https://doi.org/10.53656/bel2025-4-12GP

В края на месец януари в рамките на три дни, 22.01. до 24.01., бе проведена международната научна конференция „Емоции и интелект: репрезентации в езиците и културите на Балканите“ (International Scientific Conference “Emotions and Intellect: Representations in Balkan Languages and Cultures”). В ролята на организатори на научния форум бяха представители на афилиациите Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Фондация „Александър фон Хумболт“ и Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българската академия на науките, а официалният домакин на събитието бе най-старото висше учебно заведение в България. Участниците бяха посрещнати в Огледалната зала на Университета, където представиха своите доклади. Конференцията бе успешно реализирана благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-МНФ/42 от 26.09.2024 г. Обявените официални езици бяха английски, немски, както и всички славянски езици, но по-голямата част от научните разработки бяха изготвени и представени на английски и български език.

След процес на предварителна селекция допуснатите до участие общо 47 участници от цяла Европа с 41 научни разработки бяха разпределени тематично в рамките на единадесет секции.

Секция 1. Indo-European / Индоевропеистика, включваща следните участници: Thomas Olander – „Loving and Hating in Indo-European: A phylogenetic View on Emotions and Intellect“, Bilyana Mihaylova, Borislav Petrov – „On the Etymology of Some Balkan Words for Emotions“, Marek Majer – „Malăk ot vas: Тhe Intellectual Conceptualization of the Dimensions Age, Significance, and Size in Bulgarian Dialects (as exemplified by the non-marked comparative)” и Orsat Ligorio – „Emotional Anatomy of a Homeric Hero“.

Секция 2. Classical Antiquity/ Класическа Античност, в която взеха участие: Dimitar Iliev – “Emotions in Translation: The Stoic Distinctions in the Fourth Book in Cicero‘s Tusculan Disputations”, Стиляна Баталова – „Разум и чувства в житието на св. Евстатий Плакида или за психологията в агиографския разказ“, и Mina Petrova – „Ovid and His Shameful Language in Tomi“.

Секции номер три, четири, пет, шест и седем бяха обединени тематично като Medieval Balkans / Средновековни Балкани, като Секция 3 съдържа разработките на Диана Атанасова – „Възпитание на чувствата в старобългарската агиография“, Zoran Jovanović – “Γεννάδιός σοι ταυτὶ δακρύων ᾆδω –The Expression of Emotions in the Texts of Gennadios Scholarios”, Герасим Петрински – “Haunted Houses and Buildings in Byzantine Literature (6th – 11 th centuries): Rhetoric, Religion, and Folklore”, Dobriela Kotova – “Konstantin von Preslav – Übersetzer und Prediger: Gefühle, Verstand und Gelehrsamkeit im Lehrevangelium”. В Секция 4 взеха участие Лора Тасева – „Старобългарските преводни корелати на ἀμφιβάλλω ‘съмнявам се; споря’“, Petra Stankovska – “Lexemes доухъ, доуша in Old Church Slavonic Translations of Biblical and Homiletic Texts from Greek and Latin”, Ekaterina Dikova – “Counterparts of νοητός in the Two South Slavonic Translations of the Synaxarial Verses” и Ivan P. Petrov – “Sensible and Emotional in the South-Slavonic Translations of Isaac of Nineveh”. В Секция 5 бяха представени докладите на Thomas Daiber – „OCS тако ми“, Гергана Ганева – „История на модалните значения на конструкцията хотѣти + инфинитив“, Jürgen Fuchsbauer, Ekaterina Dikova – “Semantic-Web Managing of Data about Slavonic Translated Texts” и Aneta Dimitrova – “Infinitives and Participles after the Verb ‚to think‘ in the Preslav Translation of John Chrysostom‘s De statuis”. В Секция 6 бяха включени докладите на: Fabio Maion – “On the Relationship of the Greek and the Slavonic Texts of the Manasses Chronicle”, Преслава Георгиева – „Лексиката, свързана с акта на четене, в Житието на св. Григорий Акрагантски“, Алесандро Мария Бруни – „Наблюдения върху лексиката на старобългарските преводи на Словата на Григорий Богослов“ и Simeon Dekker – “Emotivity and Appellative Means in Homiletical Texts by Gregory the Great: A Three-tiered Historical Comparison between Latin, Church Slavonic and Modern Czech”. В Секция 7 своите научни интереси представиха Марияна Цибранска-Костова – „Гняв, страх, радост в средновековната битка и тяхното езиково изражение“, Татяна Илиева – „Между благослова и проклятието или за езика като износител на съкровищата на сърцето“, Иван И. Илиев – „Що е то ливански кедър в библейскитe цитати и мястото му в старобългарската литература?“ и Tom†š Mikulka – “On Contemplation in Early Slavic Christianity: An Analysis of Textual Evidence”.

Секции 8 и 9 също бяха обединени в едно общо тематично поле, определено като Emotions in Language and Culture / Емоциите в езика и културата. В първата от тези две секции бяха представени научните търсения на Петя Асенова, Христина Марку – „Благодарността: емоция или познание“, Мая Александрова – „За богините – гневни и страшни“ и Даниел Томов – „Наблюдения върху етимологията и семантичния развой на думите, с които се назовава тъгата в балканските езици“, а в другата своите разработки представиха Elias Bounatirou – “Attitudes and Еmotions towards the Croatian Mother Tongue under the Ustaša Regime (1941 – 1945)”, Nadezhda Alexandrova – “Grief, Crying and Solitude in Three Enlightenment Novels, Translated into Bulgarian in the 19th century”, Patrick Oberstolz – “Vatroslav Jagić‘s Feelings and Thoughts on Balkan National Conflicts: A Study of His Correspondence with Russian Scholars” и Kameliya Hristova – “Means of Expression of Neophit Rilski – Emotions and Distancing”.

При последните две секции на конференцията отново бе осъществено тематично обединение и докладите, включени в Секция 10 (Irina Sedakova – “Bulgarian Notion of Shame in the Ethnolinguistic Prospective”, Анастасия Петрова – „От перцепция към емоция. Вторичната синестезия като предмет на лингвистично изследване (върху материал от балкански езици“, Gergana Petkova, Vanya Ivanova – “Diversity of Emotions in Idioms with Colours” и Todor Hristov – “Counseling Passions: The Enunciative Pragmatics of a Family Therapy Session”), както и тези от Секция 11 (Martin Stefanov – “The Conceptualization of Intellectual Capacities and Emotions in the Animalistic Phraseological Units in South Slavic Languages”, Живка Колева-Златева – „Когнитивната метафора като инструмент на семантичната реконструкция при етимологизирането на названия на емоции“, Yovka Tisheva, Marina Dzhonova – “Aspectual Features of Emotional Predicates” и Henryk Duszyński-Karabasz, Maria Katarzyna Prenner – “Emotionally and Intellectually Motivated Names in Upper and Lower Sorbian, Burgenland Croatian and Carinthian Slovenian in The Light of Cultural and Linguistic Crossings”), са поставени под заглавието Emotions and Cognition / Емоции и познание.

В рамките на конференцията бе реализирано представянето и на още един приносен момент от високопрофесионалната изследователска дейност на проектния екип – “The Old Bulgarian-Greek and Greek-Old Bulgarian Indices to the Didactic Gospel of Constantine of Preslav”/„Старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски словоуказатели към Учителното евангелие на Константин Преславски“.

Предвижда се одобрените за публикуване доклади след двойно анонимно рецензиране да бъдат поместени в броеве на сп. „Балканско езикознание“ (реферирано в Scopus, Q4), сп. „Старобългарска литература“ (реферирано в Scopus, Q2) и сп. „Филологически форум (Списание за млади учени в областта на хуманитаристиката)“.