На 23 – 25 май в Любляна ще се проведе първата по рода си научна конференция, поставила си за цел не толкова да открои конкретни проблеми и сюжети от културния ландшафт на трите южнославянски страни – България, Македония и Словения, а да потърси перспективните концепти за по-тясното ни духовно сближаване: кои теми, реалии и стереотипи са ни интересни и ни привличат у другия, кои са естествените пътища за взаимопроникване между близки култури, възникнали и развивани на една земя и изкуствено разделяни от чужди идеологически вмешателства не само през апокалиптичния ХХ век, но и няколко столетия преди това. Замисълът крие своите подводни камъни, неясноти и рискове. И макар компаративистичните текстове или излагащите различна гледна точка към идентични явления, наблюдавани в литературата и изкуството на другите, все още да са оскъдни и да навлизат плахо и опипом в пространството им – повече като в непознати, отколкото в свои води, надеждата е, че в бъдеще – при следващи издания на този форум – те ще се увеличават и другият ще става все по-привлекателен и интересен. Но е факт, че докладите носят иновативен и несъмнено познавателен характер. Най-малкото защото предпоставеният наслов провокира от културната ни памет да бъдат извлечени нови допирни точни, забравени (едно)същности и носталгии, пресрещащи аналитизма на българите и македонците със синтетизма на словенците не само в езиков аспект.

Организатори на Конференцията са проф. д-р Намита Субиото и проф. д-р Людмил Димитров: „Престрашихме се да се приближим. След тази стъпка няма как да не се харесаме“.

Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“ е издател на едноименния сборник от Конференцията.