивост на ресурсите и на резултатите.

Повишаване на обществения авторитет на музейната институция и зачитане труда на музейните екипи чрез подкрепа от страна на двете министерства, местните властии НПО (висока оценка и партньорство).

Примери за съвместни програми между музея и училището

За децата в предучилищна възраст и начален курс

Разходка в музея, празник в музея, театрализация на историческо събитие, театрализация на приказка, забавни научни опити; възстановки на обреди и традиционни народни празници; концерти и представяния на таланти в различни изкуства; детски изложби; занятия по традиционни занаяти; ваканционни музейни училища; музей в куфар; чествания на годишнини на известни исторически личности; литературни четения на детски приказки и стихове; празници на буквите; раздаване на свидетелства; музикални уроци; пленери на открито; открити уроци пред родители; ревюта от „раклата на баба“; състезания по четене, смятане или спорт; представяне на филми и т. н.

За ученици от средния курс

Викторини; творчески продукции; изготвяне на родословно дърво; уроци за местната история и природа; часове за музейна култура; благотворителни инициативи от вида „деца помагат на деца“; изготвяне на макети на експонати; „нещотърсачи в музея“; детективи в музея; археология за деца; първи стъпки в реставрацията; забавна наука; състезания по природни науки; защита на малки творчески/научни проекти; креативни работилници от типа „изкуство от ненужните ни вещи“; въведение в история на изкуството; занятия от типа „новите технологии в помощ на музейното откривателство“и много други.

За гимназистите

ЗИП или часове по екскурзоводство и музейно дело; доброволчески клубове и клубове „Приятели на музея“; авторски представяния на млади таланти под формата на изложби и други представяния; участие в археологически разкопки и теренни проучвания; фотодигитализиране на експонати и изготвяне на исторически справки в помощ на музейните фондовици; съводещи на детски музейни инициативи; участие в пътуващи музейни експозиции; събиране на информация за местни традиции и документиране на събраното; промотиране на музейни инициативи; анкетиране на публиката и проучване на интереса на публиката към бъдещи музейни изложби.

Какво ще се промени, ако съвместните програми между училищата и музеите станат устойчива практика?

– Децата и учениците ще имат по-интересни занимания и повечето от тях ще си отговорят на въпроса – „Защо е добре да се познава историческото и природното наследство“, а също и „Защо науките са важни?“. Ще имат повече мотивация за учене, защото в музея то може да бъде успешно и под формата на игри и забавления може да носи повече позитивни емоции и удовлетворение от личната изява по интереси. Някои деца и ученици, участващи в тези програми, вероятно ще изберат бъдещата си професия, а други ще се чувстват повече горди от факта, че са българи.

– Учителите ще усетят творческия заряд на своята професия и ще имат свободата да бъдат иновативни и по-полезни за своите възпитаници. Поентусиазираните от тях ще постигнат кариерно развитие и ще привлекат млади хора като свои последователи.

– Родителите ще погледнат на училището и от друга гледна точка, а някои ще станат и съмишленици в начинанието. Така ще се реализира дълго търсеното обединение на възгледи и очаквания на всички, свързани с образователната система. Ще се акцентира на изграждането и предаването на устойчиви духовни ценности между поколенията.

– Училищата и музеите, като институции, ще си партнират по-ефективно и ще постигнат повече стабилност и смисленост на база на практическата полезност, която ще осигуряват на децата и учениците. Обществото ще ги оценява по-високо.

– Обществото, като цяло, ще постави основите на стабилна музейна култура, толерантност към различията, защитана природните и духовните ценности и ще се постави началото на различния „добър пример“.

– И като извод, ако тези планирани програми добият нужната популярност и се осъществяват професионално – стартиралото вече обръщане на обществото към културата и образованието като към основополагащи фактори ще се реализира в по-бързи темпове и с трайни позитивни резултати.