Концепция на маршрута

Съществуват множество изследвания, посветени на синкретизма между изкуствата, на тяхното взаимно проникване от Античността насам, на предизвикателствата на прегласите между тях. В тези изследвания аналитично се обяснява защо словото може да рисува, а музиката – да разказва...; защо скулптурата може да създава оди, а балетът – живопис на телата... Не е необходимо обаче да си специалист изкуствовед, за да разбираш привлекателната сила на случващото се на границата между изказните възможности на всяко изкуство. И точно обратното – достатъчно е да си любител, изкушен в поне една сфера на културата, за да проявяваш и любопитство, и чувствителност към всичките форми на диалог с други изкуства, които тя поддържа и развива. Нашият маршрут се основава тъкмо на това любопитство и се стреми не само да го активизира, но и постепенно да го развие в директория, отвеждаща към комплексността на българската култура.

Логиката на изграждането на маршрута следва принципа на движение от популярното и вероятно познатото към по-малко известното и неочакваното. Първата беседа е свързана с българския фолклор и проследява два периода – на възрожденската литература на XIX век и нейните „открития“ за спецификата на българския музикален фолклор и на 70-те години на ХХ век, когато магията на българската музика е „открита“ в Западна Европа и става феномен, притежаващ магнетична сила и известност в цял свят. Лириката на двама български автори – Петко Славейков и Хр. Ботев, е представена в обвързаността є с фолклорната песен като мотиви и образи, но и като музикална стихия. Вторичната фолклоризация на текстовете на Ботев е илюстрацията за пълно осъществяване на преглас: от хайдушката песен към лирическия текст и от текста към неговите многопосочни музикални вариации. Предвидено е първата беседа да се проведе в Националното училище за фолклорни изкуства в с. Широка лъка. Целта е тематиката да се „вгради“ в природната панорама на Родопите, в естествената среда на хайдушкия фолклор, а при възможност (маршрут през първата седмица на август) – да се съчетае с надпяванията в близкото село Гела.

Втората беседа трябва да бъде организирана в галерия „Тракарт“ в Пловдив. Предварителното запознаване на туристите с орфизма е задължителен елемент за тази беседа, тъй като в нея се представят литературните вариации на фолклора (Пенчо Славейков, П. Яворов, Багряна, Гео Милев) и се разглеждат дълбинни митични мотиви („Неразделни“, „Мене ме, мамо, змей люби...“). Музикалните прегласи и тук са богато илюстрирани: от шлагерната песен, типична за новата градска среда, до невероятната музиката на К. Илиев по „Синеоката“ на Багряна. Беседата приключва с модерния вариант на прегласи и чрез мотива „Зайди, зайди, ясно слънце“ описва обратна дъга: саундтракът на филма „Триста“ се завръща към възрожденеца Каравелов и неговата лирическа обработка на фолклорната песен.

Третата и четвъртата беседа са предвидени за къщата музей „Пейо Яворов“ в Чирпан и музея „Литературна Стара Загора“. Двата музея ясно насочват към тематиката си – раждането на българския модернизъм в музиката (Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов, Лилиев, Траянов); музикалността на лириката на символистите, музикалните мотиви и метафори в текстовете на символистите и музиката по текстове на български автори. Дори и на места беседите да изглеждат доста теоретични, те всъщност никога не губят атрактивността на сюжетите. Разказът за сладкогласната (Калиопа, Καλλιόπη) и влюбения в нея Пейо Яворов е предисторията на може би най-музикалната поема на българската лирика; Дебеляновите черни/сиротни песни говорят освен за жанровите озаглавявания, като означени прегласи между двете изкуства, и за войни и разрухи, за изпепелените в тях човешки съдби. В тези две беседи българската лирика кореспондира с цялата световна музикална култура и в тях звучат Григ, Бетовен, Рахманинов.

Финалната, пета беседа е отредена на София. В Националния литературен музей и чрез текстовете на Емилия Дворянова – най-европейския от българските женски гласове, но и един от най-ерудираните гласове на днешната българска литература, туристите трябва да се запознаят със съвременните прегласи между музика и литература в България. Езикът на един български роман постига сливане на музика, философия, кино и живопис и разказвайки за страстта, превръща думите и изреченията в музика. Проектирана е и вътрешна за текста „културна карта на Виена“, в която едната столица разпознава себе си (първообраза си), отразен в другата. Наред с музикалните илюстрации са включени фотоси от сецесиона на Виена и на София и кадри от филма „Червената цигулка“. Това е финалът на маршрута ни, но и „отключващата“ провокация, отправена към всички следващи пътувания из България.

Маршрутът е предвиден за много широката аудитория на любители на музиката и литературата и не изисква предварителна информираност за спецификата на българската културна среда и нейната история. Сегашният му вариант е разработен на немски език за туристи от немскоезичния ареал и съответно включва множество музикални и литературни отпратки към класическата и съвременната немска култура, чрез които се създава необходимата „контекстна опора“ на рецепцията. С известна преработка на тази съпоставителна част и превод маршрутът може да се адаптира за туристи от съвсем различни контексти: англоезични, рускоезични и др.